Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6490 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 39503/13.02.2019г. по
гр.д. № 25088 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 26-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В.А.Б., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** заплащане на
сумите в, както следва: сумата от 1784,50лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.09.2017г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г.; сумата
от 550,82лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
04.09.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
63549/2017г., като В.А.Б., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* съдебни разноски от 318,10лв. по исково дело и 53,46лв. по заповедно
дело, като неоснователни са отхвърлени исковете срещу В.Б. в останалата им част,
както са отхвърлени и исковете на Т.С.”ЕАД
срещу Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,
ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН
********** за признаване за установено че дължат 1/8 част от главница от
6365,16лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г.; от сумата
от 1530,13лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
04.09.2017г. ; от 29,01лв. представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и лихва за забава за плащането й от 7,25лв. за
същите периоди, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
63549/2017г., като „Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на В.Б. съдебни разноски от 317,34лв., а на Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б., ЕГН **********, А.
М.Б., ЕГН ********** съдебни
разноски от 900лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5040290/08.03.2019г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете В.А.Б., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че
изрично с отговора на исковата молба и в проведено съдебно заседание била
оспорила твърденията на ищеца, че е
собственик на имота и неправилно районният съд бил приел същото за безспорно.
По делото не били приети доказателства, че е собственик или вещен ползвател на
имота. Подадената молба декларация не доказвала собствеността върху имота.
Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок да отговор не е
изразило становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –Т.С.”ЕООД, ЕИК*******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2010331/19.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу В.А.Б.,
ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,
ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН
**********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че В.А.Б.,
ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,
ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН
********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* разделно заплащане на сумите
в общ размер, както следва: сумата от
общо 6365,16., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г.
, до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; от сумата
от 1530,13лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 6365,16лв. за периода от
15.09.2014г. до 04.09.2017г. ; сумата от 29,01лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г. , до
изплащането й, представляваща стойност
на възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 40 в гр.
София, ул. „*******, вх. В за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата
от 7,25лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 29,01лв. за периода от
15.09.2014г. до 04.09.2017г., при квоти, както следва: 5/8 за В.А.Б., ЕГН **********, 1/8 за Л.М.Б.,ЕГН **********, 1/8 за
М.М.Б., ЕГН **********, 1/8 за А. М.Б., ЕГН **********
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
63549/2017г., като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са ползватели на имота при посочените квоти и
като такива са потребител на енергия в
него, потребили енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, дължали и възнаграждение за
дяловото й разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали
обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били
обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Претендирало е разноски.
Ответниците В.А.Б., ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН
**********, М.М.Б., ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН
********** в предоставения срок
за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не било доказано да са
носители на вещно право на ползване върху имота, че са ползватели на имота и са
в облигационни правоотношения с ищеца, не били потребител на топлинна енергия в
имота, не било доставено количество енергия на стойност за които са предявени
исковете, а и вземанията били погасени по давност, срок на която била 3 години
поради периодичния характер на задълженията. Не били искали доставка на
топлинна енергия от ищеца, приложим бил чл. 62 от Закона за защита на
потребителите.Уредите за измерване на потреблението не били изправни. Фактурите
не установявали дължимост на сумите по тях, не било установено редовно водено
счетоводство от ищеца, не били давали съгласие за приспадане на суми със
задължения за предходен период, клаузи на Общи условия в частта за рекламация
били неравноправни, разпоредбата на чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяване противоречала на ЗЕ. Не дължали възнаграждение за дялово
разпределение на енергия не било установено ищецът да е носител на това
вземане, за основанието и размера им. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК*******е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело №63549/2017г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 3071130/12.09.2017г.
е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено В.А.Б., ЕГН **********, Л.М.Б.,ЕГН
**********, М.М.Б., ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН
********** да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* разделно сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 6365,16., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-12.09.2017г. , до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 40 в гр. София, ул. „*******, вх. В за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; от сумата от 1530,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 6365,16лв. за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г. ; сумата от
29,01лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението-12.09.2017г. , до изплащането й, представляваща
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******,
вх. В за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г.; сумата от 7,25лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 29,01лв. за периода от 15.09.2014г. до
04.09.2017г., както и съдебни разноски
от 208,63лв., при квоти, както следва: 5/8
за В.А.Б., ЕГН **********, 1/8 за Л.М.Б.,ЕГН **********, 1/8 за
М.М.Б., ЕГН **********, 1/8 за А. М.Б., ЕГН **********, за така издадена заповед
длъжниците са уведомени на 27.11.2017г., на 04.12.2017г. са подали възражение,
на 19.03.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че
е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на
19.04.2018г.
По делото е прието неоспорени от страните удостоверение издадено на 28.06.2013г.
от ГИС-София, съгласно което стар адрес в гр. София, ж.к. Гео Милев”, бл. 266А
се отнася за сграда с настоящ адрес:***, Б, В, Г, Д.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници издадено на 05.03.2001г. от СО, район
Слатина, съгласно което М.М.Б. е починал на
12.02.2001г. и е оставил за
наследници по закон съпругата си В.А.Б.,
ЕГН ********** и децата си Л.М.Б.,ЕГН **********, М.М.Б.,
ЕГН **********, А. М.Б., ЕГН
**********.
Прието е неоспорено от страните
заявление от 08.03.2001г. , носещо
подпис за автора му, съгласно което В.А.Б.,
ЕГН ********** е поискала от ищеца да открие на нейно име партида за апартамент № 40 в гр. София, ул. *******,
вх. В, като е посочила, че семейството и
се състои от 3 члена, потреблението за горещо битово водоснабдяване ще се
определя на брой ползватели.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 07.09.2002г, договор
от 23.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. *******,
вх. В е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД
да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи
за ап. 40 е записана В. Б., ЕГН ********** положила подпис срещу заявено желание за монтиране на
разпределители на 4 отоплителни тела в имота.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които
е предявен иска.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016г.. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се
заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят,
обезщетение за забава се дължи само за неплатени в този срок фактури, които са
за реално потребление на енергията.
Приети са изравнителни сметки, съгласно които титуляр на
партида за имота е В.Б., реално потребена в имота енергия за периода е 2948,19лв.
за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., 2715,13лв. за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г., която е за сградна инсталация, отопление и за горещо битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото, проверки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя
топлинна енергия , в имота е потребена
енергия да отопление с отоплителни уреди, начислена е енергия за срадна
инсталация съобразно обем на имота. В имота се потребявала енергия за горещо
битово водоснабдяване отчитана и начислена по заявени 3 ползватели, дяловото
разпределение било направено коректно, реално потребената енергия в имота за
периода е 6206,35лв.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в
счетоводството на ищеца няма записвания за плащане на сумите за периода, лихва
за забава на главница за периода била 1530,13лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо
в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същите,
за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответниците е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те
са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и
чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С."
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали въззивникът В.Б. е потребител на топлинна енергия в имота през
процесния период. Оспорване на това качество ответникът е направили с отговора
на исковата молба. Такова възражение е въведено и с въззивната жалба.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира
с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че по делото е установено
че за процесния имот и период потребител на топлинна енергия е била В.Б.. Действително по делото не е приет
документ, установяващ вещното й право на ползване върху имота. Това, обаче, не
е единственото възможно основание за възникване на облигационно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия в имота и подробни съображения
за същото съдът изложи по-горе. По
делото е установено от прието заявление-декларация, че на 08.03.2001г. В.Б. е подала молба до ищеца за откриване на партида
за имота на нейно име за цялото количество потребена енергия в имота и това
нейно искане е удовлетворено от ищеца. Последното обстоятелство се установява
от приети по делото изравнителни сметки. При така установеното съдът приема, че
от 08.03.2001г. в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия в имота е била само В.Б. и извода на районния съд за същото е правилен.
Това нейно качество произтича от искане за сключване на договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в целия
имот, което искане е удовлетворено от ищеца.
Съдът приема, че договора между ищеца и въззивника
В.Б. съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е
така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение
оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие,
да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3
от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от
06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на Общите
условия е вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията
също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на
топлинна енергия, а именно - да осигури
такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема за установено по
делото , че в имота е доставена топлинна енергия за отполение с отоплителни
тела в размер на 6206,35лв.
Тази сума е изчислена от вещото лице по техническата експретиза което не е оспорено от страните и съдът го
кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от другите доказателства по
делото. С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на районния съд за количество доставена енергия в имота, за лихвата за забава,
за размер на дължими от въззивника суми при съобразяване на диспозитивното
начало и претенцията на ищеца за 5/8 от сумите, за срока на погасителната
давност и извода на районния съд за период и размер на задължения, които са
погасени по давност. При обосноваване на изводите си районният съд не е нарушил императивна правна
норма, поради което и като съобрази разпоредбата на чл.269 от ГПК то съдът
приема, че решението
в обжалваната част , с която исковете срещу въззивника В.Б. са уважени за главница от 1784,50лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ул. „*******,
вх. В за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2015г.; за сумата от 550,82лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
15.09.2014г. до 04.09.2017г, следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника.
На въззиваемия разноски не се
следват, защото доказателства за направени такива, които да обосноват извод, че
разноски му се следват по делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
39503/13.02.2019г. по гр.д. № 25088 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 26-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.