Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
24.06.2019 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети юни Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1582 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Т. Н. Т. твърди
в исковата си молба, че бил собственик на имот в - и клиент на ответника с № -,
ИТН -. Преди няколко дни получил от него писмо с изх. № 6340316-1/07.03.2019
г., с приложени към него документи. В него било посочено, че при проверка на
меренето на ел.енергията му било установено, че електромер № ********* бил
манипулиран и не отчитал консумираната ел.енергия. На основание чл.48 и чл.51/1/
ПИКЕЕ, сметката му за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от
29.11.2016 г. до 28.12.2016 г. Допълнително му били начислени 98.77 лева за
установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количествата ел.енергия.
Стриктно спазвал задълженията си за плащането им на ответника. Не бил
манипулирал електромера си. Не знаел за подобно действие и на друго лице. Към
момента не бил платил начислената му сума. Не дължал плащането й. В приложения
констативен протокол № 273092/28.12.2016 г. било записано, че проверката се
извършвала в присъствие на негов представител и не били отразени никакви следи
от нерегламентирана намеса върху електромера/схемата на свързване.
Демонтираният електромер се намирал в заключено с брава на Е. табло, което се
намирало извън имота му. За същото нямал ключ. С такъв разполагали само
техниците от Е.. В писмото било записано, че смененият електромер не отчитал, а
в констативния протокол от метрологичната му експертиза от 08.10.2018 г. на Б.
било отразено, че отчитал и то в допустимите граници на точност. В тежест на
доставчика на ел. енергия било да установи периода на грешното
измерване/неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе
му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно и как
ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за
виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и само служители
на Е.Р. имали физически достъп до него. Дори да били налице неточности при
отчитането, те не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за
поддържането му в изправност, не следвало да влече ощетяването му с корекция на
сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и негово било задължението
за поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за корекцията.
Според трайната съдебна практика, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., било въведено такова
основание за крайния снабдител, но само ако бил изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ да бъде предвиден в общите му условия
ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при наличните
ПИКЕЕ. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ответника било предвидено само задължение за уведомяване,
но не и ред за това. Тази теза се повтаряла и в посоченото в исковата молба
решение на ВАС. Искането е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи 98.77 лева за допълнително начислена му ел. енергия за
установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за
посочения му обект с ИТН -, за която била издадена фактура №
**********/07.03.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава - на ищеца в -, а той е негов битов потребител на
същата енергия с клиентски № -. От представения с исковата молба констативен
протокол № 273092/28.12.2016 г. се установява още, че на същата дата,
посочените в този протокол двама служители на Е.Р., в присъствието на
посочените в същия протокол двама свидетели и представител на ищеца, извършили
проверка на електромера в ел.табло в сградата в -, отчитащ доставената до - на
ищеца ел.енергия (л. 10). При тази проверка посочените служители, след като се
усъмнили, че електромерът е манипулиран, го демонтирали за експертиза и
поставили в безшЕ.а торба, която пломбирали с пломба № 449781, а на негово
място поставили друг електромер (л. 10). Вярно е, че ответникът не посочи свидетели,
които да потвърдят тези констатации в този протокол. Но също така е вярно, че
ищецът не само не е оспорил същия протокол, но и го представя в заверен препис
като доказателство по делото с исковата си молба. Поради това следва да се
приеме, че не оспорва вписаните в него горепосочени обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността му, като датчика за регистриране отварянето на основния
му капак е закъсен с тинол, а във вътрешността му, към електрическата схема,
допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата
му, водещо до изменението й, което не съответства на одобрения тип (л. 11).
Поради това ответникът начислил на ищеца допълнително 683 кВтч ел.енергия за
миналия период от 29.11.2016 г. до 28.12.2016 г., на цена от 98.77 лева с ДДС
(л. 8). По делото няма данни ищецът да е платил тази цена.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи
тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува,
а ищецът - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. При този иск
ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и
съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва да доказва
възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал
посоченият по същество в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически
състав, респективно не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с
чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДКЕВР
№ ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ответника (които, макар и последният да не представи по делото, са
публикувани на страницата му в интернет) - практиката е уеднаквена с
постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р
№
111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II
т.о.). Тя не е изменена и с посоченото в отговора на ответника
решение на ВКС (Р 118-2017-II т.о.). Според същата съдебна практика, със ЗИД на ЗЕ
(Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено
законово основание за крайния снабдител да коригира за минал период сметката на
клиентите си при доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия, но само ако
е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване
на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според
чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 83, ал.
2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), законодателят делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов,
особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе
налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите
на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II
т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о.,
Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II
т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II
т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о.,
Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В
изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие новите ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар
понастоящем да са отменени с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в
сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл.
48-51, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло
в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им има действие
само занапред - от влизането в сила на тези решения съответно на
14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по
делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014
на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС).
В чл.чл. 47-51
от тях e регламентиран реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и начините
за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от операторите
на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на потребителите
им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
Според чл. 5, ал. 5
КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3
и 4
ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1
и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано
нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ
(ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
От друга страна, с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и
задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди в
общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на новите
ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР с № ОУ-013
от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ
административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като необходимо задължително
съдържание на същите, и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на
клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона,
както и в заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени
с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи
за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от тези му общи условия е
предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на
сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно
новите ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна от посоченото в
отговора му решение № 118-2017-II т.о. на ВКС, защото в него са разглеждани
други общи условия на друг доставчик на ел.енергия. Такъв ред обаче не е
предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. и
заварени от горепосочените законови промени - общия условия на ответника,
защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за
уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за
уведомяването им при корекция на сметката им в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно новите ПИКЕЕ (Р
173-2015-II т.о.).
При това положение, с
оглед посочената трайна практика на ВКС, следва да се приеме, че в случая
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като в
общите му условия за продажба на ел.енергия, не е предвиден ред за уведомяване
на клиентите му при наличие на основания за корекция на сметките им съгласно
новите ПИКЕЕ - в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия. Само на това основание не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото му да коригира сметката на ищеца за миналия исков период от 29.11.2016 г.
до 28.12.2016 г., с исковата сума от 98.77 лева, както е сторено с издадената
на 07.03.2019 г. фактура № ********** (л. 8). Само на това основание тази
искова сума следва да се приеме за недължима от ищеца, защото носещият тук
доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно, да е налице
посоченото по същество в отговора му основание/фактически състав за пораждане
на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради това предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на такова
негово вземане за същата сума, се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на
делото, само ищеца има право да му се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 350 лева, от които 50 лева внесена от същия държавна такса за
производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника в молбата му по
факса от 11.06.2019 г., за прекомерност на това възнаграждение, защото е в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да го намалява
поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
че Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата от 98.77 лева, представляваща
цената на 683 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/07.03.2019 г., с която
е коригирана сметката му за миналия период от 29.11.2016 г. до 28.12.2016 г.
ОСЪЖДА
Е. с п.а., да заплати на Т.Н.Т. с п.а., сумата от 350 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: