№ 2131
гр. В., 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 25 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия В.
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20223110115810 по описа за 2022 година
Предявен е иск от С. Т. К. срещу ВК „В. ДКС“ с правно основание
чл.128, т.2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100
лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение за месец януари
2022г.; сумата от 400 лева, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение за месец май 2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 29.11.2022г.
Ищцата твърди, че е била състезател във ВК „В. ДКС“ по силата на
Договор **/01.09.**г. до 30.06.2022г. сочи през времетраенето на договора е
добросъвестно и точно е изпълнявала задълженията си по него, като
участвала във всички волейболни мачове от волейболното първенство и
стриктно спазвала спортно-състезателния режим. Твърди, че въпреки
многобройните разговори и покани не й са изплатени дължими трудови
възнаграждения, предмет на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба.
Не оспорва, че дължи изплащането на сумата от 100 лева като част от
възнаграждение за месец януари 2022г., като излага, че тази сума ще бъде
изплатена по посочена от ищцата банкова сметка едва след подаване на
годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДФЛ, за което клубът бил длъжен да
1
удържи данък и дотогава упражнявал правото си на задържане върху същата.
Твърди се, че сумата от 400 лева за месец май 2022г. е изплатена на ищцата с
РКО от 27.07.2022г. Оспорва се дължимостта на сумата от 800 лева за месец
юни 2022г. с твърденията, че договорът между страните е бил в сила до
31.05.2022г. и след тази дата не са били налице договорни правоотношения с
ищцата. Твърди се, че сключеният между страните договор е граждански, а не
трудов.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното
:
Представен е Договор на професионален волейболен състезател ** от
01.09.**г. с предмет упражняването на състезателните права на С. Т. К. като
професионален състезател във ВК „В. ДКС“ . Уговорено е заплащане на
ежемесечно възнаграждение в размер на 800 лева за срока на договора.
Договорът е сключен за срок от 9 месеца, считано от датата на подписването
му.
С покана, връчена чрез телепоща на 17.10.2022г., С. К. е поискала от ВК
„В. ДКС“ изплащане на осигуровки и възнаграждения по Договор на
професионален волейболен състезател ** от 01.09.**г. в размер на 1300 лева :
за месец 01.2022г. – 100 лева; за м.05.2022г.- 400 лева, за м.06.2022г.- 800
лева.
Представени са РКО за изплатени суми от ВК „В. ДКС“ на С. К..
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ по Договор на
професионален волейболен състезател ** от 01.09.**г. са начислени суми за
изплащане за 6188.15 лева/ възнаграждение 800 лева х 9 месеца= 7 200 лева-
1800 лева нормативно признати разходи 25 % или нетна сума за получаване
6188.15 лева, като за периода 22.10.**г. до 27.07.2022г. са изплатени 6800
лева или е надплатена сума от 611.85 лева. Подаването на годишната данъчна
декларация по чл.50 ЗДФЛ е отговорност на физическото лице и се подава в
НАП в утвърдените срокове. Договор на професионален волейболен
състезател ** от 01.09.**г. не е регистриран от работодател в НАП, а от
платец на доходи като се изготвя справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени
доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни
вноски. По Договор на професионален волейболен състезател ** от 01.09.**г.
2
е начислено възнаграждение за 2022г. за сумата от 7200 лева и след
приспадане на нормативно признатите разходи от 25 % на сума от 1800 лева и
начисленото здравно и социално осигуряване за сума от 524.28 лева е
формирана годишна данъчна основа от 4 875.72 лева и начислен ДОД за
487.57 лева. Осигурителният доход по договора е отразен във ведомости за
гражданските договори и е в размер на 600 лева месечно или 5400 лева за
периода 01.09.**г. до 31.05.2022г. В начислените осигуровки не са
начислявани суми за Фонд Общо заболяване и майчинство – 1.40 % и Фонд
Безработица – 0.40 %. Трудовото възнаграждение без намаляване на
нормативно признатите разходи от 25 % в брутен размер е 7 200 лева и в
нетен размер е 5276.66 лева. Договорът е отразен в Декларация №1 по
Наредба №8 от 2005г. с вид осигурен код 14-за работещи без трудови
правоотношения.
От представените разходни касови ордери и съставената таблица
Приложение №2, графа 18 към допълнителната ССчЕ се установява, че
дължимото ежемесечно възнаграждение на ищцата е било изплащано в
брутен размер без удържане на дължимите осигуровки и данък и в този
случай физическото лице дължи внасянето им към НАП, НОИ и др. При това
положение и с оглед на обстоятелството, че е посочен месеца, за който е
извършено плащането се установява следното: заплатено е възнаграждението
за месец септември и октомври **г. с плащания от 22.10.**г. и 25.11.**г.; на
21.12.**г. е заплатена сумата от 500 лева за месец ноември **г.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ищцата се е задължила да упражнява състезателните си права
във ВК “В. ДКС“, да изпълнява решенията на УС и други органи на
управление на клуба, свързани с подготовката, организацията на
представянето на волейболния отбор при участие в Републиканския
шампионат на Република България, националния турнир за купата на
страната, вътрешни и международни спортни турнири.
Естеството на правоотношенията между страните сочат за наличието на
3
договор, който не притежава характеристиките на трудов такъв. Трудовият
договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата
на което едната страна – работник или служител се задължава да предоставя
работната си сила за ползването й от другата страна – работодател като
изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя
ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите
нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които
страните са договорили извършване на определена работа и постигане на
определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника
на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за
граждански правоотношения, оформени като граждански договори за
изработка, поръчка или услуга и други. Съдържанието на трудовия договор
обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл.66 КТ
минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл.66,ал.1 КТ;
допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл.66,ал.2 КТ.
Минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор
включва следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един
сключен трудов договор: място на работа /т. 1/; наименование на длъжността
и характера на работата /т. 2/; дата на сключването на трудовия договор и
начало на неговото изпълнение /т. 3/; времетраене /срок/ на трудовото
правоотношение /т. 4/; размер на основния и удължения платен годишен
отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски /т. 5/; еднакъв срок на
предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор /т. 6/;
основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер,
както и периодичността на тяхното изплащане /т. 7/; продължителност на
работния ден или седмица /т. 8/.
Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се
изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е
предоставянето и използването на работната сила – при трудовото
правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или
служителя през определено работно време, с определено място на работа, при
спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между
работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение
се дължи престиране на определен резултат.
4
Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл.20 ЗЗД
, настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор не
съдържа част от необходимите реквизити на трудовия договор.
Касае се за правоотношение по договор, задължаващ ищцата да
упражнява волейболните си права като състезател в различи турнири в клуба
на ответника респ. за задължение на ответника да заплаща месечно
възнаграждение за срока на договора. При определяне вида на договора е без
значение на какво основание същият е регистриран в НАП.
Предметът на договора обуславя наличието на правоотношение по
специална нормативна уредба, а именно Закона за физическото възпитание и
спорта, който в чл.77 регламентира упражняването на състезателна дейност
чрез сключване на възмезден договор със спортен клуб.
Твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
формулираният петитум са обосновали претенция за заплащане на трудови
възнаграждения респ. наличие на сключен трудов договор между страните,
поради и което искът е квалифициран като такъв с правно основание чл.128,
т.2 КТ.
Изложеното във връзка с вида на договора налага промяна в правната
квалификация на претенцията по реда на неизпълнение на договорно
задължение по чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.77 от ЗФВС. С оглед
обстоятелството, че съдът е разпределил доказателствената тежест съобразно
наведените от страните фактическа твърдения, счита че не е нарушено
правото им на защита при промяната на квалификацията на иска с решението.
Съгласно уведомлението от НАП по справка по чл.73,ал.1 ЗДДФЛ за С.
Т. е декларирано изплатено възнаграждение по извънтрудово
правоотношение за периода 01.01.2022г. до 31.12.2022г. в размер на 7200
преди приспадане на 25 процента нормативно признати разходи, удържани
задължителни осигуровки в размер на 524.28 лева и удържан данък 487.57
лева, като за **г. няма декларирано изплатено възнаграждение по
извънтрудово правоотношение.
Установява се съществено противоречие между представените
ведомости за изплатени суми, подаваните декларации образец 1 към НАП и
уговореното между страните. Декларираните от ответника данни към НАП
относно размера на дължимото възнаграждение не съответства в по-голямата
5
част с договора, сключен между страните. Така например за месец януари
2022г. е посочен осигурителен доход в размер на 2 576.25 лева ; за месец
септември 325 лева, за другите месеци 650 лева и т.н. По ведомости сумите
също се различават съществено. При това положение съдът намира, че
счетоводството на ответника не е водено редовно и доказателствата, въз
основа на които следва да бъдат обосновани решаващите изводи са
приложените по делото разходни касови ордери за получени суми от ищцата
като възнаграждение по процесния договор, предвид че същите са подписани
двустранно от двете страни. От тях се установява, че ищцата е получава
ежемесечно суми за възнаграждение по договора, както следва : 800 лева за
месец септември **г., заплатена с РКО от 22.10.**г.; 800 лева за месец
октомври **г., заплатена с РКО от 25.11.**г.; 500 лева за месец ноември **г.,
заплатена с РКО от 21.12.**г.; 800 лева за месец декември **г., заплатена с
РКО от 31.01.2022г.; 700 лева за месец януари 2022г., съгласно разписка от
08.02.2022г.; 800 лева за месец февруари 2022г., заплатена с РКО от
28.03.2022г.; 800 лева за месец март 2022г., заплатена с РКО от 24.04.2022г.;
800 лева за месец април 2022г., заплатена с РКО от 13.06.2022г. и РКО от
21.06.2022г.; 800 лева за месец май 2022г., заплатена с РКО от 21.07.2022г. и
РКО от 27.07.2022г.
Видно от изброените писмени доказателства е, че на ищцата според
уговореното и реално изпълненото се е следвало чисто възнаграждение в
размер на 800 лева. Задълженото лице е посочвало за кой месец е изплащано
възнаграждението, поради и което следва да се приеме, че е налице
неизпълнено задължение за заплащане на сумата от 100 лева като част от
дължимо възнаграждение за месец януари 2022г. Дали ищцата е подала
декларация по чл.50 ЗДДФЛ е ирелевантно към дължимостта на тази сума.
Сумата от 800 лева за месец май 2022г. е изплатена изцяло на дати
21.07.2022г. и 27.07.2022г. съответно с вписано основание за плащане „аванс
м. май 2022г.“ и „доплащане м.май 2022г.“. И двата ордера съдържат подписа
на ищцата, поради и което се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти и
установяват изпълнение на задължението на ответника за месец май 2022г. в
цялост. Следва да се отбележи, че по идентичен начин е извършено
заплащането на дължимото възнаграждение за есец април 2022г. с два РКО с
посочени основания съответно “аванс април 2022г.” и “доплащане април
6
2022г.”
С оглед на всичко изложено претенцията е основателна за сумата от 100
лева, представляваща дължимо възнаграждение за месец януари 2022г. и
следва да се уважи в тази част, като се отхвърли за сумата от 400 лева,
претендирана като възнаграждение за месец май 2022г.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно уважената част от иска в размер на
80 лева - адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест
на ответника, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
Предвид, че ищецът не е освободен от заплащане на разноски същият
дължи да поеме съответната част от същите съобразно отхвърлената част от
иска, както следва : 40 лева за държавна такса и 320 лева за депозит за ССчЕ,
респ. ответникът следва да поеме разноските за уважената част от иска в
размер на 10 лева за държавна такса и в размер на 80 лева за депозит за ССчЕ,
на основание чл.77 ГПК.
Воден от горното съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВК „В. ДКС“, Булстат : ** със седалище и адрес на
управление гр.В., бул.“** ** I“ №115 да заплати на С. Т. К.,ЕГН:**********
с адрес гр.В., ул.“**“№25, ет.9, ап.79 сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща дължимо възнаграждение за месец януари 2022г. по Договор
на професионален волейболен състезател ** от 01.09.**г. , ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -29.11.2022г.
до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.77 ЗФВС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 400 лева, претендирана като
дължимо възнаграждение за месец май 2022г.
ОСЪЖДА ВК „В. ДКС“, Булстат : ** със седалище и адрес на
управление гр.В., бул.“** ** I“ №115 да заплати на С. Т. К.,ЕГН:**********
с адрес гр.В., ул.“**“№25, ет.9, ап.79 сумата от 80/ осемдесет/ лева,
представляваща реализираните разноски от ищеца за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
7
ОСЪЖДА С. Т. К.,ЕГН:********** с адрес гр.В., ул.“**“№25, ет.9,
ап.79 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненския районен съд сумата от 360/триста и шестдесет/ лева, на
основание чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА ВК „В. ДКС“, Булстат : ** със седалище и адрес на
управление гр.В., бул.“** ** I“ №115 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от
90/деветдесет / лева, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВОС.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8