Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 29.01.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Н.,
като разгледа докладваното от съдията, гр.д. ***812 по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена
от ***представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Р.А.К., ЕГН **********,
и Л.Л.К., ЕГН **********,***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на солидарна дължимост на сумите: ***, представляваща главница за
периода от ***сумата ***представляваща лихва за забава за периода от ***ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по ***. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжниците по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са
ползватели на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство
и връчването по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , според ищеца, поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***,
и лихва върху главницата. Претендират се разноски.
Особеният представител на двамата ответници оспорва, че
ответницата Р.А.К. е собственик на целия имот, сочи се, че не са налице
доказателства ответникът Л.Л.К. да има собственост в имота или доказателства да
е съпруг на първата ответница. Твърди се, че не е налице солидарност на
вземанията. Оспорва се размерът на вземанията, поради липса на доказателства,
представени от трето лице – топлинния счетоводител, липса на доказателства за
договор между съсобствениците и топлинния счетоводител. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ***по описа на *** се установява, че
ищецът е депозирал на *** пред *** заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява
се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение ***/***, която е връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на ***е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на ***/съобразно обявеното в РБългария извънредно положение от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. и спрените през това време процесуални срокове/,
той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема
за допустим.
Доказа се по делото,
че на ***ответницата Р.А.К., е подала до ищеца молба-декларация, с която е
поискала да бъде открита на нейно име партида за плащане на отопление и топла
вода за имота на ***. Представила е и нотариален акт за дарение от ***, с който
нейните родители са й дарили 2/12 ид.ч. от дворното място на този адрес и
½ ид.ч. от целия първи етаж от общата жилищна сграда. Видно от
представената справка от Службата по вписвания гр. П., на ***единият от
съсобствениците в имота Р.Л.К.е продала на ответницата Р.А.К. своята собствена
¼ ид.ч. от жилището на *** – апартамент ***, през време на брака на
ответницата с ответника Л.Л.К. /сключен на ***За този имот са представени
съобщения и до двамата ответници, за задължения към Община П. за местни данъци
и такси за 2020г. Липсват актове на разпореждане с имота от тяхна страна до
края на исковия период, имотът е бил ипотекиран от тях и от третия
съсобственик, като последното отбелязване в имотния регистър за имота е
заличаване на учредена договорна ипотека през ***От представеното извлечение от
счетоводна сметка по партидата с ***, и разбивката на задължения по пера /л. 24
от делото/, както и от представените от ищеца месечни отчетни фактури за
потребление на ТЕ в имота, се установява, че през периода от ***е била
начислена сума в общ размер на ***, която е за ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, отопление с ИРУ, отопление без ИРУ, за част от периода – за Битово
горещо водоснабдяване и за дялово разпределение. От представения приемо-предавателен
протокол от ***е видно, че е приета за годна водно-елеваторна отоплителна
инсталация за адресите на ***, като за имота на *** е бил сключен договор за
доставка монтаж и включване в експлоатация на прибори за измерване и отчитане
на ползвана ТЕ. При съобразяване разпоредбата
на чл.31, ал.1 от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода
на забава, ищецът Топлофикация-П. е начислил върху дължимите главници, отчетени
с фактури за всеки един месец и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ
размер на ***При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното: Доказа се по делото, че ответницата Р.А.К. е собственик на ½ ид.ч. на недвижимия
имот в гр. ***, а в режим на СИО двамата ответници са придобили ¼ ид.ч.
от него чрез покупка преди исковия период, но по време на сключения между тях
брак. Независимо, че двамата ответници не са единствени собственици на жилището,
в случая има открита партида за имота само на
името на ответницата. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство
за качеството на потребители на топлинна енергия на ответниците - собствеността
на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено
в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители
на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа
се по делото че двамата ответници имат обща и неделима част от собствеността на
имота, за разходите за която отговарят като съпрузи при условията на
солидарност съгласно чл. 32 ал. 2 от СК. Фактът, дали имотът е в режим на
съсобственост и с други лица има правно значение само във вътрешните отношения
между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с
ползването на имота – чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността.
Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е видно както от
молбата на ответницата за откриване на сметка при ищеца за този имот, така и от
доказателствата, че за този имот и за друг такъв – на *** на същата улица е
одобрена за експлоатация отоплителна инсталация още през ***Ирелевантно в случая е, че по
делото не представен договор между страните - между страните са налице
договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила
и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно, че в сградата
има изградена топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на
претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни
права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало
потребление на ТЕ в общ размер на ***, която е била за уреди с и без ИРУ, за
определена част от периода е била и за БГВ. Тежестта на доказване на плащането
на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в тази насока
доказателства по делото не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на ответниците на потребители, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради
незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и
начислените лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло. Както беше посочено и по-горе, за заплатеното
от един или част от съсобствениците, отношенията следва да се уредят само между
тях на осн. чл. чл.30, ал.3 от ЗС, а не в настоящето производство, в което не
участват и всички съсобственици.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство,
възлизащи на 75.00лв. държавна такса, 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено
от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, 300.00лв. – внесен депозит за особен
представител на ответницата, 5.00лв.- за издаване на удостоверения, или общо 480.00лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство,
възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
Р.А.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ***с ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумите:
***, представляваща главница за периода от ***за незаплатено ТЕ в имот в гр.***,
и ***представляваща лихва за забава за периода от ***ведно със законната лихва
върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение ***по ***.
ОСЪЖДА Р.А.К.,
ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Т.П.”ЕАД с ***, със седалище и
адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 480.00лв.
ОСЪЖДА Р.А.К.,
ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Т.П.” ЕАД, с *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по ***на *** в размер на 75.00лв.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: