Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
Гр. Разград, 20 юли 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при
секретаря Ралица Вълчева и в
присъствието на прокурора ….. разгледа
докладваното от съдията дело № 92 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 166, ал.2 от ДОПК
и във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Ф. Н. Б. от с. О., общ. З., обл. Р. против Акт за
установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) изх. №01-6500/9591#18 на Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който в тежест на жалбоподателката е определено
задължение в размер на 77 894,40 лв.
В жалбата се твърди, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен
при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в противоречие с
материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се доводи и за изтекла
погасителна давност. С оглед на това се иска от съда да отмени АУПДВ, ведно с
произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на разноските по
производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален
представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По същество развива
доводи, че оспореният АУПДВ е валиден и законосъобразен административен акт, като
постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което моли
съда да отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни
последици. Претендира и за заплащане на разноските по производството.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
С Уведомително писмо с изх. №01- 6500/9849 от 12.09.2013 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Ф. Н. Б. е уведомена, че е одобрена за
участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214
„Агроекологични плащания“ по подадено заявление с УИН 17/280513/77584 за
кампания 2013 г., както и за задължението, че поема 5-годишен ангажимент за
извършване на агроекологичните дейности по това направление върху първоначално
одобрените площи, като спазва изискването да не намалява площите с не повече от
10 % от първоначално поетият ангажимент. Това задължение произтича пряко и от
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба
№ 11). Общата одобрена площ по заявлението за 2013 г. била в размер на 479, 03
ха. За периода 2013г. - 2015г. на жалбоподателката е изплатена сумата от 194 736,00 лв.
През 2016 г. (четвърта поредна година от поетия ангажимент) тя е подала
заявление за подпомагане, в което е заявила 4 броя парцели с обща площ 37,02 ха,
при първоначално одобрени 479,03 ха. С оглед разминаването са извършени
проверки, при които е установено, че
площта на пресичане (географско припокриване) на заявените площи през 2016 г. и
одобрените площи през 2013 г. е под 90%. При тези констатации е издадено Уведомително
писмо с изх. № 01 -6500/9591 #4 от 10.09.2019 г. на Зам. изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, с което е отказана финансова помощ за 2016 г. и е прекратен
агроекологният ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка
214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от Програмата за развитие на селските
райони“ (ПРСР) 2007-2013 г. Същото е било оспорено по съдебен ред и с Решение
№70/29.06.2020 г., постановено по адм. дело №301/ 2019 г. по описа на
Разградски административен съд оспорването е отхвърлено като неоснователно и
недоказано. Съдебното решение е било предмет на касационен контрол и с Решение
№8962/ 02.08.2021г., постановено по дело № 9791/ 2020г. по описа на Върховния
административен съд е оставено в сила.
При тези данни е образувано производството по издаване на процесния АУПДВ.
На основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателката е била надлежно уведомена за
откритото производство с Писмо изх. №01- 6500/9591 # 10 от 11.08.2021 г. на
Зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“ (л. 31), получено от нея на 26.08.2021 г. Тя
е подала възражение с вх. № 01-6500/9591#13 от 02.09.2021 г. на ДФЗ (л.25 -
л.28), което е обсъдено от административния орган, но прието за неоснователно и
недоказано. С писмо изх. № 01- 6500/9591#14 от 09.09.2021 г. на основание чл.
34, ал. 1 от АПК на страната е предоставена справка за изплатеното финансово
подпомагане през 2014г. и 2015 г.
При така установените факти и обстоятелства е издаден оспореният АУПДВ.
Той е валиден административен акт, като постановен в писмена форма от
компетентен орган, на който със Заповед № ОЗ-РД/772 от 08.03.2022 г. (л.17 - л.18)
Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и актове за
установяване на публични държавни вземания мярка 214 „Агроекологични плащания“
на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП .
АУПДВ е издаден по предвидения за това ред и при спазване на процесуалните правила и норми,
като жалбоподателката е надлежно уведомена за откритото производство и е предоставена
възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да
заяви своето становище и възражения по констатациите. Спазена е установената от
закона форма. АУПДВ е надлежно мотивиран и в него достатъчно пълно, ясно и
точно са изложени фактическите и правни основания за издаването му.
Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Събраните доказателства установяват, че с влязъл в сила индивидуален
административен акт на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 е
прекратен ангажимента и подпомаганото лице дължи възстановяване на получената
финансова помощ, съобразно правилата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11.
Според посочената норма подпомаганите лица възстановяват получената до
момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва:
а) до края на третата година - 100 %;
б) до края на четвъртата година - 40 %;
в) до края на петата година - 20 %;
г) (нова – ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) след петата
година – 10 %.
В казуса с Уведомително писмо изх. №01-6500/9591#4 от 10.09.2019г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е прекратен
агроекологният ангажимент и е отказана финансова помощ за 2016 г., която е четвъртата година от поетия петгодишен
ангажимент. Следователно размерът на задължението следва да се изчисли
съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4, б. „б“ от Наредба № 11, а именно 40% от
общо изплатената сума 194 736,00 лв., при което се получава сума в размер на
77 894,40 лв. Като е установил публично държавно вземане в този размер,
компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в
производството факти.
Недоказано и неоснователно е и възражението на жалбоподателката за
изтекла погасителна давност.
Според чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и т. н. Установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон (чл. 166 от ДОПК), като в
случая съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията,
възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и
се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Процесното задължение
за жалбоподателката е възникнало въз основа на
административен акт, който е влязъл в сила на 02.08.2021 г., когато е
постановено решението на Върховния административен съд, с което спорът за
неговата законосъобразност е окончателно решен. Процесният АУПДВ е издаден на 17.03.2022
г. , т.е. преди да изтече 5-годишния давностен срок по ДОПК.
Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, надлежно
оправомощен, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това подадената жалба
като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателката
следва да се присъдят направените деловодни разноски от ответната страна, които
са своевременно предявени и доказани в размер от 100лв. - дължимо юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ф. Н. Б. от с. О., обл. Р. против Акт за установяване на
публично държавно вземане изх. №01-6500/9591#18
на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който в тежест на
жалбоподателката е определено задължение в размер на 77 894, 40 лв.
ОСЪЖДА Ф.
Н. Б. от
с. О., обл. Р. да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 100 (сто) лева - дължими
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:/п/