№ 10344
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110172393 по описа за 2024 година
Е. К. М. е предявил срещу „*“ ЕООД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит
Стандарт № 40009871303/02.06.2022 г. е нищожен и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 520 лева, платена при липса на основание, а в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“ и на клаузата,
уреждаща допълнителна услуга „*“, както и на клаузите на чл. 15 от Общите условия.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит
Стандарт № 40009871303/02.06.2022 г. за сумата от 800 лв. при ГЛП 41%, ГПР 48,69%, за
срок от 18 месеца и обща дължима сума в размер на 1063,94 лева. Била начислена
допълнителна сума за услуга „*“ и услуга „*“ в общ размер на 760 лева. По този начин
общата сума по заема се равнявала на 1823,94 лева. Ищецът заплатил общо сума в размер на
1320 лева. Намира клаузите за допълнителни услуги и клаузите на чл. 15 от Общите условия
за нищожни, доколкото е договорено заплащането им без значение дали ще бъдат ползвани
от потребителя, поради което са и неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Счита, че се
въвежда задължение за потребителя да заплати нещо, с което разполага по закон. Намира, че
потребителят не дължи такси, комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Сочи, че с уговарянето на доп. услуги се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално са прикрити
разходи по кредита. Излага, че клаузите не са индивидуално уговорени. Счита, че договорът
е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че договорът е
сключен в протИ.речие с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Възнаграждението за
допълнителни услуги не е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР, а
следва да бъдат включени в него, като при това положение той би бил многократно по-
1
висок от допустимия. Сочи, че неточното посочване на ГПР води до недействителност на
договора и съгласно практиката на СЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който намира изложените от ищците твърдения за неоснователни. Намира, че договорът
отговаря на условията за действителност и е сключен в предписаната от закона форма, не
протИ.речи на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че потребителят не е въведен в
заблуждение, доколкото е бил информиран за всички параметри на договора. Излага, че
допълнителните услуги не следва да се калкулират в ГПР, защото не представляват
задължително условия за получаване на кредита. Излага, че дори и ГПР да е по-висок от
допустимия, това не влече недействителност на целия договор. Счита, че допълнителните
услуги не са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а услуги, поискани от
ищците.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните на процесния
договор за кредит с посоченото съдържание, по който ответникът им е предоставил в заем
сумата от 800 лв., че са налице твърдените основания за нищожност на договора, респ. на
оспорените клаузи, както и че е платил процесната сума. При установяване на
горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи възраженията си, в това
число, че процесният договор, респ. клаузи са действителни и че е било налице основанието
за плащането на процесната сума.
От Договор за потребителски кредит Стандарт № 40009871303/02.06.2022 г. се
установява, че ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сума в размер на 800
лева за срок от 18 месеца, която следвало да се върне в срок до 20.11.2023 г. Видно от
представения договор кредитът е предоставен при годишен лихвен процент от 41% и ГПР от
48,69 %. Посочено е, че дължимата сума по кредита е в размер на 1063,94 лева. В договора е
предвидено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*“ в размер на 320 лева и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*“ в размер на 440 лева, чиито размери са
включени в погасителната вноска по кредита съгласно погасителния план.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна
2
по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой
личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила пълно
представяне на движението на паричните суми по процесния договор - установени са
усвоената сума по дата и размер от кредитополучател, дата и размер на получените суми от
кредитора, разпределение на плащания по дати, суми и по пера на процесния договор, като
са отделени плащания по погасителен план /включително останали неплатени задължения
по него/, плащания, отнесени по пера извън погасителен план и посочени основания за
начисляването им. Експертизата не е извършила обстоен анализ единствено на начисленията
и събрани суми за просрочени лихви по дата и размер - те са посочени като събрани суми на
лихви извън погасителния план /в размер на 278,21 лв./, но с оглед констатираното
начисление на лихва за просрочие, калкулирана включително и върху договорната лихва,
дължима по погасителна вноска, е извършила необходимото и по повод на тези начисления
и събрани суми от кредитора. Експертизата е приела, че се касае за това какви параметри
ответното дружество е включило при изчислението на ГПР по процесния договор за кредит.
Констатирала е следните параметри по кредита: сума на кредита - 800 лв., годишен лихвен
процент - 41%, срок на кредита - 18 месеца, дължима сума по кредита - 1063,94 лв., ГПР -
48,69 %. Видно от погасителния план е, че в дължимата сума по кредита е включена
главницата от 800 лева и сумата по договорни лихви в размер на 263,94 лв., като не са
включени сумите по допълнителните услуги. Същата констатация се налага и от приложения
СЕФ. От резултата на проведеното контролно изчисление е видно, че изчисления размер на
ГПР от 48,46% е съизмерим с посочения по договора размер от 48,69%. При включване на
възнаграждението за допълнителни услуги в ГПР, изчисления размер на коефициента е
261,06%. В случай на включване на разходите за допълнителни услуги като неявно лихвено
утежнение за главницата за период на кредита от 536 календарни дни сумата от 800 лв. би
довела до получаване на допълнителен приход в размер на 1023,94 лв., т.е. нетният приход,
приравнен на лихвено плащане за пълния период би бил в размер на прост годишен лихвен
процент приблизително на 82,97% годишна проста лихва /не се взимат предвид междинните
периоди между отделните плащания/. Усвоената сума от кредитополучателя е в размер на
786,32 лв. Видно от проведеното изчисление е, че размерът на ГПР е в размер на 273,01%.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
3
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора за кредит е
посочен ГПР от 48,69 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, но по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се
получил, при включване на възнагражденията за допълнителните услуги „*“ и „*“ в размера
му. Посоченият размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но реално не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита,
представляващи възнаграждения за допълнителни услуги, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тези възнаграждения са разход,
свързан с предмета на договора за кредит, доколкото са включени в размера на
погасителната вноска по кредита. Сключване и получаването на сумата по кредита е било
обвързано със закупуване на допълнителни услуги от страна на кредитополучателя.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил
законовоопределения горен праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената
законова норма. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР.
Тези пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед
многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, определено като възнаграждения за закупена
допълнителна услуга „*“ и „*“, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази
норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на
договора клаузите, с които се предвижда закупуването на допълнителни услуги, не са взети
предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Видно от данните
по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 800 лева, а възнагражденията за
допълнителни услуги са в общ размер на 760 лева, което е прекомерно и по този начин е
нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са
накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за кредит. Във връзка с
гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се
явява неравноправна, което не е изчерпателно. Възнагражденията за допълнителни услуги
целят заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.
4
Така се установява, че в договора за кредит липсва ясно посочване на действителният
процент на ГПР. Както бе посочено текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално и при наличие на посочен размер на ГПР, макар и явно некоректен и
неправилно определен, да се счита изпълнено разписаното в него изискване за съдържание
на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Наред с това в договора липсва ясно
разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои конкретни компоненти измежду
лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора са включени в ГПР от 48,69 % и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита, както
и по каква причина неустойката е изключена от ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по
кредита и годишно оскъпяване, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Последицата от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е разписана в
чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.
Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен като основателен, като
бъдат оставени без разглеждане предявените искове в условията на евентуалност.
Предявен е иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го
върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата
страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Изложеното е достатъчно за извод, че
процесната сума не се дължи и че предявеният иск е основателен. Съгласно чл. 23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът
констатира, че са представени доказателства за заплатени суми в общ размер на 1427 лева.
Съобразявайки изводите на експертизата съдът намира, че на връщане подлежи сума в
размер на 627 лева, която е била недължимо платена, поради което и искът по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал
разноски за държавна такса в размер на 122,96 лева и депозит за експертиза в размер на 420
лева. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в общ размер на
1282,39 лева, което съдът с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и
правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ намалява до 535 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
5
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит Стандарт №
40009871303/02.06.2022 г., сключен между Е. К. М., ЕГН ** и „*“ ЕООД, ЕИК * на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Е. К. М., ЕГН **, срещу „*“ ЕООД,
ЕИК * евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“, на
клаузата, уреждаща допълнителна услуга „*“ и на клаузите на чл. 15 от Общите условия.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на Е. К. М., ЕГН **, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 520 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за потребителски кредит Стандарт № 40009871303/02.06.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за производството в размер на 542,96 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на адв. Д. Л. Ф., САК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 535
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6