Определение по дело №819/2017 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 април 2018 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20177060700819
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

107

град Велико Търново, 2.04. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на  втори април  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №819 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 72, ал 1 т. 2 от ЗМВР.

 

Образувано е по  жалба на Е.Е.Й. *** против Заповед за задържане № 352зз-89/05.10.2017 г., издадена от мл. автоконтрольор в група „ОП“ при РУ на МВР - Свищов, съдът намира, че същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от Административния процесуален кодекс (АПК).

В жалбата се прави искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал.1 т. 5  от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , тъй като материалната предпоставка за издаване на оспорвания административен акт е твърдяното съзнателно пречене от страна на жалбоподателя на полицейски орган да изпълни задължението си по служба – осуетяване на проверка по ЗДвП, при което това твърдяно деяние е предмет на обвинение срещу жалбоподателя , по което е образувано срещу него наказателно производство –ДП № 437/2017г по описа на РУ на МВР Свищов.

            Задържането по ЗМВР по правната си същност не е наказание, а принудителна административна мярка (ПАМ). Според целта им ПАМ се делят на превантивни, възпиращи и отстраняващи нарушение или престъпление. Като се държи сметка за тази класификация, задържането до 24 часа като ПАМ би било законосъобразно до момента, когато тази цел е постигната, а не и след това. При контрола за законосъобразност основна тежест при преценката трябва да има обстоятелството, че със задържането се ограничава едно от основните права на човека по ЕКПЧ - правото на свобода и сигурност по чл. 5. В решението по делото Акендиз срещу Турция от 2001 г. Съдът в Страсбург е отбелязал: "Всяко лишаване от свобода трябва да бъде извършено не само в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на националния закон, но също така е необходимо да съответства на самата цел на чл. 5 ЕКПЧ, която е защита на индивида от произволно задържане.

          Образуваното наказателно производство касае ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя – за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал 2 от НК. Това производство не се явява преюдициално по отношение на настоящия спор, доколкото въпросът дали е извършил престъпление жалбоподателят не може да се обвърже със законосъобразността на оспорената в настоящото производство заповед за задържане. За налагане на ПАМ от този характер не е задължително действията по възпрепятстване на полицейските органи задължително да съставляват престъпление, и обратно, дори да не се ангажиран по някакъв начин наказателната отговорност на жалбоподателя за  инкриминираното деяние, това автоматично не означава, че оспорваната ПАМ е незаконосъобразна.  Както се посочи по- горе, полицейското задържане няма характер на санкция, а е ПАМ, поради което няма припокриване на предмета на административното и наказателно производство. По настоящото дело,ответник жалба по правилата на пълното доказване, следва да установи наличието на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Посочената мярка има и различна цел- да попречи на осуетяването на законосъобразни действия на полицейски служители , от целта на мерките за неотклонение в наказателното производство, - да се осигури присъствието на обвиняемия по време на разследването.

            С оглед на горното и самостоятелното значение на настоящото производство,   което по никакъв начин не е  обвързано с наказателното такова, настоящата инстанция намира, че то не следва да бъде спиране на основание чл.229, ал.1 т. 4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  Е.Е.Й. *** за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал.1 т. 5  от ГПК във вр. с чл.144 от АПК  до приключване на наказателно производство –ДП № 437/2017г по описа на РУ на МВР Свищов.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: