Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1879 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 274, ал. 2
КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, сега чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от ******, гр. София, ЕИК ******
чрез пълномощника, ю.к., срещу М.В.М.,
ЕГН **********,*** – регресен иск за задължения по изплатено застрахователно
обезщетение.
Ищецът твърди, че е заплатил обезщетение за
ПТП, въвникнало със застрахован с ГО при него автомобил, но последният е бил
управляван от ответника – неправоспособен водач.
За настъпилото ПТП е бил
съставен Протокол на РПУ – Лом.
На ответника е била изпратена
регресна покана, но плащане не е последвало.
Иска
се да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца:
1. Сумата от 840,63 лв. – платено
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане;
2. Сумата от 326,53 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от датата на настъплане на застрахователното
събитие /19.11.2015 год./ до датата на завежане на иска /16.09.2019 год./
Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът не е подал писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е взел становище по предявеният срещу
нея иск.
Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните няма
спорни фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковете по основание и размер.
Претендира разноски.
Ответникът М.В.М. се явява лично. Признава исковете по основание и размер.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
Между страните няма спор, че на 19.11.2015 год.,
в гр. Лом, по ул. Пристанищна, настъпило ПТП между л.а., м. БМВ, мод. 320Д с рег. № М 07 91 ВС,
собственост на Адриян Тасков Александров и управляван от Виолета Великова
Делева и л.а., м. Пежо, мод. 405, рег. № М 05 76 АТ, управляван от отв. М.В.М.
и негова собственост. В съставени протокол за ПТП № 1370047/19.11.2015 год. на
РУ Лом е отразено, че водачът на л.а., м. БМВ 320 Д направил ляв завой, за да
навлезе по пътан възел Надлез и не пропуснал насрещно движещият се с
несъобразена скорост автомобил, м. Пежо 405. При последвалото ПТП са
реализирани имуществени вреди.
Към момента на ПТП л.а., м. Пежо, мод. 405, рег.
№ М 05 76 АТ е имал валидна и действаща застраховка ражданска отговорност на
автомобилистите про ищеца – полица № BG/05/115001980407, с период на валидност
от 31.07.2015 год. до 30.07.2016 год.
Установена е съвина на ответника, който
е и застрахованото лице, тъй като при реализирането на ПТП той е управлявал
автомобила без да е правоспособен водач – без да притежава СУМПС.
При ищеца била заведена щета №
15410920005 за вредите на л.а.,
м. БМВ, мод. 320Д с рег. № М 07 91 ВС. От тях, поради установеното съпричиняване и като
застраховател, ищецът е заплатил обезщетение за възстановяване на нанесените
щети в размер на 840,63 лв. – т.е. половината, с преводно нареждане от
14.01.2016 год.
На 15.06.2016 год. на ответника била изпратена регресна покана,
за възстановяване в едноседмичен
срок от получаването й сумата от 840,63
лв.
Плащане не последвало.
Настоящият иск е заведен на 16.09.2019 год.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Иска
се да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца:
1. Сумата от 840,63 лв. – платено
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане;
2. Сумата от 326,53 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от датата на настъплане на застрахователното
събитие /19.11.2015 год./ до датата на завежане на иска /16.09.2019 год./
Претендират се и направените разноски.
Предявеният иск е с правно основание основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, сега чл. 500, ал. 2 КЗ и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД
Искът
е допустим, а разгледан по същество, е основателен и доказан.
От
ангажираните от ищеца писмени доказателства по безспорен начин се установява,
че с платежно нареждане от 14.01.2016
год., за имуществените вреди по щета № 15410920005 ищецът е превел по
сметка на собственика на увредения автомобил, Адриян Тасков Александров исковата сума.
Не е спорно и твърдението, че ответникът е бил неправоспособен водач.
Съгласно
посочената разпоредба на чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление.
Това обстоятелство не е
спорно в настоящото производство, т.е. налице е осъществен съставът на чл. 274,
ал. 2 КЗ /отм./, съотв. чл. 500, ал. 2 от КЗ и следва да се ангажира регресната
отговорност на ответника, като исковете се уважат в предявените размери.
Предвид уважаването на
главния иск, искът за лихви също се явява доказан по основание и размер и
подлежи на уважаване.
При този изход от делото,
ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна такса /100 лв./ и за
процесуално представителство /100 лв./, или общо 200 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********,***,
на основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането,
вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на ******, гр. София, ЕИК ****** сумата
от 1167,16 лв. /хиляда сто шестдесет
и седем левя, 16 ст./, от която:
1. 840,63
лв. – платено
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от предявяването на иска /16.09.2019 год./ до окончателното изплащане;
2. 326,53
лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие /19.11.2015 год./ до датата на завежане на иска /16.09.2019 год./,
както и сумата от 200,00 лв. (двеста лева, 00 ст.)
разноски за водене на делото пред тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: