РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело №
20215300900618 по описа за 2021 година
Ищцата Г. П. Б. с ЕГН **********, от ***, представлявана от пълномощника й
адвокат К.И.Т.., твърди, че е майка на М.А.А. с ЕГН **********, чиято смърт е
настъпила на **.**.**** г. в резултат от престъпно поведение М.И.А., който с влязла в
сила присъда постановена по нохд № 2123 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020
г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., на главен път *********км, област
*********, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с д. к.
№ *******, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал.
1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смърт на
повече от едно лице, в това число и на М.А.А.. Към датата на извършване на
престъпното деяние – **.**.**** г., гражданската отговорност на третото лице М.А. за
причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или
използването на гореописания лек автомобил е била застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен
със „ЗД Бул Инс“ АД във формата на полица № BG/**/************, поради което на
16.07.2019 г. ищцата поканила ответника да й заплати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й и по това заявление е образувана щета
№ ***********, по която в законовия 3-месечен срок не са определени и изплатени
никакви суми.
Твърди се още, че ищцата била изключително близка с дъщеря си, отгледала я с
много любов и грижи, помежду им винаги царял дух на хармония и разбирателство,
дъщеря й без притеснения й споделяла абсолютно всичко и за последната майка й била
най-близък и доверен приятел, който винаги я подкрепял.
Инцидентът на **.**.**** г. тотално преобърнал живота на ищцата, която
вместо да види дъщеря си как се реализира, усеща мъка и безперспективност, като вече
близо три години след трагедията тя не може да приеме загубата.
1
Острият шок след случилото се наложил приемането на успокоителни и други
медикаменти. Не минава нощ, в която ищцата да не будува с часове заради тежката
мисъл, че детето й никога повече няма да се върне.
Ищцата изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
„разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Загубила е Мария като
емоционално присъствие, опора в живота й и надежда за сигурност на бъдещето си.
Всичко това е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у
нея.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като болката от
загубата на дете е неизмерима ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането – **.**.**** г., до
окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът
й е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представляван от пълномощника
му адвокат М.Г. не оспорва твърденията, че ищцата е майка на починалата при
описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие на **.**.**** г. М. А. и
че на 16.07.2019 г. тя е депозирала писмена претенция в дружеството с искане да й
бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, по която е образувана
преписка по щета № **********, но оспорва предявения иск, като твърди, че е невярно
твърдението, че дружеството не е определило и заплатило обезщетение, тъй като на
27.05.2021 г. между страните е сключено споразумение, по което са се съгласили да
бъде платена сума в размер на 105 000 лева в срок от два месеца от подписването му, в
изпълнение на което на 06.10.2021 г. на ищцата е преведена по банков път сума в
размер на 95 000 лева, а останалата част е прихваната с разноските, които тя дължи на
дружеството по т. д. № 398/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив в размер на 6636 лева,
като в отговора на исковата молба е обективирано и материално-правно изявление на
ответника, че прихваща вземането си срещу ищцата за присъдените му разноски по т.
д. № 398/21 г. срещу вземането на ищцата за застрахователно обезщетение, предмет на
делото. По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения срещу
него иск.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанията на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен
срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му
следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД :
непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна
връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за
2
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на
застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 КЗ за
предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно
обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.
Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис
на присъда № 260009 постановена на 28.01.2021 г. по нохд № 2123 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2020 г., влязла в сила на 13.02.2021
г., че : третото лице М.И.А. е признато за виновно в това, че на **.**.**** г., на главен
път **** км , област *****, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК
№ ******* е нарушило правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1, чл.
16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, и по непредпазливост е
причинило смърт на повече от едно лице, а именно : на М.А.А. с ЕГН **********, и на
Н. И. А., както и средна телесна повреда на едно лице – на М. Д. Ш., изразяваща се в
счупване на челюст – престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, предложение 4
и предложение 5, б. пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение 1 във връзка с чл. 342,
ал. 1, предложение трето във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето
защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд №
2123/2020 г. и влязла в сила на 13.02.2021 г. присъда решаващият състав приема за
установено, че е налице противоправно деяние на третото лице М.И.А. – нарушение на
установените в Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му
правила за движение, съставляващо престъпление, извършено на **.**.**** г., на
главен път **** км, област ***** при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, в причинно-следствена връзка с което
деяние е произтекла смъртта на М.А.А. на **.**.**** г. Следователно налице са част от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : противоправно
деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на
третото лице и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на М.А.А..
Последната съобразно приетото като доказателство заверено копие на
Удостоверение за наследници изх. № ****/03.09.2018 г., издадено от Община ****,
район „******“, е дъщеря на ищцата.
Не се спори, също така, а и видно от приетия като доказателство заверен препис
на Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, към
**.**.**** г. гражданската отговорност на третото лице М.И.А. за причинените вреди
на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, е била застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен с
ответника
във формата на Застрахователна полица № BG/**/************, със срок на действие
от 23.12.2017 г. до 22.12.2018 г.
Ответникът признава още и че в съответствие с изискването на чл. 380, ал. 1
Кодекс за застраховането ищцата е отправила към него писмена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение заведена с вх. № ОК-430003/16.07.2019 г.,
заверен препис на която е приет като доказателство по делото, по която е образувана
3
щета № *********/16.07.2019 г., но оспорва предявения срещу него пряк иск, като
твърди, че е постигнал с ищцата споразумение за извънсъдебно уреждане на
отношенията по тази щета, обективирано в писмена форма на 27.05.2021 г., в което е
уговорено плащането на обезщетение в размер на 105 000 лв., от което част в размер на
95 000 лв. е платена по банков път на ищцата на 06.10.2021 г., а остатъкът от сумата е
прихванат с дължимите от нея на дружеството разноски по т. д. № 398 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2021 г.
В действителност с депозирания по делото отговор на исковата молба бе
представен и приет като доказателство заверен препис на частен диспозитивен
документ, наименуван „Споразумение“, в който за ден на съставянето му е вписана
датата 27.05.2021 г., а като страни по него са посочени ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в
качеството му на застраховател и Г. П. Б., в качеството й на наследник на пострадалото
лице М.А.А., починала на **.**.**** г. в резултат на ПТП, настъпило на **.**.**** г. в
района на с. *****, причинено от М.И.А., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“,
рег. № *******, наричана накратко „бенефициент“, както и са постигнати следните
договорености : страните са приели, че от името на бенефициента пред
застрахователното дружество е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена във формата на
застрахователна полица № BG/**/************, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на **.**.**** г., при което е починала М.А.А., по която е
образувана ликвидационна преписка по щета № **********/16.07.2019 г. /т. І/;
споразумението се сключва на основание чл. 365 ЗЗД и страните по него се договарят
за следното /т. ІІ/ - ЗД „БУЛ ИНС“ АД се задължава за изплати на бенефициента сума в
размер на 105 000 лева като обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, възникнали от горепосоченото ПТП или по повод на него,
включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи всякакви вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП в срок от два месеца по Б. сметка на
бенефициента в „Юробанк България“ АД, с изплащането на което бенефициентът
заявява, че няма никакви неудовлетворени претенции към дружеството или към
виновния водач за претърпените от него вреди /имуществени и неимуществени/,
включително и бъдещи такива, както и вреди, произтичащи от лихва за забава
вследствие на горепосоченото ПТП и каквито и да било вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП /т. ІІ, чл. 1, чл. 2 и чл. 3/; със споразумението и след
изпълнение на поетите от страните по него задължения по начина, в сроковете и при
условията на същото, страните заявяват, че уреждат изцяло и окончателно
отношенията си по повод ликвидационна преписка по щета № *********/16.07.2019 г.
/т. ІІ, чл. 4/; на основание чл. 108 ЗЗД бенефициентът се отказва спрямо застрахователя
и спрямо виновното лице от частта от вземането си спрямо тях, основаващо се на
претърпените от бенефициента имуществени и неимуществени вреди, надхвърлящи по
размер договореното в точка първа обезщетение, в случай, че такива евентуално
съществуват /т. ІІ, ч. 5/; в случай, че след подписване на споразумението
бенефициентът предяви допълнителни претенции към ЗД „БУЛ ИНС“ АД и/или към
деликвента, основани на посочения в споразумението деликт и намиращи се в
причинна връзка с него, бенефициентът дължи на дружеството неустойка в размер,
равен на размера на уговореното застрахователно обезщетение, както и законната
лихва, считано от датата на подписване на споразумението /т. ІІ, чл. 6/; бенефициентът
декларира, че сключва споразумението доброволно и без за него да е налице крайна
нужда и/или явно неизгодни условия, както и че е съгласен с размера на определеното
застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от него
4
имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално би търпял за в бъдеще
по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и няма никакви други
претенции към деликвента и застрахователното дружество по застрахователна полица
№ BG/**/************ във връзка с настъпило застрахователно събитие по заведена
щета № **********/16.07.2019 г. /т. ІІ, чл. 7/.
Ищцата, обаче, оспорва достоверността на датата на споразумението и твърди,
че го е развалила поради неизпълнение на задължението на застрахователя в срока по
т. І, чл. 2 да й заплати „договорената“ по него сума, като за установяване на
последното й твърдение с допълнителната искова молба е представила заверен препис
на Уведомление, заведено в ЗД „БУЛ ИНС“ АД с вх. № ОК-479761 на 30.07.2021 г., в
което се съдържа следното нейно изявление до дружеството :
„Съгласно Споразумение от 27.05.2021 г., сключено между Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД … и адв. Г. З. Д., представила се за мой пълномощник
/Бенефициент/, Застрахователят се задължил да изплати на Бенефициента сума в
размер на 105 000 лв. … , представляващи обезщетение за претърпените от
Бенефициента имуществени и неимуществени вреди, възникнали вследствие на ПТП
от **.**.**** г., при което е починала М.А.А. …. – дъщеря на Г. П. Б..
В т. 2 от същото споразумение от 27.05.2018 г. Застрахователят се задължил да
изплати горепосоченото обезщетение в срок от два месеца по Б. сметка на
Бенефициента … - Банка „****** *****“ АД.
Тъй като към днешна дата Застрахователят не е изпълнил задължението си по т.
2 да изплати горепосоченото обезщетение на Бенефициента, на основание т. 4 от
същото споразумение и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД заявявам, че развалям Споразумение от
27.05.2018 г. …
Моля занапред да се въздържате от всякакви действия по отношение на
въпросното Споразумение от 27.05.2021 г., тъй като същото съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД
не обвързва страните по него и да НЕ считате отношенията ни по повод ликвидационна
преписка по щета № **********/16.07.2019 г. за изцяло и окончателно уредени.“
Това уведомление е частен документ, подписан от ищцата, поради което
съобразно чл. 180 ГПК той съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от нея, в това число и изявлението, че тя и ЗД „БУЛ
ИНС“ АД са сключили процесното споразумение на 27.05.2021 г., с оглед на което
съдът приема направеното от ищцовата страна оспорване на достоверността на датата
на споразумението за недоказано, поради което следва да бъде обсъден и въпросът
това уведомление имало ли е за последица развалянето на споразумението.
Както сами страните са приели в него, то е сключено на основание чл. 365 ЗЗД,
поради което към него са приложими правилата на ЗЗД относно действията на
задълженията, в това число и относно развалянето на двустранните договори,
съдържащи се в чл. 87 и следващите ЗЗД.
За да освободи от задължението му към неизправния длъжник законът – чл. 87
ЗЗД, предоставя възможност на кредитора да развали едностранно договора със и без
предизвестие, като в случая в коментираното в предходното изложение Уведомление
вх. № ОК-479761/30.07.2021 г. се съдържа изявление на ищцата, че разваля договора на
основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, т. е., без да даде на застрахователя срок за изпълнение,
поради неизпълнение на задължението на последното да изплати в срока по
споразумението уговореното по него обезщетение, в който случай според трайната
съдебна практика в тежест на кредитора е да установи при условията на главно пълно
5
доказване наличието на някоя от предвидените в посочената норма хипотези –
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност; безполезност от
изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника или, ако
задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, т. е. да се
касае за фикс-сделка /решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС на РБ, ІІ т. о., ТК по т. д.
№ 116 от 2011 г.; решение № 100от 03.07.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 307 от 2011
г./, като за упражняването на това право следва да са налице и следните предпоставки :
неизпълнение на задълженията по договора от едната страна – пълно неизпълнение,
забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично изпълнение; виновно
неизпълнение; кредиторът да е изправна страна по договора / решение № 203 от
30.01.2012 г. на ВКС на РБ, ІІ т. о., ТК по т. д. № 116 от 2011 г./
Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че в т. ІІ, чл. 5, чл. 6 и чл. 7
от подписаното между страните на 27.05.2021 г. Споразумение страните са се
договорили, че бенефициентът се отказва от частта от вземането си спрямо
застрахователя, основаващо се на претърпените от него вреди, надхвърлящи по размер
договореното обезщетение от 105 000 лв., както и че бенефициентът декларира, че е
съгласен с размера на обезщетението, което покрива изцяло претърпените от него
вреди и тези, които евентуално би търпял за в бъдеще по повод и във връзка с
настъпилото застрахователно събитие и няма никакви други претенции към деликвента
и към ЗД „БУЛ ИНС“ АД по застрахователна полица № BG/**/************ във
връзка с настъпило застрахователно събитие по заведена щета №
**********/16.07.2019 г., като в случай, че след подписване на споразумението
бенефициентът предяви допълнителни претенции към ЗД „БУЛ ИНС“ АД и/или към
деликвента, основани на посочения в споразумението деликт и на намиращите с в
причинна връзка с него имуществени и неимуществени вреди, то бенефициентът
дължи на дружеството неустойка в размер, равен на размера на уговореното
застрахователно обезщетение, както и законната лихва, считано от датата на
подписване на споразумението.
Последното освен декларативно има и преобразуващо действие. Със
сключването му съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, постановяващ, че договорите имат силата
на закон за тези, които са ги сключили, страните са били обвързани от него, то е
породило целените с него и разпоредени от чл. 365 ЗЗД правни последици – уреждане
на отношенията помежду им във връзка с претенцията на ищцата по щета №
**********/16.07.2019 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди,
рискът от настъпването на които е покрит посредством договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен във формата на
застрахователна полица № BG/**/***********, с цел да се избегнат бъдещи спорове
между тях във връзка със същите.
Страните не спорят, а и се установява при извършената от съда служебно
справка в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/, че на 31.05.2021 г.
по пощата е изпратена искова молба, изходяща от адвокат К.И.Т.., в качеството й на
пълномощник на ищцата, постъпила Окръжен съд – Пловдив на 01.06.2021 г. и
заведена във входящия регистър с № 3219 от същата дата, по която е образувано т. д.
№ 398/21 г., с която е предявен от Г. П. Б. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева във
връзка със застрахователното събитие, предмет на споразумението от 27.05.2021 г. Или
въпреки с постигнатите в т. ІІ, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от последното договорености, че
ищцата се отказва от частта от вземането си спрямо застрахователя, основаващо се на
6
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, надхвърлящи по размер
договореното обезщетение, който покрива изцяло претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди и тези, които евентуално би търпяла за в бъдеще по повод и във
връзка с настъпилото застрахователно събитие и няма никакви други претенции към
дружеството по застрахователна полица № BG/**/***********във връзка с настъпило
застрахователно събитие по заведена щета № **********/16.07.2019 г., а също и в
разрез с тези договорености, четири дена след подписването на споразумението – на
31.05.2021 г., е предявила по исков ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие в размер на 200 000 лв.,
надхвърлящ този по споразумението от 105 000 лв., като към датата на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, въпреки че искът по т. д. № 398 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, ХХІІІ с. за 2021 г. е оттеглен, то производството по
последното е все още висящо поради направено от застрахователното дружество
искане за изменение на определението, с което производството е прекратено в частта
му за разноските. Следователно ищцата е неизправна страна по споразумението,
поради което в нейната правна сфера не е възникнало право да го развали и
уведомлението, с което тя твърди да е упражнила това свое право, не е произвело
правно действие, съответно няма за последица развалянето на споразумението.
Предвид гореизложеното, тъй като с последното спорът между страните във
връзка с описаното в исковата молба застрахователно събитие е уреден извънсъдебно,
то искът, посредством който се претендира пререшаването му, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Поради това, че делото не съставлява фактическа и правна сложност и по него бе
проведено само едно открито съдебно заседание, то искането на ищеца за редуциране
на заплатеното от ответника на процесуалния му представител адвокат М.Г. по
представения с Молба вх. № 12512/15.10.2021 г. Договор за правна защита и
съдействие № **********/05.10.2021 г. адвокатско възнаграждение от 6720 лв. с
включен ДДС до минималния дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ размер, възлизащ на
5530 лв., следва да бъде уважено, като върху посочената сума в съответствие с § 2а ДР
на НМРАВ следва да се начисли и данък върху добавената стойност, чийто размер
възлиза на 1106 лв., тъй като според приетото като доказателство Удостоверение за
регистрация по ЗДДС, адвокат Г. е регистриран по ДДС с идентификационен №
BG***********. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 6636 лв. разноски по производството
за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
По изложените съображения съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Б. с ЕГН **********, от ***, против ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането
за заплащане на сумата от 200 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря й М.А.А. на **.**.**** г., произтекла от престъпление по чл. 343,
ал. 4 във връзка с ал. 3, предложение 4 във връзка с ал. 3, предложение 4 и
предложение 5, б. предложение 1 във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение 1 във връзка с
7
чл. 342, ал. 1, предложение 3 във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК, в извършването на което
М.И.А. е признат за виновен с Присъда № 260009/28.01.2021 г., постановена по нохд №
2123 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г., влязла в сила на 13.02.2021 г.,
изразяващо се в това, че на **.**.**** г., на главен път 1-8 249, км + 0,53 км, област
Пловдив, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Е 6682 ВК е
нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смърт на
повече от едно лице, а именно : на М.А.А. с ЕГН **********, и на Н.И. А., както и
средна телесна повреда на едно лице – на М. Д. Ш., изразяваща се в счупване на
челюст, рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със
ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на Застрахователна полица № BG/**/***********, и във
връзка с което застрахователно събитие е образувана щета № **********, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. П. Б. с ЕГН **********, от ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, сумата от 6636 лв. /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение с включен данък
върху добавената стойност.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8