№. 149 / 3.4.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
03.04.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД М. ІV-ти граждански състав в ОТКРИТО съдебно заседание на 05.03.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с. участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2054 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с. правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с. чл.422 ГПК.
Ищецът „Ч. Е. Б. А., със седалище и. адрес на управление: гр. С.. п. 1. р. М. б. Ц. ш. 1. б. Б. М. Б. ц. с. Е. 1., представлявано от Л. В., гражданин на Р. Ч., личен н. 7.. и. К. К., гражданин на Р. Ч., личен н. 740514/0182, чрез адв. П.И.., вписана в САК, е предявило иск срещу В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и. ЦЕНА НА ИСКА: 309.73 лева, от които 302.61 лева главница за използвана и. незаплатена електрическа енергия за периода от 07.11.2018 г. до 08.03.2019г., 7..12 лв. - законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения - 09.05.2019г. , разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 83.00 лева, както и. разноски за образуване на настоящото производство в размер на 162.00 лв.
В исковата молба се твърди, че „Ч. Е. Б. А. се е намирало в облигационни правоотношения с. ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б. А., които са общоизвестни и. са публикувани са в редица издания на периодичния печат и. съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия и. достъп до електроразпределителната мрежа за периода 07.11.2018 г. до 08.03.2019г. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени 4 броя фактури.
„Ч. Е. Б. А. е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №. Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на В.Д., с. адрес xxx, с. ИТН 310212597781 ел.енергия за периода от 07.11.2018 г. до 08 .03. 2019г., за което е издало отделни фактури – 4 на брой. В тях са посочени конкретно дължими суми. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч. Е. Б. А., абонатът разполага с. десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и. изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ е потърсен начин да защити интересите си, като е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС М. по което е образувано ч.гр.дело 1329/2019г . Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с. което оспорва вземането на кредитора. С. подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с. нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и. въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесните вземания.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани суми по посочените фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило. Начислена е и. лихва за забава на плащането по всяка издадена фактура.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на В.Д., възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 302.61 лв. главница по неплатени фактури и. 7..12 лева лихва за забава, законна лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Моли съда да постанови решение, с. което да се установи със сила на присъдено нещо и. да се признае за установено, че длъжникът В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с. адрес на електроснабден имот: град М. у.И. В. №. 7., с. ИТН 310212597781 по издадената Заповед за изпълнение дължи на „Ч. Е. Б. А. следните суми:-
- Сумата от 302.61 лева - главница за използвана и. незаплатена електрическа енергия за периода от 07.11.2018 г. до 08.03.2019г.;
- Сумата от 7..12 лева - законна лихва за забава, считано от 08.01.2019 г. до 09.05.2019г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;
- Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират и. разноските в заповедното и. исково производство.
В случай че са налице предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска чрез назначения му особен представител адвокат А.М., вписан в АК Монтана.
В качеството му на особен представител на В.Д.А. ОСПОРВА изцяло, депозираната от „Ч. Е. Б.“ А. искова молба.
Счита предявеният иск за НЕДОПУСТИМ и. НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради което го оспорва, както по основание, така и. по размер.
Исковата претенция е насочена срещу В.Д.А. - ОТВЕТНИК, за установяване на „вземането“ на „Ч. Е. Б.“ А. за доставка и. неплатена ел. енергия, като потребител за електроснабден имот, находящ се в град М. у. И. В. №. 7., за която обаче ищеца не е установил за процесния период дали ответника е собственик и./или ползвател на „електроснабдения“ имот. Липсват доказателства за това, че В.Д.А. е собственик и./или ползвател на процесния имот, поради което искът се явява НЕДОПУСТИМ. В т.с.. същият не следва да дължи заплащане на каквито и. да било суми за „ползвана“ ел. енергия в посочения недвижим имот.
От приложените към исковата молба доказателства не може безспорно да се установи дали сумите, които са отчетени със съответните фактури/съобщения отговарят на действително потребена за имота ел. енергия за битови нужди.
Обръща внимание и. на факта, че по делото не се съдържат никакви доказателства, от които да е видно, че издадените от ищцовото дружеств ФАКТУРИ са връчени надлежно на ответника. В същите липсва, както подпис на издателя, така и. печат на Дружеството.
По делото са представени и. т.нар. „извлечение“ от сметки. Основен принцип в гражданското правораздаване е, че ищецът следва да установи размерът на вземането си. Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги на търговец следва да се преценят от Съда според тяхната редовност и. с. оглед на другите събрани по делото доказателства. Вписванията на търговеца представляват изключение от правилото, че писането не доказва нищо в полза на този, който го е писал. Законодателят е дал възможност на търговците да се възползват от счетоводството си, ако е водено редовно.
Представените по делото „извлечения“ от сметка не представлява счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, респ. не са годно доказателство за редовно водене на счетоводството в ищцовото Дружество. В този смисъл счита, че представените „извлечения“ са в разрез с. посочената по-горе разпоредба.
Претендираната лихва върху „вземането“ на ищцовото дружество е начислена върху т.нар. прогнозни размери на потребление, което е недопустимо, тъй като лихва може да бъде начислявана върху установено по категоричен начин изискуемо вземане. ,,Вземането“ на ищцовото Дружество нито е доказано по размер, нито по основание и. върху същото не следва и. не може да бъде начислявана лихва
Счита, че изложените по-горе обстоятелства са релевантни за спора.
Счита, че не следва да бъдат допускани, като доказателства представените от ищеца „извлечения“ и. ,,фактури“. Същите не са водени редовно по съображения, посочени по-горе и. не могат да бъдат годно доказателствено средство. Следва да се отбележи, че същите не са надлежно заверени и. не носят нито подпис и. печат и. в т.с.. не може да се установи от кого изхождат.
Възразява срещу допускането като доказателство на „Заявление за продажба. . .“ и. „Декларация за получено. . .“. Същите не се отнасят за исковият период.
Не възразява да бъдат приети останалите представените с. исковата
Не възразява да бъде допусната и. изслушана съдебно-счетоводна експертиза със задачи - формулираните в исковата молба.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..Д., приета от съда и. оспорена от особения представител на ответника.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело №. 1329 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и. сл ГПК по издадени фактури на дружеството – доставчик на електрическа енергия относно потребител на същата в лицето на длъжника.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за продажба на електроенергия.
Няма спор по делото, че В.Д.А. е подал заявление до „Ч. Е. Б. ,, - А. да му продава електрическа енергия за битови нужди (лист 14 по делото)q с. което е дал съгласие да бъде потребител. Оформил е и. декларация (лист 15 по делото). Заявлението и. декларацията са подписани от нето и. от представител на Ч. „Е. Б. - А.. Дружеството му е оформило партида като му е определило клиентски н. №. 310212597781. От подписването на заявлението през месец януари 2014 год. до получаването на фактура №. ********* от 14.12.2018 год. В.Д.А. редовно си е плащал за отчетената ползвана енергия и. не е имал задължения. След това за периода от 07.11.2018 год. (февруари от 14.12.2018 год., до 08.12.2018 год., до 07.01.2019 год. (фактурата от 16.01.2019 год.), от 08.01.2019 год. до 06.02.2019 год. (фактура от 14.02.2019 год.) и. от 07.02.2019 год. до 08.03.2019 год. (фактурата от 16.03.2019 год.) В.Д. не е погасил задълженията си за консумирана електроенергия.
Видно е от заключението по назначената от съда Съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно и. безпристрастно изготвено, че :1./ В ,,Ч. Е. Б.‘‘А. има открита партида с. клиентски №. 310212597781 с. титуляр В.Д.А. и. СТИ/електромер/ с. фабричен №. 6322, 2./ Отчитането на ел. енергия през процесния период за имота на ответника е извършено в съответствие с. нормативната уредба; 3./ Отчитането на консумираната електроенергия от В.Д.А. за имот, находящ се на адрес: xxx, кл.№. 310212597781 е ставало с. годно СТИ, отговарящо на метрологичните и. техническите характеристики.
От ССЧЕ, която съдът също кредитира като обективно и. професионално изготвена, се установява, че: В дружеството-ищец своевременно и. редовно се осчетоводяват издадените фактури за консумирана ел. енергия от всеки отделен клиент; Издадените фактури за ползвана от ответника ел. енергия за процесния период са осчетоводени; Размерът на исковите суми съвпадат с. непогасените от ответника суми.
Водим от горното, съдът намира, че е налице договорно неизпълнение по възникнала облигационна връзка между страните за доставка на ел. енергия при Общи условия, по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника, който е неизправна страна. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец, като изпълнило своята част от облигационните отношения, а именно доставка на ел. енергия за имота на ответника, се явява изправна страна по договора, поради което й се дължи заплащане от В.Д.А. на съответната цена за услугата.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният иск за заплащане на сумата от 302,61лв. главница за използвана и. незаплатена ел.енергия за периода от 07.11.2018г. до 08.03.2019г., като основателен и. доказан, следва да се уважи изцяло.
Като акцесорен, искът за обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, обусловен от главния, също се явява основателен до заявения размер от 7..12 лв. С. уважаването на основния иск следва да се уважи и. искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ,,Ч. Е. Б.‘‘А. следва да бъдат присъдени направените разноски в пълен размер-както тези, направени в настоящото исково производство, така и. тези, реализирани по ч.гр.д.№. 1329/2019 г. по описа на МРС.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 21.05.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на ,,Ч. Е. Б.‘‘А., със седалище и. адрес на управление гр.С.. р. М. б.,,Ц. ш.‘‘№.1. б.Б. М. Б. ц. с. Е.:**********, представлявано от Л. В. и. К. К.-граждани на Р. Ч., ДЪЛЖИМО от В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, както следва: 302,61лв. главница за използвана и. незаплатена ел.енергия по партида с. клиентски №. 310186916042, за периода от 07.11.2018г. до 08.03.2019г. и. 7.,12лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.01.2019г. до 09.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №. 846 от 28.05.2019 година по частно гражданско дело №. 1329 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Ч. Е. Б.‘‘А., със седалище и. адрес на управление гр.С.. р. М. б.,,Ц. ш.” №. 1. б.Б. М. Б. ц. с. ЕИК1751133827, представлявано от Л. В. и. К. К.-граждани на Р. Ч., сумата от 58.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение и. 25.00 лв. за внесената държавна такса - деловодни разноски, направени по гр.д.№. 1329/2019 г. по описа на РС-Монтана.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Ч. Е. Б.‘‘А., със седалище и. адрес на управление гр.С.. р. М. б.,,Ц. ш.‘‘ №. 1. б.Б. М. Б. ц. с. ЕИК1751133827, представлявано от Л. В. и. К. К.-граждани на Р. Ч., следните суми: 25.00 лв. за доплатената държавна такса, 87.00 лв. адвокатско възнаграждение, 180.00 лв. за ССЧЕ и. 300.00 лв. възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА сумата от 50.00 лв., изплатена като възнаграждение за вещото лице и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: