РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500493 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против решение № 269 от
23.08.2021г., постановено по гр.д. № 886/2018г. на Бургаския окръжен съд, с което е
отхвърлен искът по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ на комисията против Н. А. от гр. А., М. Н. И. от
гр. С. и В. И. И. от гр. Б., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 351 886,60 лв., като в полза на ответниците са присъдени
съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Оспорва се приетото от решаващия съд, че липсва
значително несъответствие в имуществото на ответниците по смисъла на пар. 1, т.7 от
ЗОПДНПИ /отм./. Налице е позоваване на изслушано по делото експертно заключение за
несъответствие през проверявания период в размер на 354 600,47 лв. Изложени са
възражения по отношение формирания от първоинстанционния съд размер на придобитото
от ответниците имущество, от което са изключени направените от тях и от трети лица
вноски по банкови сметки, както и вноски за погасяване на кредити общо на стойност
269 808,56 лв. Цитирана е съдебна практика. Досежно преминалите през патримониума на
ответниците неналични парични средства е заявено, че не са представени доказателства за
1
техния законен произход. Твърди се неправилност и на извода в обжалваното решение, че
внесените по банкови сметки суми не подлежат на отнемане, тъй като не са налични по
сметките. Изтъкнат е доводът, че разпоредбата на чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 141
ЗПКОНПИ предвижда отнемане на незаконно придобито имущество, без да прави разлика
дали то е налично или не в патримониума на лицето. Противното разбиране, според
комисията, би означавало, че незаконната облага не е премахната. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен
изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Подаден е отговор от В. И. И., чрез процесуалния представител адв. С. С., с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно,
законосъобразно, постановено при съобразяване на доказателствата по делото и практиката
на ВКС. Излага съображения в подкрепа на изводите на първата инстанция, като цитира
подкрепяща ги съдебна практика. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, с последиците за съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащи на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, настоящата инстанция, като съобрази наведените във
въззивната жалба доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона,
намира следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на КПКОНПИ
против Н. А. от гр. А., М. Н. И. от гр. С. и В. И. И. от гр. Б. за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 351 886,60 лв., както
следва:
От Н. А..:
- Сумата от 34 780 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на самостоятелен обект с идентификатор 10971.501.260.4.9, в сграда №4, с
адрес в гр. В., ул. „С. К. № **, ет. *, ап. *, жилище на площ от 51,69 кв.м.
- Сумата от 11 994 лв., постъпила от сметка на М. И. с IBAN *, представляваща част
от продажната цена на недвижими имоти, собственост на „Старт“ ООД, по сметка с IBAN *
в * в “*“ АД.
- Сумата от 922 лв., касови вноски по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 2000 лв., превод от трето лице по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 5 000 лв., превод от трето лице по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 12 500 лв., превод от трето лице по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 1 440 лв., превод от трето лице по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 9 500 лв., превод от трето лице по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 1 000 лв., преведена от Окръжна прокуратура- Бургас по сметка с IBAN *
2
в * в “*“ ЕАД.
- Сумата от 53 230 лв., постъпила от сметка на „Старт“ ЕООД по сметка с IBAN * в *
в “*“ ЕАД.
- Сумата от 12 080 лв., касови вноски по сметка с IBAN * в * в “*“ ЕАД.
- Сумата от 6 006 лв., касови вноски по сметка с IBAN * в * в “*“ ЕАД.
- Сумата от 170 лв., погасителна вноска по кредитна карта „*“ в „*“ АД.
От М. Н. И.:
- Товарен автомобил „Фиат-Дукато“ с рег. №СВ 7443 АР, рама *, двигател № *,
първа регистрация 20.07.2004 г., придобит на 13.08.2015 г., понастоящем с пазарна цена 4
600 лв.
- Сумата от 43 240 лв., вземане по договор за цесия.
- Сумата ат 25 000 лв., продажна цена на недвижим имот, собственост на „Старт“
ЕООД по сметка с IBAN * в * в „*“ АД.
- Сумата от 45 000 лв., постъпили преводи от трето лице по сметка с IBAN * в * в „*“
АД.
- Сумата от 4 969,91лв., погасителни вноски по кредит *** от *** „***“ ЕАД.
- Сумата от 1 627,21 лв., погасителни вноски по кредит *** от *** „***“ ЕАД.
- Сумата от 20 000 лв., преведена сума за недвижим имот, собственост на „Старт“
ЕООД по сметка с IBAN * в „***“ АД,
- Сумата от 13 056 лв., остатък от преведената сума за продаден недвижим имот на
„Старт“ ЕООД по сметка с IBAN * в * в “*“ АД.
- Сумата от 300 лв., касова вноска по сметка в “*“ ЕАД в лева с IBAN *.
- Сумата от 11 348,25 лв., преведени суми от ФЦЦ „Конструкционен - клон
България“ по сметка с IBAN * в * в “*“ ЕАД.
- Сумата от 3 794,47 евро с левова равностойност от 7 421,34 лв., касови вноски по
сметка с IBAN * в * в “*“ ЕАД.
- Сумата от 1 096,45 евро с левова равностойност от 2 144,46 лв., преводи от трети
лица по сметка с IBAN * в * в “*“ ЕАД.
От В. И. И.:
- Сумата от 1 800 лв., вноски по сметка с IBAN * в * в „*“ АД.
- Сумата от 250 лв., вноски по сметка с с IBAN * в * в „*“ АД.
Ицовата комисия е осъдена да заплати по сметка на БОС държавна такса от 14 075,46
лв., а на ответниците съдебни разноски в размер на 1 500 лв. в полза на А. и 1600 лв. в полза
на И. Решаващият съд е приел, че по делото не е установено значително несъответствие по
смисъла на пар. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ /отм./, надвишаващо 250 000 лв., между имуществото и
нетния доход на ответниците за целия проверяван период, което обосновава отхвърлянето
3
на предявения иск.
Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено служебно,
съобразно изискванията на чл. 269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от
законен състав на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск в редовно
развило се съдебно производство.
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и има
правното си основание в чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, вр. пар. 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
Не се спори от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление от Районна
прокуратура- Видин от 12.05.2016 г. за възобновено досъдебно производство № ЗМ 157/2015
г. на ОД на МВР-Видин, пр.пр. №1477/2015 на Районна прокуратура- Видин, срещу
ответника Н. А. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, което попада в
обхвата на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, на 05.07.2016г. ищцовата комисия е започнала
проверка за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. С решение № 107 от 21.02.2018 г. е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В резултат на
установеното за проверявания период от 05.07.2006 г. – 05.07.2016 г., комисията е приела
наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на А. в размер
на 281 035,28 лв., при придобито имущество на стойност 320 898,56 лв. и нетен доход на
стойност 39 863,28 лв., като на 06.06.2018 г. комисията е взела решение за внасяне на искане
по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./.
Разглежданият иск е предявен на 12.06.2018 г. В хода на производството пред
първата инстанция, на 07.03.2019 г., е влязла в сила присъда по НОХД № 1603/2017 г. на РС
– Видин, с която Н. А. е признат за виновен и е осъден за извършване на престъпления по
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 НК за това, че на 09.11.2010 г., в гр. В., с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил у Ю. З. заблуждение, че ще му прехвърли собствеността на
апартамент №1, с площ от 51,69 кв.м., находящ се в гр. В., ул. „С. К.“ № **, за което Ю. З.
му заплатил сумата от 78 663,41 лв. по договор за строителство и с това му причинил имотна
вреда в големи размери.
Съгласно чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, комисията предявява иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, като в производството пред съда представя
доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество,
обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие
в имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на имуществото.
В случая е установено, че А. е привлечен като обвиняем за престъпление, попадащо
в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ /отм./, за което комисията е била надлежно
уведомена и е образувана проверка за установяване налице ли е значително несъответствие
в имуществото на лицето за проверявания период. Посочените обстоятелства сочат на
законосъобразно започнало производство по специалния закон.
Н. А. е роден на **.**.**** г. в С. А. Р., без гражданство, със статут на постоянно
4
пребиваване в Б., като в началото на проверявания период е бил на близо ** години. Има
сключен на **.**.**** г. брак с В. И. И., който е прекратен на **.**.**** г. И. е включена в
обхвата на проверката за периода 05.07.2006 г. – 21.03.2011 г. А. има две непълнолетни деца
– Н., родено на **.**.**** г. и М., родено на **.**.**** г., двете от майка М. Н. И., с която
ответникът живее на съпружески начала от **** г. и е включена в обхвата на проверката за
периода от 22.03.2011г. до 05.07.2016 г.
През проверявания период, ответникът е придобил установено от комисията
движимо и недвижимо имущество, както следва:
С нотариален акт № ** от **.**.**** г. на нотариус № *** Н. А. е закупил от
„Старт“ ЕООД, представлявано от М. И., самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10971.501.260.4.9 по КККР на гр. В., ул. „С. К.“ № **, ет. *, представляващ апартамент с
площ от 51,69 кв.м, в едно със със съответните ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж, за сумата от 24 000 лв. С нотариален акт № * от **.**.****г. А. е продал
описания апартамент за сумата от 24 000 лв., при данъчна оценка – 27 940 лв. и пазарна
стойност съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-оценъчна експертиза
- 36 300 лв.
С договор за цесия по акт № **, том * , дв. вх. рег. № **** от **.**.**** г. на
Службата по вписвания- гр. Видин, М.И. е придобила от С. Д. вземане към И. И. и А. И. в
размер на 43 240 лв., произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот по
нот. акт № ***, т. ***, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нот. № ***, гр. В., срещу
заплащане на сумата от 10 000 лв.
С договор от 13.08.2015г. М. И. е закупила товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег.
№ СВ 7443 АР, с първа регистрация 20.07.2004 г. за сумата от 1 200 лв., при пазарна
стойност към момента на придобиването - 5 825 лв., съгласно заключението на техническата
оценъчна експертиза, изслушана пред първата инстанция.
От посочената в исковата молба банкова информация е видно, че налични в
имуществото на ответниците в края на проверявания период са следните парични средства:
в „*“ АД - по сметка с IBAN: *, с титуляр Н. А., наличното салдо към **.**.**** г. е 2,65
лв., по сметка в лева с IBAN *, с титуляр М. И., открита на **.**.**** г., наличното салдо
към **.**.**** г. е 11,09 лв., в „*“ ЕАД – по сметка с IBAN * в *, с титуляр М. И., открита
на **.**.**** г., наличното салдо към **.**.**** г. е 0,71 лв., в „*“ АД – по сметка с IBAN *
в *, с титуляр М.И., открита на **.**.**** г., при салдо към **.**.**** г. от 215,92 лв.,
наличното салдо към **.**.**** г. е 1,60 лв., в „*“ АД – по сметка с IBAN * в *, с титуляр М.
И., открита на **.**.**** г., началното салдо към **.**.**** г. е 5,17 лв., а към **.**.**** г.
– 0.88 лв., в „*“ АД – по сметка с IBAN* в *, с титуляр В. И., открита на **.**.**** г., с
начално салдо към **.**.**** г. – 28,40 лв., салдото към **.**.**** г. е 17,67 лв., общо –
34,60 лв.
С исковата молба са заявени и неналични парични суми по банкови сметки, като
придобито през проверявания период имущество от ответниците, подлежащо на отнемане в
5
полза на държавата на основание чл.63 ЗОПДНПИ /отм./, представляващи касови вноски и
банкови преводи, банкови преводи и касови вноски от трети лица, погасителни вноски по
кредити и кредитна карта.
Неналичните парични суми, преминали през банкови сметки на проверяваните лица,
настоящата инстанция счита, че не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1,
вр. пар. 1, т.1 и т.7 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.156, ал.4, т.1, вр. пар. 1, т.3 и т.4 от ЗПКОНПИ.
Действително, в легалната дефиниция е посочено, че „имущество“ е пари и активи от
всякакъв вид. Но тази дефиниция изключва преминали през патримониума на
проверяваното лице парични средства, за които не се твърди да са налични или
трансформирани в друго имущество, т.е. към момента на проверката те са били
изразходвани, съставляват разход и следователно не са част от имуществото на
проверяваното лице в края на съответниая период. Това е така, като се съобрази приетото в
мотивите на решение №13/13.10.2012г. по конст. дело № 6/2012г. на Конституционния съд
на РБ, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в
началото и в края на изследвания период, увеличаването му през периода от законни
източници, направените разходи и възникналите задължения. Парични средства, които са
били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установяват да
са налице в края на периода, нямат смисъла на „имущество“, заложен в специалния закон.
Същите са изразходвани и съставляват разход, а не притежавано имущество. Като
разходвани, липсващи, те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата,
извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична
равностойност. Разпоредбата на чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, съгласно която при липсващо или
отчуждено имущество се отнема паричната му равностойност, не може да обоснове
обратния извод. От граматическото и логическо тълкуване на текста е очевидно, че под
„имущество“, което има парична равностойност, законодателят има предвид конкретни
вещи, които подлежат на парична оценка, каквито парите не са.
С оглед на гореизложеното, общата стойност на придобитото от ответника
имущество през проверявания период, налично в края на периода или отчуждено срещу
парична равностойност, е в общ размер от 52 159,60 лв., от които 36 300 лв. – стойността на
продадения апартамент, 10 000 лв. – стойността на придобитото вземане по договора за
цесия, 5 825 лв. – стойността на закупения товарен автомобил и 34,60 лв. – налични по
банкови сметки.
Съгласно пар.1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./, в относимата по настоящия случай
редакцията към началото на проверката от комисията, „значително несъответствие“ е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000
лв. за целия проверяван период. Нетни доходи са доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. Нетният доход цели да установи
свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да бъде използвана
за придобиване на имуществото.
6
В исковата молба е посочен установен за проверявания период нетен доход на
проверяваното лице и семейството му в размер на 39 863,28 лв., който е възможно най-
неблагоприятният за ответниците вариант по процесния спор, при установени от комисията
приходи и източници на финансиране общо в размер на 136 491,99 лв., в т.ч. доходи от
трудови правоотношения – 57 231,99 лв., приходи от продажба на МПС- 67 400 лв., приходи
от продажба на дружествени дялове – 8 000 лв., приходи от получени кредити – 3 860 лв.,
намалени с установените обичайни и извънредни разходи общо в размер на 96 628,71 лв., в
т.ч. издръжка на семейството – 94 511,02 лв., пътувания в чужбина – 23,96 лв., платени
данъци – 194,64 лв. и извънредни разходи – 1 899,09 лв. На база така предявените от
комисията обстоятелства, при нетен доход от 39 863,28 лв. и съпоставката му с придобитото
имущество от 52 159,60 лв., несъответствието възлиза на стойност 12 296,32 лв., т.е. под
предвидените в закона 250 000 лв. като праг за наличие на „значително несъответствие“.
При горните обстоятелства се налага изводът, че в разглеждания казус не е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл. 21, ал.2,
вр. пар.1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.107, ал.2, вр. пар.1, т.3 ЗПКОНПИ, поради което и
не може да се направи извод за обосновано предположение, че въззиваемите ответници
притежават незаконно придобито имущество, което на основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./,
сега чл. 153 ЗПКОНПИ, подлежи на отнемане в полза на държавата. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия извод и е постановил отхвърлително решение,
първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Настоящата инстанция споделя напълно изложените в обжалваното решение
подробни и изчерпателни мотиви и за пълнота на изложението препраща към същите,
съобразно предвиденото в чл. 272 ГПК.
При горния резултат, в полза на въззиваемите ответници се следват направените
пред настоящата инстанция съдебни разноски, дължими от ищцовата комисия, като на
основание чл. 78, ал. 2 ЗДПДНПИ /отм./, сега чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ, последната следва да
заплати и дължимата по делото държавна такса за производството пред настоящата
инстанция.
Сторените от Н. А. и М. И. разноски пред настоящата инстанция се установяват по
приложения договор за правна защита и съдействие в размер на 3 000 лв., платени в брой за
адвокатско възнаграждение на адв. Н. А. Възражението на комисията по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност е неоснователно, предвид размера на хонорара, който е значително под
минималния по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. на ВсАС.
Дължимата от комисията държавна такса за настоящото въззивно производство,
съобразно обжалваемия интерес, е в размер на 7 037,73 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269 от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 886/2018
г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество да заплати на Н. А. и М. Н. И. сумата от 3000 лв., представляваща
съдебни разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение на един
адвокат.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество да заплати по сметка на Апелативен съд- Бургас сумата от 7 037,73
лв., държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8