Решение по дело №240/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110 и § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Образувано е по повод подадена жалба от Ч.Г.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци против Заповед № 420/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни". Заповедта е обжалвана по административен ред пред Главен директор на ГДИН, който със Заповед № Л4649 от 07.11.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената заповед. В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като е полагал доброволен труд по см. на чл.80 от ЗИНЗС, намален впоследствие на четири часа, като библиотеката в която бил трудово ангажиран се отваряла в определените часове от НОС, тъй като нямал ключ за нея и не е създавал файлове и прехвърлял информация на външни носители. Впоследствие бил преведен в болница в София към Затвора гр.София, където без да бъде изслушан му било наложено дисциплинарното наказание. Издадената заповед обжалвал пред ГДИН и за потвърждаването й разбрал на 10.05.2024г., когато поискал информация за обжалването.

В съдебно заседание жалбоподателя Ч.Г.А. доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ се явява лично, като поддържа жалбата си и моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник Затвора гр.София издал оспорената заповед, не се явява, представлява се от надлежно упълномощения старши юрисконсулт Г*** Х*** , която оспорва жалбата, като излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана.

Представителя на Окръжна прокуратура - Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй като в хода на съдебното производство не са събрани доказателства жалбоподателя да е извършител вмененото му дисциплинарно нарушение. Наред с това ДНО не е извършил цялостна проверка по установяване на дисциплинарното нарушение от страна на лишения от свобода настоящ жалбоподател. Не е изпълнено и изискването по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказание задължително да се изслуша нарушителят. Именно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материално правните разпоредби оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед № 420/18.10.2023г., издадена от Началник Затвора гр. София е оспорена по административен ред пред Директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, който със Заповед № Л4649 от 07.11.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспорената заповед.

По допустимостта на жалбата.

По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.

Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като Заповед № Л4649 от 07.11.2023г. издадена от директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София е получена от жалбоподателя на 10.05.2024г. /по данни на жалбоподателя, тъй като липсва надлежно връчване на заповедта на ГДИН/, а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана на 17.05.2024г.

С обжалваната заповед Ч.Г.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци е наказан за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС.

Чл.104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от началника на затвора заповедите, подлежат на обжалване пред главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София. За разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред. Обжалваната от Ч.Г.А. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо него държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното Заповед № 420/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София, с която на л.св. Ч.Г.А. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество.

По изложените по - горе съображения жалбата на л.св. Ч.Г.А. се явява допустима за разглеждане в настоящето производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.

Не се спори по делото, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци, както и че към датата на издаване на Заповедта е бил преместен в болнично заведение към Затвора гр.София. Няма спор и, че жалбоподателя е изпълнявал задълженията си на библиотекар в ЗООТ Враца и редактор на вестник „Зограф“ на основание чл.80 от ЗИНЗС с продължителност на работния ден от осем часа дневно в периода от 08.11.2021г. до 31.01.2023г., а от 31.01.2023г. до 27.02.2024г. е работил само като библиотекар на основание чл.80 от ЗИНЗС с продължителност на работния ден от четири часа, видно от приложената справка на л.70 по делото.

Оспорената заповед е издадена от Началник Затвора гр.София, за това, че на 18.08.2023г. около 10,00часа по разпореждане на гл. инсп. Н. Н*** – Началник ЗООТ Враца, на разпределителна комисия е представен л. св. Ч.Г.А. във връзка с изготвени докладни записки с рег. №9878/14.08.2023г. и №10015/16.08.2023г. от инспектор ИТ – С.А. отразяващи извършена проверка на служебните компютри в библиотеката, при която са констатирани файлове на документи до адресати, съответстващи на такива, получени в затвора гр.Враца от същите институции от името на л.св. Ч.Г.А.. По разпореждане на гл. инсп. Н. Н*** , л.св. А. да напише обяснения за това как са създадени файловете и на какви външни устройства са прехвърляни, същият започва да се държи вербално агресивно спрямо него, използвайки закани и нецензурни думи. Въпреки даденото разпореждане на мл.експ. П. да преустанови грубото си отношение л.св. А. продължил с арогантните си действия.

Фактическата обстановка е констатирана в докладна записка рег. №10212/21.08.2023г. изготвена от мл. Експ П.П. адресирана до Началник ЗООТ към Затвора гр.Враца, относно установеното поведение на л.св. Ч.А. пред комисията и конкретно пред гл. инсп. Н***.

Във връзка с докладна записка №10212/21.08.2023г. е изготвено предложение от ИСДВР за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя с оглед нарушение на разпоредбата на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗ – при изискани обяснения относно установени файлове на един от компютрите л.св. А. започва да се държи вербално агресивно спрямо гл. инсп. Николов, използвайки закани и нецензурни думи, явяващо се дисциплинарно нарушение съгласно чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, като е предложено да бъде наложено наказание на осн. чл.101, т.2 от ЗИНЗС "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни".

По делото са приложени докладни записки с рег. №9878/14.08.2023г. и №10015/16.08.2023г. от инспектор ИТ – С.А. отразяващи извършена проверка на служебните компютри в библиотеката, при която са констатирани файлове на документи до адресати, съответстващи на такива, получени в затвора гр.Враца от същите институции от името на л.св. Ч.Г.А., по които същият е следвало да бъде изслушан на комисия, където по същество е отказал да даде обяснения и е извършил описаното дисциплинарно нарушение.

По делото е приложен протокол №82 от 10.10.2023г. в които в раздел III изрично е посочено, че на основание чл.105 от ЗИНЗС във вр. чл.89, ал.2 от ППЗИНЗ е изслушан от наказващия орган лишения от свобода Ч.А. от 4 група в СБАЛЛС във връзка с горецитираната докладна записка, като протокола е подписан от Началник Затвора гр.София.

На 18.10.2023г. е издадена и оспорената Заповед № 420/18.10.2023г. от Началник Затвора гр. София, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС на л.св. Ч.А. е наложено дисциплинарно наказание "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни" потвърдено след обжалване на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС със Заповед № Л4649 от 07.11.2023г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София.

По делото устно и непосредствено са разпитани в качеството на свидетели мл. експерт П.П. изготвил докладната записка и С.А.,- инспектор Информационни технологии, показанията на които съдът кредитира като достоверни, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са дадени след предупреждение от наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени средства.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:

Издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № 420/18.10.2023г. на Началник Затвора гр.София е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. От жалбоподателя са изискани писмени обяснения за случая на които същият е отвърнал с арогантното си поведение констатирано от ДНО. Спазено е изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя, видно от л.23 по делото.

За неоснователни намира възраженията, че липсата на съставен протокол за претърсване и изземване, а не проверката извършена от инспектор Информационни технологии води до съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на оспорената заповед, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установено изпълнителното деяние по отношение на дисциплинарното нарушение, неговата обективна и субективна страна.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от ДНО фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно ДНО е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него нарушение.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл. 100, ал. 2, т.2 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица.

Съгласно чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС „ Лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила и да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица“. В оспорената заповед е посочено, че „…лишеният от свобода отказал да даде обяснения за това как са създадени файловете изпращани от компютъра на различни институции и на какви външни устройства са прехвърляни, като се държал вербално агресивно, използвайки закани и нецензурни думи“, т.е. не е спазвал възложените му задачи, както и правилата за ползване на компютрите, а ги е използвал за други цели, след което не е изпълнил дадените му няколкократно разпореждания.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че л.св. Ч.Г.А. е извършил нарушение на правната норма на чл. 96, т.3 и т.4 ЗИНЗС, което е дисциплинарно нарушение в съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. По този начин жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение изразяващо се в изпълнителното деяние по неспазване на възложените му задачи свързани с правилата за ползване на компютрите, а е използвал компютрите за други цели, след което не е изпълнил дадените му няколкократно разпореждания. Това деяние извършил чрез надлежни действия е извършено от него виновно предвид факта, че е бил запознат какви данни могат да се създават и ползват на компютрите. Още повече, че лишения от свобода е работел там на четири часа към датата на нарушението и както заяви сам е изтривал файлове от компютрите с неразрешено съдържание. Извършеното дисциплинарно нарушение се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС – "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни".

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание ДНО е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на лишения от свобода и неговото здравословно състояние по арг. чл.102, ал.1 от ЗИНЗС. Наложеното наказание се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената Заповед № 420/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София за издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната със заповедта цел не е различна от законоустановената, респ. не е налице превратно упражняване на власт, поради което и подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани в ДВ, бр. 105 от 2020г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.

Водимо от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК и чл.110 във вр.§ 4б от ДР на ЗИНЗС, Административен съд Монтана, първи съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.Г.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци против Заповед № 420/18.10.2023г. издадена от Началник Затвора гр. София, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни", потвърдено след обжалване на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС със Заповед № Л4649 от 07.11.2023г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София.

Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.