РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Кюстендил, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20221520101264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., кв. „Г.“ бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, чрез
пълномощника си адв. Д. М. от АК – Кюстендил, съдебен адрес в гр. К., ул.
„Г. №**, ет. *, против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, с адрес за
призоваване в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е представил такъв.
Претендират се разноски.
Представен е и писмен отговор от страна на третото лице-помагач на
страната на ответника – Е. В. Н., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2021 г. в гр. Кюстендил, на
пешеходната пътека на ул. „Ц.“ №***, като пешеходец, движещ се по
пешеходната пътека, ищецът пострадал при ПТП. Произшествието настъпило
в следствие на действията на Е. В. Н., ЕГН **********, който управлявал лек
автомобил „Р.М.“ с рег. № ******** и нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като отнел предимство на движещия се по пешеходната пътека
ищец, блъснал я с предната част на автомобила, поради което тя паднала на
пътното платно, като с това си действие й причинил лека телесна повреда по
непредпазливост.
1
Твърди се, че настъпилият инцидент предизвикал у ищеца негативни
преживявания и психически страдания, разстройство на здравето и страх да
се движи сама навън. По случая било образувано ДП №514/2021 г. по описа
на РУ Кюстендил за извършено от водача на посоченото МПС престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. а, изр. 1, ал. 2, във вр. с ал. 1, б „б“, изр. 1, ал. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на същото място и по същото време е
причинена и средна телесна повреда на друго лице.
С протоколно определение № 88/07.04.2022 г., постановено по НОХД
№333/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил било одобрено
постигнато споразумение между виновния водач и РП – Кюстендил, като
водачът е признат за виновен.
Автомобилът, с който било причинено ПТП към посочената дата и имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Евроинс“ АД, с
полица, валидна до 01.07.2022 г. На основание чл. 380 от КЗ е представена
пред дружеството застрахователна претенция за уреждане на спора
извънсъдебно. С уведомително писмо ищецът е уведомен, че е заведена щета
и след разглеждане на претенцията застрахователното дружество е взело
решение да изплати на ищеца обезщетение в размер на 800 лева, която сума
била значително по-ниска от заявената претенция. Сумата от 800 лева била
изплатена на ищеца по банковата му сметка.
Предвид посоченото, ищецът твърди, че за него възникнал правен интерес
да предяви настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за настъпили неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, от
които 5 000 лева преживени болки и страдания, резултат от настъпилото ПТП
и 1 000 лева обезщетение за преживян стрес, уплах и психически страдания,
изразяващи се в нервно напрежение и депресия, безпокойство и уплах, ведно
със законна лихва върху общия размер от 6 000 лева, считано от датата на
настъпване на ПТП – 01.08.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК , ответникът е представил отговор, като
счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва по основание и
размер. Не се спори, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение, не се оспорва и фактът, че процесното ПТП е настъпило
поради виновно поведение на застрахован в „ЗД Евроинс“ АД.
Оспорва се настъпването на твърдените неимуществени вреди, тъй като
счита, че при нормално стечение на обстоятелствата не биха настъпили
подобни психически последствия от падане на колената след удар с МПС.
Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди, тъй като били
предявени в завишен размер. Оспорва и дължимостта на мораторна лихва,
считано от 01.08.2021г., тъй като извънсъдебната претенция била предявена
на 19.05.2022 г., като от тогава е започнал да тече срок от 15 работни дни
съгласно чл. 409 от КЗ, като законната лихва се дължала едва след изтичането
на този срок.
2
Конституираното по делото трето лице-помагач, чрез пълномощника си
адв. С. М., е представило отговор, като оспорва изцяло предявената искова
претенция поради неоснователност, като моли съда да я отхвърли. Твърди се,
че от представените с исковата молба доказателства било видно, че ищецът е
получил травми, от които се е възстановил без усложнения в очаквани
срокове. Сочи се, че процесното ПТП не е в състояние да доведе до
посочените в исковата молба болки и страдания. Не била налице причинно-
следствена връзка между деянието и вредата. Била налице несъразмерност на
претенцията. Оспорва се размерът на претендираните неимуществени вреди,
като се сочи, че претенцията е завишена многократно. Изплатената сума в
размер на 800 лева покривала пълния размер на претърпените вреди от ищеца.
Алтернативно се иска намаляване на претенцията. Взима отношение по повод
доказателствените искания на ищеца.
Моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло, алтернативно същата
да бъда намалена съгласно принципа по чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложения по делото заверен препис от констативен протокол за
ПТП от 01.08.2021 г., неоспорен от ответната страна, е видно, че на
01.08.2021 г. Е. В. Н., като водач на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с
рег. № *********, е причинил пътно-транспортно произшествие в гр.
Кюстендил, ул. “Ц.О.“ №*** – пешеходната пътека, като е блъснал три лица,
намиращи се на пешеходната пътека, едно от които е ответницата. На водача
е съставен АУАН №380593 от 01.08.2021 г. По случая е образувано ДП
№514/2021 по описа на РУ- гр. Кюстендил за извършено от водача
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, изр. 1, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, изр. 1,
ал. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на друго лице със същото
деяние е причинена средна телесна повреда. С Определение №88/2022 г.
постановено по НОХД №333/2022 г. по описа на КРС е одобрено
споразумение между водача на МПС и КРП. Наложено му е наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 от
НК същото е отложено с изпитателен срок от 3 г., както и е наложено
наказание „лишаване право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. Не се
спори между страните, че с виновното си поведение Н. е причинил ПТП на
процесната дата, с което нанесъл травми на ищцата. Не е спорно по делото, че
процесният автомобил автомобил има сключена застраховка гражданска
отговорност в ответното дружество, което се установява и от уведомително
писмо с изх. №4139/2/31.05.2022 г. /л. 30 от делото/, с което ответникът сочи,
че във връзка с настъпването на застрахователно събитие на 01.08.2021 г. е
изплатила на ищцата сума в размер на 8 00 лв. Представен е лист за преглед
3
на пациент от 03.08.2021 г., в което е отразено, че контузните рани на ищцата
са в резултат на ПТП.
По делото е разпитана свидетелката В.ка Станкова. Съдът кредитира
показанията й като достоверни и обективни и от тях се потвърждават
констатациите, че ищцата на 01.08.2021 г. е била блъсната от на пешеходна
пътека в гр. К. в близост до пожарното управление от лек автомобил. В
резултат на това краката на пострадалата били ожулени, а ръката й -
посиняла. След инцидента Н. била много уплашена. Ищцата дълго време
чувствала страхови усещания, когато излизала навън и свидетелката я
придружавала.
По делото е назначена и приета като обективно изготвена съдебно-
медицинска експертиза от вещото лице В. Н., съгласно която в резултат на
ПТП на 01.08.2021 г. на П. Н. са причинени мекотъканни контузии, болка и
възможно охлузване на двете колена, както и натъртване на и болка в
областта на дясната ръка. Посочено е, че уврежданията са причини, поради
удар с неголяма сила с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са
получени по време и начин, посочен от пострадалата Н. – при ПТП и
блъскането й като пешеходка от лек автомобил и последващо падане върху
пътната настилка. Уврежданията са причинили болка и страдание на ищцата.
Допълнено е в заключението, че срокът за възстановяването й е около две-три
седмици.
Изготвена и приета по делото като обективно реализирана е и съдебна-
автотехническа експертиза от вещото лице Ф. К.. В заключението е прието,
че причина за произшествието е пресичането на траекториите на колата и
пешеходците, в следствие на нарушаването правилата за движение по
пътищата от страна на водача на МПС. Автомобилът се е движел в посока от
изток на запад, като скоростта му е била 49 км/ч, а спрямо посоката на
движение на автомобила пострадалата ищца се е движила отдясно наляво,
като е тръгнала от северния тротоар към южния. Преди да удари ищцата
автомобилът първо е ударил друга пешеходка. Относно механизма на удара е
установено, че той е станал с лявата странична част на колата в задната част
на долните крайници на Н.. Технически е преценено от вещото лице, че
водачът е бил в състояние да спре движението на автомобила преди контакта
му с пешеходците, като водачът е могъл да забележи хората на пешеходната
пътека 40, 80 м преди контакта, като опасната зона за спиране е била 29, 80 м.
Изготвена и приета по делото като обективно реализирана е и съдебна-
психиатрична експертиза от вещото лице В. Р.. В заключението е посочено,
че при освидетелстването на Н. са установени симптоми на преживяна
психотравма, довела до стресова реакция, изразила се в нарушена адаптация,
тревожност, колебания в настроението, нарушения на съня, по-интензивни в
първите дни на травмата и продължила до 3 месеца след това. Липсва риск от
развиване на по-тежко психично разстройство.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответното
4
дружество е платило обезщетение на ищцата в размер на 800 лв. във връзка с
пътния инцидент.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната обстановка
съдът прие за безспорно доказана на база събрания доказателствен материал
по делото.
С оглед така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Според чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи наличието на застрахователно правоотношение между виновния
причинител на вредата – Емануил Н., който е и трето лице – помагач по
делото и ответника - застраховател.
От приложения по делото заверен препис на констативен протокол за
ПТП от 01.08.2021 г. /л. 20 от делото/, неоспорен от ответната страна, е
видно, че на 01.08.2021 г. Е. В. Н., като водач на лек автомобил марка „Р.“,
модел „М.“ с рег. №******** е причинил пътно-транспортно произшествие в
гр. Кюстендил, ул. “Ц. О.“ №*** – пешеходната пътека, като е блъснал три
лица, намиращи се на пешеходната пътека, едно от които е ответницата.
Субективният елемент на деликта – вината, се презюмира (чл. 45, ал. 2
от ЗЗД).
Деянието на водача на лекия автомобил е противоправно, тъй като са
нарушени разпоредби от ЗДвП. В този смисъл е и заключението по
допуснатата СТЕ, а видно от отбелязването в протокола на виновния водач
бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
нарушение №380593/01.08.2021 г. Протоколът не бе оспорен по надлежния
ред, като съдът възприема констатациите в него, защото от една страна се
подкрепят и от другите доказателства по делото, а и защото в трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление – спр. решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на
ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. В случая
Протоколът е съставен след посещение на място, в изпълнение на
5
задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125 от ЗДвП, да посетят
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има
пострадали лица. Същият установява, че материализираното в него изявление
изхожда от лицето, което го е подписало, респ. документът се ползва с
формална доказателствена сила и съдът му се доверява, доколкото въпреки
указаната доказателствена тежест ответното дружество не е ангажирало
доказателства и не е заявило искания за събиране на такива, които да
опровергаят описания в протокола за ПТП механизъм на реализирането му.
Следва да се има предвид и че с факта на плащане на обезщетение на Н.,
отделено за безспорно обстоятелство по делото, от ответното дружество
последното напълно приема противоправното поведение на застрахования и
настъпилото ПТП на процесната дата.
Настъпилите телесни увреждания, както и причинната връзка между тях
и процесното ПТП се установяват от приетите и неоспорени заключения по
допуснатите СМЕ. Според вещото лице Н. контузиите на Н. е възможно да са
причинени по начина, посочен от същата, т.е. в резултат на ПТП и
последвалото от това падане на ищцата на пътното платно. Относно съдебно-
психиатричната експертиза в. л. Р. е изяснила, че острата реакция на стрес у
Н. с последващо нарушение в адаптацията е било по-интензивна в началните
дни след инцидента и постепенно е отслабвало негативното усещане,м като
общо е продължило около 3 месеца. Разпитът на свидетелят С. и
заключението на вещото лице К. по съдебно-техническата експертиза
поясняват настъпването на ПТП на процесната дата и състоянието на
пострадалата непосредствено след инцидента, както и в известен период след
това.
Ето защо отговорността на ответното дружество следва да бъде
ангажирана по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Спорен по делото бе въпросът за размера на причинените
неимуществени вреди. В този аспект следва да се посочи, че отговорността на
застрахователя по е в същия обем като тази на застрахованото лице
(делинквента), но е лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от
346 от КЗ. Делинквентът, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички
преки и непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл.
52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо. Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото
обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера му. В случая се касае за мекотъканни контузии в
областта на двете коленни стави и на дясната ръка, причинили болка и
страдания - от физическа страна, и остра стресова реакция с нарушена
адаптация – протичаща за около три месеца, от психическа страна.
6
Ето защо съдът намира за справедливо обезщетение в общ размер на
4000 лв. относно физическите и психическите неблагополучия на Н., и като
взема предвид факта, че ответникът вече е платил 800 лв. за отрицателните
емоции и наранявания, то ще постанови осъждане на ответника за останалата
сума – 3 200 лв.
Посочената сума се дължи ведно със законна лихва от датата на
деликта – 01.08.2021 г., съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, като
позоваването от страна на ответното дружество на нормата на чл. 409 от КЗ е
неоснователно, т. к. предвиденото в нея съобщаване няма отношение към
момента, от който се дължат лихви на увреденото лице в настоящата
хипотеза. В това отношение съдебната практика е трайна и непротиворечива,
още повече, че разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ ограничава възраженията,
които застрахователят може да прави по предявен срещу него пряк иск на
увреденото лице и той не може да се позовава на липсата на уведомяване.
От горното следва, че предявената претенция на ищеца е частично
основателна – до размера от 3 200 лв., както и законна лихва върху тази сума,
считано от датата на деликта – 01.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за горницата до пълната претенция от 6 000 лв. съдът ще я
отхвърли като неоснователна и недоказана.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски, както и третото
лице - помагач.
Видно от представения по делото договор за правна помощ ищецът е
договорил заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Освен това ищцата е била освободена от държавни такси, поради което
възнагражденията за вещите лица изцяло и дължимата държавна такса,
съобразно уважената част от иска, трябва да бъдат платени от ответника по
сметка на съда. Поради това ответникът ще бъде осъден да плати 426, 67 лв.
на ищцата - разноски за адвокатско възнаграждение, а ищцата ще бъде
осъдена да плати юрисконсултско възнаграждение в размер на 93, 33 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Наред с това ответното дружество ще
бъде осъдено да плати по сметка на КРС 128 лв. – държавна такса върху
уважената част от иска, както и 1012,20 лв. – възнаграждения за вещи лица,
платени от бюджета на съда.
Искането на процесуалния представител на третото лице – помагач за
присъждане на разноски, то искането е неоснователно по аргумент на чл. 78,
ал. 10 от ГПК, поради което такива няма да бъдат присъждани.
По възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата възнаграждение за адвокат, при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
което съдът намира за неоснователно. Според Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, предвид
предмета на спора, цената на иска и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
7
Наредбата и осъществилите се процесуални действия, платеното такова в
размер на 800 лв. не се явява прекомерно, съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото. Наред с това следва да се отбележи,
че са проведени три открити съдебни заседания, като макар и в част от тях да
не са извършвани процесуални действия, представител на ответника се е
явявал, а размерът на изплатеното възнаграждение е по-малък от минималния
такъв, предвиден в Наредбата.
Доколкото липсва изявление по см. на чл. 102 от ЗЗД, съдът не може
служебно да извърши компенсация на насрещните вземания за разноски.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, с адрес за
призоваване в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Б. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. К., кв. „Г.“ бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап.
**, сумата в размер на 3 200,00 лв. (три хиляди и двеста лева),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в мекотъканни контузии на двете коленни стави и в областта
на дясната ръка на Н., причинили болки и страдания, както и остра реакция на
стрес с последващо нарушение на адаптацията, при настъпило на 01.08.2021 г.
пътно-транспортно произшествие, причинено от Е. В. Н., ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № ********,
застрахован от ответното дружество, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на деянието - 01.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
6000, 00 лв. отхвърля иска, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, с адрес за
призоваване в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Б. Н., ЕГН **********, с адрес вгр. К., кв. „Г.“ бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **,
сумата в размер на 426, 67 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и 67 ст.),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Б. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. К., кв. „Г.“ бл. ***, вх.
„*“, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно дружество „Евроинс“
АД, с адрес за призоваване в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, сума
в размер на 93, 33 лв. (деветдесет и три лева и 33 ст.), представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, с адрес за
призоваване в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 128 лв. /сто двадесет и осем
лева/ - държавна такса, съобразно уважената част от иска, както и 1 012, 20 лв.
/ хиляда и дванадесет лева и 20 ст./ - платени от бюджета на съда
възнаграждения по експертизи в производството.
Настоящият съдебен акт се постанови при участието на трето лице–
помагач - Е. В. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Р.“ №*.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-
седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9