№ 13592
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110152564 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу З. И. Й. и К. Л. Й.. – разделно
отговорни длъжници при следните квоти – З. И. Й. (1/2) и К. Л. Й. (1/2)
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 2093.65
лева., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, община „Сердика”, .. за сумата от 341.01 лева, представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020г.
до 08.09.2022г., сумата от 42.45 лева, представляваща цена за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. и сумата
от 9.06 лева, , мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 08.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба
до плащането.Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответниците З. И. Й. и К. Л. Й.
(наследник на Л. И. Й.), е възникнало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито
клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената
покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30,
ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът З. И. Й., чрез представителя си
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се
оспорват изложените обстоятелства и предявените искове. Навежда доводи, че
не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния
период. Позовава се на давност.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът К. Л. Й., не е депозирал
отговор на исковата молба,
„Т..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т..” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
От служебно извършената справка по реда на Наредба №14/2009 г. се
установява, че Л. И. Й. е починал на 06.11.2021 г., като е оставил за свой
законен наследник ответника К. Л. Й. (дъщеря).
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
2
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Т..” ЕООД (измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т..” ЕООД с
договор от 24.09.2002 г., също приет като писмено доказателство).
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена
топлинна енергия е доказан по основание - в периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ответниците са потребители на енергия за битови нужди по
смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат
плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 8693 е доставена топлинна енергия, както и правилното
отчитане и фактуриране на задълженията (по ССчЕ за процесния период
възлизащи на 2 093.65 лева главница и 341.01 лева лихва за забава), които не
са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
3
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответниците не доказаха надлежно прекъсване на топлоснобдяването,
нито плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им
са се погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на
ВКС (Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответниците, които са станали изискуеми след датата 29.09.2019 г. -
три години преди датата на подаване на исковата молба от ищеца. Общият
размер на тези вземания по заключението на ССчЕ е 1 996.59 лева главница и
321.76 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, и 42.45 лева
главница и 8.92 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение, които не
са погасени по давност, и от които ответниците дължат съответно по 1/2 част.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 857.85 лв. (държавна такса, депозити за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения), а
ответникът З. И. Й. и сумата от 305.01 лв., представляваща депозит за
назначения му особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Ново село, ..., да
заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от
ЗЗД, сумата от 998.30 лв. – главница за доставена в периода от 29.09.2019 г. до
м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 8693, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 160.88 лв. обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г., сумата от 21.22 лв. - главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата от 4.46 лв. – лихва за забава върху главното вземане за
4
периода от 01.10.2019 г. до 08.09.2022 г.,като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълния предявен размер и за периода от м.05.2019 г. до
29.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..,
адв. С. Б., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, .., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 998.30 лв. – главница за доставена в периода от
29.09.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 8693,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 160.88 лв. обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г., сумата
от 21.22 лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 4.46 лв. – лихва за забава
върху главното вземане за периода от 01.10.2019 г. до 08.09.2022 г.,като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер и за периода от
м.05.2019 г. до 29.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Ново село, ... и З. И. Й.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., адв. С. Б., разделно
отговорно длъжници при равни квоти, да заплатят на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ..., сумата от 857.85 лева –
представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА З. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..,
адв. С. Б., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..., сумата от 305.01 лева – представляваща разноски
по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5