№ 1315
гр. Плевен, 23.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430101576 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Х.А. против *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Община
***, град ***, ***, представлявано от Управителя - Димитър Илиев Трайков.
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД с цена на иска
26257.04 лв. и чл.86, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 1887.32лв.
Съгласно чл. 104, т.4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000
лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания
по актове за начет.
В настоящия случай, цената на исковете определена по реда на чл. 69,
т. 1 ГПК е в размер на търсената сума, а именно 26257,04 лв. и 1887,32 лв.
В исковата молба е посочено, че ответното търговско дружество през
2022 е установило контакти с ищеца и е закупило общо 2672.8 литра течни
торове, на обща стойност 44028лв. с включен данък добавена стойност /ДДС/.
Посочено е, че за отделните доставки са издадени описаните в исковата молба
фактури, както и нареждания за експедиция.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът намира, че по
същество се твърди, че между двете търговски дружества – страни по делото
са установени трайни търговски взаимоотношения. В случая не се касае за
1
сбор от инцидентни доставки по отделни фактури, всяка от които да има
самостоятелен характер и да представлява отделен иск по чл. 327 от
Търговския закон. Вземанията, за които претендира ищецът, произтичат от
сключения между страните договор за търговска продажба на течни торове,
респ. от трайно установените търговски отношения между страните при
неговото изпълнение, поради което претенцията за тези вземания относно
цената във връзка с неговото изпълнение представлява един иск. В тази
връзка следва да се отбележи, че самият ищец е формулирал искане за
присъждане на една обща сума като дължима по договора с ответника, а не
излага самостоятелни основания и няма претенции за присъждане на отделни
суми по всяка една от фактурите, дължими на различни основания. Исковата
молба и начинът, по който са изложени обстоятелствата и е формулирано
искането, са определящи за извода на съда, че става дума за един иск на
договорно основание с обща цена от 26257,04 лева, макар и образувана от
отделни суми по описаните фактури. В този смисъл и самия ищец е посочил
цената на иска общо за сумата от 26257,04 лв. и е направил едно искане за
присъждане на посочената обща сума, а не е предявил отделни искове за
вземанията по всяка една от описаните в исковата молба фактури, нито са
изложени твърдения в исковата молба, че за всяка доставка по всяко отделна
фактура страните са се договаряли отделно.
Ето защо съгласно изискванията за родова подсъдност за разглеждане на
делата и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, компетентен да разгледа
предявената искова претенция с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79 ал.1
ЗЗД с цена на иска 26257.04 лв. е Окръжен съд.
На основание чл.104, т.6 ГПК, подсъдни на ОС като първа инстанция са
исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск,
подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото
производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД с цена на иска 26257.04 лв. и чл.86,
ал. 1 ЗЗД с цена на иска 1887.32лв. са родово подсъдни на окръжен съд като
първа инстанция.
С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на
предявения иск, по което компетенен да се произнесе е съдът, компетентен
2
да се произнесе по предявения иск, поради което РС-Плевен не дължи
произнасяне по него.
Съдът намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело
и да го изпрати по подсъдност на Окръжен съд-Плевен доколкото искът е
предявен в РС-Плевен, а за местната подсъдност в настоящия случай, съдът
не следи служебно, а само по своевременно направено възражение.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК заинтересованата страна може да
обжалва определението във връзка с подсъдността.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №********** 1576/2023 г. по
описа на РС Плевен и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО за разглеждане по подсъдност
на Плевенски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Плевенски
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3