РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. гр. Хасково, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200823 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И. Д. Б. от град Х., чрез адв. В. К. от АК -
Хасково срещу Наказателно постановление № 21 – 1253 – 001168 от
20.09.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.
Хасково, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция, в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с
нея наказателно постановление, поради необоснованост, неправилност,
поради нарушение на материалния закон и като издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като на жалбоподателя била
наложена особен вид санкция, която според закона можело да се наложи само
на едноличен търговец или ЮЛ, какъвто И. Д. Б. не бил, нито се твърди в
процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Твърди се и че
1
словесното фактическо описание в АУАН и НП не съответствало на
посочената за нарушена санкционна норма като се излагат конкретни
съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което
обжалваното наказателно постановление бъде отменено изцяло. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото процесуален
представител в лицето на адв. В. К., надлежно упълномощена, заявява в
писмено становище, че поддържа жалбата, изразява становище по
доказателствата и по валидността на извършените до момента процесуални
действия и по същество в подкрепа на искането за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към
ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводителното писмо до съда заявява становище по
жалбата, която моли да бъде оставена без уважение, а при условията на
евентуалност възразява за прекомерност на разноските, евентуално сторени и
претендирани от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 26.05.2021 г., свидетелите М. Х. Д. и Р. Т. Т., двамата на длъжност
„мл. полицейски инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и в около
21:10 часа възприели движение в град Хасково по ул. „Дунав“ в района на
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока към кръстовището с бул. „Г. С.
Раковски“ на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. №
******** и го спрели за проверка. В хода на проверката, контролните органи
установили, че превозното средство било собственост на **************,
град Х. и управлявано от И. Д. Б., управител на посоченото търговско
дружество. При извършената проверка било установено, след справка със
2
служебен таблет, че за автомобил с посочения регистрационен номер
липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към момента на проверката. Поради това,
контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и срещу физическото лице – И. Д. Б., в качеството на водач на
превозното средство, бил съставен на същата дата – 20.12.2022 г., в негово
присъствие, от свид. К. З. К., изпратен на място за оказване на съдействие,
като част от автопатрул на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково, заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР -
Хасково, Акт за установяване на административно нарушение, серия GА №
424305, който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за
обяснения и/или възражения графа вписал, че няма такива.
Възражения не се постъпили допълнително и в рамките на
установения срок след връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало
на същата дата – 26.05.2021 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН,
след като обаче приел, че същият бил съставен против И. Д. Б., след което
посочил, че бил извършил: „Едноличен търговец или юридическо лице, което
притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, не е сключило договор задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ – нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ и на основание 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ наложил на
жалбоподателя И. Д. Б. процесната имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Х. Д. и Р. Т. Т.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната
проверка и за действията, предприети впоследствие от свид. К. З. К. като
контролен орган по установяване на описаното административно нарушение
и тези, свързани с процедурата по съставяне на процесния АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
3
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, в сила
от 01.01.2016 г., сред задължителните застраховки е „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, а според чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. По силата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за
физическо лице, а съгласно т. 2 - имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Следователно, деянието, за което е
наложена на дружеството - жалбоподателя административна санкция е
обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон
към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. Действително, относно самата
процедура при съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл.
40 от ЗАНН и на лицето, привлечено към административно – наказателна
отговорност е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения, от която не се е възползвал. Съставеният акт
за установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като
налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под
която е подведено деянието, но актът е съставен против лицето И. Д. Б.
според недвусмислените твърдения в него. След това ясно са посочени
4
датата, мястото на управление на моторното превозно средство, което само по
себе си е индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер, както
и чия собственост е, а конкретизирано и чия собственост е самото търговско
дружество или по – скоро капитала. Последното е от съществено значение за
вида съставомерна деятелност, свързана с неизпълнение на задължението за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, диференцирана според качеството на субекта – собственик
на моторното превозно средство или водач. В случая, въпреки, че ясно в
обстоятелствената част е вписано, че управляваното МПС е собственост на
юридическото лице, а вън от съмнение е, че юридическото лице е отделен
правен субект от лицата, еднолични собственици на капитала или
представляващи ги по закон, а не на водача И. Д. Б. и ясно е вписано в акта, че
същият се съставя против физическото лице именно в качеството му на водач
на МПС, то същият в несъответствие с тези твърдения е привлечен към
административно – наказателна отговорност за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и е вписано, че бил нарушил цитираната норма – едноличен
търговец или юридическо лице, което притежава МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило
договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Без да разграничи в какво качество срещу физическото
лице се съставя акта за установяване на административно нарушение от
гледна точка възможния субект на нарушението, за което е повдигнато
административнонаказателно обвинение, то в случая е допуснато вътрешно
несъответствие в съдържанието на процесния АУАН, с което е накърнено
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да узнае и разбере за какви факти се цели ангажирането й, а
това е критерият, съобразно който процесуалното нарушение следва да се
квалифицира като съществено и се явява основание за отмяна на санкционния
акт на процесуално основание. Особено, след като при издаване на
обжалваното наказателно постановление, в процеса на ангажиране на
административнонаказателната отговорност, вместо допуснатото
процесуално нарушение да бъде отстранено, в опит това да стане
процесуалният порок всъщност е задълбочен, след като санкционният акт е
издаден по отношение на физическото лице, но отново в качеството му на
собственик, без обаче да бъде съобразен вида на санкцията, която може да
5
бъде наложена на физическото лице от системата на административните
наказания, която никога не може да бъде имуществена санкция, налагана на
юридическите лица и едноличните търговци при реализиране на тяхната
обективна и безвиновна отговорност за неизпълнение на техни задължения
към държавата и общините. Процесуалните нарушения, без съмнение,
попадат в категорията на съществените и всяко от тях поотделно налага
отмяната на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане на
доводи по същество.
За пълнота на изложението, обаче, уместно е да бъде отбелязано, че от
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в съставения акт за
установяване на административно нарушение и в санкционния акт, се
потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства в частта
относно факта на осъществяване на посочените в акта и в НП дата и място на
правно – регламентираната дейност по управление на МПС, както и на
отрицателния факт, че същото не е собствено на водача, доколкото е
регистрирано в собственост на друго лице – търговско дружество
**************, град Х., но именно твърдението за качеството на
физическото лице на собственик на превозното средство прави необосновано
реализирането на отговорността му в такова именно качество, налагащо
отмяна на санкционния акт и на това основание.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
делото, макар да е приключило в едно съдебно заседание, а пълномощникът
да не се е явил, по своята правна сложност не се отличава от други
аналогични случаи, а адв. В. К. е изложила писмено становище. Изложеното
обосновава тезата, че размерът на разноските, които следва да бъдат
присъдени не е необходимо да бъде редуциран, тъй като е договорен
съобразно минимално установения относно възнаграждението на
упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
6
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500
лева.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 1253 – 001168 от
20.09.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.
Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на И. Д. Б., ЕГН:
**********, с адрес: град ********************* сумата в размер на 500.00
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
7