№ 3295
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:Розалина Г. Ботева
Георги Стоев
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20170555 от 11.08.2021г., постановено по гр.д. № 52203/ 2020г. на СРС,
178 състав, “В.И.” ЕАД е осъден да плати на И. С. Н. сумата 1300 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от
24.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ и сумата 17,88
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020г.- 24.02.2020г., на
основание чл. 86 ЗЗД. Със същото решение е отхвърлено предявеното от “В.И.” ЕАД против
И. С. Н. възражение за прихващане на вземането на И. Н. за сумата 1300 лева- обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и сумата 17,88 лева- обезщетение за забава, със
сумата 1569,62 лева, представляваща част от платените от “В.И.” ЕАД медицински разходи
в размер на 2591,04 лева до размер на по- малката от двете суми, като неоснователно.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане, е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство “В.И.” ЕАД, в
която са релевирани доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
материалния закон, неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на
решението. Във въззивната жалба са изложени доводи, че въпреки че с доклада по делото
(изменен с определение, постановено в съдебно заседание на 08.03.2021г.)
първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника е да установи, че е обеднял със
сумата 1324,70 евро, която е прихваната от дължимото му възнаграждение, в разрез с
1
разпределената доказателствена тежест, е приел, че не са представени доказателства за
плащане на сумата и че същата е платена за лечението на ищеца. Жалбоподателят излага
доводи, че първоинстанционният съд е преценил неправилно събраните доказателства и
развива съображения, че съдът не е съобразил представените таблица за отчитане на
явяването/ неявяването на работа в звено ПВР ВЕЦ С. за периода 18.03.2019г.- 31.03.2019г.,
акт за приемане и предаване № 16/ 31.03.2019г. по договор № 01- 0201/ 15 от 02.01.2015г. С
жалБ. е отправено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на
предявения иск, поради погасяване на вземането на ищеца в първоинстанционното
производство с насрещното такова на ответника в първоинстанционното производство,
предмет на възражението за прихващане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се
изразява становище за неоснователност на жалБ.. В жалБ. са развити подробни доводи за
правилност на решението и се отправя искане за неговото потвърждаване.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Ответникът в първоинстанционното производство е обосновал възражението си с
това, че е обеднял с разходите за лечение и лекарства платени от “Duglas alliance” Ltd и
прихванати от дължимото му възнаграждение по договор за изработка № 01- 0201/ 15 от
02.01.2015г., скл. между “Duglas alliance” Ltd и “В.И.” ЕАД, съгласно акт за приемане-
предаване на извършената работа № 16 от 31.03.2019г. по договор № 01- 0201/ 15 от
02.01.2015г.
Не се спори между страните, че между същите съществува трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 2018- 51/ 19.09.2018г., по силата на което
ищецът заемал длъжността “маркшайдер”. Страните са постигнали съгласие, че работникът
има право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Със заповед № 437/ 25.11.2019г.
трудовият договор между страните е прекратен, на основание чл. 325, т. 4 КТ.
Не е спорно и, че ищецът е бил командирован в чужбина, в Екваториална Гвинея
на обект ВЕЦ С., за повече от 30 дни, като с декларация от 26.09.2018г. същият е
декларирал, че е съгласен за това.
С акт за приемане- предаване на извършената работа № 16 от 31.03.2019г. по
договор № 01- 0201/ 15 от 02.01.2015г. се установява, че възложителят е приел извършената
през м. март 2019г. работа от изпълнителя. В акта е посочено, че от възнаграждението за
извършената и приета работа e прихваната сумата 1324,7 евро, представляваща извършени в
периода 01.03.- 31.03.2019г. медицински разходи, които не попадат в приложното поле на т.
5.11 от Приложение към договора.
От представената застрахователна полица за застраховка “Трудова злополука” се
установява, че ответникът е сключил договор за застраховка “Трудова злополука”, с период
на застрахователно покритие 15.11.2018г.- 14.11.2019г. Застрахователните събития са смърт,
2
трайно намалена работоспособност и временно намалена работоспособност в резултат на
трудова злополука.
От показанията на св. К., в съжителство на съпружески начала с ищеца, се
установява, че две седмици преди края на м. март 2019г. ищецът се обадил на свидетелката и
казал, че му се налага да бъде хоспитализиран и да претърпи хирургична интервенция, и
няма да могат да общуват. Според свидетелката, след изписването му от болница, ищецът
започнал работа, като работил на бюро. Същата твърди, че последният се върнал в България
на 29.03.2019г., към която дата бил в отпуск по болест.
Настоящият състав счита, че предвид обстоятелството, че свидетелката съжителства
на фактически начала с ищеца, то следва да бъде отчетена евентуалната заинтересованост
и показанията да бъдат преценени с оглед всички доказателства по делото. Ето
защо, показанията на същата следва да се кредитират по отношение на обстоятелството, че
ищецът е бил хоспитализиран и същият е претърпял хирургична интервенция и на същите
не следва да им бъде дадена вяра относно обстоятелството, че за разходите за лечение на
ищеца ще бъде платено застрахователно обезщетение.
От представената в първоинстанционното производство таблица за отчитане
явяването/ неявяването на работа в звено ПВР ВЕЦ С., ЕГ, се установява, че за периода
18.03.- 31.03.2019г. по отношение на ищеца е отбелязано, че е бил в отпуск по болест.
От представената към отговора на въззивната жалба таблица/ отчет за м. март 2019г.
се установява, че за периода 17.03- 23.03.2019г. ищецът е бил в отпуск по болест;
24.03.2019г. е бил почивен ден, 25.03.2019г. и 26.03.2019г. е бил на работа и на 27.03.2019г.
е бил в отпуск по болест.
Относно направените разходи за лечението на ищеца И. Н. са събрани писмени
доказателства пред първоинстанционния и въззивния съд.
От представения документ, издаден от Медицински център “Л.П.”, Екваториална
Гвинея, се установява, че на 17.03.2017г. на И. Н. е извършена ехография на меки части и е
установено наличие на пълно остро разкъсване на ахилесовото сухожилие, с ретракция на
сухожилните краища и разделяне на същите; оток и лека фибриларна лезия в мускулно-
сухожилна връзка на ахилесовото сухожилие.
От представената епикриза, издадена от Медицински център “Л.П.”, Екваториална
Гвинея, се установява, че в периода 17.03.- 20.03.2019г. ищецът е бил хоспитализиран в
отделение по “Ортопедична хирургия и травматология”, с диагноза “Разкъсване на дясното
ахилесово сухожилие”. На ищеца са предписани домашно лечение за период от два месеца,
обездвижване на десен долен крайник и прием на лекарства- цефалексин и парацетамол.
От представената фактура № I- 1011/ 200443 от 20.03.2019г., издадена от Медицински
център “Л.П.”- Б.- Б., се установява, че предмет на същата са оказана спешна помощ, пакет
травматология (хирургия) ортопедия, ултразвук, възстановяване на сухожилие,
хоспитализация, с цена в общ размер 765 000 централноафрикански франкове, като върху
същата има отбелязване, че сумата е платена. Посочено е, че ползващото услугите, предмет
3
на фактурата, лице е И. Н..
От представената фактура № *********/ 19.03.2019г., издадена болница “Л.П.” Б. Б., се
установява, че същата има за предмет лекарствени средства- цефалексин и парацетамол, на
обща стойност 8000 централноафрикански франка.
На 22.03.2019г. на И. Н. е извършен вторичен преглед в отделението по травматология
на Медицински център “Л.П.”.
Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- икономическа експертиза,
съгласно заключението на която размерът на медицинските разходи, прихванати от
дължимото на ответника възнаграждение е 1324,78 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалБ..
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция за разрешаване на въпроса за
основателността на предявеното възражение за прихващане.
Според разпоредБ. на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като
това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Видно от законовия текст за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на
следните кумулативни предпоставки: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца;
3) връзка между обогатяването и обедняването - те следва да произтичат от един факт или от
обща група факти; 4) липса на правно основание за обогатяването и обедняването; 5)
отсъствие на друга възможност за правна защита на обеднелия- чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
Обогатяването на ответника за сметка на ищеца е една от предпоставките за възникване
на претенцията по чл. 59 ЗЗД- тя обуславя, както възникването на пасивната легитимация,
така и размера на реституционното притезание.
Под "обогатяване" се разбира придобИ.ето или спестяване на известна имуществена
облага или полза. Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е свързано с
лишаването на блага от имуществен характер. Съществени условия за възникване на
претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е отсъствието на правно основание
(конкретен източник на права и задължения) за преминаване на имуществените блага от
патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице. Основната правна
последица от възникването на фактическия състав на неоснователното обогатяване е
възможността да се предяви претенция за уравняване на това, с което дадено лице се е
4
обогатило неоснователно за чужда сметка.
Обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и
когато на същото са спестени средства, за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е
конкретния случай. Конкретиката на случая сочи, че от дължимото на ответника в
първоинстанционно производство възнаграждение са прихванати направените от “Duglas
Alliance” Ltd медицински разходи в размер на 1324,70 евро в периода 01.03.- 31.03.2019г.,
които не попадат в приложното поле на т. 5.11 от Приложение към договора. С оглед
изложеното, имуществото на ответника е намаляло със сумата 1324,70 евро, представляваща
част от дължимото му възнаграждение за м. март 2019г., за извършена и приета работа,
съгласно договор № 01- 0201/ 15 от 02.01.2015г.
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не са
представени доказателства, че направените разноски касаят разходи, отнасящи се до
лечението на ищеца в първоинстанционното производство.
От представените писмени доказателства- фактури, се установява, че направените
медицински разходи (за болничен престой, лечение и закупуване на лекарства) са
извършени именно във връзка с лечението на ищеца в първоинстанционното производство.
В тази връзка следва да се посочи, че във фактурите като получател е посочен ищецът.
Действително, във фактурата, издадена за купените лекарства не е посочен получател, но
посочените в нея лекарства съвпадат с тези, които са предписани на ищеца.
Неоснователен е доводът, че медицинските разходи са покрити от застрахователното
обезщетение, платено по договора за застраховка “Трудова злополука”. Конкретиката на
случая сочи, че от отговора на застрахователя се установява, че по посочения
застрахователен договор не е платено застрахователно обезщетение. Отделно от
изложеното, застрахователно събитие, съгласно процесния договор е такова, което
представлява трудова злополука, т.е. увреждания, получени при или по повод извършване
на възложената работа, каквото процесното увреждания не е.
Неоснователно е възражението, че не е доказано, че разходите са платени от
възложителя по сключения от ответника договор за изработка.
Защитата на ищеца се е изразявала в това, че разходите са покрити от платеното
застрахователно обезщетение. В тази насока същият е представил доказателства-
показанията на св. К., съгласно които ищецът споделил, че разходите за лечението му ще
бъдат платени от застрахователя. В нито един момент ищецът не е твърдял, че разноските за
платени лично от него или сочи друго лице. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
доказателствата за платени разноски са представени именно от ответника, който е получил
същите от “Duglas alliance” Ltd (видно от представената електронна кореспонденция).
Предвид изложеното ответникът е обеднял за сметка на обогатяването на ищеца, което
обуславя извод, че ответникът има насрещно вземане срещу ищеца, което следва да бъде
прихванато от последното.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг извод, което налага обжалваното
5
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да бъде отхвърлен, като
погасен с насрещно вземане на ответника за сумата 1324,78 евро, с която ответникът е
обеднял за сметка на обогатяването на ищеца.
Относно разноските:
При този изход на делото, на въззивника- ответник следва да бъдат присъдени разноски
за първоинстанционното производство.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
В случая, като съобрази фактическата и правната сложност на делото, осъществената
защита и защитната теза на ответника, настоящият съдебен състав счита, че договореното
възнаграждение се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото.
На въззивника- ответник следва да бъдат присъдени и направените в
първоинстанционното производство разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице и
направените във въззивното производство такива за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. При присъждане на разноските следва да се отчетат присъдените такива
при частичното прекратяване на делото, в общ размер 102,65 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20170555 от 11.08.2021г., постановено по гр. дело №
52203 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 178 състав, като вместо това
постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Н., с ЕГН ********** против “В.И.” ЕАД, с ЕИК
****, иск за сумата 1300 лева (хиляда и триста лева), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224 КТ и сумата 17,88 лева
(седемнадесет лева 88 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020г.-
24.02.2020г., на основание чл. 86 ЗЗД, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на
“В.И.” ЕАД, с ЕИК **** срещу И. С. Н., с ЕГН **********, предявено по реда на чл. 298,
ал. 4 ГПК, за сумата 2591,04 лева (левовата равностойност на сумата 1324,70 евро),
представляваща медицински разходи, с която И. С. Н. се обогатил за сметка на обедняването
на “В.И.” ЕАД по чл. 59 ЗЗД, до размера на по- малката от двете суми.
ОСЪЖДА И. С. Н., с ЕГН ********** да плати на “В.И.” ЕАД, с ЕИК **** сумата
537,35 лева (петстотин тридесет и седем лева 35 ст.), представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 52203 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 178
състав, и сумата 481,39 лева (четиристотин осемдесет и един лева 39 ст.), представляваща
направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7