№ 55
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600141 по описа за 2021 година
С присъда №260008/06.04.2021 год. постановена по НОХД № 348/20
год. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия Г. В. Кр. със снета по
делото самоличност, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на
06.06.2019 г. около 06.30 часа, по път І-6, на около 1 километър от с. Лозенец,
обл.Ямбол, в посока към с. Венец, обл. Бургас, при управление на МПС - лек
автомобил „Фолксваген Шаран„ с рег. № У ... АХ, собственост на М.И.В. от
гр. Стралджа, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, в
резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие и по
непредпазливост е причинл смъртта на Я.М. М. от гр. Стралджа - пътник на
задната седалка в автомобила на К., поради което на осн. чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода.
На осн. чл.66, ал.1, от НК съдът е отложил изтърпяването на
наложеното наказание за изпитателен срок от пет години, считано от
привеждане на присъдата в изпълнение.
Със същата присъда на осн. чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия
К. от право да управлява МПС за срок от четири години.
Осъдил е подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер
на 2936.80лв., от които 2806.80лв. в приход на Републиканския бюджет, по
сметка на ОД на МВР - Ямбол, както и 130лв. по сметка на ОС- Ямбол,
бюджет на съдебната власт.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
1
обвинители, които чрез своя повереник адв. Р.М. я обжалват със
съображения за неправилност, поради противоречие със закона, постановена
при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост
по отношение размера на наложеното наказание. В жалбата се навеждат
доводи, че съдът не е съобразил наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са недисциплинираност на водача, предвид
неспазването на пет видими обозначителни знаци, несъобразената скорост,
която двойно е надвишавала максимално разрешената и безопасна скорост на
движание, многократното санкциониране на подсъдимия по административно
наказателен ред, обстоятелства които завишават личната обществена
опасност на дееца. Навежда се довод за висока степен на обществена
опасност на деянието, с оглед начина на настъпване и възрастта на
пострадалата. Излага съображения, че подсъдимият не съзнава вината си и
сериозността на извършеното деяние. От субективна страна се сочи, че
деянието е осъществено при по тежката форма на вината непредпазливост –
самонадеяност, а не както съдът е приел – небрежност, предвид възрастта на
дееца, неговият професионален опит, познаването на пътния участък.
Претендира се увеличение размера на наложеното наказание лишаване от
свобода близо до максималния размер предвиден в НК, като наказанието да
бъде изтърпяно ефективно, алтернативно ако не се увеличи размера на
наложеното наказание, да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 от НК.
Претендира се и увеличение на срока на наказанието лишаване от право да
управлява МПС.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че намира жалбата за процесуално допустима, но по същество
за неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Сочи, че с жалбата пред въззивната инстанция не се излагат доводи за
допуснати процесуални нарушения на закона, довели до ограничаване
правата на страните в досъдебната и съдебна фаза на процеса, като и не се
твърди необоснованост на съдебния акт. Навежда довод, че в мотивите към
присъдата изрично е посочено, какви обстоятелства са установени от
фактическа страна и въз основа на какви доказателства, направен е цялостен
анализ на тези доказателства, въз основа на който е даден отговор на всички
въпроси, свързани с обективната и субективна съставомерност на деянието.
2
Твърди, че е изяснено авторството на деянието, причините и обстоятелствата,
поради които е настъпило ПТП, механизмът на неговото протичане,
съответно настъпилия тежък вредоносен резултат, които са установени по
безспорен начин и не се оспорват с жалбата. Дава заключение, че при така
установената фактическа обстановка материалният закон е приложен
правилно, като съдът обосновано е приел, че от обективна и субективна
страна е осъществен престъпният състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. По
отношение на твърдението, че от субективна страна деянието неправилно е
квалифицирано като извършено при форма на вината „небрежност“ по
смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. първо от НК, вместо при „самонадеяност“ по
последното изречение на посочената разпоредба, счита същото за
неоснователно, тъй като не са налице доказателства за това, че същият е
осъзнавал и предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
своето неправомерно поведение, но е имал някаква увереност, че разполага с
реални възможности за избягване на престъпния резултат, че е разчитал на
действието на някакви неутрализиращи фактори да избегне този резултат. В
тази връзка сочи, че не е без значение и обстоятелството, че с обвинителния
акт той е обвинен за деяние, извършено при форма на вината
„непредпазливост“ и се е защитавал именно по това обвинение, поради което,
съгласно константната практика на ВКС - Решение № 343 по н.д. №
278/2001г. на II н.о., не може впоследствие да бъде обвинен, че деянието е
извършено при по - тежката форма на вината, каквото е „престъпна
самонадеяност“, защото по този начин в тази фаза на процеса би се нарушило
правото му на защита, т.е. налице е и процесуална пречка присъдата да бъде
изменена по този начин. По отношение на наложените наказания намира
същите за правилно индивидуализирани по реда на чл. 54 от НК, не са „явно
несправедливи“ по вид, размер и начин на изтърпяване и в тази насока са
съобразени със съдебната практика както в страната, така и в региона.
Намира, че решаващият съд правилно е определил същите при при лек превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като в случая с по-голяма
тежест е ценил смекчаващите отговорността обстоятелства. Споделя
мотивите на съда, че с оглед данните по делото за личността на подсъдимия
Г.К., същият не е лице със завишена лична степен на обществена опасност,
както и, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства е ценил
неговото чисто съдебно минало в резултат на настъпила реабилитация, както
3
и добрите характеристични данни, въз основа на които е приел, че за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не е необходимо същото да
бъде изтърпяно ефективно. Навежда довод, че съдът подробно е анализирал и
отегчаващите отговорността обстоятелства, които безспорно са налице, като е
съобразил високата обществена опасност на деянието и фактът, че
подсъдимият е санкциониран по административен ред за допуснати 16 броя
системни нарушения на правилата за движение по пътищата, с различна
тежест на тези нарушения, които го характеризират негативно, предвид
демонстрираното по този начин пренебрежително отношение към правилата
за движение, както и, че наложените му административни санкции до този
момент нямат търсения превантивен ефект. Счита, че като такова
обстоятелство следва да бъде оценен и фактът, че е управлявал МПС със
скорост от 78 км/ч, която е повече от два пъти завишена от разрешената в
този пътен участък, както и че в случая следва да бъде отчетен характерът на
извършените нарушения, в резултат от пренебрегване на множество
предупредителни и ограничителни пътни знаци. Намира, че в достатъчна
степен съдът е съобразил степента на съпричиняване на вредоносния
резултат, която правилно е оценена в случая като незначителна по своя
характер. Счита, че наложените наказания са съответни на извършеното от
подсъдимия престъпление, на обществената опасност на деянието и на дееца
и ще допринесат за постигане на целите по чл. 36 от НК. Моли съда да
потвърди съдебния акт.
Повереникът на частните обвинители – адв. М. моли съда да уважи
подадената въззивна жалба и по изложените съображения в същата да
приеме, че следва да бъде определено по-голямо наказание „лишаване от
свобода“, като отмени приложението на чл.66 от НК. Навежда довод, че в
конкретния случай са налице множество отегчаващи вината обстоятелства,
които първоинстанционният съдът не е взел предвид при определяне размера
на наказанието „лишаване от свобода“. В тази насока се позовава на
извършените и допуснати предходни нарушения на ЗДвП от страна на
подсъдимия, за които той е санкциониран по административен ред, които
санкции по никакъв начин не са го поправили и превъзпитали, което е довело
до това негово поредно допускане на нарушение на ЗДвП, в резултат на което
е причинена смъртта на пострадалата. Счита, че една условна присъда за това
тежко престъпление би била приета от подсъдимия като проявено спрямо
него и допуснатите от него нарушения, поредно снизхождение от
наказващите органи. Намира, че с условната присъда този подсъдим по
никакъв начин няма да усети тежестта на закона върху себе си и няма да бъде
превъзпитан и поправен. Навежда довод, че подсъдимият категорично се
4
очертава като лице с висока обществена опасност, предвид допуснатите от
него нарушения на закона, за които той е санкциониран по административен
ред, но и самото му отношение към процесното събитие. Счита, че
решаващият съд неправилно е отчел, че подсъдимият е изказал съжаление и
разкаяние за случилото се, тъй като същият не е демонстрирал такова
поведение, а е оправдавал случилото се със знаковото стопанство в района на
местопроизшествието и с липсата на обезопасяване на пострадалата. Същият
не е оценил и преосмислил какви нарушения на закона е допуснал и това, че
си е позволил в участък с максимално разрешена скорост на движение от 30
км/ч, да се движи с двойно по-висока - 76 км/ч. Твърди, че в в тази усложнена
пътна обстановка, в условията на намалена видимост и мъгла, подсъдимият не
е зачел тези множество поставени пътни знаци, не е намалил скоростта си на
движение, а напротив, увеличил е тази, с която се е движил, като по този
начин не само е причинил смъртта на М., но е поставил в опасност живота и
здравето на всички останали участници в движението по пътищата, какъвто е
и А.А.. Позовава се на практиката на ВКС, че възрастта на жертвата следва да
бъде приета от решаващия съд като отегчаващо вината обстоятелство, което
не е сторено от първоинстанционния съд. Поддържа подробните съображения
изложени в жалбата, защо на подсъдимия К. следва да бъде определено и
наложено по-тежко наказание, изтърпяването на което да не бъде отлагано,
за да бъдат изпълнени целите както на индивидуалната, така и на генералната
превенция, заложена в чл.36 от НК.
Частните обвинители поддържат становището на своя повереник.
Защитата на подсъдимия - адв. Б. моли съда да не уважава жалбата на
частните обвинители. Счита, че същата е неоснователна по всички изложени
в нея съображения. Придържа се изцяло към становището на държавното
обвинение по отношение на жалбата и постановената присъда. Счита, че
присъдата е правилна, законосъобразна, съобразена е както с личността на
извършителя, така и с тежестта на извършеното деяние. Твърди, че в своите
мотиви ЯОС е отчел абсолютно всички доказателства по делото, анализирал
ги е в тяхната съвкупност и поединично, като е постановил присъда с нелеки
наказания, с оглед на предвидените в закона. Счита, че завишаването им по
никакъв начин не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, както и за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК. Моли
съда да не уважава жалбата на частните обвинители и да бъде потвърдена
присъдата на ЯОС.
Подсъдимият К. в личната си защита заявява, че се присъединява към
становището на своя защитник. Сочи, че не е отказал помощ на никого, а
повечето му нарушения по ЗДвП са за това, че е карал чужди коли без
необходимите документи, което е пропуснато да се спомене в мотивите на
присъдата. Съжалява за случилото се и дълбоко се разкайва за станалата
трагедия. Не иска нищо друго, освен справедливост. Заявява, че не е обжалвал
присъдата, макар да са му високи наказанията. Твърди, че свидетелите са
променили показанията си, а табелите на пътя също са променени, но не може
5
да докаже какви са били тогава. Това, че няма да може да шофира четири
години, го ограничава и осакатява, защото ще му бъде трудно да се
препитава. Заявява, че е шофирал 15 години, минал е през хиляди участъци в
ремонт на пътя, но такова безобразие не бил виждал никъде. Бил абсолютно
изненадан на пътя. Моли съда да потвърди присъдата на ЯОС и да не отива в
затвора.
В последната си дума подс. К. заявява, че съжалява за случилото се и
моли да се потвърди присъдата.
Въззивната жалба е подадена, съгласно чл.318 от НПК, като е спазен
15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на
чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в
жалбата на частните обвинители подадена чрез техния повереник, изслуша
становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и провери
атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателите,
така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
намира жалбата за неоснователна.
Ямболският окръжен съд е провел съдебното следствие при стриктно
спазване на процесуалния ред, изследвал е всички относими към предмета на
доказване обстоятелства, като е приобщил по реда на чл.283 от НПК чрез
тяхното прочитане писмените доказателства по делото. Анализирал е
обстойно и задълбочено събраните в хода на ДП и на съдебното следствие
доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и
след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият Г. В. Кр. е роден на
... г. в гр. Ямбол и живее в същия град, със средно специално образование,
неженен, работи като строител, не е осъждан. Същият е правоспособен водач
на МПС, който притежава свидетелство за управление от 2008 год., с
категории В и АМ. Наказван е по административен ред за нарушения на
правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП в периода от 2015 г. до 2019 г.
общо 16 пъти.
Пострадалата Я. М. живеела заедно със семейството си в гр. Стралджа,
6
обл.Ямбол. Към 06.06.2019 г. в гр. Стралджа, в съседство с пострадалата
живеел подс. Г. В. Кр.. Подсъдимият и св. А.А., с когото пострадалата
живеела на семейни начала, често пътували сутрин заедно за работа като
винаги шофирал подс.К..
На 06.06.2019 г. пострадалата Я. М. изпуснала автобуса и закъсняла за
работа, което наложило да търси друг начин да се придвижи до лозята на
с.Венец, обл. Бургас. Търсейки превоз за пострадалата, св. А. помолил подс.
К. да откара него и жена му до работното им място - лозята на с.Венец.
Подсъдимият взел лек автомобил "Фолксваген Шаран", с per. № У ... АХ,
собственост на св. М.В. от гр. Стралджа, близък приятел на подсъдимия и
съсед на пострадалата и св. А..
Около 06.30 ч. на инкриминираната дата, подс. К. управлявал лекия
автомобил "Фолксваген Шаран" по път № 1-6, в посока от гр.Стралджа към
гр. Бургас. На предна дясна седалка до водача К. седял св. А.А., а
пострадалата Я. М. била на задна дясна седалка. Движението се извършвало
на дневна светлина, като подс. К. управлявал лекия автомобил в отсечката
между селата Лозенец и Венец със скорост 75.8 км./ч.
Веднага след с.Лозенец, обл.Ямбол, вдясно от пътното платно, по
десния банкет, били позиционирани на пет отстояния групи пътни знаци,
указващи за предстоящ пътен участък в ремонт, забраняващи изпреварването
и ограничаващи скоростта на движение. Първата група пътни знаци се
намирали на 400 метра преди началото на чакълирания участък от пътя и се
състояли от пътен знак А23, сигнализиращ за ремонт на пътя, пътен знак Т-1
- 200 м. и пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км./ч.
На разстояние от 200 метра преди пътния участък в ремонт бил
позициониран пътен знак В24, който забранява изпреварването, а на
отстояние 200 метра преди чакълирания участък били позиционирани пътен
знак В24, който забранява изпреварването и пътен знак В26, забраняващ
движение със скорост над 50 км./ч.
На отстояние 130 метра преди чакълирания участък бил позициониран
пътен знак А23, указващ ремонт на пътя, пътен знак А8, указващ за
предстоящо стеснение на пътя и пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 30
7
км./ч.
На отстояние 18 метра от чакълирания участък били позиционирани
пътен знак А23, указващ за ремонт на пътя и пътен знак В26, ограничаващ
скоростта на движение до 30 км./ч.
Пренебрегвайки всички групи пътни знаци, подс.К. продължил
движението на лекия автомобил с посочената скорост от 75.8 км./ч и навлязъл
в чакълирания участък от пътното платно, представляващ пътен участък в
ремонт. Поради неравностите на пътя /чакъл/ и сравнително високата скорост
на движение, подс.К. изгубил контрол над управлявания от него лек
автомобил, а опитът му да задържи автомобила в линията му на движение
чрез коригиращи действия с волана, се оказал неуспешен. Действията на
подс.Койчев с волана на процесния лек автомобил породили центробежни и
инерционни сили, под въздействието на които автомобилът изпаднал в
ротация по вертикалната си ос, отклонявайки посоката си неконтролируемо
надясно и 109 метра след началото на чакълирания участък, автомобилът се
отклонил косо надясно по десния банкет. Междувременно подс.К. продължил
да прави опити да овладее лекия автомобил като отклонил наляво посоката
му на движение, за да възстанови първоначалната му позиция в дясната пътна
лента, а през това време автомобилът изминал още около 24 метра. Въпреки
положените от подс.К. усилия, той не успял да овладее лекия автомобил,
последният изгубил напречната си устойчивост и започнал ротация по десния
скат - около 28 метра, след което се преобърнал по хоризонталната си ос на
около 1.5 оборота и спрял почти перпендикулярно на надлъжната ос на пътя,
позициониран по таван с гумите нагоре.
В хода на преобръщането на лекия автомобил, пострадалата М., която
пътувала на задна дясна седалка без предпазен колан, изпаднала от
автомобила в полосата от тревна растителност до пътното платно, като тялото
й се позиционирало на около 5 метра от авариралия лек автомобил.
Веднага след окончателното спиране на лекия автомобил по таван и с
гумите нагоре, от него излезли подс.К. и св. А. и започнали да търсят
пострадалата Я. М. първо в купето на автомобила, а след това и навън.
Двамата я открили в близост до автомобила в безжизнено състояние.
8
На мястото на настъпилото ПТП спрели няколко леки автомобила като
някой от пътуващите в тях се обадил за помощ на тел. 112. След по- малко от
половин час на местопроизшествието пристигнали екипи на Спешна помощ и
на полицията, като първите констатирали смъртта на пострадалата М., а
вторите обезпечили местопроизшествието до пристигането на място на
разследващ екип, който пристъпил към извършването на оглед.
Видно от писменото заключение на тройната автотехническа
експертиза, назначена и изготвена в хода на ДП /л.71-л.89, т.1 от ДП/,
неконтролируемото аварийно движение на управлявания от подс.К. лек
автомобил е започнало на 109 м от началото на чакълирания участък от
пътното платно /мерната линия от протокола за оглед на местопроизшествие/.
Според същото заключение, мястото на настъпване на процесното ПТП е в
дясното пътно платно на път I- 6, между селата Лозенец, обл.Ямбол и Венец,
обл.Бургас, като започвайки на 109 м от началото на чакълирания пътен
участък се е разгърнало на 52 метра по дължина, а по широчина - десния край
на пътното платно - десен банкет и десен скат след него. Скоростта на
движение на авариралия лек автомобил, към момента на настъпване на
процесното ПТП, се определя от вещите лица на 75.8 км./ч като в зоната на
ПТП не са констатирани следи от задействана ефективно спирачна уредба на
автомобила. Вещите лица са посочили, че опасната зона за спиране на
процесният лек автомобил се изчислява на 60 метра, при определената му
минимална скорост на движение от 75.8 км./ч, при условие и действия за
ефективно спиране, още от момента на навлизане в чакалираната настилка на
пътния участък в ремонт, с дължина на този участък от 92 метра и отстояние
от 109 м от мястото на напускане и навлизане по десен банкет. В този смисъл
експертите са заключили, че ако водачът К. е приложил действия за аварийно
спиране, той е бил в състояние да спре преди края на участъка и преди
навлизането на автомобила по десен банкет. В заключение вещите лица са
посочили, че при конкретните пътни условия, подс.К. като водач на
авариралия лек автомобил "Фолксваген", е имал техническа и практическа
възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако на по- ранен етап е
възприел пътната сигнализация за предстоящо навлизане в пътен участък в
ремонт и е намалил скоростта на движение на управлявания от него лек
автомобил, съобразявайки я с наличните забранителни пътни знаци. Според
9
тримата експерти, освен да контролира лекия автомобил с волана, подс.К. е
следвало да осъществи и мерки за аварийно спиране, в резултат на което
автомобилът би спрял на около 49 метра, преди безконтролното навлизане на
автомобила по десен банкет и загубата на напречна устойчивост, с
последваща ротация по десния скат на пътя. Според заключението на вещите
лица по изготвената в хода на ДП, прочетена в хода на първоинстанциононто
съдебно следствие и приобщена към доказателствената съвкупност тройна
автотехническа експертиза, причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на авариралия лек автомобил - подс.Г.К., който
пренебрегвайки и несъобразявайки се с наличната пътна сигнализация и
конкретна пътна обстановка, навлязъл в чакълирания пътен участък със
скорост от 75.8 км./ч, с което се поставил в невъзможност да осъществи
адекватен контрол върху органите за управление на лекия автомобил и в
крайна сметка не е осъществил мерки за намаляване на скоростта на
движение до безопасни стойности.
В хода на съдебното следствие, в допълнителните си обяснения по
реда на чл. 282, ал.1 от НПК вещите лица П.Д., инж. М. и инж. Б., са
категорични в заключението си, че пътникът на задната седалка на
авариралото процесно МПС - пострадалата Я. М., е пътувала без поставен
предпазен колан. Този извод е комплексен и се извежда както от
непосредствените впечатления на вещото лице П.Д., което е посетило
местопроизшествието и е участвало в хода на огледа, така и от
обективираното във фотоалбума към Протокола за оглед на
местопроизшествие, кьдето на фотоснимка с номер 83 /л.45, т.1 от ДП/ ясно
се вижда, че двата предпазни колана на задната седалка в лекия автомобил не
са били в употреба и се намират в т. н. "транспортно положение" както и от
положението на тялото на пострадалата след произшествието.
Заключението на вещите лица по назначената, изготвена, прочетена,
защитена в с. з. и приета тройна автотехническа експертиза, правилно е
кредитирана изцяло от съда като обективна, обоснована, компетентна, ясна,
точна, изчерпателна и неоспорена от страните. Правилно решаващият съд е
посочил, че не са наице основания да се съмнява в обективността и
безпристрастността на трите вещи лица, които са компетентни
професионалисти и не са налице данни за евентуална тяхна пряка или косвена
10
заинтересованост от изхода на делото.
Видно от заключението на вещото лице Д. по назначената в хода на ДП
единична оценителна автотехническа експертиза, прочетена в хода на
съдебното следствие и приобщена към доказателствената съвкупност, в
резултат на процесното ПТП са настъпили имуществени щети по
аваририралия лек автомобил, собственост на св. М.В., оценени на сумата от 2
038 лева. Заключението на единичната оценителна автотехническа експертиза
като компетентно, обективно и неоспорено от страните, правилно е
кредитирано изцяло от решаващия съд.
Видно от писменото заключение на вещото лице - съдебен лекар,
изготвило назначената в хода на ДП СМЕ на труп № 114/2019 г. /л.135 -л.138,
т.2 от ДП/, прочетена и приобщена към доказателствената съвкупност в хода
на съдебното следствие, причината за настъпването на смъртта на
пострадалата Я. М. е тежката съчетана травма с обхващане на главата,
гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния мозък, корема и крайниците.
Според писменото заключение на д-р Т.Ч., се касае за травма, получена вътре
в автомобила като пътник ведно с травми получени при изпадане от
автомобила, в резултат на неговото излизане извън пътното платно и
преобръщането му в дясно, по посока на движението му, с голяма скорост.
Съчетаната тежка автомобилна травма се определя от вещото лице - съдебен
лекар като несъвместима с живота.
Видно от писменото заключение на единичната СМЕ на труп, травмата
на главата на пострадалата М. се изразява в наличието на масивни
кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни покривки, в
областта на мозъчния и лицевия череп, охлузвания и разкъсно - контузни
наранявания с обилно зацапване с кръв на лицето и главата, повърхностни
контузионни кръвоизливи в областта на челните дялове на двете големи
мозъчни хемисфери, както по изпъкналите повърхности на двете големи
мозъчни хемисфери, счупване на носните кости със зацапвания с кръв на
околностите. Констатирани са от вещото лице- съдебен лекар и точковидни
кръвоизливи в мозъка, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване
на малко мозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Според същото писмено заключение, гръдната травма на пострадалата
11
М. се изразява в много фрагментни счупвания на повече ребра в задните им
части с масивни кръвонасядания около местата на счупванията. Вещото лице
е констатирало в хода на аутопсията, че острите краища на счупените ребра са
хлътнали към гръдната кухина, причинявайки разкъсвания на плевралните
листове и белите дробове, най- вече на десен бял дроб с наличие на около 1
литър кръв в гръдната кухина. Според вещото лице - съдебен лекар,
констатираната коремна травма се изразява в разкъсване на слезката, на
дясната половина на черния дроб, както и на ретроперитониални кръвоизливи
с контузия на десния бъбрек както и контузионни кръвоизливи в областта на
тънкочревния и дебелочревния опорак.
Според вещото лице - съдебен лекар, травмата на гръбначния стълб на
пострадалата Я. М. се изразява в счупването на гръдния сегмент на
гръбначния стълб на равнището на IV, V и VІ гръдни прешлени с масивни
кръвоизливи в областта на меките тъкани около местата на счупването им,
като образувалите се фрагменти са намерени от вещото лице в хода на
аутопсията, на значително разстояние, а гръбначният мозък на това място е
напълно прекъснат. Като непосредствена причина за настъпването на смъртта
на 38 годишната Я. М., вещото лице д-р Ч. посочва изпадането на
пострадалата в тежък хеморагичен шок поради множествените травми в
посочените области на тялото. Според заключението смъртта на пострадалата
М. е била неизбежна и неминуема, а констатираните и описани увреждания са
получени в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети,
по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, гръбначния стълб,
корема и останалите травмирани области на тялото между такива предмети.
Тези травми и настъпилата смърт се определят от вещото лице - съдебен
лекар като пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.
Локализацията на уврежданията сочи, че най-изявено е било влиянието на
механичния фактор в областта на задните повърхности на гръдния кош,
гръдния сегмент на гръбначния стълб и корема. Установените увреждания в
тези области на тялото са получени вследствие на удрянето им по вътрешното
обзавеждане на лекия автомобил, притискането на гръдния кош и корема от
деформиралите се части на лекия автомобил, изпадането от него и удрянето
на тялото на пострадалата върху повърхността на терена по гръб, със
значителна сила. Счупването на ребрата и гръбначния стълб са получени при
12
удрянето на гръдния кош отзад и на гръбнака по повърхността на терена.
В хода на съдебното следствие, в допълнителни обяснения по реда на
чл. 282, ал.1 от НПК, вещото лице - съдебен лекар е категорично в
заключението си, че настъпилата смърт на пострадалата М. е била бърза и
неминуема като същата е в пряка причинна връзка с възникналото ПТП и
негова пряка последица. Вещото лице заявява, че е намерило в хода на
аутопсията следи от операции на главата на пострадалата, предвид диагнозата
от детските й години за тумор на мозъка, но тези следи са в полза на
нормалния кръговрат на гръбначния мозък.
Заключението на вещото лице - съдебен лекар по изготвената в хода на
ДП, изслушана й приобщена към доказателствената съвкупност в хода на
съдебното следствие, единична СМЕ, като обективна, компетентна,
изчерпателна, ясна и неоспорена от страните, правилно е кредитирана изцяло
от съда, като решаващият съд с основание не е намерил доводи да се съмнява
в достоверността на писменото заключение предвид липсата на данни за
евентуална пристрастност или заинтересованост на вещото лице от изхода на
делото. Правилна е констатацията, че съдебният лекар д-р Ч. е експерт с
дългогодишен опит и доказан професионализъм, поради което и съдът
обосновано е кредитирал изцяло изготвеното писмено заключение като
правилно, точно и достоверно.
Така изложената фактическа обстановка съдът обосновано е приел за
безспорно установена от събраните и проверени в хода на ДП и на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства - гласни и писмени, а
именно: Протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум /л.14-
л.46,т.1 от ДП/, Препис - извлечение от Акт за смърт на Я.М. М. - /л.106, т.1
от ДП, удостоверение за наследници /л.108, т.1 от ДП/, справка за съдимост
на подсъдимия /л.125, т.1 от ДП/, справка за нарушител/водач на МПС от
сектор ПП при ОД на МВР - Ямбол /л.20 – л.22, т.1 от ДП/, справка за
собственост на лекия автомобил "Фолксваген Шаран" с рег.№ У ... АХ /л.123
– л.24, т.1 от ДП/, свидетелските показания на Матьо А., А.А., Е.А., В.В€, Д.Р.
и И.Б.. Горната фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на
изготвените в хода на ДП, прочетени и приобщени към доказателствената
съвкупност три експертизи: тройна съдебно авто- техническа експертиза,
13
единична съдебно - медицинска експертиза на труп и единична съдебно -
автотехническа оценителна експертиза. Фактическата обстановка се извежда
и отчасти от обясненията на подс.Г.К..
С жалбата пред въззивната инстанция не се излагат доводи за
допуснати процесуални нарушения на закона, довели до ограничаване
правата на страните в досъдебната и съдебна фаза на процеса, като и не се
твърди необоснованост на съдебния акт.
При изясняване на фактическата обстановка съдът е извършил
подробен и задълочен анализ на събраните по делото доказателства.
Обосновано е кредитирал изцяло свидетелските показания на наследниците
на пострадалата Я. М. - децата й М.А. и Е.А., доколкото същите съобщават
факти и обстоятелства относими към събития преди и след настъпилото ПТП,
в резултат на което е загинала тяхната майка.
Съдът с основание е кредитирал като достоверни свидетелските
показания на А.. Ч. АНГ.. Същият е очевидец на настъпилото ПТП и има
непосредствени впечатления за събитията преди, по време и след
настъпването на процесното ПТП и за действията и поведението на
подсъдимия, тъй като свидетелят е пътувал на предна дясна седалка на
авариралия лек автомобил, управляван от подс.К.. Добросъвестно този
свидетел е съобщил, че в продължение на 20 дни преди инкриминираната
дата той лично пътувал всяка сутрин с подс.К. до работното си място, тъй
като нямал свидетелство за правоуправление. Свидетелят е посочил, че към
момента на настъпване на ПТП и непосредствено след него, не е видял
работници на фирмата, която извършвала ремонт на пътния участък, да носят
и поставят пътни знаци в района на катастрофата. В тази им част
свидетелските показания на св.А.А. – очевидец, кореспондират със
заключението на вещите лица по изготвената в хода на ДП и защитена в хода
на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза от една страна, а
от друга са еднопосочни с показанията на полицейския служител, който е
посетил и запазил местопроизшествието – св.Д.Р. Свидетелят Р. от РУП -
Стралджа, обл.Ямбол, е категоричен и последователен в твърденията си, че
пътният участък в ремонт е бил обезопасен с пътни знаци, които той лично е
видял и възприел, пътувайки от с.Лозенец към с. Венец, за да провери
14
получения сигнал за настъпилото ПТП. Категоричен е, че част от пътните
знаци са били за ограничаване на скоростта на движение на автомобилите.
Обосновано съдът е кредитирал изцяло показанията на св.Р., които
кореспондират изцяло както с показанията на свидетеля очевидец А.А., така и
със заключенията на вещите лица по изготвената тройна автотехническа
експертиза и с обективираното в Протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него /л.14 - л.46, т.1 от ДП/. Видно от цитираните Протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, разследващият полицай
подробно е описал всички налични на терена пътни знаци - указателни и
забранителни, които са поставени непосредствено преди пътния участък в
ремонт - чакълираната част от пътното платно. Безспорно е установено, че
всички пътни знаци са видими и ясни, поставени са на места, които улесняват
бързото им възприемане – аргумент от фотоснимките, находящи се на л.30 -
л.31, т. 1 от ДП.
Анализът на посочените доказателства е мотивирал решаващия съд да
не кредитира обясненията на подс. К. в частта им, в която същият е заявил, че
чакьлираният участък на пътя в ремонт не е бил обезопасен с пътни знаци, а
работници на фирмата - изпълнител са пристигнали на местопроизшествието
и са поставили тези знаци едва след катастрофата. Правилно решаващият съд
е приел тази част от обясненията на подсъдимия за недостоверни
съобразявайки двояката им функция - като доказателствено средство и като
средство за защита. Обосновано съдът е приел същите за защитна версия, тъй
като те са в пълно противоречие с част от гласните и писмени
доказателствени източници както и със заключението на вещите лица,
изготвили и защитили заключението на тройната съдебна автотехническа
експертиза.
Обосновано съдът е кредитирал изцяло като достоверни,
последователни и допълващи се взаимно, свидетелските показания на
полицаите от РУП - Стралджа - Д. Р. и Ив. Б., тъй като същите
възпроизвеждат преките си лични впечатления от местопроизшествието,
посетено от тях в кръга на служебните им задължения, като първият е
следвало да обезопаси и запази местопроизшествието, а вторият да провери с
техническо средство /Алкотест с инв.№ ARBA/ дали водачът на авариралия
лек автомобил- подс.К. е употребил алкохол или наркотици.
15
Съдът обосновано е кредитирал като достоверни показанията на
св.М.В., доколкото той възпроизвежда впечатленията си от събитията
непосредствено след настъпилото ПТП и дава сведения за съвместните
сутрешни пътувания на подс.К. и св. А.Ч. до работното им място, предвид
обстоятелството, че той е собственик на лекия автомобил, с който те
пътували. Този свидетел съобщава, че тъй като нямал свидетелство за
правоуправление на МПС, собственият му лек автомобил - процесният
"Фолксваген Шран", се управлявал от подс.К.. Свидетелят възпроизвежда и
впечатленията си от местопроизшествието, тъй като е пристигнал на мястото
веднага след полицаите от РУП - Стралджа. Показанията на този свидетел
досежно позицията на авариралия лек автомобил и тялото на пострадалата Я.
М. са в унисон с тези на св. Д. Р. и на свидетеля- очевидец А.. Ч. АНГ. от една
страна, а от друга кореспондират с обективираното в Протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него както и със заключението на
вещите лица по изготвената тройна автотехническа експертиза. Според този
свидетел работници на фирмата, която извършвала ремонт на пътния участък
/чакълираният път/ са пристигнали на местопроизшествието, но не са били
допуснати до участъка от намиращите се на мястото полицаи и събралите се
там граждани. Правилно съдът е заключил, че това твърдение на св. В.
кореспондира със свидетелските показания на св. Р. и на св.А.. Ч. АНГ. и на
свой ред опровергава защитната версия на подс. Койчев, според която
работниците на фирмата - изпълнител на ремонтните дейности, са донесли на
място и са поставили пътните знаци преди чакълирания участък, едва след
настъпването на процесното ПТП.
Обосновано решаващият съд, мотивиран от гореизложеното, е
кредитирал частично обясненията на подс. К. - в частта им досежно времето и
мястото на осъществяване на деянието, местоположението на пътниците в
авариралия лек автомобил, управляван от подсъдимия на инкриминираната
дата, причините за пътуването и липсата на поставени предпазни колани и на
тримата пътуващи. Съдът с основание е кредитирал същите, доколкото са в
логична последователност и еднопосочност със свидетелските показания на
А.. Ч. АНГ., М.В. и св.Р. от една страна, а от друга се подкрепят от писмените
доказателствени източници и заключението на вещите лица по изготвената и
приета тройна съдебна автотехническа експертиза. Твърденията на подс.К., че
16
пътният участък в ремонт /чакълираният път/ е бил необезопасен от фирмата
- изпълнител и без пътни знаци, не се подкрепят от еднопосочните и
кореспондиращи помежду им свидетелски показания на свидетелите Р., М.В.
и А.. Ч. АНГ., които кореспондират от своя страна с писмените
доказателствени източници и със заключението на вещите лица, изготвили и
защитили в съдебно заседание тройната съдебна АТЕ.
Съдът правилно е кредитирал обясненията на подс.К. в частта им, в
която той твърди, че пострадалата Я. М. е пътувала на задната седалка на
управлявания от него лек автомобил, без предпазен колан, тъй като в тази им
част обясненията му кореспондират с категоричното заключение на
експертите, изготвили тройната АТЕ, както и със заключението на вещото
лице - съдебен лекар по изготвената в хода на ДП и защитена в хода на
първоинстанционното съдебно следствие единична СМЕ на труп. Съдът
кредитира като достоверни и обясненията на подс.К. досежно механизма на
настъпилото ПТП. В съответствие с обективираното в Протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към иего /л.14 - л.46, т. 1 от ДП/, подс. К.
възпроизвежда времето и мястото на пътния инцидент, наличната към
момента в този участък мъгла и механизма на настъпилото ПТП -
безконтролно аварийно движение на автомобила при стъпването му на
чакълирания пътен участък в ремонт, безконтролно движение по десен банкет
и десен скат след него, няколко ротационни движения /преобръщане/ по
тревните площи до окончателното спиране на автомобила по таван с гумите
нагоре. В тази им част обясненията на подсъдимия правилно са кредитирани
от решаващия съд като достоверни, тъй като същите кореспондират и със
заключението на вещите лица, изготвили тройната съдебна АТЕ.
Приложените по делото писмени доказателства, събрани и проверени
съобразно разписаните процесуални правила, обосновано са ценени изцяло от
съда като обекивни и достоверни.
Обосновано и законосъобразно съдът е ценил и кредитирал като
обективни и компетентни заключенията на вещите лица по единичната
съдебно-медицинска експертиза на труп, тройната съдебна автотехническа
експертиза и единичната оценителна АТЕ. Вещите лица са категорични
досежно наличието на пряка причинна връзка между констатираните
17
травматични увреждания на пострадалото лице Я. М. и настъпилото ПТП
като механизма на тяхното получаване изцяло съответства на механизма на
настъпилото ПТП.
Съдът е направил подробен и задълбочен анализ на посочените по-
горе доказателства, като е дал отговор на всички въпроси свързани с
обективната и субективната съставомерност на деянието. Изяснено е
авторството на деянието, причините и обстоятелствата, поради които е
настъпило ПТП, механизмът на неговото протичане, съответно настъпилия
тежък вредоносен резултат. Изброените обстоятелства са установени по
безспорен начин и не се оспорват с жалбата пред настоящата инстанция.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, която не
се оспорва от страните по делото, решаващият съд е направил обоснован и
законосъобразен извод, че с деянието си подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК,
тъй като на 06.06.2019г., около 06.30 ч., на път 1-6, на около 1 километър от
с.Лозенец, обл.Ямбол, в посока към с.Венец, обл.Бургас, при управление на
МПС- лек автомобил "Фолксваген Шаран", с рег.№ У ... АХ, собственост на
М.И.В. от гр. Стралджа, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, указваща забрана
при избиране на скоростта на движение от водача на МПС да превишава
указаната такава с пътен знак, както и нормата на чл.47, ал.З от ППЗДвП,
съгласно която забранителните пътни знаци имат съответното изображение и
наименование с последващо изброяване на същите като в случая е нарушен
пътен знак В26, забраняващ движението със скорост по- висока от означената
- забрана за движение със скорост по-висока съответно от 60 км./ч, от 50 км./ч
и от 30 км./ч, които пътни знаци са последователно поставени преди наличния
участък от пътя в ремонт, в който подс.К. е трябвало да навлезе и е навлязъл,
движейки се със скорост от 75.8 км./ч, в резултат на крето е предизвикал ПТП
и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.М. М. - на 39 години, от гр.
Стралджа, която е била пътник на задната седалка в управлявания от
подсъдимия лек автомобил.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените отношения,
осигуряващи безопасността в транспорта. Изпълнителното деяние е
18
осъществено от подсъдимия, чрез действие изразено в нарушение на
посочените разпоредби, визирани в ЗДвП и ППЗДвП. Налице са всички
обективни признаци от състава на посоченото престъпление. Подсъдимият К.
имал противоправно поведение изразяващо се в нарушаване правилата за
движение. Посочените нарушения са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на
пострадалата М., настъпила вследствие на тежките травматични увреждания,
съгласно заключенията на съдебно - медицинската и автотехническата
експертизи.
Обосновано съдът е заключил, че установените по делото факти
несъмнено указват, че настъпилото ПТП и причинените съставомерни
последици се дължат на неправомерното поведение на подсъдимия К., който
като водач на МПС е допуснал нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП,
указваща забрана при избиране на скоростта на движение от водача на МПС
да превишава указаната такава с пътен знак, както и нормата на чл.47, ал.З от
ППЗДвП.
Авторството на деянието е установено и доказано по безспорен начин
като самопризнанията на подс. К. в тази насока кореспондират с приложените
по делото писмени доказателства, с показанията на свидетелите - А.А., пътник
в лекия автомобил на предна дясна седалка и очевидец на настъпилото ПТП, с
показанията на собственика на лекия автомобил М.В., който сутринта преди
пътния инцидент е видял, кой се качва в собствения му лек автомобил,
управляван от подсъдимия както и от показанията на полицаите от РУП-
Стралджа Д. Р. и И.П., които макар и косвени са в съответствие с обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите - очевидци. Самопризнанията на
подс.К. досежно авторството на престъпното деяние се подкрепят и от
заключенията на вещите лица по изготвените в хода на ДП единична съдебно -
медицинска експертиза на труп и тройна съдебна авто- техническа експертиза.
Правилен е изводът, че не е налице спор досежно времето и мястото на
осъществяване на деянието. В тази насока еднопосочни и взаимно допълващи
се са събраните и проверени писмени доказателствени източници - Протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, заключението на
вещите лица - автоексперти по назначената и изготвена в хода на ДП тройна
19
АТЕ, защитена от тях в хода на съдебното следствие и приобщена към
доказателствената съвкупност. Времето и мястото на настъпилото ПТП се
извеждат и от показанията на свидетелите А.А., Д. Р. и И.П., кореспондиращи
с обясненията на подс.К..
Безспорно и несъмнено е от обективна страна, че на 06.06.2019 г., подс.
К. при управление ма МПС - лек автомобил "Фолксваген Шаран", с рег. № У
... АХ но път 1-6, между селата Лозенец и Венец в пътния участък в ремонт
/чакьлиран/, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
нормата на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, указваща на водачите при избиране
на скоростта им на движение да не превишават разрешената такава със
забранителен пътен знак. Нарушил е при управлението на МПС и
разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ППЗДвП, като грубо е пренебрегнал
поставените преди чакълирания пътен участък в ремонт пътни знаци В26,
забраняващи движение в този участък съответно над 60 км./ч, над 50 км./ч и
над 30 км./ч. и е управлявал лекия автомобил със скорост от 75.8 км./ч, в
резултат на което е изгубил контрол над управлението на лекия автомобил.
Последният започнал неконтролируемо, аварийно движение в десния край на
пътното платно, преминал през десния банкет, десния скат и продължил в
тревните площи като започнал приплъзване и преобръщане на автомобила с
ротация по хоризонтала най-малко 2 пъти /според вещите лица/ с окончателно
позициониране в тревата край пътя по таван и с гумите нагоре.
Правилно съдът е заключил, че механизмът на осъществяване на
процесното ПТП е установен по несъмнен начин както от писмените
доказателствени източници, които кореспондират със заключението на вещите
лица - автоексперти, изготвили тройната съдебна АТЕ, така и от
свидетелските показания на А.. Ч. АНГ. и частичните самопризнанията на
подс. К.,
Законосъобразно съдът е приел, че е налице пряка причинна връзка
между неправомерните действия на подс. К. при управлението на МПС в
нарушение на посочените разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и настъпилия
общественоопасен вредоносен резултат - смъртта на пострадалата Я. М.. Този
извод се потвърждава от заключението на вещото лице- съдебен лекар,
изготвило в хода на ДП единичната СМЕ на труп, защитена по реда на чл. 282,
20
ал. 1 от НПК в хода на съдебното следствие, така и от заключението на
вещите лица - автоексперти, които кореспондират със събраните и проверени
писмени доказателствени източници и са в пълна кореспонденция със
самопризнанията на подсъдимия, със свидетелските показания на А.А., В., Р. и
Б.. Видно от заключението на единичната съдебно - медицинска експертиза,
непосредствената причина за настъпилата смърт на пострадалата М. - пътник
на задна дясна седалка в процесния лек автомобил, управляван от подс. Г.К., е
изпадането на същата в тежък травматичен и хеморагичен шок, пряка
последица от получената тежка съчетана автомобилна травма. Заключението
на вещото лице - съдебен лекар, досежно получените от пострадалата Я. М.
телесни увреждания, несъвместими с живота, които са довели до смъртта й,
характеризирана като неизбежна и неминуема, кореспондира изцяло с
описания от тримата автоексперти механизъм на настъпилото ПТП.
Безспорно и несъмнено, бланкетната диспозиция на разпоредбата на
чл. 343, ал.1, б."в", вр. с с чл.342, ал.1 от НК в настоящия случай се запълва с
разпоредбата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 47, ал.3 от
ППЗДвП, тъй като именно тези разпоредби е нарушил при управлението на
МПС на инкриминираната дата подс.К.. Същият е управлявал лекия
автомобил със скорост от 75.8км./ч, в нарушение на поставените пътни знаци
В26, забраняващи движението в конкретния пътен участък в ремонт
/чакьлиран/ съответно със скорост над 60 км./ч, над 50 км./ч и над 30 км./ч, и е
загубил контрол над лекия автомобил, като в резултат на това е последвало
процесното ПТП с настъпилия тежък вредоносен резултат- смъртта на
пострадалата Я. М..
Правилна е преценката, че от субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност) по
смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини
ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на М.. Същият обаче е бил
длъжен, предвид неговата възраст, образование и продължителен
професионалиен опит като водач на МПС и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая са налице и двата признака от
съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимият
21
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и
субективният - тъй като е могъл да ги предвиди. Задължението и
възможността на подс.К. да стори това се извеждат от формираната в
съзнанието му представа относно правно дължимото за него като водач на
МПС поведение и фактическото му поведение - в разрез с тези законови
изисквания. Нарушавайки тези правила, подсъдимият не е проявил
дължимата грижа, от което за него възниква задължението да предвиди
общественоопасните последици на своето деяние. Подсъдимият е имал
възможност да възприеме със съзнанието си всички факти от конкретната
пътна ситуация, необходими за предвиждане на последиците, като е
разполагал и с нужното време за това. Ако беше проявил дължимата грижа и
взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички
обстоятелства, той можеше да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици от своето деяние, съответно да предприеме
такова поведение, с което да се избегне настъпването на престъпния резултат.
Предвид изложеното подс. К. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл съобразно своята
възраст и опит като водач на МПС да предвиди, че в резултат на управлението
на МПС със скорост от 75.8 км./ч, която значително е надвишавала
разрешената в този пътен участък, в нарушение на забранителните пътни
знаци, може да загуби контрол над управлявания от него лек автомобил, но не
е сторил това и е допуснал настъпването на ПТП и смъртта на пострадалата
М..
Неоснователно е възражението в жалбата на частните обвинители и
техния певереник, че от субективна страна деянието неправилно е
квалифицирано като извършено при форма на вината „небрежност“ по
смисъла на чл.11, ал.3, предл. 1 от НК, вместо при „самонадеяност“ по
последното изречение на посочената разпоредба. В случая е установено, че
подс. К. е бил длъжен да спази разпоредбата на чл.21 от ЗДвП и да предвиди,
че управлението на МПС в конкретната пътна обстановка при движение със
скорост от 75.8км/час, ще доведе до загуба на контрол върху управлявания
автомобил, но не го е сторил. В конкретния случай не са налице доказателства
за това, че подсъдимият е осъзнавал и предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от своето неправомерно поведение, но е имал
22
някаква увереност, че разполага с реални възможности за избягване на
престъпния резултат, че е разчитал на действието на някакви неутрализиращи
фактори да избегне този резултат. Освен това с обвинителния акт
подсъдимият е обвинен за деяние, извършено при форма на вината
„непредпазливост“ и се е защитавал именно по това обвинение, поради което
съгласно константната практика на ВКС - Решение № 343 по н.д.№278/2001г.
на ІІ н.о., не може впоследствие да бъде обвинен, че е извършил деянието при
по- тежката форма на вината, каквато е „престъпната самонадеяност“, защото
това в тази фаза на процеса би нарушило правото му на защита и забраната
да не се утежнява неговото положение, поради което е налице процесуална
пречка присъдата да бъде изменена в искания от частните обвинители и
техния повереник смисъл.
Предвид изложеното присъдата е обоснована въз основа на цялостен,
подробен и прецизен анализ на доказателствата по делото, при което правилно
са посочени установените фактите по делото и въз основа на какви
доказателства, законосъобразна досежно приетата правна квалификация на
деянието, като е даден отговор на всички въпроси свързани с обективната и
субективната страна на същото. Изяснено е авторството на деянието,
причините и обстоятелствата, поради които е настъпило ПТП, механизмът на
неговото протичане, съответно настъпилия тежък вредоносен резултат, които
са установени по безспорен начин и не се оспорват с въззивната жалба.
Въз основа на обстойния и задълбочен анализ на доказателствените
материали, събрани в хода на досъдебно производство и съдебното следствие
пред първата инстанция, решаващият съд обосновано е приел, че обвинението
срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което правилно и
законосъобразно го признал за виновен. Окръжният съд е изяснил
същинските причини за настъпилото ПТП, посочил е допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение, както и причинно
следствената връзка между тях и съставомерния резултат.
Като причини и условия за извършване на престъплението следва да се
посочи проявеното от страна на подсъдимия грубо незачитане на основни
правила за движение, в каквато насока са фактическите констатации по
делото.
23
По гореизложените съображения съдът обосновано и законосъобразно
е признал подс.К. за виновен и го осъдил по предявеното му обвинение във
връзка с посочените нарушения на правилата за движение.
При извършената цялостна проверка на присъдата, настоящата
инстанция не констатира нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
Основното оплакване в жалбата е за явна несправедливост на
наложените наказания. Настоящата инстанция намира същата за
неоснователна.
При определянето вида и размера на наказанието „лишаване от
свобода” на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
законосъобразно е съобразил предвиденото в съответната разпоредба на
Общата част на НК като вид и размер наказание за този вид престъпление към
момента на извършването му, императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността
на дееца, подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценил е всички останали обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността и изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК относно постигането целите на наказанието.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК предвиденото в закона наказание към момента на
извършеното деяние е лишаване от свобода от две до шест години.
При определяне на наказанието съдът обосновано е посочил, че се е
съобразил с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца, и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че извършеното от подс.К.
деяние, с оглед характеристиките на същото и настъпилия вредоносен
резултат, бележи висока степен на обществена опасност. Обществената
опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на
засягане - обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта,
24
транспортните средства и съоръжения, и здравето и живота на хората, респ.
на всички участници в движението по пътищата. Високата степен на
обществена опасност се обуславя и от динамиката на извършване на подобен
род престъпления. Предвид зачестилите напоследък транспортни
произшествия, включително и с човешки жертви, този вид деяния са с
повишена степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя
необходимостта от по-строга наказателна политика, като един от факторите
за ограничаването на тази неблагоприятна за съжаление тенденция. Според
въззивната инстанция степента на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия деяние не е по - висока от тази на други престъпления от този
вид, предвид характеристиките на същото, вида на нарушените обществени
отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяване.
От друга страна съдът е извършил обстойна преценка на степента на
обществена опасност на личността на подсъдимия, правилно определяйки я
като завишена, предвид обстоятелството, че процесното престъпно деяние не
се явява инцидентно в живота на подсъдимия, който системно е нарушавал
преди деянието правилата за движение, за което е санкциониран многократно
по административен ред. Несъмнено наложените на подс.К. множество
административни наказания за допуснатите от него нарушения на правилата
за движение по пътищата не са дали търсения и целен превантивно-
възпитателен и възпиращ ефект.
Съдът подробно е изследвал смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, като правилно е ценил като смекчаващи чистото съдебно
минало на дееца, видно от справката за съдимост /л.125 - л.126, т.1 от ДП/,
сочеща две предходни осъждания на лицето в периода от 1990 г. до 1994 г., по
отношение на които е постановена съдебна реабилитация, трудовата му
ангажираност и добрите характеристични данни. Правилно съдът е посочил,
че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и
искреното съжаление на подсъдимия за случилото се. Обясненията на
подсъдимия, разкриващи неговата убеденост, че вина за настъпилото ПТП и
последвалата смърт на Я. М. носи по- скоро фирмата-изпълнител на ремонта в
пътния участък между селата Лозенец и Венец, която не е обезопасила в
достатъчна степен движението в този чакълиран участък, разкриват неговата
защитна версия, която не следва да се отчита като отегчаващо отговорността
25
обстоятелство. Съгласно съдебната практика, обстоятелствата свързани със
защитната позиция на подсъдимия, не могат да бъдат отчитани в негова вреда,
в каквато насока са доводите в жалбата на частните обвинители. Наред с това
правилно съдът е съобразил и оказаното от подс.К. съдействие в хода на ДП за
разкриване на обективната истина.
Безспорно е установено, че пострадалата М. е съпруга на негов колега,
с когото са били в близки отношения, като десет години подс.К. и
семейството на пострадалата са поддържали добри отношения като съседи в
гр. Стралджа. Законосъобразно и обосновано съдът е съобразил като
смекчаващо обстоятелството, че пострадалата М. като пътник на задната
седалка в лекия автомобил, управляван от подс.К. не е поставила
обезопасителен предпазен колан, което е съпричинило в известна степен
противоправния вредоносен резултат. В тази насока са категоричните и
еднопосочни становища на вещите лица, изготвили тройната съдебна АТЕ и
единичната СМЕ на труп, защитени от тях по реда на чл.282, ал.1 от НПК в
хода на съдебното следствие. Категорично е становището на експертите, че
комплексната автомобилна травма, която е причина за настъпилата смърт на
пострадалата, определена като неминуема и неизбежна, е получена от
свободното движение на тялото на пострадалата както вътре в автомобилното
купе при ротациите /превъртанията/ на лекия автомобил през канавката по
десния скат на пътя, така и при изпадането му в тревните площи край пътя.
Правилна е преценката, че наличните смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не носят характеристиките на многобройност
и/или изключителност, а при наличието и на отегчаващи такива, не могат да
обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото
предвидено в закона наказание, поради което не обуславят приложението на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В казуса нито личността на дееца, нито
данните за конкретното ПТП разкриват съществени и нетипични отклонения
от обичайните за този вид непредпазливи престъпления с тежък резултат,
които да обосновават определяне на наказание при условията на чл.55 от НК.
Предвид наличните данни за отегчаващи отговорността обстоятелства
определянето на наказание при условията на чл.55 от НК, т.е. под
26
предвидения в закона минимум, в конкретния случай не би съответствало на
степента на обществената опасност както на конкретното деяние, свързано с
допускане на сериозни нарушения на правилата за движение, така и на
степента на обществената опасност на този вид деяния по - принцип, което
налага необходимостта от провеждането на една по - строга наказателна
политика.
От друга страна съдът обосновано е отчел и наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, свързани с конкретната завишена степен на
обществена опасност на деянието, предвид криминогенната обстановка в
страната, свързана с отнемане на човешки живот в резултат на престъпление,
което поражда необходимост от по- строго санкциониране на тези деяния,
наличието на допуснати от дееца две сериозни нарушения на правилата за
движение, които са в причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен
резултат и го характеризират негативно, тъй като сочат, че той не е
достатъчно дисциплиниран водач на МПС.
При индивидуализацията на наказанието, обосновано съдът е ценил
като отегчаващи отговорността обстоятелства, наличието на множество
предходни наказания наложени по административен ред за допуснати
нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, видно от приложената по делото справка за
водач/нарушител от ОД на МВР- Ямбол /л.120 -л.121, т.1 от ДП/. В
съответствие със задължителните за съдилищата указания, изводими от ТП
№1/27.02.2015 г.на ОСНК на ВКС и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, съдът
правилно е съобразил само актовете, наказателните постановления и
фишовете, издадени спрямо подс.К. в периода 2015г. до 2019 г., които са
общо 16 на брой с различна тежест и касаят административни санкции за
превишена скорост, за нарушени пътни знаци, за движение без включени
светлини, за неплатени предходни глоби по влезли в сила НП, за управление
на МПС без книжка, за управление на лек автомобил със затъмнени стъкла, за
движение с прикачено ремарке, за което липсва разрешение, за управление на
МПС без предпазен колан и за управление на МПС без то да е преминало
технически преглед. Изложеното обосновава извод, че подсъдимият
демонстрира пренебрежително отношение към правилата за движение, а
наложените санкции нямат търсения превантивен ефект. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат и характера на допуснатите
27
нарушения - двукратно завишената над разрешената скорост на движение в
този пътен участък и пренебрегването на можество предупредителни и
ограничителни пътни знаци - 11 на брой.
Въз основа на анализа на изложените по - горе обстоятелства
решаващият съд обосновано и законосъобразно е приел, че наказанието на
подс. К. следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства с лек
превес на смекчаващите такива, в размер на три години лишаване от свобода -
между минималния и средния размер предвидени в материалната норма.
Неоснователно е оплакването в жалбата на частните обвинители, че
така определено по размер наказанието е занижено и явно несправедливо.
Претенцията за неговото определяне в размер близо до максималния е
неоснователна, предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,
включително и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата
макар и в незначителна степен.
По отношение възражението в жалбата, че неправилно съдът е
приложил института на условното осъждане, настоящата инстанция намира
същото за неоснователно. Правилно съдът е посочил, че предвид определения
размер на наказанието лишаване от свобода не са налице формални пречки за
приложение на института на условното осъждане. От друга страна правилна е
преценката, че с оглед личността на подсъдимия макар и с леко завишена
степен на обществена опасност, не се налага неговото изолиране от
обществото, за да се постигнат целите на генералната и специална превенция
на закона, предвид чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и
добрите му характеристични данни.
В този смисъл са налице законовите предпоставки за приложение
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отлагане изпълнението на същото с
изпитателен срок, даващ възможност за коригиране на поведението на дееца в
насока към спазване законите на страната, осмисляне ценността на човешкия
живот и грижата за неговото опазване. За постигане целите на наказанието по
чл. 36 НК и най-вече за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия К., не
е наложително той ефективно да изтърпи наложеното му наказание, предвид
данните, че процесът на поправяне и превъзпитание е започнал в неговото
28
съзнание още в хода на наказателното производство. Отчетените предходни
наказания за нарушаване правилата за движение макар и многобройни не са с
голяма тежест и значение, от които да се почерпят основания за ефективното
изпълнение на наказанието. В тази насока правилно са ценени и наличните по
делото положителни характеристични данни за личността на подсъдимия,
които налагат извод за постижимост на основната цел на наказанието
лишаване от свобода - поправянето на дееца, без да се налага същият да бъде
изолиран от обществото, като чрез подходящ изпитателен срок ще се
реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане. При
преценката за справедливото наказание следва да бъде отчетен превеса на
специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за
превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от
подобни посегателства. Правилен е изводът, че за превъзпитанието на подс. К.
не е необходимо той да бъде изолиран от обществото, тъй като не е налице
реална опасност при отлагане на изпълнението му той да извърши ново
престъпление, поради което постановяването на ефективно изтърпяване на
наложеното наказание би било неоправдано с оглед постигане на целите по
чл. 36 НК и явно несправедливо.
Настоящата инстанция споделя становището на решаващия съд, че
отлагането изпълнението на наказанието следва да бъде за максимален
изпитателен срок от пет години, предвид постигане целите на наказанието.
Изпитателният срок от пет години в необходимата степен ще упражни
възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимия
К. като водач на МПС. С приложението института на условното осъждане
настоящата инстанция намира, че ще бъдат постигнати целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция. Наказанието на
подсъдимия, макар и с отложено изпълнение, ще въздейства в достатъчна
степен възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото и ще се постигне принципът за справедливост на наказанието,
чрез неговата индивидуализация. В този смисъл чрез подходящия
изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния потенциал на
условното осъждане.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 2 от НК съдът правилно е приел, че той не
29
може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода.
Преценяйки съвкупността от наличнтите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът е подходил справедливо и по отношение
на кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право
да управлява МПС, определяйки го за срок от четири години. Този срок е
съобразен както с размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" от
една страна, така и с конкретиката на настоящия казус, извеждащ аргументи,
че подс.К. безспорно се характеризира като системен нарушител на правилата
за движение по пътищата, който не е коригирал поведението си и спрямо
когото административните санкции не са произвели целения превантивен и
възпиращ ефект. Настоящата инстанция намира, че този по - продължителен
срок е достатъчен за превъзпитанието на подс.К. като коректен и примерен
водач на МПС, да преосмисли поведението си на пътя, както и ще отнеме
възможността той да извърши ново нарушение на правилата за движение.
Предвид изложеното искането в жалбата за неговото увеличаване е
неоснователно.
Съдът счита, че така наложените на подс. К. наказания по своя вид,
размер и начин на изтърпяване са справедливи, съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
С оглед на постановената осъдителна присъдата, съдът правилно на
основание чл. 189, ал.З от НПК, е възложил направените по делото разноски в
тежест на подс.К., като го осъдил да заплати сумата 2806.80 лева по сметката
на ОД на МВР-Ямбол, в приход на Републиканския бюджет, както и 130 лева
по сметката на Ямболския окръжен съд, бюджет на съдебната власт.
По гореизложените съображения присъдата, като обоснована,
законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/06.04.2021 г. постановена по
НОХД№ 348/2020г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
30
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31