П Р О Т О К О Л
15.04.2021 година град Карлово
Карловския районен съд I наказателен състав
На
петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
Съдебни заседатели: 1. Н.К.
2. Д.И.
Секретар: Гергана Бабикова
Прокурор: Александър Михайлов
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 63 по описа за 2020
година
На именно повикване в 09.00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ, ТО– КАРЛОВО- редовно
призована, явява се прокурор Александър Михайлов
ПОДСЪДИМИЯТ П.Д.Я.-
редовно призован, явява се лично и с адв. П. с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И.М.П.- редовно призован, явява се лично и с
адв. П. с пълномощно по делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ Р.Т.М. – редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
Адв. П.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание
ПОДСЪДИМИЯТ Я.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на подсъдимите:
ПОДСЪДИМИЯТ П.Д.Я.- ** години, роден на ***г***, *****, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ И.М.П.- ** ******, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимите
правото им да участват в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание, както и правата им по чл. 55 от НПК.
ПОДСЪДИМ Я.: Разбирам
правата си, разяснени са ми.
ПОДСЪДИМ П.:
Разбирам правата си, разяснени са ми.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
Адв.П.: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК,
преди вече от 7 дни.
ПОДСЪДИМ П.Д.Я.: Получих препис от обвинителния акт,
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл.
248, ал. 1 НПК.
ПОДСЪДИМ И.М.П.: Получих препис от обвинителния акт,
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането
на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното
заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и
съдебния секретар.
ПРОКУРОР:
Нямам искания за отводи.
Адв. П.:
Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМ П.Д.Я.: Нямам
искания за отводи.
ПОДСЪДИМ И.М.П.: Нямам
искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите
по чл. 248 ал. 1 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е
делото на съда;
2. има ли
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли
е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
6. взетите мерки
за процесуална принуда;
7. искания за
събиране на нови доказателства;
8. насрочването
на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОР –
Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели по въпросите
съдържащи се по чл. 248, ал. 1 от НПК делото е подсъдно на съда, не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство на
досъдебното производство не е допуснато отсранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалите. На този етап не виждам да са
налице, основания за разглеждане на делото по реда на което и да е от особените
правила, освен ако подсъдимите и техния защитник не направят искане в тази
насока. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати както
и за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за
изменяне на взетата мярка за процесуална принуда, следва да бъде потвърдена,
нямам искания за събиране на нови доказателства. Съдебното заседание следва да
бъде насрочено за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата посочени в
приложението към обвинителния акт.
Адв. П.–
Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни заседатели по въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК на първо място делото е подсъдно на Районен съд Карлово до
колкото се сочи в обвинителния акт
деянието да е извършено на територията на с. В.. На второ място, считам
че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство. На трето място считам обаче, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения
довели до накърняване правото на защита на обвиняемите П. и Я.. При извършване
на процесуалните действия по разследването привличане на обвиняем и предявяване
на материалите от разследването е накърнено правото им на защита като не е
осигурено от водещия разследването да присъства упълномощен от тях защитник.
Правото на всяко привлечено към наказателна отговорност лице е да ангажира
защитник по свой избор, за да сключи договор за правно защитни съдействия с
конкретен защитник, то обвиняемите са съобразили личността на адвоката неговата
подготовка, квалификация, рутина и умения. Правото на ангажиране на защитник по свой избор е иманентна част от
правото на защитата на обвиняемите.
Накърняването на това право на обвиняемите винаги се третира като
съществено процесуално нарушение, което се отразява и върху справедливостта на
наказателния процес воден срещу тях. За това интерверирането
в това гарантирано на обвиняемите право
на свободен избор на защитник следва да се извършва изключително внимателно
и при стриктна преценка на ограниченията
на разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от НПК. Идеята върху, която почиват събраните
по чл.91, ал. 3 от НПК е да не се
допусне обективно злепоставяне на интересите на обвиняемите. В този смисъл е
Решение № 470 от 19.11.2008г. на ВКС по наказателно
дело № 492 от 2008г. първо наказателно отделение. В
конкретния случай накърнявайки конституционно гарантирано право на защита
защитникът по пълномощие на двамата обвиняеми от досъдебното производство, а
именно аз адв. С.П. беше отстранен неправомерно от наблюдаващия прокурор с
мотив за противоречиви интереси, макар към момента на упълномощаването и
двамата обвиняеми да са с една единна позиция и между тях да липсват
противоречиви интереси и са единни в позицията си както в защитата колкото това
да не се харесва на държавното обвинение. При преценката дали се злепоставят
интересите на обвиняемия не може да се игнорира оставя принцип за наредба по чл.
98, ал.1 от НПК, според който защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемите и с цялата си дейност да
съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в
полза на обвиняемите. Законодателят задължава защитникът да действа само в
интерес на лицата, които представлява. Защитникът не само е длъжен, но и няма
право да предприема нищо, което би довело до влошаване на положението на
обвиняемите, той не може да съдейства за разобличаване на обвиняемите- поне
така се сочи в наказателния процес на народна Република България през 1989г. страница 230. Затова даването на едни обяснения от
страна на Я. пред съдия без защитник и последващата
промяна в съвсем различна светлина, което е негово право да даде обяснения,
които намира за добре и са в унисон с обясненията на защитната позиция на
другия обвиняем П. не води до противоречие в интересите и защитните им позиции.
Затова, считам че чрез отстраняването на упълномощения защитник на обвиняемите
в досъдебното производство от прокурорът и провеждането на процесуално
следствени действия без участието на упълномощен защитник се ограничава правото
на защита на двамата обвиняеми е допуснато нарушение на чл. 6, т. 3, буква С от
конвенцията защита правата на човека и основните свободи. Тези нарушения биха
могли да бъдат отстранени, чрез връщане на делото на Районна прокуратура Пловдив, ТО- Карлово и
при повтаряне на действията, които са извършени при привличане на последващо
привличане на обвиняеми и предявяване на материали от разследването, при
които процесуални следствени действия
вие ще видите по делото те са изявили желание да бъдат представлявани от мен,
но в крайна сметка нито разследващия орган, нито прокурорът е осигурил тази
възможност. Това всичко води до накърняване на тяхното процесуално право на
защита. Няма пречка делото да бъде разгледано по реда на особените правила, до
колкото това зависи от волята на обвиняемия Я. е готов на споразумение с
Районна прокуратура Пловдив, тъй като е признал вината си. Считам, че не са
налице предпоставките за разглеждане на делото при закрити врати, не са налице
предпоставки за привличането на резервен съдия и съдебен заседател нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за изменяне на взетата мярка
за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМ П.Д.Я.:
Поддържам казаното от нашия адв. П., искам само да кажа, че не ми дадоха даже
да се обадя на адвокат.
ПОДСЪДИМ И.М.П.:
Поддържам казаното от нашия адв. П..
ПРОКУРОРЪТ-
Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни заседатели доколкото наведените
от защитата съображения за искане за връщане на делото на Районна прокуратура
Пловдив могат да бъдат обсъждани като основателни. Аз намирам, че следва да се
преценява дали и до колко е нарушено правото на защита на подсъдимите в хода на
досъдебното производство. Те са били наясно и двамата на какво основание и на
какви фактически констатации е било изведено това основание от районния
прокурор да отведе упълномощения от тях защитник, при което не са имали каквато
и да е пречка както да упълномощят друг така и да поискат да им бъде назначен
служебен защитник т.е. правото им на защита не е било нарушено. Поради, което
аз намирам направеното искането за неоснователно, още повече, че по този начин
ако съдът го уважи не би се спазило
принципа за решаване на делото в разумен срок. Виждам от материалите, макар и
да не съм прокурорът, който е внесъл това дело в Районен съд Карлово, че то е
било внесено преди повече от една година. Основно начало на наказателния процес
на българския наказателен процес е че централна е съдебната фаза от
наказателното производство, а досъдебното производство има само подготвителен
характер. Двамата подсъдими са надлежно изправени пред съда с участието на
упълномощения от тях защитник, който е допуснат от съда, поради което считам,
че техните процесуални права са напълно гарантирани и наведените от защитата
съображения са допуснати, според защитата разбира се отстраними
процесуални нарушения на правата на подсъдимите не могат да обосноват едно
връщане на делото на Районна прокуратура Пловдив.
Адв. П.-
Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни заседатели считам, че правото на
защита в наказателния процес не е ориентирано към обвиняемите в настоящото
производство, а гаранции за осъществяване на това право е ориентирано към
държавното обвинение и съответно към водещия разследването, т.е. те са хората,
които да следвали да следят за тези предпоставки и да гарантират, че не е
накърнено това право. В случая както изложих подробно преди малко правото на
защита е накърнено, обясних по какъв начин и по този начин и в двете процесуални действия превличане на
обвиняем и предявяване на материалите от разследването те са били без защита,
те няма как да си назначат сами служебен защитник, затова това действие е
следвало да бъде извършено от водещия разследващ, а не от тях самите. Ето защо
са не основателни възраженията, които прави държавното обвинение в тази насока.
ПОДСЪДИМ П.Д.Я.:
Поддържам казаното от нашия адв. П., нямам какво да добавя.
ПОДСЪДИМ И.М.П.:
Поддържам казаното от нашия адв. П., нямам какво да добавя.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и
като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда по правилата на местната
подсъдност. В досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са ограничили
правата на двамата подсъдими, налагащи прекратяване на настоящото производство
връщане на делото на прокурора за отстраняването им.
В хода на
досъдебното производство с постановление от 27.09.2019 г. е бил отстранен от
участие по делото адв. П. на основание чл.91 ал.3 т.1 от НПК. Прокурорът е
изложил доводи за наличие на противоречиви интереси у двамата подсъдими на
фазата на досъдебното производство, като е счел, че поради тази причината
същите не могат да бъдат защитавани от един и същи защитник.
Досъдебното
производство е било образувано на 12.02.2019 г. за престъпление по чл.194 ал.1
от НК.
На
14.02.2019 г., в 10,30 часа е повдигнато обвинение на подс.
Я., като същият е заявил, че не желае участие на защитник. Извършен е разпит на
същия след повдигане на обвинение, а впоследствие от 11,56 ч. до 12,20 часа е
извършен и разпит пред съдия. При посочените следствени действия Я. е заявил,
че участвал в извършване на процесното деяние заедно
с И.П..
На
14.02.2019 г. в 16,25 ч. е повдигнато обвинение на И.П., като е извършен и
разпит на същия. П. е заявил при проведените следствени действия, че не желае
участие на защитник, като същевременно отрича участие в престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
На
16.04.2019 г. в 13,10 часа е конкретизирано обвинението на Я. и е извършен
разпит, като същият се е явил с упълномощен на 07.03.2019 г. защитник- адв. П..
В извършения разпит с участие на защитника Я. отрича съпричастност на П. в процесното деяние.
На
16.04.2019 г. е конкретизирано обвинението и на П., но същото му е предявено
при участие на вече упълномощен на 30.04.2019 г. защитник- адв. П.. П. дал
обяснения, в които отново отрекъл съпричастност към деянието, предмет на
повдигнатото му обвинение.
При
тези обстоятелства прокурорът е направил извод за наличие на противоречиви
интереси между двамата обвиняеми П. и Я., въз основа на който е отстранил от
участие упълномощения от двамата защитник адв. П..
Изводът
на прокурора не се споделя от съда. Към момента, в който адв. П. е встъпил в
качеството на защитник в досъдебното производство на 16.04.2019 г., а именно
като защитник на обв. Я., последният е отрекъл
съпричастността на П. в процесното деяние, а
впоследствие, едва на 30.04.2019 г. се е конституирал и като защитник на обв. П., който е продължил да твърди, че не е участвал в
деянието. В този смисъл не може да се приеме, че са били противоречиви
интересите на двамата обвиняеми към момента, в който адв. П. се е конституирал
като защитник и на двамата, така че да е било необходимо отстраняването му. В
този смисъл е Решение *2/12.05.2015 г. на ВКС, н.д. № 1765/2014 г., ІІ н.о.,
съгласно което когато обясненията на привлечените към наказателна отговорност
изключват участие на някой от съизвършителите в
престъплението или облекчават отговорността на някой от тях, не е налице противоречие
в интереса им. При липсата на противоречие в интересите на двамата подс. Я. и П., съдът намира, че упълномощения от тях
защитник неправилно е бил отстранен от участие в процеса. В този смисъл Решение
№40/**.01.2012 г. на ВКС, н.д. № 3036/2011 г., ІІІ н.о., съгласно което едва
след възникване на противоречието в интересите на обвиняемите/подсъдимите
следва да бъде преустановено участието на общия им защитник.
Доколкото
и двамата подсъдими още от отстраняване на общият им защитник са настоявали за
неговото участие при извършване на следствени действия /повдигане на обвинение,
разпит на обвиняем и предявяване/ с тяхно участие след 27.09.2019 г., изрично
заявявайки воля в този смисъл, то съдът намира, че тяхното право на защита е
било нарушено, поради което е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от категорията на отстранимите,
поради което делото следва да бъде върнато на прокурора за тяхното
отстраняване.
Липсват основания за изменение на
действащата понастоящем мярка за неотклонение по отношение на подсъдимите
„Подписка“, поради което същата следва да бъде потвърдена и спрямо двамата.
Мотивиран от горното и на основание
чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 и ал.5, т.1
от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 63/2020 г. по описа на КрлРС.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура- Пловдив, ТО-
Карлово за отстраняване на посочените по- горе процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия
П.Д.Я., със снета по- горе самоличност мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА”.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия
И.М.П., със снета по- горе самоличност мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест в 7-дневен срок от днес по реда на Глава 22 от НПК пред Окръжен съд –
Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което се закри в 09:42 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съд.заседатели:1.
2.
СЕКРЕТАР: