№ 91
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204709 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. К. Ц. с ЕГН: **********, с адрес:
*, срещу Наказателно постановление № 346а-100/03.10.2022 г., издадено от началника на
РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗУЧК, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание, в което делото бе обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. *, която моли за
отмяна на постановлението.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява в
последното съдебно заседание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът след преценка на доказателствата по делото
1
намира за установено следното:
На 15.04.2022 г. в изпълнение на Заповед № РД-10-231/13.10.2021 г. на Областния
управител на област Бургас била извършена проверка на място на територията на морски
плаж „Вромос“ , съответно на поземлени имоти с идентификатори 81178.1.336 с НТП
„Пасище“, 81178.55.47 с НТП „Крайбрежна плажна ивица“, 81178.55.29 с НТП „Крайбрежна
плажна ивица“, 81178.55.32 с НТП „Друг вид дървопроизводителна гора“, 81178.55.28 с
НТП „Друг вид дървопроизводителна гора“ по КККР на гр. Черноморец, м. община
Созопол, за установяване наличието на моторни и пътни превозни средства на територията
на морския плаж и на имоти държавна и общинска собственост от свидетелката инж. З. С. -
старши експерт в отдел ТУДС, Дирекция АКРРДС при Областна администрация Бургас,
инж. * - началник отдел ТУДС, Дирекция АКРРДС при Областна администрация Бургас, * -
директор Дирекция АКРРДС при Областна администрация Бургас и актосъставителят К. Г. -
полицейски инспектор към Районно полицейско управление - Созопол.
На място били осъществени преки геодезически измервания на всички моторни и
пътни превозни средства, които по мнение на проверяващите попадали в границите на
горецитираните имоти, като за всяко превозно средство били записани по една точка с
координати и регистрационен номер. Измерванията били извършени с професионален GNSS
приемник - Kolida К5 GNSS Rover.
Впоследствие, инж. С. нанесла измерените координати върху специализираната карта
на плаж „Вромос“, както и върху кадастралната карта, като установила, че автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 320“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя М. Ц., попадало в
поземлен имот с идентификатор 81178.55.47 с НТП „Крайбрежна плажна ивица“ по КККР
на гр. Черноморец, изключителна държавна собственост, актуван с АИДС № 930/ 13.02.2006
г., в който съгласно специализираната карта и регистри на морски плаж „Вромос“ попадат:
морски плаж с площ 76528 кв.м., сиви дюни с площ 14887 кв.м. и влажни зони с площ 6080
кв.м., като горепосоченият автомобил бил разположен в границите на пясъчните дюни.
Били установени и множество други МПС и каравани.
За констатираното на 11.05.2022 г. бил уведомен К. Г., като му било изпратено копие
на протокола от 15.04.2022 г., както и справка за това кое превозно средство в кой имот
попада.
2
К. Г. установил собственика на автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“ с рег. №
* и съставил на 18.07.2022 г. АУАН № 346а-36/18.07.2022 г. за нарушение по чл. 17а, ал. 2
от ЗУЧК. До посочения за нарушител не биула изпратена покана за съставяне на АУАН, а
след съставянето му, същият бил изпратен на адреса на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН, на 03.10.2022 г. е било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на РУ
Созопол, а АУАН е издаден от компетентен орган съгласно приложената заповед № 251з-
1937/27.05.2020 г., издадена на основание чл. 32, ал. 11 от ЗУЧК.
Независимо от това, съдът намира, че е налице съществено нарушение на
процедурата по издаване на АУАН. Видно от показанията на самия актосъставител, същият
директно е съставил АУАН, който е бил изпратен за връчване по постоянния адрес на
собственика жалбоподател. Производството по ЗАНН е от наказателен характер и съдържа
задължителни форми за участие на уличеното и привлечено към административно
наказателна отговорност лице. Императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква
присъствие на нарушителя при съставяне на АУАН с цел участието му още при образуване
на производството. Правото на възражение в тридневен срок от връчването е следваща във
времето процесуална форма на участие на вече привлеченото към отговорност лице, чрез
повдигане на административно обвинение. Участието му като лице, уличено в извършване
на административно нарушение се осигурява от разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН и
спазването на това правило не се санира от последващото връчване на акта за установяване
на административно нарушение. Изключение от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е
предвидено в чл.40, ал.2 от същия закон – когато нарушителя е известен, но след покана не
3
се яви за съставяне на акта. Следователно актосъставителя е бил длъжен да отправи покана
до собственика на караваната за явяване, а не да игнорира тази задължителна процедура по
неясни причини. За актосъставителя има само една възможност да пристъпи към съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя и тя е разписана в чл.40, ал.2 от ЗАНН – след
отправяне на покана, връчена редовно, не се яви лично нарушителя или редовно
упълномощен негов представител. Нарушението е съществено, тъй като НП има
правораздавателен характер доколкото с него се разрешава въпроса за носене на
административнонаказателна отговорност.
Посоченото процесуално нарушение е съществено и води като последица до отмяна
на обжалваното постановление.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 278 от
25.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2019 г. на Административен съд- Хасково, Решение
№ 127 по к. адм. н. д. № 54 / 2020 г. на Административен съд – Стара Загора, Решение
№ 448 от 03.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 472 / 2018 г. на Административен съд – Плевен и
др.
Извън посоченото процесуално нарушение, съставът намира и че не се доказва
наличието на всички признаци от състава на нарушението.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК се забранява
поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни
дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1, а съгласно чл. 30, ал. 3 от закона,
който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в
границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след
границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с
глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Безспорно се установява от обективна страна, че автомобил марка „Мерцедес“, модел
4
„МЛ 320“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя М. Ц., попадало в поземлен имот с
идентификатор 81178.55.47 с НТП „Крайбрежна плажна ивица“ по КККР на гр. Черноморец,
изключителна държавна собственост, актуван с АИДС № 930/ 13.02.2006 г., в който
съгласно специализираната карта и регистри на морски плаж „Вромос“ попадат: морски
плаж с площ 76528 кв.м., сиви дюни с площ 14887 кв.м. и влажни зони с площ 6080 кв.м.,
като горепосоченият автомобил бил разположен в границите на пясъчните дюни.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Ц. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
В конкретния случай не се установява жалбоподателят да е бил наясно (умисъл) с
обстоятелството или поне да е могъл (непредпазливост) да бъде наясно с обстоятелството, че
караваната му попада върху облесени дюни на плаж „Вромос“. На първо място,
актосъставителя посочи, че не е видял на място да има някакви указателни табели, които да
указват забрана за паркиране. Също така посочи, че в района на проверката е имало и
тревисти местности, като той не можел да определи каква територия е това. Накрая,
очевидно самите проверяващи не са могли още на място безспорно да определят кое МПС
или ППС е било паркирано в нарушение на закона, като за целта са направени геодезически
замервания и фотозаснемане, като резултатите впоследствие са били нанесени върху
кадастралната карта и специализираната карта на плаж „Вромос“, за да може с точност да се
определи кое превозно средство в какъв имот и местност попада. От всичко изложено
следва, че след като самите проверяващи не са били наясно на момента кой извършва
нарушение, и кой- не, няма как да се приеме, че и жалбоподателят по няккаъв начин е могъл
да знае, че е паркирал на забранено място. Тук може да се обсъди казаното от св. С., която
посочва, че лесно можело да се види, че едно превозно средство е на пясък. Първо, за същата
липсват доказателства да има компетентност да прави преценка за наличие на
административни нарушения, поради което изложеното от нея представлява само лична
5
преценка. Второ- ако се приеме, че още към 15.04.2022 г.- деня на проверката, е било ясно,
че жалбоподателят е извършил нарушение, то издаденият акт би се явил издаден извън
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, тъй като към 15.04.2022 г. на
държавните органи са били известни всички обстоятелства по нарушението, включително и
неговия извършител, доколкото това кой е собственик на дадено превозно средство
(единствено на която база е съставен АУАН) представлява служебно достъпна информация
за органите на МВР. Иначе казано, би било налице още едно процесуално нарушение,
водещо до отмяна на обжалваното постановление.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП е издадено в противоречие с
процесуалния и материалния закон и следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита- л. 36, в който е отразено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 300 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради това и следва да бъдат присъдени
всички разноски в общ размер на 300 лева. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
6
Така мотивиран, Районен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-100/03.10.2022 г., издадено от
началника на РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК на основание чл.
30, ал. 3 от ЗУЧК, на М. К. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: *, е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на М. К. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: *,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7