Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 611
23.06.2020 г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав
На 08.06.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 200 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Сопот, ЕИК
*********, с адрес: гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 34, чрез пълномощника
адв.С.Г., против Решение № 417 от 15.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 1028 по
описа за 2018 г. на Районен съд - Карлово, с което е отхвърлен предявеният от Община
Сопот иск за признаване на установено, че ЕТ „А.Л.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сопот, п.к. 4330, общ. Сопот, обл. Пловдив,
ул. ***, със законен представител А.А.Л.,*** сумата от 2 340.00 лева, представляваща стойността на реално
извършени и платени разноски с начислен ДДС, по принудително премахване на
временно преместваемо съоръжение, намиращо се в общински терен в град Сопот от
43 кв. метра в имот с идентификатор 68080.501.1518 с монтирано ВПС с
идентификатор 68080.501.1518.7 съгласно чл. 225а 5 от ЗУТ, за която сума е била
издадена Заповед № РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община - Сопот за
премахване на строежа, влязла в законна сила на 10.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417
от ГПК – 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 256 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д № 408/2018 г. по описа на Районен съд
Карлово като неоснователен, както и Община Сопот е осъдена да заплати на ЕТ „А.Л.“
направените по делото разноски в размер на 600 лева. Във въззивната жалба се релевират
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения.
Приема се, че между страните няма спор относно установените по делото факти, а
такъв относно стойността на извършените строителни дейности по премахването на
строежа. Излагат се съображения за доказаност на иска по основание и размер с
позоваването на събраните в производството доказателства. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяването на ново, с което да се уважи предявеният иск и да се
присъдят разноските по делото. Не прави доказателствени искания. В съдебно
заседание поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, претендира
разноските по делото. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЕТ „А.Л.“, ЕИК
*********. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Ш., оспорва въззивната
жалба като неоснователна и необоснована с искане за оставянето й без уважение и
потвърждаването на първоинстанционното решение. Претендира разноските по
делото. Не прави доказателствени искания Представя договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по предявен от Община Сопот против ЕТ„А.Л.“ установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на
сумата от 2 340.00 лева с ДДС, представляващи разноски по
принудително премахване на временно преместваемо съоръжение /ВПС/ с
идентификатор 68080.501.1518.7, намиращо се на общински терен в град Сопот в
имот с идентификатор 68080.501.1518, съгласно влязла в законна сила
административна заповед № № РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община - Сопот
за принудително премахване на временното преместваемо съоръжение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417
от ГПК – 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 256 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 408/2018 г. по описа на Районен съд
Карлово.
В исковата молба се излагат твърдения,
че на 02.01.2013 г. между Община Сопот и ЕТ „А.Л.“ е сключено споразумение за
месечно обезщетение в размер на 236 лева без ДДС за ползване на общински терен
в град Сопот от 43 кв. метра в имот с идентификатор 68080.501.1518 с монтирано
временно преместваемо съоръжение (ВПС) с идентификатор 68080.501.1518.7. С
уведомление изх. № С-3744/06.10.2015 г. ищецът прекратил споразумението си с
ответника, считано от 01.10.2015г. и предвид проведен публично оповестен
конкурс, на ответника било предписано да демонтира своето ВПС, да почисти и
предаде терена в срок до 23.10.2015 г. Назначената от ищеца комисия констатирала
на 23.10.2015 г. неизпълнение на задължението на ответника за демонтаж,
освобождаване, почистване и предаване на терена. Със Заповед
РД-09-895/30.12.2015 г. било наредено освобождаване и почистване на терена по
административен ред. Сключен бил договор
от 11.01.2016 г. с изпълнител за събаряне на незаконния обект върху терена,
общинска публична собственост, което било и сторено в периода 12-15 януари 2016
г. по представен протокол. Съгласно Акт образец 19 от 20.01.2016 г. действителната стойност на СМР по събаряне и
разчистване на терена били на стойност 2 340 лева с ДДС. На 21.01.2016 г. била
издадена данъчна фактура № 57 на посочената стойност от 2 340 лева. На
29.01.2016 г. с приемо-предавателен протокол изпълнителят предал на Община
Сопот освободеният и разчистен терен с площ от 43 квадратни метра,
представляващ имот с идентификатор 68080.501.1518 по плана на град Сопот. С
покана № С-672 от 09.02.2016 г. ответникът бил поканен доброволно да заплати
задължението от 2 340 лева с ДДС за извършените от общината разходи по
демонтиране на ВПС и разчистване на терена. Ищецът намира, че исковата
претенция намира своето правно основание в чл. 225а, ал. 5, пр. I-во от ЗУТ. Поради
продължаващо бездействие на длъжника била издадена Заповед № 256 от 26.03.2018
г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2018 г. по ч.гр.д
№ 408/2018г. на Карловски районен съд, с които на длъжника било разпоредено да
заплати на Община Сопот сумата от 2340 лева с ДДС от главница, законната лихва
върху главницата от датата на внасяне на заявлението пред съда - 14.03.2018 г.,
както и разноски по заповедното производство в общ размер на 286.80 лева. След
образувано изпълнително дело № 20188210400909, длъжникът ЕТ „А.Л.“*** възразил
пред съда, което обуславяло правния интерес от предявяването на установителния
иск.
С отговора си по реда на чл.131 ГПК ответникът ЕТ„А.Л.“ е
заявил, че не оспорва твърдението, че е
бил наемател на общински терен в гр.Сопот, представляващ имот с идентификатор
68080.501.1518; не оспорва, че в този терен било поставено временно
преместваемо съоръжение (ВПС) с идентификатор 68080.501.1518.7.; не оспорва
прекратяването на действието на Споразумението от дата 02.01.2013 година, на
основание на което бил ползван въпросния общински терен, с уведомително писмо
от дата 06.10.2015 година; не оспорва, че
на основание Заповед № РД-09-895 от 30.12.2015 г. на
Кмета на Община Сопот, от страна на Общината били предприети действия по
принудителното и изпълнение - принудително премахване на ВПС. Ответникът не
оспорва и факта, че ВПС е било премахнато от ищеца, в който смисъл е и
изявлението на неговия процесуален представител в първата инстанция. Оспорването
на ответника е по отношение на размера на претендираната от ищеца сума от 2340
дева с ДДС като действително направени разноски по принудително премахване на процесното
ВПС, както и че дължи заплащането на разноските за разбиването на бетоновия
фундамент и извозването на получените от това отпадъци с довода, че същият е
бил в общинският имот още при сключване на договора за наем.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въз
основа на заявление от Община Сопот по ч.гр.д
№ 408/2018г. на Карловски районен съд е издадена Заповед № 256 от 26.03.2018 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с която
на ответника е разпоредено да заплати на Община Сопот сумата от 2340 лева - ,
главница с ДДС, представляваща стойността на реално извършени и платени
разноски от общината по принудително премахване на временно преместваемо
съоръжение, намиращо се в общински терен в гр.Сопот от 43 кв.м. в имот с идентификатор
68080.501.1518 с монтирано временно преместваемо съоръжение с идентификатор
68080.501.1518.7, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
внасяне на заявлението пред съда - 14.03.2018 г., както и разноски по
заповедното производство в общ размер на 286.80 лева.
В
законоустановения срок едноличният
търговец е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
От фактическа страна по делото се
установява и не се спори, че ЕТ„А.Л.“ е
бил наемател на общински имот с идентификатор 68080.501.1518, по силата на договор
за наем от 30.09.2002 г. и анекс от 12.09.2005 г. към него. Страните не спорят,
че върху общинският имот е било монтирано временно преместваемо съоръжение с идентификатор
68080.501.1518.7, собственост на ответника. Със споразумение от 02.01.2013 г.
ответникът се е задължил до подписването на договор с определен за наемател
участник от проведен конкурс по решение на ОС - Сопот, да заплаща на ищеца
месечно обезщетение от 236 лева. Няма спор, че наемното правоотношение е
прекратено, считано от 01.10.2015 г. в резултат на проведен от ищеца
публично-оповестен конкурс и подписването на договор от 01.10.2015 г. с
участник спечелил конкурса. В предвид на това, с уведомление изх. №
С-3744/06.10.2015 г. ответникът е бил поканен да демонтира за своя сметка
поставеното ВПС, да почисти терена - общинска собственост и да предаде същия на
23.10.2015 г. на комисия, определена със Заповед на Кмета на Община Сопот,
което уведомление е връчено на ответника на 06.10.2015 г. Не е спорно, че ответникът
не е демонтирал съоръжението в указания срок, което е констатирано от комисията
при Община Сопот, назначена със заповед № РД-09-673/22.10.2015 г., за което е
съставила констативен протокол от
23.10.2015 г. Със заповед
РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община Сопот, издадена на осн.чл. 44, ал.2
от ЗМСМА, във връзка с чл.65, ал.1 от ЗОС, е било насрочено принудително
изпълнение по административен ред срещу ЕТ„А.Л.“ за демонтиране и премахване на
ВПС, собственост на ответника. Процесната заповед е връчена на ответника на
04.01.2016 г., като не се спори, че същата не е обжалвана от него и е влязла в
законна сила.
По делото е представен договор № Д-5 от
11.01.2016 г. между Община Сопот, в качеството на възложител, и „Адиса -
76“ЕООД, в качеството на изпълнител, с който на последният е възложено
събарянето на незаконни постройки, изградени върху терени – публична общинска
собственост: терен с площ от 40 кв. м, представляващ част от поземлен имот с
идентификатор 68080.501.5045 в кв. 23 по плана на град Сопот и терен с площ от
43 кв. м, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68080.501.1518 в
кв. 26 по плана на град Сопот. Общата стойност на поръчката съгласно представения
договор възлизала на 2 906.40 лева. Във връзка с така сключения договор,
по делото е представена административната преписка по възлагане на изпълнението
на СМР, от която се установява, че предложената от изпълнителя оферта за
изпълнението на предмета на договора е 2 906, 40 лв. с вкл.ДДС, от които: за
събаряне и репатриране на масивна постройка с площ от 43 кв.- 1462 лева без ДДС,
а за събаряне и репатриране на метална постройка с площ от 40 кв. метра - 960
лева без ДДС.
Приложен е акт-образец 19 от
20.01.2016г., в който са отразени действително извършените строителни работи за
събарянето на незаконни постройки в гр.Сопот и дължимата за тях стойност от
2340 лева с включен ДДС. За посочената сума е издадена фактура № ********** от 21.01.2016 г. от
изпълнителя с посочено основание договор № Д-5 от 11.01.2016 г. Не се спори и
от представеното платежно нареждане от 11.03.2016 г. се доказва заплащането на
сумата от общината на изпълнителя.
По делото е представен протокол от
12.01.2016 г., подписан от комисията, определена със заповед
РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община Сопот и от управителя на „Адиса -
76“ЕООД, в който са отразени извършените през периода 12.01.2016г.- 15.01.2016
г. строителни работи по събарянето на обект: ВПС, собственост на ЕТ„А.Л.“,
находящ се в имот с идентификатор 68080.501.1518.
В първоинстанционното производство е
прието заключение на съдебно-техническата експертиза, според което технологично
допустимите присъщи разходи при събарянето на сградата към 2016 г. са на
стойност от 1 900 лева с ДДС.
По почин на ищеца за установяване на
релевантните за делото обстоятелства е разпитан свидетелят св. Дишлиев, от
чиито показания се установява, че е присъствал по време на събарянето на
строителството на ответника, същото е продължило няколко дни през януари месец
2016 г., самият едноличен търговец е оказал съдействие, прибрал си е движимите
вещи, след събарянето прибрал дограмата, вратите и други използваеми вещи.
Фирмата-изпълнител премахнала цялата сграда, бетоновия фундамент до кота нула,
до кота терен. Демонтажът бил извършен от фирмата - изпълнител, а ответникът си
прибрал уредите след демонтажа. Строителните отпадъци били извозени от фирмата
- изпълнител след като ответникът си прибрал движимите вещи.
По
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В процесния случай не е налице спор
относно обстоятелствата за преустановяване на наемно правоотношение между
страните, съответно и за отпадане на основанието за разполагането на преместваемия
обект на ответника в общинския имот, както и че ответникът е бил поканен да премахне
същия, което не е сторил. Тъй като се касае за временно преместваемо съоръжение
приложими са разпоредбите в раздел IX, чл.56
и сл. от ЗУТ. Предвид на това релевантна за спора е Наредбата за реда и
условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми
съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на община Сопот,
приета на осн.чл.56, ал.2 от ЗУТ от Общинския съвет с решение № 103 по протокол
№ 16/30.07.2004г., представена във въззивната инстанция. Съгласно чл.19, ал.3
от Наредбата, премахването на
преместваемите съоръжения става в 30 - дневен срок за сметка на собственика по
реда на Закона за общинската собственост. Ето защо, след като ответникът е бил
поканен и не е премахнал обекта е била издадена Заповед № РД-09-895 от
30.12.2015 г. на Кмета на Община Сопот, за принудително премахване на временното
преместваемо съоръжение. Тази Заповед № РД-09-895 от 30.12.2015 г. на Кмета на
Община Сопот представлява индивидуален административен акт, който е връчен на
ответника и не е оспорен от него по реда на АПК. Действително, че към момента на
премахване на обекта срокът за обжалване на заповедта не е бил изтекъл, но
доколкото няма спор, че същата е влязла в сила, то тя обвързва както съда, така и страните. Така законосъобразността на заповедта не е въведена
в предмета на спора, при което районният съд неправилно е обсъдил
административната процедура по издаването й и е приел, че не съставлява основание
за принудителното премахване на ВПС. Същевременно принудителното премахване от
общината на ВПС също не е спорно. В първата инстанция процесуалният
представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва факта, че ВПС е било премахнато от
ищеца. Последният факт се подкрепя и от показанията на св. Д., който е участвал
в демонтажа на съоръжението и изрично посочва извършените строителни работи,
както и че ответникът е присъствал на същите като е съдействал и си е прибрал
движимите вещи. Ответникът също така не спори, че носи отговорността за
разноските за премахването на неговия обект от общинския имот.
Настоящият съдебен състав на ПОС
намира, че така установените като безспорни за делото факти не са отчетени от
районния съд, при което същият неправилно е отхвърлил иска. Основанието на иска
не е спорно по делото, спорен е неговият размер. Спорът на страните се заключава
относно действителния размер на разноски за премахването на процесното ВПС.
По делото се установява и не се спори,
че ВПС е било демонтирано от „Адиса - 76“ЕООД в качеството си на изпълнител по договор
№ Д-5 от 11.01.2016 г. с Община Сопот. За това свидетелства и в показанията си св.Д.,
който сочи, че е имало сключен договор с изпълнител, който е премахнал цялата
сграда, включително бетоновия фундамент до кота нула.
Претендираният размер на разходите за
премахване на ВПС ищецът обосновава с представения Акт образец 19 от 20.01.2016
г. за осъществени СМР по събарянето на незаконни постройки, остойностени в
размер на 2 340 лева, както и с издадената от изпълнителя фактура №
********** от 21.01.2016 г. за сумата от 2 340 лева и нейното заплащане от
ищеца с платежно нареждане от 11.03.2016 г.
Основателно е възражението на
ответника, че в Акт образец 19 не са конкретизирани имотите, в които са
извършени строителните работи на стойност от 2 340 лева. Във фактурата също
липсва тази конкретизация, отразеното в нея основание е СМР по договор № Д-5 от
11.01.2016 г. Предмет на последния обаче е не само премахването на постройки в
процесния общински имот с идентификатор 68080.501.1518, но и в този с
идентификатор 68080.501.5045, като не се твърди и не се установява в последния
да е бил разположен обекта на ответника. Следователно с Актът образец 19 са
остойностени СМР по договор № Д-5 от 11.01.2016 г. за събарянето на незаконни
постройки в двата общински имота. Изводът е, че сумата в размер на 2340 лева
съставлява действителната стойност на разходите за премахването както на
процесното ВПС в ПИ с идентификатор 68080.501.1518, така и на постройки в ПИ с
идентификатор 68080.501.5045.
С оглед на извършеното от ответника
оспорване, по почин на ищеца е ангажирана съдебно - техническа експертиза за установяване
на размера на извършените строително монтажни работи, която съставлява един от способите за доказване стойността на
същите. Според заключението на вещото
лице технологично допустимите присъщи разходи при събарянето на сградата към
2016 г. са на стойност от 1 900 лева с ДДС. В тази стойност е включена
стойността на строителните работи за разбиването на бетоновия фундамент,
заплащането на които са оспорени от ответника с довода, че същият е съществувал
в имота към датата на сключване на договора. По делото няма доказателства за
състоянието на имота към датата на сключване на договора, не е представен
приемателно-предавателен протокол, поради което посоченото твърдение на
ответника не се доказва по делото. Съдът намира, че ответникът дължи
заплащането на разходите за премахването на бетоновият фундамент, доколкото
същият по своето естество и предназначение е обслужвал процесното
съоръжение.
Следователно, налага се изводът, че
действителните разходи за премахването на процесното съоръжение са в размер от
1 900 лева, дължими от ответника на ищеца, като същите се включват в
платените от ищеца разходи от 2 340 лева.
Ето защо, първоинстанционното решение, в
частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца разноските за премахването на процесното ВПС от 1 900 лева
е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това се уважи предявеният
иск за посочения размер. В
останалата му част,
с която искът е отхвърлен за разликата над 1 900 лева до 2 340
лева, решението следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора страните
си дължат разноски
съобразно уважената, респ.
отхвърлената част от
претенциите, включително тези за заповедното производство. Ищецът е
направил следните разноски: 286, 80 лева за заповедното производство (46, 80 лева- държавна такса и 240 лева - адвокатско
възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2018г.), от които съразмерно на уважената част от исковата
претенция му се дължи заплащането на 232, 87 лева; 896, 80 лева
- за първата инстанция (46, 80 лева-
държавна такса, 250 лева - депозит на СТЕ и 600 лева - адвокатско
възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие от
06.12.2018г. ), от които съразмерно на
уважената част от исковата претенция му се дължи заплащането на 728, 17 лева; 526,
80 лева -за въззивната инстанция (46, 80 лева-
държавна такса и 480 лева - адвокатско възнаграждение, платено по договор за
правна защита и съдействие от 21.02.2020г.), от които съразмерно на уважената част от въззивната
жалба му се дължи заплащането на 427, 74
лева.
Ответникът не удостоверява направата на
разноски за заповедното производство. За първата инстанция районният съд е
присъдил на ответника разноски от 600 лева, от които съразмерно на отхвърлената
част от иска му се дължат 112, 82 лева. С оглед на това, решението, в частта, с
която са присъдени разноските на ответника за разликата над 112, 82 лева до 600
лева, тоест за 487, 18 лева, ще бъде отменено. Направените от ответника
разноски за въззивната инстанция са в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение, платено по
договор за правна защита и съдействие от 08.06.2020г., от които съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба се дължи заплащането на 90, 25 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 417 от 15.11.2019 г. постановено по гр.д.№
1028 по описа за 2018 г. на Районен съд - Карлово, в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл. във вр. с
чл. 57а, ал.9 от ЗУТ, разглеждан по реда на чл. 422 от ГПК, за признаване на
установено, че ЕТ„А.Л.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Сопот, п.к. 4330, общ. Сопот, обл. Пловдив, ***, със законен представител А.А.Л.
с ЕГН **********,***, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Сопот, п.к. 4330, ул. „Иван Вазов“ № 34,
със законен представител Д. Ф. Д., сумата от 1 900 лева (хиляда и
деветстотин лева) от претендираните 2 340 лева (две хиляди триста и
четиридесет лева), представляваща стойността на реално извършени и платени
разноски с начислен ДДС, по принудително премахване на временно преместваемо
съоръжение, намиращо се в общински терен в град Сопот от 43 кв. метра в имот с
идентификатор 68080.501.1518 с монтирано ВПС с идентификатор 68080.501.1518.7
съгласно чл. 225а 5 от ЗУТ, за която сума е била издадена Заповед №
РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община - Сопот за премахване на строежа,
влязла в законна сила на 10.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 14.03.2018г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 256 от 26.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ЧГрД № 408/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, както и в частта, с която се осъжда ОБЩИНА
СОПОТ, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „А.Л.“,
ЕИК *********, направените по делото разноски за разликата над 112, 82 лева (сто и дванадесет лева и осемдесет и
две стотинки) до 600 (шестстотин) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ЕТ„А.Л.“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сопот, п.к. 4330, общ.
Сопот, обл. Пловдив, ул.***, представлявано от А.А.Л. с ЕГН **********,***,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Сопот, п.к.
4330, ул. „Иван Вазов“ № 34, представлявана от Д. Ф. Д., сумата от 1 900
лева (хиляда и деветстотин лева), представляваща стойността на реално извършени
и платени разноски с начислен ДДС, по принудително премахване на временно
преместваемо съоръжение, намиращо се в общински терен в град Сопот от 43 кв.
метра в имот с идентификатор 68080.501.1518 с монтирано ВПС с идентификатор
68080.501.1518.7, произтичаща от Заповед № РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на
Община - Сопот за премахване на строежа, влязла в законна сила на 10.03.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявление по чл. 417 от ГПК – 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 256 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д № 408/2018 г. по
описа на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА ЕТ„А.Л.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сопот, п.к. 4330, общ. Сопот, обл. Пловдив, ул. „***,
представлявано от А.А.Л. с ЕГН **********,***, ЕИК: *********, с адрес: гр. Сопот, п.к. 4330, ул.
„Иван Вазов“ № 34, следните суми: 232, 87 лева - разноски по ч.гр.д № 408/2018 г. по описа на Районен съд Карлово;
728, 17 лева - разноски за първоинстанционното производство; 427, 74 лева -
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СОПОТ, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Сопот, п.к. 4330, ул. „Иван Вазов“ № 34, да
заплати на ЕТ„А.Л.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Сопот, п.к. 4330, общ. Сопот, обл. Пловдив, ул. ***, представлявано от А.А.Л. с
ЕГН **********, сумата в размер на 90, 25 лева - разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 417 от 15.11.2019 г.
постановено по гр.д.№ 1028 по описа за 2018 г. на Районен съд - Карлово в
останалата му част.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.