Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 419 30.10.2019 г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 527 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „
Пещостроене и изолации- М.В „ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Я.,
ул. „ ……” № .., вх. ., ап.
.., представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника му адв. Д.К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена от Началник сектор „ Пътна
полиция” към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Стара Загора, с която заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на ППС”-
лек автомобил „Т. ” с рег. № ...... , негова собственост за срок от 6 месеца. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон; при неспазване на изискванията за съдържание
на акта и в несъответствие с целта на закона.. Твърди, че необосновано и при
неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че е
налице законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорва , като невярна, възприетата от
административния орган фактическа обстановка, тъй като представляващия
дружеството не бил предоставял за ползване и управление собственото си МПС на на
водач с отнето СУМПС. По подробно изложени съображения е направено искане за
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На К. М. К.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия №
19-1441 от 18.06.2019 година. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2019г.,в 10,30 ч, в гр. Стара
Загора, по ул. „ …….” до №… в посока изток – запад управлява лек автомобил „ Т.”
с рег. №……., собственост на „Пещостроене и изолации- М.В.” ЕООД и при направена
справка е установено, че водачът не притежава СУМПС – отнето по административен
ред. СУМПС не му е върнато, тъй като не е изпълнил задължението си на чл.
159,ал.2 до заплащане на глобата.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000449
от 18.06.2019г. издадена от Началник сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателя като собственик на лек
автомобил „ Т.” с рег. № ……. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на
ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП, кат от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на К.М.К. е съставен
АУАН №19-1441 от 18.06.2019 за това, че
на посочените в заповедта време и място К.М.К. управлява МПС с отнето СУМПС.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „
Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, в т.ч, заповед № 349з-723 от
06.03.2018 година, издадена от директора на ОД на МВР гр. Стара Загора, справка
за нарушител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство на Директора на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП , от които е видно кои са оправомощени длъжностни
лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора Следователно обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000449 от
18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора, е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган –
Началник сектор „ Пътна полиция” към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия.
С оглед съдържанието на
акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се
съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДвП и чл. 59,ал.2 от АПК.Посочени са фактически основания за издаване на
заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършено
от Кольо Колев нарушение, посочена е датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, посочено е и конкретното МПС, управлявано от
нарушителя, както и регистрационния номер на същото, като в някаква степен,
макар и недостатъчно, е описано и извършеното от него нарушение. В заповедта
като фактическо основание за налагането на тази ПАМ е посочено, че К. К., като
водач, е управлявал описаното МПС, на посоченото място и в посоченото време със
СУМПС, отнето по административен и
съдебен ред .
В разпоредителната част на оспорената заповед е посочено
правното основание за издаването й - чл. 171, т.2А, без да е посочено от кой
нормативен акт е тази разпоредба, като с оглед на обстоятелството, обаче, че
правното основание за издаването е изписано изцяло под номера на заповедта,
като "по чл. 171, т.2А от ЗДвП", съдът намира, че това нарушение е
несъществено и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо
което е приложена тази ПАМ, а не води и до неяснота на волята на
административния орган, издал процесната заповед за налагане на тази ПАМ, като
е ясно, че цитираната в разпоредителната част норма е такава от ЗДвП.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите
материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е
незаконосъобразна и е налице отменителното основание и по чл. 146,т. 4 от АПК,
като за да стигне до този извод, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на
172 буква 2а.,”а” (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171,т.1 или 4 или
по реда на чл.69а от Наказателно- процесуалния кодекс както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година
При направеното установяване, че на
18.06.2019 година К. К. управлява МПС без СУМПС, същото му е било отнето, на
наказание е било наложено за периода 07.07.2016 г. до 07.07.2018 година и към
дата 18.06.2019 година К. няма отнето по съдебен или административен ред СУМПС.
Тоест не е налице материално правна предпоставка за издаване на процесната
заповед. Посочване на обстоятелството, че
СУМПС не е върнато на лицето, защото то не е
платило дължиме глоби по влязло в сила НП не е равнозначно на издаване на
заповед за временно отнемане на СУМПС до изплащане на глобите. Поради което в настоящото производство
остана недоказано твърдението, че жалбоподателя е предоставил управление на МПС
на лице, чието СУМПС е отнето по съдебен или административен ред към момента на издаване на
заповедта – 18.06.2019 година.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с приложимите правни норми приложимите правни норми и следва да бъде отменена. На жалбоподателя следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 550/ петстотин и петдесет/ лева
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2,първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалбата „ Пещостроене и изолации- М.В „ ЕООД ,
със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Д Б.” № 15, вх. Б, ап. 46,
представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника му адв. Д.К. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена от Началник сектор „ Пътна
полиция” към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи да заплати
на „ Пещостроене и изолации- М.В „ ЕООД , със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. „ Д. Б.” № .., вх. .., ап. .., представлявано от
управителя В.В. направените по делото разноски в размер на 550/ петстотин и
петдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване касационно оспорване по силата на чл. 172,ал. 5 от ЗДвП.