Решение по дело №1114/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№163

гр. Самоков, 30.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ        

при участието на секретаря Параскева Георгиева сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1114 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

“ЧЕЗ Електро България” АД, гр. София е предявило срещу Г.Б.К. ***, искове за установяване съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата 1031,37 лв., представляваща неплатена цена на електрическа енергия, доставена в периода от 07.10.2017 г. до 06.02.2018 г. до електроснабден имот на ответника, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Освобождение” № 15, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 422/2018 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане и за сумата 27,25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница, дължимо в размер на законната лихва върху нея за период от 12.12.2017 г. до 25.04.2018 г. Ищецът претендира разноски.

Ищецът твърди, че се намирал с ответника в облигационни отношения за доставка на електрическа енергия, регулирани от надлежно оповестени общи условия на ищеца, които съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. По силата на тези отношения в периода от 07.10.2017 г. до 06.02.2018 г. ищецът доставил електрическа енергия до имот на ответника, находящ се в гр. Самоков, ул. „Освобождение” № 15, ИТН 300128118485 и за доставката и цената на електрическата енергия издал 4 броя описани в исковата молба и приложени към нея фактури, издадени в периода от 16.11.2017 г. до 16.02.2018 г. Ответникът не заплатил цената на електрическата енергия в сроковете съгласно посочените фактури и изпаднал в забава за изпълнение на това свое задължение, което обосновава претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, дължимо за периода от 12.12.2017 г. до 25.04.2018 г.

За тези свои вземания ищецът подал на 08.05.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 422/2018 г. на РС – Самоков. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника – ответник в настоящото производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното производство вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Цв. Т., назначен за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представил отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба исковете са оспорени и е заявено становище за тяхната неоснователност. В тази връзка са изложени доводи, че от приложените към исковата молба доказателства не се установява качеството на ответника на потребител на електрическа енергия или страна по договор за доставка и потребление на електрическа енергия. Направено е и възражение за погасяване на процесните вземания чрез плащане.

В писмено становище, постъпило в съда на 21.05.2019 г., адв. П. И. – пълномощник на ищеца, счита, че исковете са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява пред съда от назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Цв. Т., който заявява, че поддържа становището по исковете, изразено с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 422/2018 г. на РС – Самоков обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

Исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 13, т. 1 от представените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, които според твърденията на ищеца регулират отношенията му с ответника за доставка на електрическа енергия в процесния период, задължението за заплащане на цената на използваната в обекта електрическа енергия е за потребителя.

Не е спорно по делото, че в процесния период недвижимият имот, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Освобождение”  № 15, е представлявал обект за доставка на електрическа енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от цитираните по-горе Общи условия /ОУ/ „Потребител на електрическа енергия за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Тази клауза от ОУ, тълкувана систематически при съпоставката й с чл. 4, ал. 3 от ОУ, обосновава извод, че съдържанието на използваното в нея понятие „ползвател” се свежда до лице – титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота.

По делото не са представени никакви доказателства ответникът да е бил в процесния период собственик, съсобственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот на ул. „Освобождение” № 15 в гр. Самоков.

Нещо повече, от приетото като доказателство и неоспорено от ищеца писмо изх. № 1100-701/29.05.2019 г. от Кмета на Община Самоков се установява, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2263/13.03.1998 г., подадена от ищеца Г.Б.К. и лицата Будин Иванов К., Лиляна Василева Каньова и Любен Б.К., те са декларирали на този адрес (гр. Самоков, ул. „Освобождение” № 15) земя с площ 340 кв. м. и сграда с РЗП 102 кв. м., таван с РЗП 45 кв. м. и мазе с РЗП 45 кв. м., като въз основа на тази декларация имотът е облаган от 01.01.1998 г. до 31.12.2004 г.

Като се вземе предвид обстоятелството, че съгласно ЗМДТ данъчно-задължено лице за данъка върху недвижим имот е неговият собственик, респ. титуляря на вещно право на ползване върху него, се налага извод, че след 31.12.2004 г. ищецът не е имал такива вещни права върху имота.

Общите условия на ищеца са влезли в сила след тази дата - одобрени са ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. Затова от анализа на доказателствената съвкупност – справки, фактури и гореобсъденото писмо от Кмета на Община Самоков – следва да се приеме, че към датата на влизане в сила на ОУ през 2007 г. ответникът макар и да е бил титуляр на сметката при ищеца, не е притежавал вещни права върху електроснабдения имот, които да го определят като потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ. Така съгласно чл. 53, ал. 4 от ОУ той е имал право да подаде писмено заявление за прекратяване на електроснабдяването на имота, което безспорно не е упражнил, но неупражняването на това право няма за последица съгласно ОУ възникване за него с влизането им в сила на качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди” за този имот.

За пълнота следва да се отбележи, че след като не се установява при влизане в сила на ОУ ответникът да е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди, с оглед което да е бил обвързан с тези ОУ на основание чл. 98а от ЗЕ от датата на влизането им в сила, клаузата на чл. 13, т. 5 от ОУ е неотносима към конкретния случай /тя касае задължение на обвързан от ОУ потребител/ и не може да става дума за нейно неизпълнение от ответника, респ. разсъжденията за последиците от неизпълнението й са безпредметни.

По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на главно и пълно доказване – а това е в тежест на ищеца, както му е указано с доклада по делото – в процесния период от 07.10.2017 г. до 06.02.2018 г. ищецът да е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, което да обоснове негово задължение за заплащане на използваната електрическа енергия, доставена до имота в този период.

Ето защо исковете следва да се отхвърлят изцяло.

При този изход на делото на ищеца не се присъждат разноски нито за настоящото, нито за заповедното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч марк, Бизнес център срещу Г.Б.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на свои вземания срещу него за сумата 1031,37 лв., представляваща неплатена цена на електрическа енергия, доставена в периода от 07.10.2017 г. до 06.02.2018 г. до електроснабден имот, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Освобождение” № 15, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 422/2018 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане и за сумата 27,25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница, дължимо в размер на законната лихва върху нея за периода от 12.12.2017 г. до 25.04.2018 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: