ПРОТОКОЛ
№ 417
гр. Свиленград, 19.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско
дело № 20245620100303 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Съдът като взе предвид становището на ищеца и ответника и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Етажна
собственост с административен адрес гр. *****************, действаща чрез
законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД, чрез адв.Петър
Костадинов от АК Пловдив против Г. В. Х. иск с правно основание чл.422 от
ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът- собственик на самостоятелен обект – ап. 81 в сградата в режим на
етажна собственост с адрес в гр. ****************** дължи сумата от 217,70
лв.– дължима на основание чл. 6, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС, както и на основание
взетите решения от Общото събрание на етажната собственост, проведено на
28.09.2022 г., и по-конкретно решението по точка 9 (девет) от дневния ред, а
именно за ремонт на покрива, козирката и допълнително помещение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване, за които суми в полза на
ищеца се сочи, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 94/2024 г. по описа на РС - Свиленград.
Видно от изисканото за послужване ч.гр.д. № 94/2024 г. по описа на РС -
Свиленград, е депозирано заявление по чл. 410 ГПК от Етажна собственост”,
1
действащ чрез законният си представител „456 Управление на сгради” ЕООД,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника, като
основание за вземането е посочено, че сумата от 217,70 лева се дължи за
извършване на ремонт на асансьора на ЕС, съгласно взетите решения по
т.10 от Общото събрание на етажната собственост, проведено на
28.09.2022 г.
Съдът, след преценка на данните по делото, счита, че в конкретния
случай, предявените установителни искове са недопустим, поради
следното:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо
да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства
– по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е
пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка
обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от
ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно
в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че
искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на
вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената
идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на
иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на
предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде
признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради
което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на
по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава
защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното
производство, поради което не може да променя материалноправната
характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от
2
предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за
идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по
иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум.
В настоящия случай, подобен идентитет не е налице, дори напротив.
При липса на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и исковото
производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите.
Отделен е въпросът, че правото на защита на длъжника би било сериозно
накърнено.
В конкретния случай, не е налице идентитет на претенциите, заявени в
двете производства по основание– доколкото в заповедното производство,
ищцовото дружество изрично претендира процесно вземане да е за заплащане
на извършване на ремонт на асансьора на ЕС, съгласно взетите решения от
Общото събрание на етажната собственост по т.10, проведено на 28.09.2022 г.,
а в исковата молба сочи процесното вземане да се дължи съобразно взетите
решения от Общото събрание на етажната собственост, проведено на
28.09.2022 г., и по-конкретно решението по точка 9 (девет) от дневния ред, а
именно за ремонт на покрива, козирката и допълнително помещение.
Налице е разминаване в обстоятелствената част на заявлението по
заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по
установителния иск.
Безспорно, в случая се установява, че в исковата молба и в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, са посочени
различни обстоятелства, от които се твърди да произтичат вземанията на
ищцово дружество, т.е. не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете
производства по основание и размер.
Ето защо и, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва
да се прекрати, тъй като така предявения иск е недопустим.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият
3
съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.4, вр. с чл. 422 ГПК, е
съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване.
Ето защо следва да бъдат обезсилена изцяло издадената по ч.гр.д .№
94/2024 г. на Районен съд – Свиленград Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и съобразно
направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото, то
такива следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА Списък на разноските на ответника.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 303/2024 г. по описа на
Районен съд – Свиленград, втори граждански състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 55/12.02.2024 г., издадена по ч.гр.д № 94/2024 г. на Районен съд –
Свиленград.
ОСЪЖДА ищецът Етажна собственост”, действащ чрез законният си
представител „456 Управление на сгради” ЕООД да заплати на ответника Г. В.
Х. разноски в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред ОС -
Хасково в едноседмичен срок от днес - за ответника и от съобщаването му – за
ищеца Етажна собственост”, действащ чрез законният си представител „456
Управление на сгради” ЕООД.
Заседанието завърши в 11.55 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
4
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
Секретар: _______________________
5