Р Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Варна, 07 декември 2016 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1896 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Б.С.,
чрез адв.Д.Г. /ВАК/ против Решение № 3039 от
25.07.2016 година, постановено по гр.дело № 15 088/2015 година на ВРС, с което
е била отхвърлена претенцията й против Р.Д.Д. за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1.Апартамент № 4, находящ се в гр. Варна,
ул. „*******”, № *, ет. 2, с площ
112,96кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.5506.77.1.4, състоящ
се от: входно антре, тоалет, кухня- столова, дневна, коридор, баня - тоалет,
две спални и дрешник, при
граници на самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентификатор
№ 10135.5506.77.1.5,
под обекта- обект с идентификатор № 10135.5506.77.1.1 и над обекта- обект с идентификатор № 10135.5506.77.1.7, заедно с прилежащото
му избено помещение № 4 с площ от 9.54 кв.м., находящ се в сграда разположена в ПИ с ид. № 10135.5506.77, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК и 2.Гараж № 2, находящ се в гр. Варна,
ул. „*******”, № *, с площ от
29,11кв.м., предназначение - за търговска дейност, съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5506.77.1.16,
при граници на самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с
идентификатор № 10135.5506.77.1.15 и №
10135.5506.77.1.17, под
обекта- няма и над
обекта- обект с идентификатор № 10135.5506.77.1.1, находящ се в
сграда разположена в ПИ с ид. № 10135.5506.77, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК, основан на твърдения за възникване на съсобствеността
½ ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. за ответника, придобити в режим на
СИО по силата на реализирано по време на брака право на строеж, учредено по
договор за учредяване право на строеж обективиран в н.а. № 29, том ХХVІІ, дело
№ 7120/06.08.1996 г. на нотариус с район на действие ВРС, на основание чл. 34,
ал.1 ЗС
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел
наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно
решение.Излага, че е оборването на презумпцията за наличието на съвместен
принос може да бъде извършено единствено по съдебен ред, съобразно разпоредбата
на чл.21 ал.4 от СК, или чрез положителен установителен иск; излага се още, че
не е било оборено предположението за съвместен принос по отношение на
процесните недвижими имоти и че е възникнала СИО на изградените по време на
брачния съюз имоти.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде
отменен, а претенцията – уважена.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от страна на Р.Д.Д., чрез адв.Хинчева, с които жалбата се оспорва и се настоява решението
да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата,
редовно призована, не се явява, но чрез адв.Г. моли
въззивната жалба да бъде уважена.
Съделителя Р.Д., редовно
призован, се представлява от адв.Х., която моли съдът
да потвърди решението.
За да
се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
ВРС е бил сезиран с иска за делба при
следните фактически твърдения:
Ищцата излага, че със съделителя
Р.Д. са съпрузи, чийто брак е бил разтрогнат с решение по гр.дело № 35/2003г.
на ВРС; тя сочи, че по време на брачния съюз са придобили в условията на СИО Апартамент № 4, находящ се в гр. Варна,
ул. „*******”, № *, ет. 2, с площ
112,96кв.м., както и Гараж № 2,
находящ се в гр. Варна,
ул. „*******”, № *, с площ от
29,11кв.м., като съсобствеността е имала за първопричина осъществено право
на строеж учредено, обективирано с н.а.№ 29 от 06.08.1996 година.Предвид този
договор собствениците на Дворното място и ЕТ „Юлия Брайкова“ взаимно си
учредили право на строеж, а търговеца е
поел задължението да изгради сградата.Понеже той не спазил уговорката си, с
н.а. № 182 от 08.12.1998 година, ЕТ „Юлия Брайкова“ продал на собствениците на
дворното място и трети лица, закупили вече обекти в сградата, така учреденото
му право на строеж.Излага се, че завършването на сградата е станало с
финансовите средства на всички до етап груб строеж, поради което е процесните
недвижимостти се явяват съсобствени между нея и бившия й съпруг.Настоява се да
бъде допусната делба при равни квоти между тях.
Претенцията била оспорена от съделителя Д., които е направил възражение за пълна
трансформация на имущественото, като е навел и доводи съобразно, които имотите
са придобити с изцяло негово лично имущество и по тази причина той се явява техен
изключителен собственик.Посочил и нарочни писмени доказателства в тази насока,
както и правни аргументи.
От представените материали не е спорно, че
страните са сключили брак на 15.01.1984 година, а с Решение, постановено по
гр.дело № 35/2003 година, в сила от 23.07.2003 година брачния съюз е бил
разтрогнат.
В хронологичен ред извършените сделки са
следните:
1.С договор за дарение, обективиран в н.а. №
41, том ІХ, н.д. № 2685/01.06.1989г. на нотариус при ВРС, Д. и П. Д. са дарили в полза на сина си Р.Д. и
дъщеря си М. Х. по 1/3 ид.ч. от придобития по време на брака им имот,
представляващ Дворно място от 285 кв.м. находящо се в гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий” № 29, представляващо имот пл. № 1483, кв.2 по плана на 29-и подрайон
Варна.
2.От договор за учредяване право на строеж
върху недвижим имот, обективиран в н.а. № 29, том ХХVІІ, н.д. № 7120/06.08.1996
година Д. и П. Д., М. Х., със съгласието на съпруга си П. Х. и Р.Д., със
съгласието на съпругата си И. Д., са учредили право на строеж в полза на ЕТ
„Юлия Брайкова” върху съсобственото си дворно място от 285 кв.м. находящо се в
гр. Варна, ул. „Кирил и Методий” № 29 за изграждане на подробно описаните в
акта обекти в предвидената за строителство жилищна сграда, като съсобствениците
на парцела са запазили за себе си и взаимно без заплащане на суми са си
учредили право на строеж върху конкретно описани обекти в сградата, а конкретно
по отношение на съделителя Р.Д. са учредили право на
строеж точно за спорните имоти - апартамент № 4 на втори жилищен етаж и гараж №
2.Също съгласно този договор търговеца е поел ангажимента да построи сградата
до степен на завършеност - конструкция, вода и канал, ел.инсталация- на изводи,
ВиК - на тапи, мазилки, замазки, дограма с остъкляване, общи
части - в напълно завършен вид, като по отношение на учредителите е следвало да
се извършват допълнително и други довършителни работи по обектите им.
3.С н.а. № 183, том 2, рег. № 904, дело № 184
от 08.12.1998 година ЕТ „Юлия Брайкова” е продала на съсобствениците на
парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на строеж за конкретен
обект: апартамент № 1 срещу
съответната цена, платена напълно и в брой на продавача.
4.С н.а. № 182, том 2, рег. № 903, дело №
183/08.12.1998г. ЕТ „Юлия Брайкова” е продала на съсобствениците на парцела, в
т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на строеж за конкретен обект: апартамент № 2 срещу съответната цена, платена
напълно и в брой на продавача.
5.С н.а. № 180, том 2, рег. № 901, дело № 181
от 08.12.1998 година ЕТ „Юлия Брайкова” е продала на съсобствениците на
парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на строеж за конкретен
обект: апартамент № 3 срещу
съответната цена, платена напълно и в брой на продавача.
6.С н.а. № 179, том 2, рег. № 900, дело № 180
от 08.12.1998 година ЕТ „Юлия Брайкова” е продала на съсобствениците на
парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на строеж за конкретен
обект: апартамент № 6 срещу
съответната цена, платена напълно и в брой на продавача.
7.С н.а. № 184, том 2, рег. № 905, дело № 185
от 08.12.1998 година ЕТ „Юлия Брайкова” е продала на съсобствениците на
парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на строеж за конкретен
обект: апартамент № 10 срещу
съответната цена, платена напълно и в брой на продавача.
8.С н.а. № 181, том 2, рег. № 902, дело № 182 от 08.12.1998 година ЕТ „Юлия Брайкова” е продала
на съсобствениците на парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на
строеж за конкретен обект: апартамент
№ 12 срещу съответната цена, платена напълно и в брой на продавача.
9.С н.а. № 185, том 2, рег. № 906, дело № 186
от 08.12.1998 година ЕТ „Юлия Брайкова” е продала на съсобствениците на
парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д. 1/6 ид.ч. от правото на строеж за конкретен
обект: апартамент № 13 срещу
съответната цена, платена напълно и в брой на продавача.
По делото е бил представен и Договор за
съвместна дейност от 29.12.1998 година, сключен между съсобствениците на
дворното място от 285кв.м. находящо се в гр. Варна, ул. „Кирил и Методий” № 29,
имот пл. № 1483, кв.2 по плана на 29-и подрайон Варна, в т.ч. Р.Д., чрез
пълномощника си И. Д..Този договор е имал за предмет построяване на жилищната
сграда чрез обединяване на усилията и осъществяване на съвместна дейност, като
в Раздел ІІІ, чл.11 от договора страните уговорили, че собствениците на парцела
отстъпват част от земята, съответна на даден обект от сградата на определено
лице, като в замяна на това получават в изграден и завършен строителен вид
обектите описани в договора по НА № 29, том ХХVІІ, н.д. № 7120/06.08.1996г.
/този сключен за учредяване право на строеж с ЕТ „Юлия Брайкова“/, като за ап.
4 и други е уговорено и да се постави фаянс и теракот в мокрите помещения, и да
бъдат оборудвани с мивки и клекала. В чл. 12 е договорено, че всички
съсобственици, без тези на първоначалния парцел, в т.ч. Р.Д., и новоприетите
следва да внесат 80% от стойността на обекта, който притежават веднага след
придобиване правото на строеж, 10% след груб строеж и 10% преди акт 16.
Съобразно чл. 13 връщането на отстъпеното право следва да се извърши с
паричното участие на всички съсобственици. В доказателство за изпълнение
задълженията поети по него за заплащане на уговорените суми от всички
съсобственици, без първоначалните на
парцела.
По нататък осъществените сделки имат следната
хронология:
1.С н.а. № 17, том І-1, рег. № 253, дело № 17
от 24.01.2001 година съсобствениците на парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д.
продават на трето лице правото на собственост върху апартамент № 1 в строеж срещу съответната цена, платена
напълно и в брой на продавачите.
2.С н.а. № 112, том І-3, рег. № 6041, дело №
435 от 19.12.2000 година, съсобствениците на парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д.
продават на трето лице правото на собственост върху апартамент № 2 в строеж срещу съответната цена, платена
напълно и в брой на продавачите.
3.С н.а. № 98, том І-3, рег. № 5859, дело №
420 от 08.12.2000 година съсобствениците на парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д.
продават на трето лице правото на собственост върху апартамент № 13 в строеж срещу съответната цена, платена
напълно и в брой на продавачите.
4.С н.а.№ 118, том ІІ, рег. № 2630, дело №
308 от 30.07.1999 година съсобствениците на парцела, в т.ч. на Р.Д. и И. Д.
продават на трето лице правото на строеж върху апартамент № 10 срещу съответната цена, платена напълно и в
брой на продавачите.
С Протокол образец № 16 на Държавна
приемателна комисия от 30.05.2001г. е приет строежът на жилищната сграда,
подписан от инвеститорите и собствениците. Съобразно отразените в него констатации
акт образец № 14 за приемане на конструкцията преди началото на довършителните
работи е от дата 05.08.1999 година.Също
ВРС е приел за безспорно установено между страните и не нуждаещо се от
доказване обстоятелството, че имотите, предмет на настоящото производство за
делба са изградени на етап „Груб строеж” през 1999 година.
Становището
на съда е следното:
Първото от възраженията във въззивната
жалба е свързано с възможността ответника да предяви правопораждащо възражение,
заявявайки, че имота предмет на делбата е негова лична собственост.Въззивницата, чрез адв.Г. излага,
че неправилно ВРС е допуснал и обсъдил това възражение, т.к. същото се явява недопустимо и подобно може да се
осъществи единствено на базата на нарочна искова молба.Настоящата съдебна
инстанция не споделя този довод, като се позовава на нарочни решения на ВКС на
Р България – конкретно Решение № 811 по гр. д. № 566 по описа на I ГО за 2005 година
и Решение № 818 по гр.дело № 664/1997 година, които изрично указват, че искането
за признаване на личен дял и на част от придобитото в режим на съпружеска
имуществена общност имущество е предмет на иск по чл.21 ал.1 от СК /отм./,
която следва да бъде изрично заявен в делбата под формата на редовна искова
молба или конкретизирано правопроменящо възражение.Следователно е налице правна
възможност, а и основание ответника по иска – какъвто е този случай, да се
защити с нарочно възражение в този смисъл, което е и сторил.
Винаги, когато се претендира за делба
на имот, придобит в режим на СИО или като лично имущество, е задължително да се
обсъдят всички обстоятелства по делото.Дали този извод ще бъде потвърден или не
може да се твърди само след надлежно изследване произхода на вложените парични
средства и / или сделки.По правило придобиването на имот обаче на името само на
единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия.Когато се
придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска
имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. Придобиването на
името на двамата съпрузи пък изключва трансформацията на лично имущество само
за единия от тях. В случаите, когато се придобива на името на двамата съпрузи,
възниква съпружеска имуществена общност.Признаването на личен дял или
собственост по отношение на имот, съгласно константната практика на ВКС означава влагане
изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл.20 ал.1 от СК (отм.) на
някой от съпрузите в придобиването на общата вещ като "влагането" на
личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на
собственост според конкретния придобивен способ.Според презумпцията на чл.19
ал.1 от СК (отм.), ако по силата на възмездния договор се придобиват вещи или
вещни права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се
предполага до доказване на противното, то вещно-правният ефект се разпростира и
в патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата
презумпция и приложимия законов режим на СИО при действието на СК от 1985 г.
(отм.).Тази презумпция обаче е оборима, още повече, ако е свързана с възражение
за трансформация или лична собственост, като задължение на страната, която
излага тези аргументи, е да ги докаже.Т.е. редно е да се установи пълно и пряко
влагане на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или
вещно право.
Също съгласно установената практика на ВКС дарението
на вещи или пари на единия съпруг от трето лице/лица съставлява лично имущество по смисъла на чл.20
ал.1 от СК /отм./.Така е, основно защото дарението на вещи или пари, е реален
договор, при който дарителя предлага, а надарения приема дарението, без това
изпълнение да е обусловено от уговорена в полза на дарителя насрещна престация.Вярно
е обаче също така и че ако дарението на пари или имоти е дадено от родителите
на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното
подпомагане на семейството, не може да се приеме, че в тези хипотези съзнанието
на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете.Фактите по делото
обаче са различни, защото проследявайки осъществените сделки, начиная с
първата, обективирана в н.а. № 41, том ІХ, н.д. № 2685/01.06.1989г. на нотариус
при ВРС, по силата на които Д. и П. Д.
са дарили в полза на сина си Р.Д.
и дъщеря си М. Х. по 1/3 ид.ч. от придобития по време на брака им имот,
представляващ Дворно място от 285 кв.м. находящо се в гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий” № 29, представляващо имот пл. № 1483, кв.2 по плана на 29-и подрайон
Варна и последващите – сключването на договора с ЕТ „Юлия Брайкова“, където е
било учредено право на строеж върху конкретно описани обекти в сградата, а
конкретно по отношение на съделителя Р.Д. е налице право
на строеж точно за спорните имоти - апартамент № 4 на втори жилищен етаж и
гараж № 2.Видно е също така, че с последващите сделки ЕТ „Юлия Брайкова“ е
продала на съсобствениците описаните в н.а. апартаменти, но без процесните
Апартамент № 4 и Гараж № 2 , което по късно е позволило на същите да ги
продадат и се удовлетворят от вземанията, но отново без процесните Ап.4 и гараж
№ 2.
Също от материалите по делото тава ясно, че е сключен договор за съвместна дейност от 29.12.1998 година между съсобствениците на дворното място от 285кв.м. находящо се в гр. Варна, ул. „Кирил и Методий” № 29, имот пл. № 1483, кв.2 по плана на 29-и подрайон Варна, в т.ч. Р.Д., чрез пълномощника си И. Д.; че този договор е целял да осигури построяване на жилищната сграда чрез обединяване на усилията и осъществяване на съвместна дейност; там обаче – конкретно в Раздел ІІІ, чл.11 от договора страните уговорили, че собствениците на парцела отстъпват част от земята, съответна на даден обект от сградата на определено лице, като в замяна на това получават в изграден и завършен строителен вид обектите описани в договора по НА № 29, том ХХVІІ, н.д. № 7120/06.08.1996г. /този сключен за учредяване право на строеж с ЕТ „Юлия Брайкова“/, като за ап. 4 и други е уговорено и да се постави фаянс и теракот в мокрите помещения, и да бъдат оборудвани с мивки и клекала; в текста на чл.12 от Договора е отразено, че всички съсобственици, без тези на първоначалния парцел, в т.ч. Р.Д., и новоприетите следва да внесат 80% от стойността на обекта, който притежават веднага след придобиване правото на строеж, 10% след груб строеж и 10% преди акт 16. Съобразно чл. 13 връщането на отстъпеното право следва да се извърши с паричното участие на всички съсобственици. В доказателство за изпълнение задълженията поети по него за заплащане на уговорените суми от всички съсобственици, без първоначалните на парцела.При тези данни съдът намира за редно да укаже, че е налице въведения в чл.21 от СК /отм./ принцип, че придобитото имущество има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването му.Моментът на придобиването на собствеността следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ, но този момент може да не съвпада с влагането на средствата. В хипотеза когато придобиването на собствеността е настъпило по време на брака, но вложените средства са лични по чл.20 ал.1 от СК (отм.) и са платени преди брака /при сключване на предварителен договор за продажба, договор за групов строеж и др., които нямат вещнопрехвърлителен ефект/ е допустимо да се признае преобразуване на лично имущество на основание чл.21 от СК / отм./.Съгласно Решение № 760 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 61/2010 г., IV г. о., ГК наличието на
пълна или частична трансформация се
обуславя от влагането на лични на единия съпруг по смисъла на чл.20 ал.1 от СК
/отм./ средства към момента на закупуването на конкретна вещ.В случая съдът
приема, че е налице намерение на дарителите да надарят единствено детето си – въззиваемия Р.Д., но не и неговата съпруга /тогава/, т.к.
договорът е сключен само между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено
е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да
приеме дарението.Всички последващи сделки обосновават извода, че се касае за
лично имущество, изключващо взаимния принос при придобиването на имота/имотите.
Съгласно Решение № 745 от 9.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 891/2009 г., I г. о., ГК правата
на съсобствениците - бивши съпрузи, се
определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически
способ. При учредено право на строеж суперфициарният собственик придобива
правото на собственост върху постройката, когато същата бъде материализирана в
определен минимален вид на самостоятелност – в случая груб строеж от 1999 година, както сочат доказателствата по делото и
това е прието за безспорно между страните.Изградената по време на брака сграда
се включва в съпружеската имуществена общност, ако е довършена до определена
степен на самостоятелност, с взаимния принос на двамата съпрузи, който се
предполага, но тук последния се явява оборен.Следователно макар да е прието, че
по правило придобитите по време на брака вещи принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити, закона не изключва права върху
вещи, придобити по време на брака изцяло или отчасти с лично имущество на
единия от съпрузите. Така наречената "пълна трансформация" обаче е
приета за допустима с т. 3 на ППВС № 5 от 1972 година и там се сочи, че от
общността са изключени онези вещи и права върху вещи, които са придобити със
средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които
той е притежавал преди брака, или е получил след сключването му по наследство или по дарение.
Съдът
на база на изложеното и най – вече предвид осъществените транслативни сделки
приема, че не е доказан приноса на ищцата, ето защо приема ,че атакуваното
решение се явява правилно и постановено на база на закона, и наличните по
делото доказателства.Изграждането на обект в имот индивидуална собственост на
единия съпруг има за последица възникване на правото на собственост за него на
основание приращение.Презумпцията на чл.92 от ЗС, че собственикът на терена е
собственик и на постройката, също е оборима. Тя обаче не е оборена, когато
изграждането на постройка, макар и по време на брака, е станало с лични
средства на единия съпруг или в хипотезата на даване вместо плащане за негово
облигационно вземане. В този случай липсва съвместен принос и презумпцията на
чл.19 ал.3 от СК / отм./ е оборена.
Предвид изложеното, ВОС ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3039 от 25.07.2016 година, постановено по гр.дело № 15 088/2015 година на
ВРС, дванадесети състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд на Р България, с касационна
жалба в едномесечен срок от връчване препис на страните, на основанията,
посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: