№ 47160
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110136597 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба и уточнителни молби от Д. П. С.
срещу М. П. С..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира, че с оглед наведените от ищеца твърдения, както и уточненията,
направени с уточнителната молба от 10.10.2024 г., предявеният иск следва да се
квалифицира по чл. 61 и сл. ЗЗД. Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и може да бъде
предявен, когато ищецът не разполага с друг иск за защита на правото му.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Съдът намира, че следва да допусне събирането на гасни доказателствени
средства чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане от ответника за
установяване на обстоятелствата по т. 4 и т. 5 от доказателствените искания в отговора
на исковата молба. Искането за допускането до разпит и на втори свидетел за
обстоятелствата по т. 4 ще бъде преценено от съда в хипотезата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде уважено и искането на ответника съдът да задължи ищеца на
основание чл.176 ГПК да се яви лично в съдебното заседание, за да отговори на
поставения в т. 6 от доказателствените искания в отговора на исковата молба въпрос.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели при режим на довеждане от ответника – един за установяване на
фактите по т. 4 и един за установяване на фактите по т. 5 от доказателствените искания
в отговора на исковата молба.
1
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ответника за водене на допуснатите до
разпит свидетели в първото по делото открито съдебно заседание, като при
неизпълнение без представяне на доказателство за уважителна причина,
производството по делото ще продължи без събиране на допуснатото доказателство.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 ГПК ищеца Д П С да се яви лично в
насроченото по делото първо открито съдебно заседание, за да отговори на въпроса:
„Вярно ли е, че в периода от м. май 2019 г. до м. януари 2023 г. лек автомобил
„Мерцедес Е280“ с рег. № ******** е ползван от него и от приятелката му М?“
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в съдебно заседание и ако откаже да
отговори без основателна причина, както и ако даде уклончиви или неясни отговори,
то съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за чието изясняване е
направено искането.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.01.2025
г. от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от молба с вх. № 356917/07.11.2024 г..
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове по: 1/
чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 801,99 лева – главница, представляваща
заплатени от ищеца месечни лизингови вноски за периода от 13.05.2019 г. до
20.12.2022 г., дължими от ответника по договор за обратен лизинг от 2019 г., сключен с
„Амиго Лизинг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба до погасяването и 2/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2207,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 06.07.2021 г. до 18.06.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът М. С. е сключил договор за обратен лизинг с
„Амиго Лизинг“ ЕАД през 2019 г. за предоставяне на ползването на лек автомобил
„Мерцедес Е280“ с рег. № ********, срещу което се е задължил да заплаща
ежемесечни лизингови вноски. В периода от 13.05.2019 г. до 20.12.2022 г.
лизингополучателят бил заплатил само 2 от общо 31 вноски, други 2 вноски са
заплатени от застрахователя „Евроинс“ АД като обезщетение, при което останали
неплатени 27 месечни вноски и застрахователни премии на стойност общо 18 651,99
лв., които били заплатени от ищеца. Посочва, че ищецът е заплатил на 20.12.2022 г. и
последната лизингова вноска в размер на 5 000 лв., след което лизингополучателят М.
С. е придобил собствеността върху лизинговата вещ според условията на договора.
Посочва, че размерът на заплатените от ищеца лизингови вноски (без
застрахователните премии, дължими по договора за лизинг) е 17 801,99 лв. С
последваща уточнителна молба излага твърдения, че плащанията са направени от
ищеца с негови лични средства, със знанието и съгласието на ответника. Счита, че
сумата следва да му бъде възстановена от ответника, тъй като задълженията към
„Амиго Лизинг“ ЕАД били на ответника, а не на ищеца, който реално е изпълнил
неговите задължения. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на
заплатената от ищеца сума, поради което претендира и обезщетение за забава върху
процесната сума. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Посочва, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и се прилага
единствено, когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити, а в случая това не
е така. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, че ответникът е придобил
собствеността върху процесния лек автомобил, както и че ищецът е заплатил последна
2
лизингова вноска на стойност 5 000 лв., както и че е заплатил останалите вноски по
договора за лизинг. Твърди, че ищецът и ответникът са братя и по време на действие
на процесния договор за лизинг са били в отлични взаимоотношения, поради което
ищецът, заедно с жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство, са
ползвали процесния лек автомобил и между страните е имало неформална уговорка
ищецът да заплаща лизинговите вноски, но поради финансови затруднения ищецът
често е забавял плащането на лизинговите вноски, поради което се е налагало
ответникът да заплаща лизингови вноски или да дава пари на ищеца, за да може той
да заплати лизинговите вноски. Посочва, че предвид доверието между страните
ищецът е разполагал с пълномощно за представителство на дружеството „Фул мобайл
сървисиз“ ООД, включително право да оперира с парични средства на дружеството, в
което съдружник и управител е ответникът и поради това ищецът често е теглил пари
от банковата сметка на дружеството, с които е погасявал не само свои лични
задължения, но и суми по договора за лизинг. Твърди, че в периода от 17.09.2019 г. до
08.12.2020 г. ищецът е изтеглил около 15 000 лв. от сметка на дружеството и с част от
тази сума директно е заплатил задължения по договора за лизинг. Въпреки уговорката
между страните, ищецът не е погасявал лизинговите вноски, поради което
лизингодателят „Финансити“ ЕАД (с предишно наименование „Амиго лизинг“ ЕАД) е
изпратил съобщение на ответника, че ако не заплати сумата от 5 598,27 лв., договорът
ще бъде прекратен, както и ще бъдат начислени значителни по размер неустойки,
както и следва лизинговият автомобилът да бъде върнат. Поради това на 10.01.2023 г.
ответникът е заплатил сума в размер на 6750,17 лв. След това отношенията между
страните силно се влошили. Оспорва, че заплащането на процесните суми от страна на
ищеца е без основание, тъй като с договора за лизинг се предоставя ползване на
лизинговата вещ, а макар страна по договора да е ответникът, процесния автомобил е
ползван от ищеца. Поради това заплащането на лизинговите вноски е насрещна
престация за осъщественото от ответника ползване на лизинговата вещ, поради което
не е налице обедняване на ищеца. Оспорва размера на иска. Релевира възражение за
давност на всички претендирани суми (главници и лихви) с настъпил падеж преди
18.06.2021 г., като твърди, че вземанията, претендирани от ищеца са периодични
вземания, тъй като касаят заплащане на лизингови вноски. Оспорва изпадането на
ответника в забава, тъй като последният не е получавал покана за плащане. Посочва,
че някой от вземанията за лихва за забава се претендират за период, преди да е
изплатена съответната сума, върху които се начисляват. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ че ответникът е страна по договор за лизинг на процесния
автомобил в процесния период; 1/ че ищецът е извършил твърдяната работата /със
собствени средства/ за заплащане на дължимите лизингови вноски на автомобила в
процесния период; 2/ че е предприел работата уместно, същата е била добре
управлявана и е била в интерес на ответника; 3/ размера на направените разходи за
предприетото управление на чуждата работа.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението си към ищеца.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
3
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест
на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, 1/ че ищецът и ответникът са братя, 2/
че между М. П. С. и „Амиго лизинг“ ЕАД през 2019 г. е сключен договор за лизинг на
лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ********; 3/ че ищецът е заплащал
лизинговите вноски за процесния автомобил в твърдения размер.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4