РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502114 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на З. Д. Г., чрез адв. Б.
Б., особен представител, срещу решение № 1162/13.07.2021 г. по гр.дело №
10373 по описа на РС Пловдив за 2020 г..
С решение № 1162/13.07.2021 г. по гр.дело № 10373/2020 г. на Районен
съд - Пловдив е лишена, на основание чл. 132, ал.1, т. 2 от Семейния кодекс,
от родителски права З. Д. Г., по отношение на децата В. Г. А. и Д. Г. А., като е
представено упражняването на родителските права по отношение на двете
деца на бащата Г. В. А.. и е определено местоживеенето им при него,
определени са мерки на лични отношения на майката З.. Д. Г. с децата В. и Д.
А.и всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10,00 ч. до 13,00 ч.,
като срещите се провеждат на територията на гр. С**, обл. Пловдивска в
присъствие на бащата. Осъдена е ЗЛ. Д. Г. да заплаща на децата В. и Д. А.и,
чрез техния баща и законен представител Г. В. АНГ., издръжка в размер на по
180,00 лева месечно, считано от 20.08.2020г. до навършване на пълнолетие
или до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
1
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на всяко
едно от децата В. и Д. А.и издръжка в размер на по 180,00 лева месечно за
периода от 20.08.2019г. до 20.08.2020г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е ЗЛ. Д. Г. да заплати и направените разноски в производството.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя, чрез назначения
особен представител на осн. чл. 47 от ГПК, го обжалва изцяло, като счита
постановения съдебен акт незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, по
посочени в жалбата съображения. Твърди, че в първоинстанционното
производство не са били събрани доказателства, че ищецът работи, като
получава постоянен доход и има собственост, благодарение на които може да
се грижи за децата си. Счита, че размерът на определената издръжка е
прекалено завишен, а режимът на лични контакти я поставя в неравностойно
положение, като моли да бъде увеличено времето за лични контакти на децата
с майка им.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение, като
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Претендира разноски. В
хода на устните състезания поддържа жалбата.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г.А., чрез
адв. П., в който счита постановеното решение правилно, обосновано и
законосъобразно, за което излага мотиви. Твърди, че бащата А. работи,
получава доходи и има недвижима собственост, а майката е абдикирала от
задълженията си и е прекъснала контакта с децата си. Моли да бъде
потвърден изцяло постановения съдебен акт с всички произтичащи от това
последици. Претендира разноски. В хода на устните състезания поддържа
така изложените съображения, като счита, че от събраните по делото
доказателства от първа инстанция и от изслушването на жалбоподателката в
съдебно заседание се установява, че тя е изоставила децата си, като моли да
бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Я., счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
2
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. чл.132,
ал.1, т. 2 от СК, чл. 143 и чл. 149 от СК.
Твърденията в исковата молба на Г. В. А.. са, че страните по делото са живели на
семейни начала, имат родени две деца, като от 2018 г. майката на децата напуска жилището
и не се грижи за тях, не дава издръжка, не се интересува от тях, като е прекъсната и
емоционалната връзка между майката и синовете и.
Ответникът не е бил намерен на регистрирания адрес и му е назначен особен
представител, на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, който е оспорил изцяло предявените искове.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд, позовавайки
се на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и социален доклад
е приел, че искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е основателен, доколкото се
доказват предпоставките за това – майката е трайно дезинтересирана от двете деца,
пренебрегнала е родителския си и трайно не е изпълнявала задълженията за полагане на
грижи и даване на издръжка на децата. Уважил е изцяло предявените искове, определил е
режим на лични отношения с майката и издръжка за децата.
Не се спори между страните, а и от представените пред районния съд
удостоверения за раждане се установява, че страните са родители на децата В.
– роден на 16.08.2013г., и Д. – роден на 20.09.2015г. Към датата на подаване
на исковата молба детето В. е посещавало училище, като е бил ученик в
първи клас на СУ „***“ гр. С****, детето Д. е посещавало детска градина в
гр. С***. От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот е видно, че ищецът Г. В. А. е закупил дворно място в гр. С****,
декларира, че притежава и построена жилищна сграда. Представени са
доказателства за трудова заетост и доходи на бащата Г.А. – трудови договори
от 16.06.2020 г., 18.09.2020 г., прекратени с представени по делото
допълнителни споразумения. Приети са служебни справки за доходи и
имущество - справки от ТД на НАП – Пловдив за доходите на страните от
3
23.04.2021г. Според справката, бащата е работил по трудов договор до
06.10.2020 г. при трима работодатели, като основната заплата му е била около
минималната. Декларира е недвижим имот – земя и сграда в гр.
С****Майката е работила до 24.11.2020 г. също по трудов договор при двама
работодатели, като основната месечна заплата е била 700 лв. при първия и
610,00 лева при втория работодател. От въззивния съд отново са изискани
справки за трудова заетост на майката, като от ТД на НАП, Офис Сливен е
изпратена справка, с аналогично съдържание на приетите от районен съд.
Изготвен е социален доклад от ДСП Стамболийски, от който се
установява, че при раждането на децата майката е била непълнолетна,
грижила се е за тях, като по данни на бащата е напуснала семейството през м.
януари 2018 г., обадила се е само веднъж 2020 г. и поискала да види децата
си, оттогава не е обаждала и не е виждала двете си деца. Децата сега се
отглеждат само от бащата. В. е бил ученик в 1-ви клас, а Д. е посещавал
детска градина. Основните грижи за децата е полагал техния баща с помощта
и на родителите си, на децата е осигурен сигурен подслон, задоволяват се
всичките им потребности. Основна роля в живота на децата има техният
баща, като между него и децата е изградена силна емоционална и доверителна
връзка, каквато има изградена и между децата и родителите на бащата.
Разпитания по делото свидетел А. заявява, че майката на децата З. ги е
напуснала през 2018 г., като е заживяла с друг мъж, а от тогава не се е
грижила за тях, не ги е виждала, не е изпращала подаръци, не е давала
издръжка за децата. За отглеждане и издръжката на децата се грижил баща
им, заедно с помощта на родителите си, в собствено жилище, обзаведено,
електрифицирано и водоснабдено, като за децата се полагали всички
необходими грижи.
Пред окръжен съд е изслушана майката на децата – жалбоподателката
З.Г., на осн.чл. 133 от СК, като същата пред съда заяви, че не се отказва от
децата си, даже тя е трябвало да води делото. Потвърждава, че от 2018 г. не се
вижда и чува с децата си, по никакъв начин не е плащала издръжка на децата
си. Заявява, че причината да не се вижда с децата си е, че е била заплашвана
от Г.А., казал и лоши думи, нямала смелост да се обади, поради техните
отношения не се е чувала и виждала с децата, а не е заплащала издръжка, тъй
като е безработна и има друго дете на 6 месеца. Заявява, че не иска да насилва
4
децата да има връзка с тях, против тяхната воля, но по малко, за да могат да
свикнат, желае да ги вижда. Твърди, че не може да дава издръжка на децата
си, тъй като е в майчинство, не знае как се грижи баща им за тях, но заявява,
че той така е пожелал и ако не може да ги издържа да се обърне към
„Закрилата“, явно визирайки отдел Закрила на детето към АСП.
При така установените факти, настоящия съдебен състав намира, че е
изпълнен състава на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Установява се безспорно, че
майката не се е грижила за децата си и не им е давала издръжка за един
значителен период от време, от 2018 година. Задължение за полагане на
грижи и даване на издръжка на малолетните си деца майката има от момента
на раждането им и съществува независимо от личните и отношения с бащата
на децата. Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг
финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без
значение дали издръжката е изрично поискана, е поведение, което дава
основание за лишаване от родителски права. Законодателят е приел, че
подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето
чрез лишаване от родителски права.
По отношение на въпроса какви са предпоставките за лишаване от
родителски права на основание чл.132,ал.1,т.2 СК е налице практика на ВКС
по чл. 290, обективирана в Решение № 290 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 1119 /
2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, в която на поставения
въпрос е отговорено, че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на
финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение
на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права
при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е
съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно
психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като
проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да
развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи
финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без
основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е
неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето.
Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното
5
неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения. Посочено е също, че в
производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е
основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг, което
следва от засилената защита на интереса на детето по чл.132, ал.1,т.1 и 2 СК и
предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за
поведението на родителя - ответник по иска и въздействието му върху детето.
Поради това и са направени всички необходими усилия в настоящото
производство за да бъде изслушана майката, както и да и бъде дадена
възможност да изложи и докаже причини за поведението и. Не се установи от
жалбоподателя обективна основателна причина за неизпълнение на
родителския и дълг. Не се твърди и няма данни майката да страда от
заболяване, препятстващо реализирането на доходи, не се твърди и
установява да е търсила контакт с децата си, да е проявявала реален интерес
към тях, към отглеждането, възпитанието, обучението, издръжката им, или по
какъвто и да е начин да е искала да им помогне и да е част от живота им. В
направените възражения от процесуалния представител и по време на
изслушването на страната, не се заявиха и такива обективни обстоятелства,
поради които не са били изпълнявани от майката родителските и задължения,
които съдът да може и служебно да провери, като събере доказателства
относно съществуването на основателна причина за неизпълнение на
родителските и задължения.
Като взе предвид, че се доказа безспорно в производството, че майката
трайно не полага грижи за децата си и не им дава издръжка, както и, че не се
доказаха основателни причини за това поведение, съобразявайки, че
лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия
родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е
поел грижите за отглеждане и възпитание на децата да решава сам
съществените въпроси, свързани с тяхното физическо и нравствено развитие,
с образованието им, личните и имуществени интереси, съдът счита искът за
основателен и доказан. Като е достигнал до същия извод районния съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед основателността на предявения иск съдът дължи определяне на
6
издръжка, тъй като такава не е присъдена и постановяване на мерки за лични
отношения между майката и децата, на осн. разпоредбата на чл. 134 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По
отношение на ненавършило пълнолетие дете, правото да получи издръжка е
безусловно. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи. Детето В. е на 8 години, а детето Д.на 6 години. И двете деца са на
сходна възраст, със сходни нужди, подлежат на задължително училищно
обучение. В период на бърз растеж са и за тях са необходими както честа
смяна на сезонни дрехи и обувки, така и питателна и здравословна храна,
като всяко дете на тяхната възраст имат нужда от учебни помагала, лекарства
при необходимост, средства за поддържане на домакинството и покриване на
разходите за поддържането му. С оглед икономическата обстановка в страна
и периода на висока, растяща инфлация, за отглеждането и възпитанието им
са необходими минимум по 360 лв. на месец. Бащата доказва доходи и
имущество, дохода му е около минималния за страната, като полага и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Няма
доказан трудов доход и имущество към настоящия момент на майката. Тя е
здрава и работоспособна. Неоспорения от страните факт, че има друго родено
дете не я освобождава от задълженията и да се грижи за синовете си, нито
дава основание да поставя двете си деца в по-тежко положение от последно
роденото. Поради това майката следва да поеме половината част от
необходимата сума за издръжката на децата, а останалата половина да поеме
бащата. Предвид гореизложеното и като съобрази възрастта на децата,
здравословното им състояние и актуалните социално-икономически условия в
страната, както и възможностите на техните родители, съдът намира, че
определеният по-горе размер на издръжката е необходимия за задоволяване
нуждите им. С оглед възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи,
че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към момента размерът на
минималната работна заплата е 650 лв., или минималния размер на издръжка,
която да се дължи от родителя 162,50 лв. като се очаква от 01.04.2022 г.
увеличаването и на 710 лв. Майката е здрава, работоспособна, като в
7
изпълнение на задължението си да издържа децата си следва да работи и
реализира доход, достатъчен да издържа децата си.
Доколкото е безспорно установено по делото, че за повече от една
година преди предявяване на иска майката не е заплащала издръжка на децата
си, то основателен се явява и искът за заплащане на издръжка за децата за
минало време, в същия размер, на осн. чл. 149 от СК.
Безспорно в интерес на всяко дете е да има лични контакти и с двамата
си родители. При определяне на конкретния режим съдът следва да зачете
чувствата на детето, възрастта му, неговото развитие и зрелост. С оглед
събраните по делото доказателства за продължителния период от време, в
който майката не се е виждала със синовете си, предвид възрастта на децата,
прекъснатата емоционална връзка с оглед дългия период от време, през което
не са общували с майка си и изявлението на майката, че желае да ти вижда, но
по малко, за да могат да свикнат, съдът счита, че постановения от районния
съд режим на лични контакти на майката с децата, а именно - всяка първа и
трета неделя от месеца за времето от 10 ч. до 13 ч., като срещите се
провеждат на територията на гр. С**** в присъствие на бащата е подходящ за
възстановяване на връзката между тях, до изменение на обстоятелствата.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното искане в отговора на
въззивната жалба, на възиваемия се дължи заплащане на направените в
производството разноски, за които има представени доказателства по делото
за реалното заплащане. Такива са направените разноски за особен
представител в размер на 300 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Поискано е от особения представител на жалбоподателя увеличаване на
определеното му възнаграждение, тъй като по делото са проведени шест
съдебни заседания. Искането му е основателно, като следва да се определи
допълнително възнаграждение, за явяване на повече от две заседания, на осн.
чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Горното следва да е под установения минимум,
на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на
делото и вида и характера на процесуалните действия, извършени в
8
проведените заседания, в размер на 200 лв., платимо от страната, която дължи
разноски, а именно жалбоподателката З.Г..
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1162 от 13.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 10373 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Т., общ. Т. обл.
Сливен, ул. „*** № *, да заплати на Г. В. А.., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
обл. Пловдивска, ул.“***“ №* сумата от 300 лв. (триста лева) направени
разноски в производството за възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Т., общ. Т., обл.
Сливен, ул. „****, да заплати на адвокат Б.И. Б., АК Пловдив, служебен адрес
гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 200 лв. (двеста лева) допълнително адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9