Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІІ-260419 04.06.2021
година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, трети въззивен граждански състав
на четвърти
юни година две хиляди и двадесет и първа,
в закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА
ПЕТКОВА
секретар ……………………
като разгледа докладваното от съдия
Росен Парашкевов
въззивно гражданско дело № 290 описа за
2021 година
намира за установено следното:
Производството
по делото е по реда на чл.437, вр. чл.463 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 265834/26.11.2020 г. по описа на БОС, подадена от „ЛОЗЕНЕЦ
ХОУМ 2“ ЕООД и жалба вх.№ 265751/25.11.2020 г. по описа на
БОС, подадена от „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК *********, против Разпределение от
20.11.2020 г. по изп.дело № 364/2020 г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ,
за сумата от 4600 лв., представляваща внесен задатък от участник в публичната
продан /не внесъл изцяло определената му сума при обявяването му за купувач/ по
продажбата на недвижим имот, собственост
на длъжника „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК *********, представляващ 5302/5384 кв. м. от ПИ с идентификатор 44094.21.63
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозенец, Община Царево,
одобрени със Заповед № РД 18-54/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение със Заповед КД-14-02-1297/ 24.09.2007 г. на Началника на
СК-Бургас, с адрес на ПИ : с. Лозенец, м. Р., с площ от 5384 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
курортно-рекреационен обект, при съседи: 44094.22.35, 44094.21.21, 44094.21.19,
44094.21.64.
Подадените
от двамата въззивници жалби срещу разпределението са с идентично съдържание. Твърди
се, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно
се твърди, че нe е посочен редът за
удовлетворяване на притезанията, съобразно привилегиите по чл.136 ЗЗД, и каква
сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко от тях. Твърди се,
че в т.ІІІ от Протокола са изброени по принцип привилегиите по чл.136 ЗЗД, в
т.ІV са посочени три вземания, които според ЧСИ се ползват с привилегии, но не
е посочено чии са тези вземания, за да се прецени дали ЧСИ е приложил правилно
закона. На следнощо място се твърди, че резпределението е необосновано и неясно
– не е ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на
разпределението – главница, лихви, разноски, вид на разноските, данъци и пр.,
как е изчислен коефициентът, послужил като база за определяне на размера
на сумите в отделните редове привилегии.
Сочи се, че към разпределението на суми липсва сметка за размера на дълга, съгласно
чл.79, ал.1 ЗЧСИ. На следващо място се твърди, че по изпълнителното дело липсва
постановление за разноски, в което да се посочат подлежащите на изпълнение суми
за такси и разноски, и което постановление да е съобщение на длъжника. Твърди
се, че поради изложеното следва да се приеме, че в разпределението е
инкорпорирано и постановление за разноските, което не е влязло в сила, поради
което самото разпределение като съставено преждевременно, е незаконосъобразно. Излагат
се твърдения, че разпределението е незаконосъобразно и поради това, че в първи
ред на привилегированите вземания са включени дължими, но невнесени авансови
такси по ТТР към ЗЧСИ. Сочи се, че дължимите на ЧСИ такси (вкл.таксата по чл.26
от ТТР към ЗЧСИ) са частни вземания на ЧСИ, а не публични, поради което не
следва да бъдат приравнявани към вземанията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, поради
това се твърди, че невнесените от взискателя такси подлежат на събиране от
длъжника, но след удовлетворяване на всички привилегировани вземания. Твърди се
също, че по изпълнителното дело обект на принудителното изпълнение са освен
продадените имоти, и други имоти, спрямо които все още се извършват
изпълнителни действия, при което не е ясно, каква част от сумата за разноски
следва да се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД поради това, че са
разноски по принудителното изпълнение върху конкретния продаден имот, съотв.по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
Твърди се също, че ЧСИ е определил неправилно размера на дълга, който следва да
е определен към момента на изготвяне на разпределението, за да може при
разпределението да бъде взета предвид променливата компонента на вземането за
лихви. Независимо от горното се твърди, че разпределението е неправилно и
поради това, че не е ясно откъде ЧСИ е взел информация за размера на вземанията
на Община Царево, Дирекция МДТ, за дължими местен данък и такса „Битови
отпадъци“. Сочи се, че приетият в разпределението размер на вземането на Община
Царево за данък сгради и за такса „Битови отпадъци“ за процесните имоти, се
различава от посочените размери в представената справка за задълженията към
Община Царево. Твърди се, че поради неясните дати по отношение на различните
вземания, към които е изготвено разпределението, неправилно е изчислен размерът
на дълга, като се визират изтеклите лихви. На последно място се твърди, че абсолютно
неправилно е изчислена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ поради това, че ЧСИ я е изчислил върху чистата
стойност на постъпленията по изпълнителното дело.
Претендира
се отмяна на обжалваното разпределение и присъждане на съдебни разноски. Не се
сочат нови доказателства.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК против двете жалби против Разпределение от 20.11.2020 г.
по изп.дело № 364/2020 г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, на сумата от 4600
лв., получена от внесен задатък за продажба на недвожим имот, не са подадени
писмени възражения от останалите страни по изпълнителното дело.
ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотиви по реда на чл.436,
ал.3 от ГПК със съображения за неоснователност на жалбата. Излагат се
съображения, че жалбата против
разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от
тях вземания и съответстващите им привилегии. Посочено е, че в случая обжалваното
разпределение е изготвено на основание чл.460 от ГПК. Твърди се, че двете жалби са бланкетни, не сочат конкретни основания
за незаконосъобразност или други пороци на разпределенията, а целят само да
забавят хода на изпълнителното производство. Твърди се, че са неоснователни
оплакванията, свързани с нарушение на предвидения в чл.136 ЗЗД ред на
привилегиите, тъй като в т.ІІІ от Протокола за разпределение ЧСИ е посочил какво
вземане от длъжниците имат взискателят „Колект БГ“ ЕАД (с предишно наименование
„Свети Георги Груп“ ЕАД), встъпил в правата на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, и всеки от
присъединените взискатели: Община Царево, "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ЕООД, ТД на НАП и К.П.П., като подробно е описано всяко
вземане въз основа на какво основание се дължи и от какви компоненти се състои,
като сумите, на които възлиза конкретното задължение са описани по размер и по
основание. Излага се, че в т.І, т.1 от Протокола за разпределение са посочени
дължимите към датата на изготвяне на разпределението – 20.11.2020 г. към Община
Царево данъци (ДНИ) и ТБО, ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД,
като за всеки самостоятелен обект са посочени идентификатор и дължимите да него
ДНИ и ТБО, както и конкретните суми, дължими на НАП за публични задължения.
По отношение на второто оплакване – че не е ясно какви са основанията за
вземанията на всеки от взискателите, също се твърди, че е бланкетно. Посочва
се, че размерът на вземанията, посочен в протокола за разпределение, са на база
приложените по делото изпълнителни титули, както и надлежни удостоверения,
издадени от съответните органи – община и НАП. Твърди се, че са необосновани и недоказани и доводите на
жалбоподателите, че не са посочени привилегированите вземания и размерът на
привилегията, с която се ползват. Като краен извод се твърди, че
разпределението е извършено съгласно разпоредба на чл.136 от ЗЗД като ЧСИ е
спазил последователността на предпочтително удовлетворените, съобразно същата
разпоредба. Сочи се, че са неоснователни и наведените оплаквания относно
включените в първи ред като привилегировано вземане авансови такси, съгласно
ТТР към ЗЧСИ, дължими, но невнесени от взискателя. Излагат се съображения, че са
неоснователни оплакванията, че вземанията за тези такси са включени в ред първи
на предпочтителното удовлетворяване, съгласно разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Твърди
се, че след като разпределението на постъпили суми е окончателно действие по
всеки отделен изпълнителен способ, без който не може да настъпи удовлетворяване
на взискателите в производството, то е част от конкретния изпълнителен способ и
поради това разноските по разпределение на постъпили суми от публичната продан,
в това число и дължимите на ЧСИ такси, представляват разноски по принудителното
изпълнение, от които се ползват останалите взискатели и каквито се ползват с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; незаплатените авансови такси и направените разноски,
начислени по изпълнителното дело, представляват разноски във връзка с подготовка, обезпечаване и провеждане
на публични продани, които ползват всички взискатели и без извършването им би
било невъзможно принудителното изпълнение, като същите са във връзка с
обезпечаване на вземанията на всички взискатели по делото и са начислени и
дължими, съгласно чл.79 от ГПК; съгласно чл.33 от ТТР към ЗЧСИ таксите, предвидени в
Тарифата, се заплащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и
преди извършване на съответното действие. По отношение оплакването за
неправилно изчислена т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че същата се
дължи от взискателя, но не се внася авансово от него, съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ,
тъй като размерът й зависи от размера на събраната сума - т. 26, заб. 1 ТТР към
ЗЧСИ. Посочва се, че таксата по т.26 представлява възнаграждението на ЧСИ за
извършването на тези действия, с които той е осигурил събирането на дълга и
удовлетворяването на кредитора, поради което мястото на таксата по т.26 е
именно наред с вземанията от първия ред по чл.136, т.1 ЗЗД. По отношение на размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се твърди, че
същата е правилно изчислена, като е взета пред вид отразената „забележка“ № 1,
предвиждаща че „при частично събиране на парично вземане таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума“.
Съдебният изпълнител твърди, че водещото е да са налице
разноски, които са направени така, че ползват и други кредитори, като в първата
хипотеза е без значение връзката между разноски и конкретен имот, а във втората
хипотеза привилегията се разпрострира не върху цялото длъжниково имущество, а
само върхе конкретен имот който бил предмет на косвени искове.
Посочва се, че в обжалваното разпределение подробно са
посочени дължимите такси и разноски обезпечаващи изпълнението, в конкретност
направени във връзка обезпечаването на вземанията по делото и с подготвянето,
описването и изнасянето на публична продан на процесното имущество, и ползвайки
се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като същите са разделени по пера -
пропорционални такси, обикновени такси, разноски за държавни такси. Сочи се, че
необосновано и
недоказано е твърдението на жалбоподателите, че в частта за разноските приети с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, не са спазени установените с ТР 2/201З г.
правила, а именно, че вземанията подлежащи на погасяване с привилегията по
чл.136 от ЗЗД са само и единствено разноските, които съответният взискател е
направил за реализацията на конкретния изпълнителен способ.
ЧСИ е изготвил две разпределения от 20.11.2020 г., двете обжалвани от
двамата жалбоподатели, като едното е за сумата от 4600лв./настоящото/, а
другото за невърнатия задатак от 59800 лв., като съдът с определение № 260392
от 17.02.2021 г. е разделил производството и производството за обжалване на
разпределението от 20.11.2020 г. за сумата от 4600 лв. се разглежда в
настоящото производство, а по отношение на разпределението от 20.11.2020 г. за
сумата от 59800 лв. е образувано в.г.д. № 256/ 2021 г. по описа на БОС.
Съдът след преценка на събраните по делото докаателства и като съобрази
закона, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208000400364/2020г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова е образувано по молба на
взискателя Община
Царево, представлявана от кмета Георги Лапчев срещу длъжника „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС”
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Лозенец,
общ. Царево, ж.к. „Ваканционен отдих, Лозенец випхоумс“, офис 1, на основание
чл.2 от ЗЧСИ във вразка с чл. 426 от ГПК, на основание влезли в сила актове на
общината за събиране на вземания за установени задължения за неплатени местни
данъци и такси за 2018 и 2019 г. Взискателят е поискал пълно проучване на
имуществото на длъжника и е възложил правомощия на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител е наложил обезпечителни мерки- запор на банкови сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД и „Общинска Банка“ АД. Наложил е възбрана върху 16
самостоятелни обекта/СО/ в сграда в м. Р. в с. Лозенец, включително и върху
процесния поземлен имот с идентификатор № 44094.21.63, обект на публична продан
и последващо разпределение на получената сума. Извършени са опис и оценка на
имота на 31.07.2020 г. Имотът е оценен от вещо лице и е насрочена публична
продан. ЧСИ е конституирал като присъединени кредитори и такива по право ТД на НАП, „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2” ЕООД, „Колект БГ“ ЕАД, а преди изготвяне на
разпределението и К.П.П., представили изпълнителни листи.
С Протокол от
31.08.2020 г. е насрочена публична продан по реда на чл. 487 и сл. от ГПК.
Същата е надлежно разгласена. На 19.10.2020 г. в присъствието на явилите се
участници са отворени постъпилите наддавателни предложения, като„Колект БГ“ ЕАД
е обявен за купувач за сумата от 59800 лв. / при валидно наддавателно
предложение и при условията на освобождавене от внасяне на задатък/. На
основание чл. 492, ал. 2 от ГПК е проведено устно наддаване между участниците и
за купувач е обявен „БГ- Рециклинг“ ЕООД, направил най-високо предложение при
устните наддавиния в размер на 64400 лв. В последствие в предвидения двуседмичен
срок дружеството не е внесло сумата и за купувач е обявен „Колект БГ“ ЕАД. Поради обстоятелството, че устният
наддавач „БГ- Рециклинг“ ЕООД не е невнесло дължимата сумата, то губи внесения
задатък от 4600 лв., който следва да послужи за удовлетворяване на
взискателите. Именно поради това ЧСИ е изготвил второ разпределение, предмет на
настоящото дело. На 20.11.2020 г.
разпределенията са предявени на страните.
По изложените в жалбите оплаквания за незаконосъобразност на
извършеното разпределение, съдът намира следното:
Съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателите, че разпределението е
неясно, по-конкретно - че не е ясно какви са вземанията на всеки един от
взискателите към момента на разпределението – главница, лихви, разноски, вид на
разноските, данъци и пр., как е изчислен коефициентът, послужил като база за
определяне на размера на сумите в отделните редове привилегии.
В
т.ІІІ от мотивната част на Протокола за разпределение ЧСИ Божилова е описала
подробно вземанията на взискателя Община Царево и на всеки един от
присъединените взискатели, като е посочила основанието - главница, лихви,
неолихвяеми вземания за взискателите „Колект БГ“ ЕАД, и „Лозенец Хоум 2“ ЕООД, К.П.
и присъединения взискател НАП. Изрично е посочено, че всички лихви са
изчислени до 20.11.2020 г. – датата на извършване на разпределението. Приетите
разноски по делото са подробно описани в т.ІV.1 от мотивната част на Протокола
като основание и размер и представляват такси и разноски, които вероятно са
дължими на съдебния изпълнител, тъй като са направени във връзка с извършени
действия по обезпечаване на вземанията, подготовка и осъществяване на
изпълнението, разгласяване на публичните продани на продаваните недвижими имоти
изготвяне и предявяване на разпределението, „но не са заплатени от
взискателите“. Следва да се отбележи обаче, че това не се отнася за всички
направени разноски по изпълнението. По отношение на някои от тях подадените
жалби са основателни.
Неоснователно
е оплакването, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като липсва
информация как е изчислен коефициентът, послужил като база за определяне на
размера на сумите в отделните редове привилегии. ЧСИ изрично е посочил в
обясненията си, че тъй като сумата е в размер многократно по-малък от дълговете
на взискателите по делото, то се е наложило сумата в размер на 2806,90 лева да
бъде разпределена съгласно получения коефициент между взискателите, като
подробно е обяснено как е получен коефициентът.
Съдът
намира за неоснователно и оплакването в жалбите - че по изп.дело липсва
постановление за разноски, в което да се посочат подлежащите на изпълнение суми
за такси и разноски, и което постановление да е съобщение на длъжника.
Разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника
съобразно чл.
79, ал. 2 ГПК.
Описаните
в т.ІV от протокола за разпределение разноски по изпълнението включват само
дължими авансови такси по извършените от ЧСИ действия по образуване и
обезпечаването на производството (действия по подготовка, опис, разгласяване на
публична продан, съобщения за възлагане на недвижим имот), незаплатени от
взискателите. Съдът намира, че включването на тези разноски в разпределението
преди да е изтекъл срокът за обжалавено им, не опорочава самото разпределение,
още повече, че жалба от длъжниците против тези разноски така и не е
подадена.
Настоящият
съд не споделя доводите на жалбоподателя за неприложимост на привилегията по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД
по отношение на неплатените авансово
от взискателя такси и разноски. Съгласно изложеното в т.11 от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК становище, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника,
съгласно чл.79,
ал.2 ГПК,
когато той отговаря за нея и едва, когато длъжникът не отговаря за тази такса,
съдебният изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410 ГПК.
В случая, за всички начислени такси и разноски в изпълнително дело отговаря
длъжника и независимо, че същите не са събрани авансово
от взискателя, те остават в тежест на длъжника според общото правило на чл.79,
ал.2 ГПК
и следва да бъдат включени в разпределението като вземане на ЧСИ, включително
като се ползват с привилегията на чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
В този смисъл е практиката на БАС – Решение № 147/16.04.2019 г. по в. ч. гр. д.
№ 119/2019 г. по описа на БАС, която се споделя от настоящия състав.
Неоснователно е оплакването, че
съдебният изпълнител неправилно е определил размера на дълга, който следва да е
определен към момента на изготвяне на разпределението, за да може при
разпределението да бъде взета предвид променливата компонента на вземането за
лихви.
Неоснователно
е оплакването, че разпределението е неправилно и поради това, че не е ясно откъде
ЧСИ е взел информация за размера на вземанията на Община Царево, Дирекция МДТ,
за дължими местен данък и такса „Битови отпадъци“. В кориците на приложеното
изпълнително дело се намира намира информация в тази връзка.
Основателни обаче
са останалите оплаквания в жалбата:
Съдът
намира за основателно първото оплакване в двете жалби – че не e
посочен редът за удовлетворяване на притезанията съобразно привилегиите по
чл.136 ЗЗД, и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко
от тях.
Съгласно чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД, привилегировани са вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 ЗЗД - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. В т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК изрично е посочено, че в първия ред на специалните привилегии
се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Разпределението
трябва да бъде изготвено по начин, страните и съдът да могат да проверят
правилността му, т. е. от него да е видно основанието и размера на отделните
включени като разноски суми, включително тези, за които ЧСИ е приложил първата
по ред привилегия на плащането- те следва да са разграничени по пера.
В
т.ІІІ от Протокола за разпределение на сумата (в частта на самото
разпределение) са посочени взискателите участващи в разпределението, а в т.ІV –
привилегиите по чл.136 от ЗЗД, съобразно тяхната последователност. В т.V
са посочени привилегированите вземания – за авансови такси, съгласно ТТР към
ЗЧСИ, такса по чл.26 от Тарифата и сумата от 120 лева – разноска направена от
Община Царево за вещо лице по делото. В ал. 2 е направено разпределение на
сумата от 2806,90 лв., като след използване на посочения коефициент сумите са
разпределени за шестимата участници – взискатели по делото.
Изложеното
по-горе води до извод, че е налице пречка да се прецени дали ЧСИ е приложил
правилно закона, тъй като макар в т.ІV.3 – такси по
изпълнението /от мотивната част на Протокола/ ЧСИ е посочил общо дължима сума в
размер на 1207,50 лв. – дължими такси и разноски, изброени в 9 пункта, за които
не може да се установи какви вземания по коя точка от чл.136, ал.1 ЗЗД се
ползват с привилегия, по начина, по който са описани конкретните вземания, тъй
като в тези такси наред с дължимата такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне
на разпределението, са включени такси за налагане на възбрани- 306лв. по т.10
/а в случая имотът е само един/ такси от 120 лева с ДДС за присъединяване по
т.11 от ТТР към ЗЧСИ, които категорично не се отнасят към тази привилегия,
включително и допълнителни разноски от 96,5 лева с ДДС – допълнителни разноски
за справки и скици. В този смисъл не може да се прецени по отношение на сумата
от 1207,50 лв. дали включените неизплатени авансово такси и разноски се отнасят
за конкретния имот. В този смисъл ЧСИ би следвало да прецизира дължимите суми с
оглед това обстоятелство. Тези от тях които са свързани с конкретния имот
следва да се присъдят, а останалите дължими суми по изпълнителното дело, но
несвързани с процесния имот, следва да
са извън приложната поле на разпоредбата
на чл.136 ал.1 от ЗЗД.
Основателно
е и оплакването, че неправилно е изчислена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Съдът констатира, че в случая тази такса
не е изчислена съобразно зададения в т.26 от ТТРЗЧСИ алгоритъм за изчисляване на таксата при частично
събиране на паричното вземане, какъвто е настоящият случай, а именно - таксата
да се определи за целия дълг, но да се събере част,
съответстваща на събраната сума. Предвид приетия от ЧСИ размер на цялото вземане
(2 127 726,42 лв) и размера на събраната сума ( 4600 лв), изчислен по
правилата на т.26 и т.1 от „Забележки“ към същата точка, размерът на дължимата
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ би следвало да бъде 45774.53 лв, а не както е
приел ЧСИ – 54 929,43 лв. Друг е въпросът, че таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в посочения размер от 465.60 лв. е пресметната с ДДС, при директно
изчисление,без да се съобрази „забележка“ № 1.
С така
изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпределение следва да
бъде отменено и върнато на ЧСИ за повторното му изготвяне съобразно дадените
по-горе указания на съда.
Жалбоподателите са поискали
присъждане на разноски по делото, като са представени списъци по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че на жалбоподателя „ЛОЗЕНЕЦ
ХОУМ 2" ЕООД гр.Дупница - следва да се присъдят 25 лв за заплатена държавна такса, а на
жалбоподателя „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД - 25 лв за заплатена държавна такса и 1000
лв за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото
Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Сумата от 108 лв.- такси по ТТРЗЧСИ не следва да се
присъжда, тъй като не е държавна такса или адвокатски хонорар.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
по жалба вх.№ 265834/26.11.2020. по описа на БОС, подадена от „ЛОЗЕНЕЦ
ХОУМ 2“ ЕООД и жалба вх.№
265751/25.11.2020 г. по описа на БОС, подадена от „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД с ЕИК
*********, против действията на ЧСИ Ивелина Божилова изразяващи се в извършване на 20.11.2020 г. на разпределение на сумата от 4600
лв, постъпила по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител,
представляваща задатък служещ за удовлетворение на взискателите по изп.дело №
364/2020 г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20208000400364/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег № 800 на КЧСИ за извършване на ново разпределение
съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД с ЕИК *********, ОБЩИНА ЦАРЕВО с ЕИК *********, К.П.П., от
гр. Царево чрез адв. Мария Балева, да заплатят на „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ООД,
ЕИК *********, съдебно деловодни разноски за настоящото производство в размер
общо на 25 лв (двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД с ЕИК *********, ОБЩИНА ЦАРЕВО с ЕИК *********, К.П.П. от гр. Царево чрез адв. Мария Балева и ТД
на НАП София, да заплатят на „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС" ООД, ЕИК *********, съдебно
деловодни разноски за настоящото производство в размер общо на 1025 лв (хиляда
двадесет и пет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.