РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 888
град
Пловдив, 17 май 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 2899 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от АПК във връзка с чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ .
Образувано е по жалба на „Оренда-777“ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Г.П.,
против отказ за издаване на удостоверение за имот с идентификатор 48619.64.37
по КККР на гр.Царево, обективиран в писмо № 70-584/29.04.2021 г. на Министъра
на земеделието, храните и горите.
Твърди се
незаконосъобразност на отказа с доводи за нарушаване на
административнопроизводствените правила по-конкретно на чл.35 от АПК. Освен
това се сочи, че строителството на почивната база в процесния имот е напълно
завършено до 1979 г., след която сградите не са променяни нито конструктивно,
нито като местоположение, съответно са налице предпоставките за издаване на
исканото удостоверение.
В крайна
сметка се иска отмяна на оспорения отказ.
Претендират
се разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представя се
писмена защита от адв.Т. с подробни доводи по съществото на спора.
За
ответника, Министъра на земеделието, храните и горите, от гл.юрисконсулт Ш., се
представя писмено становище по съществото на спора.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е
отказ, обективиран в писмо изх. № 70-584/29.04.2021 г. на Министъра на
земеделие, храните и горите, издаден на основание чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ.
За да
постанови процесният отказ, ответният административен орган е приел, че по
отношение притежавания от жалбоподателя
имот не са налице предвидените в чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ предпоставки, съответно
не е издал и исканото удостоверение.
Настоящият
състав на Административен съд Пловдив счита оспореният пред него отказ за
законосъобразен, а подадената срещу него жалба за неоснователна по следните
съображения:
Видно от
представените писмени доказателства по делото (договор за продажба на недвижим
имот, частна общинска собственост – л.29) жалбоподателят е придобил през 2015
г. недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ ПИ 48619.64.37, с начин на трайно ползване –
неизползвана нива. Изрично в този договор е отбелязано трайното предназначение
на придобивания ПИ – земеделска. Т.е., както правилно е посочил ответника,
жалбоподателят е придобил по силата на този договор единствено земеделска земя.
Спазвайки
нормата на чл.297 от ГПК, правилно АО е съобразил влезлите в сила решение №
501/10.04.2020 г. по адм.дело №
1139/2019 г. на АС – Бургас и решение № 1687/16.10.2019 г. по адм.дело №
533/2019 г. на същия съд. Съобразявайки тези решения, по безспорен начин се
установява, че в процесния имот извършеното строителство е незаконно /
описаните по второто решение обекти не представляват търпими строежи. Т.е., за
да са налице предпоставките по чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ, следва сградите и
съоръженията да са изградени върху земеделски земи извън строителните граници
на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и
регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон
за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г. Под „сгради и съоръжения“, законът винаги има
предвид законно изградени сгради/съоръжения или най-малкото търпими такива. В
конкретния случай, предвид посочените по-горе влезли в сила решения, се налага
единствения възможен извод, че изградените 10 броя бунгала и 2 броя санитарни
възли в процесния имот са незаконно строителство, а почивна база „Синьо лято“-
бунгала, къмпинг „Нестинарка“, заемаща и процесния имот, не представлява
търпимо строителство. Т.е., предвид липсата на законно изградени сгради и
съоръжения в процесния имот, не може да се прояви законовата презумпция на
чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ, предназначението на земята да е променено. Като е
отказал издаването на удостоверение в този смисъл, ответникът е постановил един
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Следва
да се отчете и обстоятелството, че по данни от самата жалба строителството в процесния имот е
напълно завършено към 1979 г. докато изискването на нормата на чл.50, ал.6 от
ППЗОЗЗ е това да е станало преди
влизането в сила на отменения Закон за
опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г. Т.е. дори само на това основание като
недоказано изграждането на сгради и съоръжения в процесния имот да е станало
преди влизането в сила на отменения Закон за
опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., процесният отказ е
законосъобразен.
Съдът
намира за нужно да посочи и, че следва да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото диск и заключение по СТЕ, изготвено въз основа на него, тъй
като същите са събрани като доказателства по адм.дело №481/2021 г. по описа на
Административен съд Бургас. Изготвена
съдебна експертиза по едно дело не може да се ползва по друго като
доказателство, не могат да бъдат взети предвид и направените по нея констатации
по разчитането на диска. Същите освен това касаят и друг имот – ПИ с
идентификатор 48619.64.120 по КК на гр.Царево, м.“Нестинарка“, съответно са
неотносими към предмета на настоящия правен спор. Дискът следва да се върне на
Административен съд Бургас.
Съдът
приема за неоснователни изложените подробни доводи по писменото становище на
жалбоподателя дотолкова доколкото те са в противоречие с посочените по-горе
влезли в сила съдебни решения, чиято сила на пресъдено нещо правилно е
съобразена от административния орган.
За
пълнота и предвид изложеното в жалбата възражение за допуснати СПН в хода на
административното производство, следва да се посочи, че съдът не намира такива
да са допуснати. Противно на твърдяното в жалбата, АО е постановил отказа си в
съответствие с чл.35 от АПК, позовавайки се на представените пред него писмени
доказателства и основно съобразявайки влезли в сила съдебни решения по
отношение на сградите/съоръженията в процесния имот.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Оренда-777“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Г.П., против отказ
за издаване на удостоверение за имот с идентификатор 48619.64.37 по КККР на
гр.Царево, обективиран в писмо № 70-584/29.04.2021 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА „Оренда-777“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Г.П., да заплати на Министерство
на земеделието, храните и горите разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: