№ 249
гр. Благоевград, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500081 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 23943/23.11.2023 г. от адв. П. Н. – пълномощник
на М. Г. Т. и Е. И. Е., двамата с адрес в Благоевград, ул. „адрес“ № 28, вх. Б, ет. 2, ап. 4,
против Решение № 762/12.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1843/2022 г. по описа на РС
Благоевград. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Иска се от въззивния съд да го отмени и да отхвърли
предявения иск за делба като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на
разноските, направени пред въззивната инстанция.
Съдът констатира, че жалбата отговаря на изискването за редовност по чл. 259 – чл.
261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт. Поради това е редовна и допустима.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – В. И. И., от която по
делото в срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В него се сочи, че
атакуваният акт е правилен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден.
Във въззивната нистанция е прието ново писмено доказателство.
Окръжният съд, като анализира доказателствата по отделно и в съвкупност, установи
от фактическа страна следното :
Съгласно удостовереното в удостоверение за наследници с изх. №2553 от
1
13.07.2022г., издадено въз основа на Акт за смърт № 0137/03.04.1978г., ищцата В. И. и
ответникът Е. И. Е., са наследниците на И. Е. И., бивш жител на гр. Благоевград, починал на
02.04.1978г., който е оставил като наследник и М В. И. – негова съпруга. Последната е
починала на 12.12.1998г., като е оставила като наследници двете си деца - В. И. И.[1]- П. и
Е. И. Е., което е видно от Удостоверение за наследници изх. № 2551/12.07.2022г.
Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак №055870, ответниците Е. Е. и
М. Т. са сключили граждански брак на 02.05.1979г.
С нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 194, том II,
дело № 398/1972г. И. Е. И. е придобил по време на брака си чрез покупка от Благоевградски
народен съвет- СП „Жилищно строителство“, правото на собственост върху следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ (жилище) №7 /седем/, вх. Б, на III етаж в жилищна сграда-
блок „Искър“, вх. Б, кв. 104 на ул. „адрес“, състоящ се от 107,78 кв.м. с кухненска ниша,
столова, две стаи, хол, баня, два дрешника и разпределителни антрета, при съседи на
апартамента: на С-И апартамент на И. Б. Н. и стълбище; на Ю-И ул. „адрес“; на Ю-З
апартамент на Ц.Г.М.; на С-З двор на блока, ведно с мазе №10 и 10“, граничещо на север с
мазе на Ж. И. С.; на ЮИ ул. „адрес“; на Ю-З мазе на А.М.Г.; на С-З коридор, заедно с
18,82% ид.ч. от общите части на сградата. По сега действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на Благоевград същият е отразен като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 04279.614.153.1.9 по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед
№ РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: Благоевград,
бул. „адрес“ №28, вх. Б, ет.3, ап.7, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, със
застроена площ съгласно схема №15-781910-13.07.2022г. от 107,78 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 04279.614.153.1.10, 04279.614.153.1.8; под
обекта 04279.614.153.1.5; над обекта- 04279.614.153.1.13; прилежащи части: Мазета 10 и 10-
2 и 18.82 % ид. от общите части на сградата, съгласно Схема № 15- 781910/13.07.2022г. на
СГКК-Благоевград.
С удостоверение с peг. индекс 833/28.08.08, за идентичност на имоти, издадено от
община Благоевград и удостоверение за идентичност № 231/25.05.2023г., изд. от заместник -
кмет по строителството при община Благоевград са потвърдени същите обстоятелства, като
апартамент № 7, на трети етаж, вход Б, жилищна сграда блок „Искър“ кв. 104 по плана на
Благоевград, описан в документ за собственост НА № 194, том II, дело № 398 от 07.09.1972г.
е идентичен на апартамент №7 с идентификатор 04279.614.153.1.9 по кадастралната карта
на Благоевград.
Видно е от копията на личните карти на страните, че адреса на ищцата е в
Благоевград, ул. „адрес“ № 28, вх. Б, ет. 2, а на ответниците Благоевград, ул. „адрес“ № 28,
вх. Б, ет. 2, ап. 4.
Установява се от медицинско свидетелство № 59/12.07.2022г., издадено от д-р Камен
Аврамов, който е прегледал В. И. на същата дата, и е констатирал обективни находки по
дадените сведения от същата, че на 05.07.2022г. и на 11.07.2022г. е била стискана за ръцете
2
и блъскана от брат й.
Като доказателство е приета справка с peг. № 244000-23720 от 15.06.2023г. на
Директора на ОД на MBР Благоевград, в която се сочи, че след извършена проверка за
постъпили жалби и сигнали от В. И. срещу Е. Е. е установено, че в деловодството на 02 РУ
Благоевград е регистрирана докладна записка peг. № 7852р- 11350/28.07.2016г., относно
посетен сигнал на 27.07.2016г. в Благоевград, на ул. адрес“ № 28Б за възникнал скандал
между същите лицата и са им съставени протоколи за предупреждение. Заедно с това е
регистрирана докладна записка № 7852р-13215/15.08.2017г., относно посетен сигнал на
14.08.2017г. в Благоевград, на ул. „адрес“ № 28Б за скандал между В. И. и Е. Е. и е
регистрирана докладна записка № 7852р-1770/11.07.2022г., по сигнал от В. И. срещу Е. Е.
относно постоянен психически и физически тормоз.
Видно е от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
01.09.2022г., че е отказано да се образува досъдебно производство за извършено
престъпление от общ характер и е прекратена преписка № 7744/2022г. по описа на РП-
Благоевград, образувана по сигнал на В. П. с твърдения, че всяко лято отсяда в жилището в
Благоевград, ул. „адрес“ № 28, вх. Б, ет. 2, в което живее брат й и неговото семейство и че
отношенията им са влошени, като през лятото на 2022г., когато си дошла в България брат й
за трети път бил сменил ключалката на входната врата и тя не могла да влезе в апартамента.
Съдът констатира от удостоверение изх. № УД002636/ 25.06.2023г., изд. от община
Благоевград, че ищцата е заплащала данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за
процесния недвижим имот, както следва: 2008г.; 29.08.2011г., 10.09.2013г., 22.08.2014г.,
25.08.2015г., 25.07.2016г., 15.08.2017г., 15.08.20147г., 25.07.2019г., 08.07.2022г.,
20.07.2022г., 16.05.2023г.
В данъчна декларация за притежавани недвижими имоти по чл. 26 от ЗМДТ с вх. №
950 30.03.1998г., ответникът Е. И. Е. е декларирал, че имот с местонахождение в
Благоевград, ул.“адрес“ № 28, вх. Б е придобит по наследство съгласно Нотариален акт 194,
том II, д. 398, и в Таблица 1 като собственици е вписал Е. Е., М В. И. и В. И. И.. В същата
декларация е направена корекция в дяловете (на 03.01.1999 год., като това обстоятелство е
изрично вписано и отбелязано в декларацията), съгласно удостоверение за наследници.
Извършено е заличаване собствеността на починалото лице - М И., и е декларирано, че
имотът е съсобствен между Е. Е. и В. И. И. - П., при права по 1/2 идеална част от имота.
Установява се от справка от рег. № 328200-7158/07.04.2023г. от МВР ГД „Гранична
полиция“ и копия на самолетни билети, че в периода от 01.01.2013г. до 06.04.2023г., че В. И.
е преминавала през ГКПП на Р България 2016, 2017, 2019, 2022г.
Като свидетели на страните са разпитани Н.В.В., В.Й.К., А.С.Б., Н.Г.Д. и И.П.Б..
Същите установяват, че ищцата живее в Италия от 1983г., но почти всяко лято се е
завръщала в Благоевград и е отсядала единствено в дома на родителите й. Знаят, че тя
обитава една стая, в която са вещите й. Сочат, че нейният брат Е. Е. също е живял винаги и
до настоящия момент в това жилище, а от сключването на брак с М. Т. и последната е
3
заживяла в него. Заедно с тях е живяла до смъртта си тяхната майка М И.. В същото са се
родили и пораснали децата на ответниците, като след сключването на брака си те направили
ремонт и обзавели жилището за семейството им. Свидетелите установяват, че през
последните години отношенията между ищцата и ответниците са се влошили, но не сочат
конкретна причина за това. Единствено свид. В. заявява, че през 2019г. лично е възприела
как брат й Е. Е. е предизвикал скандал за това, че тя и В. И. са се настанили в процесното
жилище с куче и е искал да ги изгони от него, но ищцата му се е противопоставила.
Въз основа на изложените факти, решеващият състав приема следните правни изводи
:
Предявения иск е с правно основание чл.34 от ЗС, а именно за делба на описания в
исковата молба недвижим имот - жилище, при квоти по ½ ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. общо за
ответниците.
Искът е допустим, тъй като ищцата твърди, а това се установява и от процесуалното
поведение на ответниците, че като съсобственици не могат да го поделят доброволно, което
обосновава активната и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса и интереса
от воденето му.
В казуса като ответник е конституирана съпругата на ответника Е. - М. Т., с оглед
наведеното възражение за придобИ.е на процесния имот по давност от него по време на
брака със съпругата му.
Материалноправните предпоставки за уважаване на иска за делба са установяване, че
страните са съсобственици на процесната вещ, на соченото придобивно основание, както и
че не могат да я поделят доброволно.
Поддържаният придобивен способ от В. И. е наследствено правоприемство, който
според настоящия състав се установява от доказателствата в делото. Безспорно е, че тя и
брат й Е. Е. са единствените наследници по закон на техните родители И. И. и М И., както и
че делбеното жилище е придобито от последните чрез покупка по време на брака им, поради
което е било СИО. Като такива ищцата и първия ответник имат равни квоти от
съсобствеността.
Изводът за наличие на съсобственост при равни квоти върху процесното жилище не
се променя от направеното възражение за придобивна давност от двамата ответници.
Последното остана недоказано. Съгласно тълкувателното разрешение, дадено в ТР № 1 от
06.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г., ОСГК, когато основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
съсобствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена.
Доказателствата не установяват двамата ответници да са отнели от наследодателя на
страните М И., чрез давностно владение, правото й на собственост от сключването на брака
им през 1979г. до смъртта й пред 1998г. върху притежавата от нея ид.ч. от делбеното
жилище. Поради това, тази ид.ч. от имота е останала в имуществото й, респ. и владението
4
като част от това имущество, а след смъртта й то е наследено от нейните законни
наследници. Това означава, че основанието на което съсобственикът Е. е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на другия съсобственик(сънаследник) и
това го прави владелец на неговата 1/2 ид.ч. от недвижимия имот и държател на другата 1/2
ид.ч.
За да се трансформира държането във владение от съсобственика, следва той чрез
едностранни фактически действия да демонстрира, т.е. да доведе до знанието на другия
съсобственик, че е престанал да държи вещта за него и е започнал да я държи за себе си.
Нито едно от доказателствата в делото не установи такива обстоятелства, а именно, че Е. Е.
и съпругата му са демонстрирали намерението си да своят вещта, а именно да я държат като
своя, на останалите сънаследници – М И. до смъртта й през 1998г. и В. И.. Фактът, че
ответниците са живели в недвижимия имот не е демонстрация на промяна на намерението, с
което се упражнява фактическата власт. Нещо повече, те са упражнявали фактическата власт
по един и същ начин приживе на наследодателя М И. и след смъртта й, без да покажат със
свои волеви действия както на нея, така и след смъртта й на другия сънаследник, че своят
имота. Показателен за това е и установеният факт, че В. И. никога не е спорила за това, че Е.
Е. и семейството му живее в имота, до момента когато ищцата е установила, че е сменена
бравата на входната врата на жилището и ответника Е. е проявил агресивно отношение към
нея. Най – старите данни за такива обстоятелства са от 2016г. Тези действия от страна на Е.
Е. са израз на своене, но са демонстрирани през периода от 2016г. до предявяване на иска и
до завеждане на настоящото дело не са изтекли 10 години. По изложените съображения
въззивният състав счита, че процесният имот е запазил характеристиката си на съсобствен
между наследниците И. И. и М И., а не е станал индивидуална собственост на Е. И. Е. и
съпругата му М. Г..
Поради изложеното, искът за делба е основателен между двамата наследници, като
делбата следва да се допусне при равни квоти между тях, а по отношение на ответницата М.
Г. се явява неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
На осн. чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение.
Относно исканията на двете страни за присъждане на разноски за въззивната
инстанция, съдът счита, че са неоснователни. С оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК в
първата фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с
решението по извършване на делбата във втората фаза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №762/22.11.2023г. по гр.д. №1843/2022г. на БлРС
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6