Определение по дело №339/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 400
Дата: 3 юли 2018 г. (в сила от 24 юли 2018 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20181500200339
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                            гр. Кюстендил 3.07.2018 г.  

                                        В   и м е т о   н а   н а р о д а

    Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

при секретаря Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ , като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД № 339/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид:

 

  Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА  вх. № 4718/19.06.2018 г. на л.св.А.Р.Д., ЕГН **********за УПО .  Към молбата са приложени: Справка за лишения от свобода  със становище на затворническата администрация по молбата за УПО, План на присъдата,  Скрининг  за риск от вреди, Първоначален доклад и досието на осъдения. Към молбата е представено и заявление от молителя, че  желае назначаване на служебен защитник.

    Представителят на пенитенциарното заведение изрази становище за неоснователност на молбата по изложените в справката  съображения за липса на една от двете предпоставки за УПО по чл.70 НК – положителна промяна на осъдения. Поддържа  се, че не са налице позитивни промени по време на дългогодишния престой в затвора - рискът от рецидив е висок, като е снижен от 99 т. на 96 точки и наличие на две дефицитни зони, не е наказван и не е награждаван, като е осъждан многократно, с трайно утвърдени криминални нагласи, злоупотребява с наркотици и като цяло не се наблюдава положителна промяна в поведението му, заради което индивидуално-корекционната работа с него трябва да продължи.

    Прокурорът изрази становище за оставяне без уважение на  молбата за УПО.

    Служебният защитник на осъденото лице  адв. В.И.  пледира за уважаване на молбата за УПО, тъй като осъденият е изтърпял голяма част от наложеното му наказание ЛС, не е наказван и има добро поведение в затвора.

    Осъденото лице поиска от съда да уважи молбата му за УПО.

    Съдът, след преценяване на доводите на страните заедно с доказателствата по делото, намери молбата за неоснователна, като прие следното от фактическа и правна страна:   

    С така изпратената до съда молба чрез началника на затвора е изпълнено изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./, молбата изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице  и ще се разгледа по същество.

   Осъденото лице в момента изтърпява общото най-тежко наказание”лишаване от свобода” за срок 1 година 6 месеца,  определено му по чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК измежду наказанията, наложени му с влезли в сила присъда, както следва:

   1. С Протоколно Определение № 80/18.04.23017 г. на КнРС по НОХД № 653/2017, с наложено наказание ЛС за срок от 1 година за извършено на 23.03.2017 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и”б” НК.

   2. С Протоколно Определение № 111/7.06.2017 г. по НОХД № 1992/2016 г. на КнРС, с наложено наказание ЛС за срок от 1 година за извършено на 22.07.2013 г. престъпление по

чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и”б” НК.

   3. С Протоколно Определение № 121/22.06.2017 г. по НОХД № 62/2017 г. на КнРС, с наложено наказание ЛС за срок от 1 година 6 месеца за извършено на 3.12.2016 г. престъпление по  чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и”б” НК.

 

 

 

Началото на наказанието е от 24.04.2017 г.

     Към днешна дата съгласно представената в последното с.з. справка му остава да изтърпи още 2 месеца 25 дни от наложеното наказание ЛС.

    Първоначалната оценка на риска от рецидив  е определена на 99 точки – висок риск и към настоящия момент е снижен на 96 т. с отчетени положителин промени в зоните”отношение към правонарушението” и” умения за мислене”. Рискът от вреди към обществото, персонала и самия него е среден според записаното в Текущия доклад. Мотивиран да полага трудова дейност. Със Заповед № 90/5.10.2017 г. е назначен за чистач на трета група. Не проявява интерес за включване в спортни или културно-масови мероприятия. Отношението към пенитенциарния състав е нормално. Няма съхранен контакт с близки  и роднини и не провежда свиждания. Няма данни за участие в субкултурата на затвора.

    Планът на присъдата/препланиране/- вж л. 6/ -  е изготвен през м.12.2017 г. и в него е записано, че главна цел при препланирането е повишаване нивото на социална зрялост, формиране нагласи за социално-позитивна промяна, в личностен план и за смислено ангажиране на свободното време съобразно възрастта, здравословното състояние и интересите. Целите и задачите са свързани с анализиране на собственото поведение, адекватно оценяване и реализиране в различни ситуации на социално взаимодействие,  предвиждане на негативни  последици от собствени действия, повишаване на самоконтрола.

    Не е наказван, не е награждаван.

    Злоупотребява с наркотици. Л.св. Д. е осъждан 19 пъти преди последното осъждане, наказанието по което търпи в момента /още 3 пъти е осъждан, но като непълнолетен/, с трайно утвърдени криминални нагласи и пореден престой в затвора.

   Тази фактическа обстановка  се установи по несъмнен начин от приложените към молбата и описани в хода на горното изложение доказателства, които се кредитират от съда.

      От така установеното от фактическа страна  се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 3/4 от наказанието си. Втората предпоставка по отношение на Д. безспорно е налице –  изтърпял е повече от 3/4 от наложеното му наказание. Към днешна дата остатъкът от него е в размер на 2 месеца 25 дни.

  Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

 Въпреки формалното наличие на едната предпоставка съдът, като прецени наличните доказателства за предмета на настоящото осъждане и данните за поведението на осъдения  в затвора счита, че все още не са налице достатъчно  убедителни доказателства, за да се приеме, че той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК. Процесното осъждане е за тежко умишлено престъпление по чл.196 ал.1 т. 1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и”б”НК , което е 20-тото осъждане на лицето. Налични са преди това 19 осъждания, последното от които е за престъпление със същата правна квалификация.

   Рискът от рецидив за дългия му престой в затвора е снижен с 3 точки - от 99 на 96 точки , но остава в рамките на високия. Налице са проблемни зони, свързани с осъзнаване неправомерността на асоциалните си прояви, изграждане на поведенчески модели в резон със социалните изисквания и насочване и преодоляване на наркотична зависимост.

    Действително Д. не е наказван, отношението му към персонала е добро, упражнява трудова дейност. Това безспорно показва положителна поведенческа тенденция, сочеща на настъпило известно превъзпитание, което е отчетено с намаляване с 3 точки на риска от рецидив.

   Преценени в тяхната съвкупност, гореизложените обстоятелства и най-вече констатираните проблемни зони обосновават извода, че индивидуално-корекционната работа с осъдения следва да продължи до изтичане пълния срок на наложеното му наказание, който междувпрочем не е голям, но е необходимо възможно най-дълго до самия му край да продължи възпитателната работа с него с оглед постигане в максимално възможна степен на превъзпитателната и предупредително-възпиращата функция на наказанието. Поради това съдът не приема наличието на втората кумулативно изискваща се предпоставка – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения и молбата му за УПО ще се остави без уважение.

Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1 НК

 

                                О П Р Е Д Е Л И:

  

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А.Р.Д., ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с Протоколно определение № 121/22.06.2017 г. на КнРС по НОХД № 162/2017 г. по описа на съда наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година 6 месеца, в размер на този остатък към днешна дата  от 2 месеца 25 дни.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на  администрацията на затвора, както и лично на осъденото лице А.Р.Д..

                                                                        

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: