Р Е Ш Е
Н И Е №54
град Шумен, 28.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря С. Методиева като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №145 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Я.И.К., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н.Д. против ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК-, гр. С...в исковата молба е посочено, че на 18.07.2018 г. около 09.40 ч. в гр. Ш...настъпва ПТП, причинено от Ю.С., ЕГН-********** при управление на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. №, като поради неправилна преценка на водача товарният автомобил закача и къса преминаващи над платното кабели, които закачат и повличат стоящите на тротоара пешеходци, сред които и ищцата. Вследствие на това последната претърпява телесни повреди изразили се в счупване на горния край на тибията (голям пищял) на левия крак. Състоянието ѝ е наложило оперативна намеса – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула, като се налага и 12 дни болнично лечение. Направена е имобилизация с ортеза за срок от 45 дни. Сочи се, че водача на т.а. виновно е причинил ПТП. По данни от страницата на гаранционният фонд, които съгласно чл.574, ал.2 от КЗ до доказване на противното удостоверяват меродавните обстоятелства относно застраховането на МПС със застраховка „гражданска отговорност” следва да се приеме, че е налице подобна застраховка за причинилият ПТП автомобил по полица №BG/23/*100 от 04.01.2018 г. и крайна дата на 07.01.2019 г. Намира, че отговорността на ответника произлиза от нормата на чл.493 от КЗ. Твърди се, че ищцата вследствие на ПТП е претърпяла както имуществени така и неимуществени вреди. За неимуществените вреди намира, че те могат да се установят от необходимостта от операция, продължителността на болничния престой, наложилата се имобилизация за срок от 45 дни, както и продължителното домашно лечение. Твърди се, че ищцата е преживяла голям стрес, както и че травмата е наложила на ищцата обездвижване, което се е отразило негативно върху качеството ѝ на живот. Намира, че при жена на подобна възраст възстановителният период е по-дълъг и по-труден. По отношение на имуществените вреди сочи, че те са във връзка с необходимостта от лечение и закупуване на лекарствени средства и консумативи за ищцата и възлизат на 2 327.02 лв. По отношение на неимуществените вреди под формата на болки и страдания, които е претърпяла ищцата намира, че за обезщетяването им справедливо би било заплащането на сумата от 60 000 лв. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв. като обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяното ПТП и настъпилите във връзка с него увреждания, претендира и 2 327.03 лв., представляващи имуществени вреди, както и дължимите суми като лихви считано от изтичане на 15 дневния срок от завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното заплащане съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Моли на ищцата да бъдат присъдени и разноските в производството, включително и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗАдв. Моли да бъде задължен ответника да представи заверен препис от процесната полица №BG/23/*100 от 04.01.2018 г.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД „ОЗК – застраховане”. Същият не е бил приет за редовно подаден от предишен съдия докладчик и не е бил взет предвид при изготвяне на предварителния доклад. В първо съдебно заседание по възражение на ответника е констатирано, че не е имало данни по делото и в деловодството на съда за това дали отговорът е бил подаден в законовият срок или не. За изпълнението на процедурата съдът следи служебно и не е необходимо това да става по инициатива на страна. В тази връзка съдът е изискал данни от ответника, но и служебно от ТП Български пощи. Констатирано е и от доказателствата представени от ответника, най-вече бон от 10.12.2018 г. относно пратка с баркод R:PS1000030EZSE, и от писмо на ТП Български пощи с изх. №153-00-47/14.03.2018 г., че пратката с отговора на ИМ е подадена в ТП Български пощи на 10.12.2018 г. Тъй като за ИМ ответникът е уведомен на 26.11.2018 г., то следва да се приеме, че на 10.12.2018 г. е била последната дата от срокът по чл.367, ал.1 от ГПК за подаване на писмен отговор и срокът е бил спазен. Ето защо следва да бъде взет предвид депозираният писмен отговор.
В подаденият от ответника писмен отговор се твърди, че искът е местно неподсъден на ШОС, тъй като следва да се приложи чл.105 от ГПК, според който искът следва да се предяви пред онзи съд, в чиито район е седалището на ответника. Моли делото да бъде изпратено по подсъдност на СГС. Намира, че в подкрепа на това е съдебната практика свързана с исковете по чл.226 от КЗ. Намира, че производството следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.5 от ГПК. Намира, че тъй като е налице наказателно производство водено във връзка с процесното ПТП, то настоящото следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт, предвид възможността за приложение на чл. 300 от ГПК. По съществото на ИМ излага становище, че водача на причинилото ПТП МПС не е виновен за него, предвид механизма на ПТП, описан в ИМ. Оспорва механизма на настъпилото ПТП без да сочи конкретни обстоятелства, които не се покриват с описаното в ИМ. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има пострадалата, като нито сочи, обстоятелства които да обосновават това твърдение, нито сочи доказателства. Намира, че е налице съпричиняване, което води до намаляване на дължимият размер на застрахователното обезщетение. Намира, че предявените искове са неоснователни и не са подкрепени от доказателства. Също така ги оспорва по размер, като твърди, че претенциите са завишени и са в разрез с принципа за справедливост прогласен в чл.52 от ЗЗД. Намира, че освен това, тъй като има съпричиняване размерът следва да бъде намален, като се вземе предвид степента на съпричиняване. Оспорва претенцията за лихва, тъй като сочи, че не е посочен началният момент, от който се претендира, а това пречи да се прецени нейната основателност. Противопоставя се на допускане на свидетел в полза на ищцата, който да установи изпитаните от лицето болки и страдания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, както и да бъдат присъдени на ответника сторените разноски.
Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
Направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора е неоснователно. Редакцията на чл.115, ал.2 от ГПК, след измененията в ДВ бр.65/2018 г. предвижда изборна подсъдност, в полза на увреденото лице – ищец, която е или неговият настоящ, или неговият постоянен адрес, или местонастъпване на процесното ПТП. Както може да се установи в случая ПТП довело до щетите на ищцата е настъпило в гр. Ш.. Т.е. ШОС е местно компетентен да разгледа иска.
Не е основателно и искането на ответника за спиране на производството на основание чл.229, ал.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по образуваното против причинилият ПТП шофьор досъдебно производство. Практиката не третира настъпилото ПТП като разкрито в хода на гражданско производство престъпно обстоятелство. Също така не е налице, която и да е друга хипотеза за спиране на производството. В тази насока Определение № 79 от 15.02.2016 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 79/2016 г., Определение № 2682 на САС по в. гр. д. № 3235/2016 г., Определение № 2519 на САС по в. ч. гр. д. № 3211/2016 г., Определение № 86 от 23.04.2019 г. на ВтАС по в. ч. т. д. № 107/2019 г. и др.
В последното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. От нейно име е депозирано писмено становище, с което се поддържат изложените твърдения в ИМ. Моли съдът да уважи изцяло предявените искове. Намира, че са налице доказателства, които да установяват претенцията. Моли да ѝ бъдат присъдени сторените разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. За ответното дружество се явява адв. Т.. Последният поддържа становището си от отговора на ИМ. Моли да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от на пострадало лице – ищцата Я.И.К., ЕГН-**********, като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Предявените два обективно съединени искове, насочени срещу застрахователя са придружени от акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължими суми считано от изтичане на 15 дневния срок от завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното заплащане съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. В настоящото производство ответникът оспорва всички факти и обстоятелства свързани с причинната връзка между вреденосният резултат и поведението на водача на МПС, причинил ПТП.
В настоящото производство се установи, че на 18.07.2018 г. около 08.40 ч. в гр. Ш..., в района на административен адрес - №65 при движението на товарен автомобил „Мерцедес 2225“, рег. №, управляван от Ю.С., по посока от кв. към гр. Ш. били скъсани ел. кабели, разположени над пътното платно, които след скъсването си довели до телесни увреждания на пострадалата Я.К., движеща се пеша на отсрещния тротоар. Според приетата САТЕ, извършена по данни от образувано във връзка с инцидента досъдебно производство инцидентът е възникнал поради значителната височина на МПС, което е тип „бетоновоз“, поради разположена в задната част на МПС гумена предпазна лента, която достигала височина от 3.90 м, както и ниско разположените кабели, които съобразно данните от Протокола за оглед са били в най-ниската си част на височина от 3.57 м. Скъсването довело до махалообразно движение на кабела, чиято по-дълга част достигнала насрещния тротоар и се усукала около крака на преминаващата по това време от там ищца Я.К..
Така посочените данни за механизма на произшествието се подкрепят от всички данни по делото. Такива данни има в приетият по делото Протокол за оглед на ПТП от 18.07.2018 г. (л.143 и сл. от делото). В него са описани настъпилите щети, както и заварените следи. Въпреки, че протоколът не може да представлява доказателство за механизма на ПТП, то същият фиксира определени материални обекти и разположението им, като по такъв начин се установяват значими обстоятелства за инцидента – височина на МПС, кое е било МПС причинило произшествието, вероятна височина на кабелите и т.н. Обстоятелства, които са взети предвид при изготвяне на САТЕ и които установяват механизма на ПТП. В подкрепа на тези данни са и свидетелските показания на водача на МПС – Ю.С., който въпреки, че оспорва наличието на вина за ПТП сочи, че макар да не е разбрал за инцидента в момента на настъпването му метри след това е бил сигнализиран от друг водач за това и след като обърнал управляваното от него МПС се върнал на произшествието, където констатирал присъствието на пострадалата. Лично се обадил на телефон 112 , за да уведоми за пострадалата. Твърди, че не е причинил произшествието, че не е санкциониран за инцидента, както и че според него не е доказано, че е виновен. Сочи, че пострадалата лежала на тротоара и видял, че кракът ѝ кърви, заради което се обадил на 112. Твърди, че не той е скъсал кабелите, както и че не е удрял пострадалата, тъй като той бил в платното от едната страна на улицата, а пострадалата била на тротоара след отсрещното платно.
В САТЕ е прието, че МПС се е движело със скорост от 40 км/ч, както и че предвид условията на пътя, атмосферните условия и др. за водача вероятността да види кабелите е била малка.
Вследствие на произшествието и удара на скъсаният кабел за ищцата са настъпили телесни увреди изразени в счупване на горният край на тибията (големият пищял), закрито. Поради естеството на счупването е извършено оперативно, открито наместване на полученото вътреставно счупване на тибията и е извършена вътрешна фиксация с ортопедични импланти на костите на подбедрицата и костна пластика. Операцията е извършена в БМАЛ Шумен на 26.07.2018 г. механизма на получаване на увредите съответства на посоченото от ответницата – след падане и усукване на лява колянна става при фиксирано стъпало. Степента на увредите е благоприятствана от възрастта на пострадалата и е във връзка с по-лошото качество на костната тъкан на хората от тази възрастова група. Изписана е от болницата на 30.07.2018 г. с препоръка за ортеза за 45 дни, както и да не натоварва крака 180 дни. Провеждана е и рехабилитация, която продължава до момента на изготвяне на заключението – февруари 2019 г. СМЕ сочи изрично, че пострадалата е претърпяла силна болка и страдания в момента на получаване на счупването в резултат от травмата, по време на транспорта до лечебното заведение, както и в следоперативния период. Следоперативно от рентгенови снимки се констатира зарастване на счупването, но поради възрастта на пострадалата, която предопределя лошото качество на костта е настъпила лека депресия на външната част на горния край на големия пищял. Поради странична нестабилност на колянната става и ограничени възможности за сгъване самостоятелната походка е силно затруднена. Възможностите за пълно анатомично възстановяване на колянната става са изчерпани. Възможно е функционално подобрение при извършване на рехабилитационни процедури. Възможно е и влагане на колянна протеза, но придружаващите заболявания и високата възраст на ищцата правят оперативният риск значителен.
Данните за възстановителният период и затрудненията на ищцата упоменати в СМЕ се потвърждават от разпита на свидетелката И.Ж.– дъщеря на ищцата. Последната твърди, че за около месец се е грижела за майка си в своето жилище – апартамент в гр. Ш., където последната била на легло. След това поради нейното желание тя била преместена в семейното ѝ жилище – къща в кв. Там тя била значително притеснена при придвижването си, тъй като първоначално трудно ставала, тъй като се налагало да ходи с две патерици. После в рамките на периода на възстановяване след като можело да ходи била в невъзможност да напуска къщата си, тъй като там имало 15 стъпала, които представлявали затруднение за нея. Сочи, че в началото пострадалата имала много болки и била постоянно на болкоуспокояващи. Ходела с две патерици, но самостоятелното придвижване било почти невъзможно и ѝ трябвало съдействие. Сочи, че преди инцидента пострадалата била дейна и ходела навън често, но сега не смеела да излезе по надалеч от пейка пред къщата. Инцидента се отразил и на натурата ѝ преди това била весела, но след инцидента се затворила в себе си и нямала желание да прави нищо.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се определи тяхната основателност в претендирания размер. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Последният може да установява всички онези факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност, включително, но не само – липсата на вина у водача, съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение, плащане на щетата и т.н. Не се оспорва, че причинилото ПТП МПС – т.а. „Мерцедес 2225”, рег. №, има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Между страните се спори относно това дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалата са в пряко причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП. Спори се относно наличието на съпричиняване и неговият размер.Съдът намира, че в настоящото производство е установено причиняването на ПТП от страна на застрахованият т.а. „Мерцедес 2225”, рег. №. Въпреки, че разпитаният като свидетел водач отрича пряко настъпването на вредите вследствие на движението на автомобила има множество данни, които утвърждават станалото и механизма на ПТП. Непосредствено след произшествието, както признава свидетелят Ю.С. той е известен от друг неидентифициран водач, че е причинил последствията – скъсване на кабел и настъпване на щети по пострадалата. Не само това – той се е отзовал обърнал е своя камион, отишъл е на местопроизшествието и е предприел действия да извести органите на реда за инцидента. На място са пристигнали служители на МВР. Извършен е оглед. Пострадалата е откарана в болница с линейка. Протоколът за оглед отразява данни за следи по гумената (най-висока) част на МПС от скъсаните кабели. Назначената САТЕ потвърждава както механизма на настъпване на щетите, така и данните, че това е станало с участието на процесното МПС. Установява се, че скъсан от МПС кабел при залюляването си е причинил настъпилити щети, като е ударил пострадалата и тя е паднала. Механизма на увредата се потвърждава както от данните на самата ищца по делото, така и от данните казани при снемането на анамнестични данни след инцидента и СМЕ потвърждава, че увредите могат да бъдат получени по този начин. Ето защо съдът намира, че причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилите по ответницата щети е доказано. Ето защо възраженията на ответника в тази насока не могат да бъдат възприети. По делото се установява, че височината на МПС е 3.90 м и е под допустимата по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 32 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която е 4 метра. В този смисъл няма нарушение на изискванията на закона. (това се сочи и от САТЕ). От друга страна в експретизата е посочено, че скъсаният кабел е бил на височина от 3.57 м. Инцидента е станал в светлата час на деня – 8.30 ч. през месец юли. Въпреки, че от експерта е посочено, че времето е било облачно, изрично се сочи, че височината на водача в кабината е било 2.50 до 3 м над пътя. В тази част заключението не е категорично. Експерта не е казал, че водача не е имал възможност да възприеме кабелите над пътя, а е посочил, че е било малко вероятно да ги възприеме. Предвид на това макар като форма на вина да не може да се приеме, че е налице умишлено деяние, съдът намира, че е налице небрежност у водача, тъй като последния е можел да възприеме наличието на кабели и да съобрази поведението си с това обстоятелство. Ето защо съдът намира, че е установена както и причинната връзка между поведението на водача и настъпилото произшествие, но и има данни за вината на последния. Също така следва да се има предвид общото правило на чл.45, ал.2 от ЗЗД „Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.“, като в случая ответника не е провел пълно и главно доказване на обстоятелства, които да изключат напълно вината на водача.Предвид обстоятелството, че съдът намира за установени предявените искове по основание, то следва да се разгледа въпросът за техният размер. По делото е представена фактура №102091 от 24.07.2018 г. на стойност от 1 990 лв., издадена от МБАЛ – Ш. АД и касаеща комплект ъглово стабилна анатомична плака за проксим. латерална тибия 3.5 мм, широчина на главата 34 мм, шир. На стъблото 14 мм, дебелина 4.2 мм. Последната е двустранно подписана от съставител от името на болницата и ищцата – Я.К.. Представена е и фактура №7639 от 30.07.2018 г. на стойност 337.02 лв. издадена от ЕТ „Р.Б.“, касаеща лекарствени средства и консумативи, също двустранно подписана. Посочените два документа надлежно установяват плащания обективно свързани със здравословното състояние на ищцата след инцидента, предвид което искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за пълният предявен размер от 2 327.02 лв.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни болки и страдания на ищцата към момента на произшествието, към момента на операцията, а и първите дни след това. Освен това предвид възрастта на ищцата и ограничените възможности за оздравяване същата е подлежала на продължителен период на възстановяване и значителни затруднения при придвижването си и обслужването на личните си нужди. Дори с продължителна рехабилитация прогнозите за пълно възстановяване на движенията на крайника са неблагоприятни. Силно затруднена от възрастта и здравословното състояние на пострадалата би била операция за поставяне на колянна става, която би решила проблема с намалените двигателни характеристики на крайника. Налице са и данни за тежко преживяване на инцидента и последиците от него. Ищцата е трайно ограничена при ежедневните си контакти и възстановяването на активният си живот, какъвто е бил той преди.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди е основателна в размер на 40 000 лв. в останалата част до пълния и предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Налице са данни за редовно уведомяване на ответника-застраховател за настъпилата щета, които се състоят в Писмено подадена застрахователна претенция с вх. на застрахователното дружество №ЦУ499-4155/17.08.2018 г. с което се претендират същите суми, като в исковата молба. Впоследствие в писмо изпратено от застрахователя от 20.08.2018 г. до представители на пострадалата, се сочи, че с искането си за обезщетяване те не са представили документи – банкова сметка, ***изводство, протокол за оглед, протокол за разпит, СМЕ, снимков материал, протокол от разпит на свидетели, съдебно решение и мотиви към него. В писмо отговор от 27.08.2018 г. представителите на пострадалата са представили номер на сметка, но са посочили, че нямат налични другите доказатества, доколкото производството е в досъдебна фаза. Въпреки, че няма първоначално подаденият документ – заявление пред застрахователя, доколкото между страните не е спорен въпроса за уведомяване за настъпилата щета следва да се приеме, че застрахователят е бил уведомен на 17.08.2018 г., като от този момент следва да тече срокът за изпълнение по извънсъдебната претенция, който е 15-дневен – чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Същият би следвало да е изтекъл на 01.09.2019 г. (събота), но понеже изтича в неработен ден би следвало да се приеме, че изтича с изтичане на следващият работен ден – 03.09.2018 г., ето защо законна лихва за забава се дължи от ответника от следващият ден – 04.09.2019 г. С Определение №63/17.01.2019 г. на съда ищцата е освободена от държавна такса и разноски за водене на производството.
Предвид уважените размери на обективно съединените искове се дължат и разноски както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна такса, които при уважените размери на исковете възлизат на 1 693.08 лв. Следва да бъде осъден да заплати 704 лв., представляващи заплатените от бюджета на съда суми за изготвяне на двете експертизи.
От ищеца се
претендира, без да има данни, че такова е платено, адвокатско възнаграждение в
съответствие с чл.38 от ЗА заедно с ДДС. Представя данни за регистрация по ЗДДС.
Съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимият хонорар за претенция в уваженият размер е
1 799.81 лв. – чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата, които с ДДС възлизат на 2 159.77
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК-, гр. С...да заплати на Я.И.К., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н.Д. сумата от 42 327.02 лв. (четиридесет и две хиляди триста двадесет и седем лева и две стотинки), от които 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, а 2 327.02 лв. (две хиляди триста двадесет и седем лева и две стотинки) имуществени вреди за претърпян от ищцата на 18.07.2018 г. около 09.40 ч. в гр. Ш...инцидент - ПТП, причинено от Ю.С., ЕГН-********** при управление на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. №, като поради неправилна преценка на водача товарният автомобил закача и къса преминаващи над платното кабели, които закачат и повличат стоящите на тротоара пешеходци, сред които и ищцата, на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица №BG/23/*100 от 04.01.2018 г. и крайна дата на 07.01.2019 г., ведно със законните лихви върху главницата от 04.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълният предявен размер като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК-, гр. С. да заплати по сметка на ШОС сумата от 2 397.08 лв. (две хиляди триста деветдесет и седем лева и осем стотинки), представляващи разноски направени за сметка на бюджета на съдебната власт за назначените експертизи, както и дължимите суми за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК-, гр. С. да заплати на Я.И.К., ЕГН,*** сумата от 2 159.77 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи дължими на ищцата суми за адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: