Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 130 31.X.2019 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна
колегия
в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : ФИЛИП ФИЛИПОВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при секретаря Женя Григорова
прокурора Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело № 349 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл.313
и сл. от НПК.
С Присъда № 2 от 25.І.2019 год.,
постановена по НОХД № 65/2018 год., РС – Харманли е признал подсъдимите А.С. /A. S./, А.Б. / A. B./, Н.Б. /N. B./, Д.Ш. /D. S./, З.Т. /Z. T./, З.Х. /Z. Н./, И.Б. /I. B./, К.У. /K. U./, А.М.А. /A. M. A./, М.Х. / M. H./, Ф.А. /F. A./, Ф.С. /F. S./, Х.М. /H. M./, Ш.Г.Х. /S. G. H./, А.Р.Х.
/A. R. H./, Б.Т.
/B. T./, Ф.Д.Д.
/F. D. D./, Д.А.
/D. A./, Н.Е.Г. /N. E. G.,/, Н.Х. /N. H./, А.С. /A. S./ за виновни в това, че на 24.11.2016 год. в гр. Х., Х. област, в *******
********* ***** в съучастие като
извършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителна дързост и цинизъм, и е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта (служители на ** Х., ** *** Х., *** К., *** П. и *** П.), изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като
подсъдимите Д.А., Н.Е.Г., Н.Х. и А.С. макар и непълнолетни са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките
си, поради което и на основание чл. 325
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от Наказателния кодекс, а за гореизброените четирима непълнолетни
подсъдими – и във вр. чл.63 ал.1 т.4 от същия и във вр. с чл. 54 от Наказателния кодекс наложил на всички
подсъдими наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Изтърпяването
на така наложеното наказание отложил на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години за всички пълнолетни подсъдими, и съответно на осн.
чл.66 ал.1 вр. чл.69 ал.1 от НК - с изпитателен срок
от 1 година за четиримата непълнолетни подсъдими Д.А., Н.Е.Г., Н.Х. и А.С.
Със същата присъдата РС – Харманли
признал всички подсъдими за невиновни в това, че на 24.11.2016г. в гр. Х., Х. област, в *****
****** ****** в съучастие – като извършители, повредили и
унищожили противозаконно чужди недвижими вещи - сгради, съоръжения и оборудване
(халета № **, ** и **,
столова, нов приемателен център и баня) и движими вещи на терен - 52 бр.
бетонни колчета, 5 бр. алейни осветителни тела и 30
бр. кранове сферични l/2 цола, собственост на ***** ****** ***** гр.Х. при Държавна агенция за
бежанците гр.София, като вредите възлизат на 83 543.16 лева, и повредили
специализиран водоносен автомобил марка "MOL", модел
"MSB-18" с per.N ********, собственост на *** - П., като вредите възлизат на 1 551.00лв., или от
деянието са причинени значителни вреди на обща стойност 85 094.16лв., като
Д.А. , Н.Е.Г., Н.Х. и А.С. макар и непълнолетни са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, поради което
по предявеното им обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 5 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
а за четиримата непълнолетни подсъдими – и във вр.
чл.63 ал.1 т.4 от НК ги оправдал.
В съответствие с така постановената присъда поставил в тежест
на подсъдимите направените по делото разноски и се произнесъл по веществените
доказателства, които постановил да се върнат на лицата, от които са били
иззети, доколкото не са били предмет, нито са послужили за извършване на
престъплението.
Недоволен от така постановената
присъда в оправдателната и́ част, е останал прокурор от РП – Харманли,
който в законния срок я протестира с оплакване, че е неправилна в същата част. Безспорно била установена
фактическата обстановка, според която подсъдимите били извършили при идеална
съвкупност и еднородност на вината – общ пряк умисъл и второто престъпление, за
което им е било повдигнато обвинение. Налице бил съвместен принос на всички
подсъдими в причинените от тях значителни имуществени вреди на *** – Х. и *** – гр. П. Поради това моли съда да отмени атакуваната присъда в
оправдателната и́ част и да признае подсъдимите за виновни в извършване и на
престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Недоволна от така постановената
присъда в осъдителната и́ част останала адв. П.К.-Д.
– защитник на подсъдимия А. С., която в законния срок я обжалва с доводи за
нейната неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Събраните по делото
доказателства изключвали вината на подсъдимите за извършване на инкриминираното
деяние, за което са били признати за виновни, поради което в тази си присъдата
почивала единствено на предположения. Моли съда да признае подс.
С. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по
чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 вр.
чл.20 ал.2 от НК.
Недоволна от така постановената
присъда в осъдителната и́ част е останала адв. Т.М.
– защитник на подс. Б.Т. и Ф.Д., която в законния
срок също я обжалва с доводи за нейната неправилност и необоснованост в същата
част. Изложените от районния съд изводи от фактическа и правна страна не
съответствали на събраните по делото доказателства. Моли съда да признае за невиновни
подсъдимите Б.Т. и Ф.Д. и по обвинението
в престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Присъдата е обжалвана в законния
срок и от адв. Г.С. – защитник на подс.
К.У., А.Р.Х., Ф.С., Ш.Г.Х., Н.Е.Г.,
Д.А. и М.Х., в осъдителната
и́ част като незаконосъобразна и немотивирана. Не било доказано
авторството на деянието, квалифицирано по чл.325 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Моли съда да признае подсъдимите за невиновни.
Недоволна от постановената от РС –
Харманли присъда в осъдителната и́ част останала и адв.
Т.Д. – защитник на подс. И.Б., З.Х., Ф.А., Н.Б. и Д.Ш.,
която я обжалва в законния срок с доводи за нейната неправилност и
необоснованост. Събраните по делото доказателства установявали извършването на
хулигански действия и увреждането на чуждо имущество, но не и самоличността на извършителите
на инкриминираните деяния. Свидетелите не разпознавали нито един от подсъдимите
като такъв. Моли съда да отмени обжалваната присъда.
В законния срок присъдата е
обжалвана в осъдителната ѝ маст и от защитника
на подс. З.Т., А.Б., А.С., А.М.А., Н.Х. и Х.М. – адв. С.М. с доводи за незезаконосъобразност,
неправилност и явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.
Против прокурорския протест и
подадените от защитниците на подсъдимите въззивни
жалби писмени възражения не са постъпвали.
С протеста и жалбите не се правят доказателствени искания, такива страните нямат и пред
настоящата инстанция.
В производството пред въззивната инстанция представителят на ОП – Хасково намира
жалбите за неоснователни и поддържа протеста. Присъдата била постановена при
изяснена фактическа обстановка. В случая било трудно да се установи всяко едно
конкретно действие на подсъдимите, с оглед факта, че в размириците участвали
голяма група от хора – около 1 000 души, но безспорно било, че именно
подсъдимите били най-активната част от тази група при извършените хулигански
действия и нанасяне на щети по имуществото, като подс.
И.Б., А.Б., Н.Б. и З.Х. имали особено активна роля в извършените деяния, като
освен, че лично са участвали – давайки пример, те подстрекавали и останалите.
Показанията на св. В. и З. били категорични, че
подсъдимите извършили престъпленията, в които са обвинени. Моли съда да отмени
присъдата в оправдателната и́ част и да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатите им обвинения. По отношение на индивидуализацията на наказанията на
подсъдимите, прокурорът пледира на непълнолетните да бъде определено наказание
при условията на чл. 63, ал. 1, т.3 от НК, по реда на чл. 54 от НК в размер
около 1 година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
В с.з. пред въззивния
съд подсъдимите не се явяват. Явяват се техните защитници, които поддържат
депозираните жалби. След приобщени справки от ** *** – Х., от Министерство на
правосъдието – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, Националната
следствена служба при Прокуратурата на Република България и държавна агенция за
бежанците при МС, настоящата инстанция прие, че са налице основания делото да
се разгледа в тяхно отсъствие в хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 и 2 от НПК.
Защитникът адв.Д.
отново изтъква, че по делото е останало неустановено авторството на извършените
инкриминирани деяния.
Защитникът адв.К.
пледира, че след приключване на размириците в *** –
Х. са били задържани и обвинени лица на произволен
принцип, но нито един свидетел не е идентифицирал конкретно някой участник.
Защитникът адв.
С. допълва оплакванията си по жалбата в насока, че събраните по делото
доказателства били бедни. Множеството от свидетелите заявявали, че не видели
нищо и били в невъзможност да разпознаят някои от лицата, като в този смисъл
било и приетото по делото заключение на лицево-идентификационна експертиза. Св.
З. – ******* на **** в гр. Х. по това време сочел, че не може да познае участниците поради
многобройността им, не посочвал щети и извършители и твърдял, че не бил
идентифицирал по запис участниците. Св. З.
посочвал още, че подс. И.Б. и А. Б. само говорели с тълпата, което не представлявало престъпление. Не следвало
да се кредитират показанията на св. М., тъй като същият не бил
възприел обстановката, както и тези на св. Ви, тъй като редовите ******* били в най-задните редици и било абсурдно от
разстояние от 80-100 м да се разпознаят лица. Твърди се и, че протоколи от
проведени съдебни заседания пред първата инстанция не били подписани от
съдебните заседатели.
Защитникът адв.М.
поддържа жалбата си по изложените оплаквания, като изтъква, че доказателствата
сочели участието на между 500 и 1 500 души в разигралите се нощем събития,
поради което обвинението не могло да бъде категорично доказано.
Защитникът адв.М.
също поддържа подадената жалба, като се присъединява към доводите на своите
колеги.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната присъда по посочените в протеста и жалбата
оплаквания и изтъкнати доводи и служебно, констатира следното:
Протестът и въззивните
жалби са подадени в законния срок от процесуално легитимирани да обжалват лица
– страни по делото, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са допустими.
Преценени по същество са
неоснователни.
На съдебното следствие в първоинстанционното производство фактическата обстановка по делото е била изяснена
пълноценно, като са изложени обосновани и изчерпателни мотиви относно приетите
за доказани факти. Основание затова са дали събраните доказателства -
свидетелски показания, протоколи от извършените действия по разследването –
огледи на местопрестъпление и веществени доказателства и разпознаване на лица и
предмети, заключения на назначени експертизи и пр. Така по несъмнен и безспорен
начин е било установено следното:
През м.ноември 2016 год. в ****** ****** ***** /***/ - Х. били настанени близо 2 000 ******, с което капацитетът му
бил почти запълнен. Същите били граждани предимно на С., И., А., И., както и по-малък брой от
други националности. ******* и ******* граждани били настанени в корпуси номера *, ** и **, отделно от останалите, които
били в тези под номера *, * и *.
Освен от ******* служители от местното ***,
охраната на центъра се осигурявала и от командировани служители на ********* от цялата страна.
Към края на месеца из града плъзнал
слух, че в центъра сред бежанците – чужди граждани е избухнала епидемия от
инфекциозни заболявания. За да се успокои общественото мнение, било решено да
се повикат медицински екипи, които на място да прегледат пребиваващите там
лица. Дотогава била наложена временна забрана за напускане на центъра, в който
иначе съществувал свободен режим за придвижване из града на чужденците. Това
предизвикало негодувание сред настанените лица и се породило напрежение между
някои от тях и работещите там служители. Част от бежанците решили да
организират протест.
На 24.11.2016 год. от сутринта
няколко бежанци – ******** започнали да обикалят по стаите и да призовават
останалите към протестни действия. Най-активни измежду тях били подсъдимите И.Б.,
К.У., А. А., А.С.. Подс.И.Б.,
отговорник на блока, в който бил настанен, поначало се изявявал и като лидер,
който непрекъснато се опитвал да упражнява влияние върху останалите свои
сънародници, някои от които са имали оплаквания, че ги подлага на натиск във
връзка с различни битови и организационни въпроси. В тази насока показания
дават свидетелите М. А., Д С., Х. А., Х. К. и
др., които категорично отказали да се включат в протестни действия, поради
което били заплашвани с физическа саморазправа.
Около обед на същия ден голяма група
бежанци отказали полагаемият се топъл обяд и с викове се отправили към портала,
много от тях с камъни в ръце. Това било докладвано на свид.Д. З., и.д. ****** на
центъра, който разпоредил на служителите си да преградят пътят към портала и не
допуснат излизането на бежанци навън, след което уведомил за събитията свид.Е. Г.,
и.д. **** на ** – Х. Последният
на свой ред изпратил всички ******* служители на ****** ***** към *****, за да овладеят ситуацията. Били извикани и
всички, намиращи се към момента на територията на Х.
командировани служители от ******** подразделения.
Първи в ****** пристигнали самият и.д. ****** на ******* ****** Г., заедно с колегите си свидетелите Г. и В. Те заварили дежурните към момента служители на *****, 6-7 на брой, събрани около входната врата, която била все още отворена, а
малка група бежанци била излязла навън, на паркинга пред центъра. Във
вътрешността, но в близост до портала била събрана многолюдна тълпа от чужди
граждани, повечето от които имали на главите си шапки и шалове, за да прикрият
лицата си. Множеството демонстрирало агресивно поведение, крещели и отправяли
неприлични жестове. Излезлите навън чужденци били върнати обратно на
територията на ******, а вратата – затворена. Тогава от вътрешността на
центъра към паркинга полетели камъни, някои от които причинили повреди на
паркирани автомобили.
Било разпоредено
на специалист *** при ** – Х. да
започне непрекъснат видеозапис на действията както на събралите се бежанци,
така и на ******** служители. По това време на място пристигнал и свид.И. А., ****** и ****** на ****** ****** *****, който с разрешение на ********* служители също започнал видеозапис на случващото се.
По-късно пристигнал и специализиран
водоносен /водометен/ автомобил, марка „MOL“, рег № ********, собственост на *****
***** ***** /***/
- П., управляван от свид.У. и под
командването на свид.К. Същият бил вкаран на
територията на центъра с цел да респектира и отблъсне насъбралата се тълпа.
Специализираният автомобил обаче не бил зареден с вода, в него имало само 600 л
неснижаем минимум. Появата му първоначално принудила
тълпата да отстъпи, но скоро агресията се насочила към него, като множеството
започнало да хвърля камъни с ръце, или използвайки шаловете като прашки.
Машината понесла немалко поражения, въпреки че била бронирана. За да бъде
предпазена, ****** служители навлезли на територията на центъра и
образували кордон около нея. Скоро пристигнал противопожарен автомобил, който
заредил специализирания с вода и последният станал годен за използване по
предназначение.
Междувременно *** командировало
и други ******* служители от страната за овладяване на тревожната
ситуация. Така били събрани достатъчно ***** сили, които да образуват кордон и изтласкат тълпата далеч от входа на
центъра. През цялото време обаче ********* служители били
замеряни с хвърляни по тях камъни и дървета, при което неколцина, между които
свидетелите Л. Н., С. Л., Ц. В., получили наранявания. По
същото време на няколко места из територията на ***** били запалени огньове, а издигнатият български национален флаг бил свален
и хвърлен в един от тях.
През цялото това време служителите
на *** – Х. – свидетелите Й.И., Д., П., Р., Б., В.И. и М. все още се намирали в административната сграда. Оттам наблюдавали
скупчването на близо 1 000 чужди граждани, настанени в *****, на плаца, където бил запален огън. Впоследствие групи от хора се отделили
и насочили към столовата и новата административна сграда, която все още не се
използвала. В столовата също все още имало служители на *****. Разбунтувалите се бежанци не направили опит да влязат в сградите, но
започнали да хвърлят камъни и дървета, при което изпочупили вратите и
прозорците по тях.
Ръководството на центъра започнало
преговори с протестиращите за овладяване на напрежението, което спомогнало
около 13:30 часа служителите, намиращи се все още в сградите, да бъдат изведени.
Това не станало без инциденти и проблеми. Докато напускали територията на
центъра на малки групи, и се придвижвали към изхода, към тях заплашително
приближавали протестиращи с викове и колове в ръце, но на помощ се притекли някои от настанените в центъра
бежанци с ясното намерение да ги предпазят. Така станало възможно всички
работещи в центъра да го напуснат без сериозни последици.
Около 15:30 часа напрежението в
центъра било привидно овладяно. Вследствие на непрекъснатите разговори и
преговори, провокативното поведение било преустановено, събраното множество
започнало да се разотива и тълпата оредяла. Част от ****** сили били освободени, за да изпълняват обичайните си задължения. На място
обаче останало солидно ******* присъствие, а районът – отцепен. Служители на ***, ** – Х. и ** *** – Х. извършили обход на района и
възприели пораженията на сградите на столовата, новата административна сграда и
няколко халета /корпуси/ - *, ** и **, както и на друго имущество в центъра – 52 бр. бетонни колчета, 5 бр. алеяйни осветителни тела и 30 бр. сферични кранове ½
цола.
Между 16 и 17 часа пристигнал и втори
водометен автомобил от *** –
Б.
Около 19:00 – 19:30 часа, в тъмната
част на денонощието обаче, напрежението отново започнало да ескалира под
предлог, че е затворен магазина в *****. Отново започнало
събиране на множество настанени лица на плаца. Събралата се наново тълпа
започнала пак да хвърля камъни по органите на реда и да чупи имущество. Били
подпалени кошовете с отпадъци, а след това – избутани срещу ******** кордон. При тези действия ****** служители, сред които свидетелите М., Л., М., Б. и др. /общо 21 на брой/ получили различни по вид и
степен наранявания, въпреки използваните предпазни средства. Скоро се насъбрало
множество от протестиращи, което значително надхвърляло по численост ******** от охранителния кордон. Служителите на реда се
оказали почти обградени. Отново започнало хвърляне на камъни, дървета и железа.
Тогава ръководството на *** разпоредило използване на водометните
машини за респектиране на тълпата. ******* служители
предприели тактически ход – придвижване напред, съпроводено със звуков ефект –
удари с палки по щитовете. Тези действия били съпроводени с хвърляне на различни
тежки предмети по тях.
В крайна сметка след намесата на водометните машини и тези безредици били преустановени и се
пристъпило към идентифициране и задържане на участниците в тях. Затова не са
допринесли заключенията на назначената
по делото видеотехническа и лицевоидентификационна
експертизи на оптичен диск, съдържащ общо 19 видеофайла, заснети от *** на ** – Х. и свид.И. А., тъй като според вещото лице идентификация на
лица, заснети на видеозаписите по тяхната външност не е възможна.
Допринесли са в известна степен
обаче показанията на разпитани свидетели от две групи – ****** служители, както и бежанци, които са отказали да се включат в безредиците,
заради което са били заплашвани. Техните конкретни показания ще бъдат обсъдени
по-долу. Така от първоначално задържаните около 200 души РП – Харманли
повдигнала обвинения на 21 от тях – подсъдимите.
Със заключение на назначена
комплексна оценителна експертиза е установено, че стойността на нанесените щети
на гореописаните сгради, съоръжения и оборудване възлиза на 83 543.16 лв.,
а на специализирания водоносен автомобил – на 1 551 лв.
Гореописаната фактическа обстановка
настоящата инстанция възприема след самостоятелен анализ на доказателствения
материал и доколкото констатира, че същата е била приета за установена и от
районния съд, приема, че атакуваната присъда е обоснована и неговата дейност по
оценка на доказателствата не търпи критики.
Въз основа на същата, въззивният съд достига до следните изводи:
По прокурорския протест:
За да постанови оправдателна присъда
по обвинението в престъпление по чл.216
ал.5 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК съдът е намерил обвинението недоказано поради неидентифициране и
неустановяване на самоличността на извършилите го лица. Показанията на
разпитаните свидетели в тази насока не били конкретни и не индивидуализирали
нито един извършител на това деяние.
Онази част от свидетелите, които са
служители на *** – Х. и са се намирали в
административната сграда, са възприели събирането на близо 1 000 човека на
плаца. След това част от тях се отделили и насочили към столовата, започвайки
да хвърлят камъни и дървени и железни предмети. Не са били в състояние обаче да
посочат нито един от подсъдимите като извършител на такива действия. Същите
свидетели изобщо не са възприели наличието на специализиран водоносен
автомобил.
Разпитаните ****** служители пък са се намирали през цялото време в близост до входната врата
на ****** и не са навлизали навътре на територията на същия,
поради което са били отдалечени на значително разстояние от повредените сгради
и имущество, които са се намирали във вътрешността на центъра. Поради това
показанията им също не могат да уличат конкретно никой от подсъдимите в
извършване на това престъпление. Били са в близост до специализирания
автомобил, но същият е увреден от предмети, хвърлени от разстояние от
насъбралата се тълпа, ето защо никой не е разпознат.
Гореизложените мотиви напълно се
споделят от настоящата инстанция. Действително обвинението се подкрепя от
показанията на три групи свидетели, като към горепосочените две следва да де
добави и тази на пребиваващи в центъра бежанци-чужди граждани, които са
отказали са се включат в протестни действия и са били против размириците. Към
гореизложеното може единствено да се добави, че и показанията на част от
бежанците също не допринасят за установяване на извършителите на престъплението
по чл.215 ал.5 от НК, тъй като същите са останали в сградите и не са излезли
навън. Безспорно е установено по делото, че във върховите моменти на протестните
действия насъбралото се множество е наброявало около 1 000 души. Същите са
били скупчени, образували са на практика трудно
разпознаваема тълпа, мнозина са прикривали лицата си с шапки и шалове. От друга
страна е категорично, че ****** служители са имали за основна задача да преграждат
достъпа на портала на ***** и поради това не са навлизали навътре на
територията на същия, освен за да отблъснат множеството, което е било за
кратко. Повредените сгради и имущество са се намирали поради това на значително
разстояние от тях. Най-сетне, намиращите се в административната сграда
служители, достатъчно изплашени и притеснени, също не са могли да различат
конкретни лица, хвърлящи предмети по сградите в центъра и повреждащи имущество.
Ето защо по напълно обясними и
логични причини показанията на свидетелите по делото не уличават с необходимата степен на конкретност и
категоричност нито един от подсъдимите в извършването на това престъпление,
поради което обвинението за същото не е доказано по несъмнен и безспорен начин,
а постановената оправдателна присъда за същото е напълно правилна,
законосъобразна и обоснована.
По въззивните
жалби на защитниците:
Не така стои въпроса с обвинението в
престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 о НК.
Основното възражение по всички жалби
от защитниците на подсъдимите против осъдителната част на присъдата, с която те
са признати за виновни по това обвинение, също е за недоказаност на авторството
на деянието. Анализът на доказателствата обаче сочи на друг извод. За всеки от
подсъдимите са налице свидетелски показания за извършени действия, които могат
да се квалифицират като непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващите с изключителна дързост
и цинизъм и съпроводени със съпротива срещу орган на властта.
Събитията от 24.11.2016 год.,
разразили се в *** – Х. са започнали като протест срещу наложена
ограничителна мярка на пребиваващите там чужди граждани – временна забрана да
напускат територията на ******. Протестът срещу всяко ограничение на правата и
свободите е изконно право на всеки човек и в същия не би имало нищо
противозаконно, ако същият не се беше изродил в грозни размирици. Протестните
действия скоро са преминали в такива, напълно и изцяло покриващи фактическия
състав от нормата на чл.325 от НК. Безспорно се установява по делото, че са
били съпроводени с хвърляне на камъни и други тежки предмети срещу ****** органи, изпълняващи служебните си задължения, съпроводено с причиняване на
наранявания, отправяне на неприлични, провокативни жестове и крясъци срещу тях,
трошене на врати и прозорци по сградите, нанасяне поражения на специализиран водометен автомобил, палене на огньове и изгаряне на
националния флаг – всички така описани достатъчно красноречиви сами по себе си
като непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, отличаващите с изключителна дързост и цинизъм и съпроводени със
съпротива срещу орган на властта. Спорният по делото въпрос е кои от участниците
са убедително и категорично уличени като извършители на тези действия.
Настоящата инстанция приема, че за
всеки един от обвинените подсъдими са налице достатъчно ясни и непротиворечиви
доказателства в тази насока. Тук степента на конкретност на свидетелските
показания е много по-висока, отколкото досежно
причиненото унищожаване и повреждане на чуждо имущество.
Така напр. свидетелите М. А., Д. С., Х.А., Х. К. и
др. съвсем ясно и конкретно твърдят, че подсъдимите И.Б., К.У., А. А., А.С. още от сутринта на този ден са обикаляли помещенията и
агресивно са приканвали всички бежанци да се включат в протестните действия,
като са ги заплашвали с физическа саморазправа в случай на отказ.
За разлика от престъплението по
чл.216 ал.5 от НК, показанията на свидетелите – служители на *** и ******* служители относно участието на всеки от
подсъдимите в извършването на престъпление по чл.325 ал.2 от НК са много
по-конкретни, тъй като всеки от полицаите заявява, че в хода на потушаване на
размириците се е оказал в непосредствена близост с някой от подсъдимите и
поради това го разпознава, а свидетелите – служители на ***** са познавали много от тях лично.
Така напр. свид.Г. Г., ***** *****
в ** – Х.
утвърждава, че намирайки се на левия фланг на *****
****** и отблъсквайки тълпата
от бежанци се озовал на десетина метра срещу лице, което многократно хвърляло
срещу него и колегите му камъни и циментови отломки и правело неприлични и
заплашителни жестове. Дава описание на същото – възраст около 20 години, ръст
около 170 см, облекло – сини дънки, синя тениска,
кафяво яке. След приключване на събитията го разпознало сред задържаните и била
установена неговата самоличност –подс.Б. Т.
Свид.П Д. също дава подробно описание
/тъмна, къса коса, среден ръст, черна блуза с червени ръкави/ на лице, което на
разстояние 10-15 м от него извършвало неприлични жестове и хвърляло камъни
срещу *****. Впоследствие то било идентифицирано като подс.Ф. Д. Д..
По подобен начин свид.Е. Ц. идентифицира с подробно описание на външността
като извършители на непристойни и агресивни действия две лица – подсъдимите Ф.
Д. Д. и А.С..
Всеки един от останалите подсъдими е
разпознат от свидетелите – служители на ****,
а именно Е. М., С. Х., и.д. ****** Д. З. при преглед на направените видеозаписи, като
затова е допринесло, че тези свидетели като работещи в ***** са познавали много от пребиваващите в същия чужди граждани. Съдът намира, че няма пречка тези показания да
бъдат ползвани както достоверни и правдиви и изводите за фактите по делото да
се основават на тях.
Ето защо въззивният
съд намира оплакванията по въззивните жалби от
защитниците на подсъдимите неоснователни. Изводите на съда за виновност на
подсъдимите по обвинението в престъпление по чл.325 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК не е необоснован, а напълно
съобразен със събраните доказателства, които дават възможност за достатъчно
категоричен извод за доказаност на това обвинение по
отношение на всички подсъдими.
Относно вида и размера на наложените
наказания и тяхната справедливост няма оплаквания по въззивните
жалби, а и настоящият съдебен състав не намира причини и основания да ревизира
дейността на първоинстанционния съд в тази насока.
Съобразени, изброени и отчетени са отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, а и
прокурорският протест е ограничен само против оправдателната част на присъдата,
същата не е атакувана в частта относно наложените наказания за престъплението
по чл.325 ал.2 от НК.
В заключение въззивната
инстанция намира, че са неоснователни и необосновани оплакванията както по
протеста на прокурор от РП – Харманли, така и по въззивните
жалби от защитниците на подсъдимите. Същите не намират опора в събраните
доказателства установените по делото факти и обстоятелства, поради което ще
следва да се оставят без последствия.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК- служебно и изцяло- въззивният съд не установи други пороци на атакувания съдебен акт.
Предвид гореизложеното, Хасковският окръжен съд счита,че не са налице основания за изменение или отменяване на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на
основание чл.334 т.6 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N2 от 25.І.2019
год. на Районен съд- Харманли по нохд N65/2018 год.
по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.