Решение по дело №208/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл. 145 и сл от АПК.

Образувано е по жалба депозирана жалба от К. И. К. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000707/15.10.2024 г. на началник сектор ПП към ОДМВР-Шумен, с която на основание чл. 171, т.1, б. „А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС [номер], за което е отразено, че не е отнето. С процесната заповед, базираща се на съдебно-психиатрична експертиза по ДП № 212/2009 г. по описа на РУ- Велики П., административният орган е счел за установено, че К. страда от Биполярно афективно разстройство и лицето видимо не отговаря на психологическите изисквания за притежаване на СУМПС, което е основание за временно отнемане на свидетелството, докато лицето докаже, че е възстановил своята годност, поради което е издадена и процесната заповед.

Съдът констатира, че в жалбата е изразено несъгласие с така издадената заповед, като оспорващият счита, че такава експертиза никога не му е правена. Същият твърди, че отговаря на всички изисквания за да притежава СУМПС от кат. „В“ и счита, че по делото следва да бъде представена съдебно-психиатричната експертиза, на която административният орган се позовава. Представя и се позовава на Удостоверение №256/31.03.2023 г., в което е обективирано медицинско становище, че К. отговаря на изискванията за годност на водачите кат. „В и М“. Към съда е отправено искане за отмяна на ЗПАМ, като незаконосъобразна и недоказана. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата си.

Ответникът по жалбата – Н. С. „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения главен юрисконсулт С., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Изтъква, че ЗППАМ е издадена от компетентен орган и при липса на нарушение на процесуалния и материалния закон. Изтъква, че административният орган се е съобразил с наличната медицинска документация, въз основа на която и с оглед охраняване на обществения интерес е издал оспорената ЗППАМ. Счита, че не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като ако К. се яви на освидетелстване за психологическа годност и в случай на положителна оценка, може да притежава СУМПС.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000707/15.10.2024 г. на началник сектор ПП към ОДМВР-Шумен, на основание чл. 171, т.1, б. „А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС [номер] на К. И. К., за което е отразено, че не е отнето.

Като фактическо основание за издаването й е посочена съдебно-психиатрична експертиза по ДП № 212/2009 г. по описа на РУ- Велики Преслав, въз основа на която административният орган е счел за установено, че К. страда от Биполярно афективно разстройство и лицето видимо не отговаря на психологическите изисквания за притежаване на СУМПС, което е основание за временно отнемане на свидетелството, докато лицето докаже, че е възстановил своята годност, поради което е издадена и процесната заповед. Заповедта е връчена на К. на 11.04.2025 г., което последният е удостоверил с подписа си.

Със Заповед № 869з-146/04.06.2025 г. на началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен е допусната поправка на очевидна фактическа грешка – вместо ДП №212/2009 г. да се чете ДП №212/2020 г. по описа на РУ – В. Преслав. Същата е връчена на К. на 04.06.2025г . и влязла в сила на 19.06.2025 г.

Към преписката е приложена Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р [населено място] от 29.12.2021 г., в която е обективирано заключение, че К. страда от Биполярно афективно разстройство.

С Определение №148/27.04.2022 г. на ВпРС е постановено принудително лечение в ДПБ-Ц. брод, влязло в сила на 05.05.2022 г.

Приложена е и епикриза №ИЗ 336, от която е видно, че К. е бил настанен за лечение в Държавна психиатрична клиника – Царев брод от 10.06.2022 г. до 23.12.2022 г. с диагноза F31.6 БАР, сегашен епизод – смесен.

Горепосочените доказателства безспорно установяват, че жалбоподателят има психично заболяване - Биполярно афективно разстройство.

В мотивите на заповедта Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен е приел, че поради наличието на психиатрично заболяване К. И. К. не отговаря на медицинските и психологически изисквания за водач на МПС.

Оспорващият К. представя и се позовава на Удостоверение №256/31.03.2023 г., в което е обективирано медицинско становище, че отговаря на изискванията за годност на водачите кат. „В и М“.

В съдебно заседание по делото, проведено на 05.06.2025 г., съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на оспорващия, че в негова тежест е да докаже твърденията в жалбата си, а именно, че е годен да управлява МПС за категорията, за която притежава СУМПС.

В тази връзка му е указвано, че може да се яви пред комисия ТОЛЕК- Варна към „МБАЛ- Варна“ ЕООД с адрес: [населено място], площад „С.“ № 1, [тел. номер], като за целта носи медицински документи, с които разполага, с цел снабдяване с медицински документ за здравословното му състояние към настоящия момент.

След издаване на становище от ТОЛЕК за психическата му годност като водач на МПС, оспорващият следва да представи същото своевременно по делото.

Разяснено му е, че на основание чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото, в случай на неявяване пред комисията, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, както и на основание чл. 158, ал. 1 от ГПК, ако събирането на доказателството - Становище от ТОЛЕК-Варна по Наредба № 3/11.05.2011 г. представлява особена трудност, е определен срок за събирането му до 01.07.2025 г., след изтичането на който делото ще се гледа без него.

С жалба до Административен съд – Шумен К. оспорил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000707/15.10.2024 г. на началник сектор ПП към ОДМВР-Шумен в законоустановеният срок, във връзка с която е образувано настоящото производство по АД № 208/2025 г. по описа на ШАС.

По делото са приобщени писмени доказателства, съставляващи административната преписка, както и представените от оспорващия писмени доказателства.

Не е спорно, че К. не е изпълнил дадените от съда указания за явяване пред комисия ТОЛЕК- Варна към „МБАЛ- Варна“ ЕООД, като за неявяването си оспорващият не сочи уважителни причини.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000707/15.10.2024 г. е издаден от компетентен административен орган - Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и предвид съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

При извършената служебна проверка съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Изтъкнатото в жалбата оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административният орган не е извършил необходимата проверка, съдът намира за неоснователно. Наложената с оспорената ЗППАМ принудителна административна мярка има превантивен характер и цели да предотврати извършването на административно нарушение. В случая административният орган е извършил проверка, като е събрал документи, с които е обосновал издадената заповед. Ето защо съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

При преценка на събраните доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Налице са категорични и безспорни доказателства, че жалбоподателят е с датиращо от години психично заболяване – Биполярно афективно разстройство. Съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Според т.3 и 5 от Приложение № 2 „Заболявания и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК“ към чл. 5 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, следните психични заболявания са основание за освидетелстване от ТОЛЕК с оглед издаване на СУМПС : 1/тежки психични разстройства независимо дали са вродени или причинени от заболяване, травма или неврохирургични операции и при краткотрайни психози до оздравяване; 2/разстройства на личността и поведенчески разстройства, водещи до силно влошаване на поведението, адаптивността и възможността за преценка. Събраната при проверката медицинска документация обосновава извода на административния орган, че жалбоподателят не отговаря като водач на МПС на медицинските и психологическите изисквания, като в случая е налице несъответствие с медицинските изисквания за физическа годност. Нормата на чл. 171, т.1, б. „а“ ЗДвП, представляваща правното основание за издаване на оспорената заповед, предвижда налагането на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на водач, за когото „видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това“. Хипотезата, при наличието на която може да се наложи посочената ПАМ, е установено несъответствие с медицинските или психологически изисквания по отношение на водача на моторно превозно средство. Законодателят е допуснал установяването на това несъответствие да се извърши от лице без специални знания в областта на медицината, което „видимо“ може да прецени по дадени признаци в поведението на водача наличието на визираното несъответствие. Тази възможност по закон е предоставена с оглед превантивния и преустановителен характер на принудителните административни мерки, и тяхното бързо и внезапно прилагане с цел защита на обществения интерес. Но законовата регламентация за видимо установяване не следва да се тълкува ограничително като задължително изискване административният орган да възприеме лично поведението на визирания водач на МПС. „Видимо установяване“ означава, че този орган следва да установи несъответствието въз основа на собственото си възприятие относно физическата годност на водача. Това възприятие може да се базира на събрани документи, а не задължително на лично видени от административния орган прояви от поведението на водача на МПС. Противното тълкуване на разпоредбата не би съответствало на целта на закона, регламентиращ прилагането на принудителни административни мерки, тъй като би дало правно значение само на личните възприятия и субективни преценки на органа, но не и на събраните и преценени от него документи, отнасящи се до съответствието на водача с медицинските и психологически изисквания. Ето защо съдът намира, че разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „а“ ЗДвП е приложима във всички случаи, когато са налице данни за поведение или състояние на водача, несъответстващо на нормативно въведените изисквания, като източникът на тези сведения може да е различен. В настоящия случай ПАМ е наложена не в резултат на извършена проверка, при която е било видимо установено поведение в отклонение от изискванията за физическа годност, а въз основа на постъпили и събрани от други източници сведения, съдържащи се в официални документи, които обосновават предположението, че лицето не отговаря на изискванията за водач на МПС. Съгласно чл. 7 ал.4 от Наредба № 3 от 11.05.2011г., изд.от МЗ, водачите на МПС, на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "а" от ЗДвП, преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен статус. Цитираната норма регламентира възможността на адресата на ПАМ да бъде установена от съответните медицински специалисти годността му да бъде водач на МПС. Временният характер на приложената ПАМ означава, че правото на адресата ѝ като водач на МПС е временно ограничено до установяване по предвидения законов ред на съответствието му с приетите медицински и психологически изисквания. По този начин е гарантирано правото на защита на този адресат, което се реализира на последващ етап след издаване на ЗППАМ, тъй като законодателят е дал приоритет и засилена защита на обществения интерес. В т.см. е и Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г., VII о.

При така изложените мотиви съдът намира, че не са налице и отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в тежест на оспорващия е възложено доказването на твърденият от него факт, че е физически и психически годен за водач на МПС от съответната категория, като съдът е дал указания и възможност за явяване пред комисия ТОЛЕК- Варна към „МБАЛ- Варна“ ЕООД, като за неявяването си оспорващият не сочи уважителни причини.

Не следва да се кредитира с доверие и представеното от К. У. №256/31.03.2023 г., в което е обективирано медицинско становище, че К. отговаря на изискванията за физическа годност на водачите кат. „В и М“, тъй като, когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК, което в случая не е изпълнено – в представеното удостоверение липсва такова отбелязване.

За доказване факта на физическа и психическа годност да управлява МПС от посочените категории, К. следва да се яви пред специализирания орган ТОЛЕК- Варна към „МБАЛ- Варна“ ЕООД, който да даде становище с оглед заболяването му – Биполярно афективно разстройство за годността да е водач на МПС. Едва след произнасяне на компетентният специализиран медицински орган в положителен аспект, за оспорващият ще е изпълнена задължителната предпоставка за качеството му на водач на МПС.

Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК и подадената срещу същия жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. К. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000707/15.10.2024 г. на началник сектор ПП към ОДМВР-Шумен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движение по пътищата „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 изр. 2 ЗДвП.