Р Е Ш Е Н
И Е
№ 254 24.11.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 241 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.225 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Компетентността
на съда е възложена с определение №12246/05.10.2020г. на ВАС по адм.д.№10401/2020г.
Адв.С.Г.
от САК като пълномощник на Х.Й.Х. ***, със съдебен адрес:***, к.2 обжалва
решението по а.н.д.№333/2019г. на РС – Радомир. Релевира касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Същественото нарушение на процесуалните
правила свързва с връчено обявление за изготвеното решение без самото решение,
което се преценява като тенденционно и пристрастно отношение на съда,
нарушаващо правото на защита на дееца и обосноваващо нищожност на съдебния акт.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с процесуални
нарушения в процедурата по ЗАНН и недоказано деяние. Процесуалните нарушения
са: липса на посочена длъжност на издателя на НП, което препятства проверката
за компетентност по заповед №8121з-952/20.07.2017г.; липса на посочен документ
за упълномощаването /само цифрово изписване и датата/; липса на пълно описание
на техническото средство - неговия фабричен номер; непълна правна квалификация
на санкционната норма и нарушения при изготвяне на талона за медицинско
изследване. Недоказаното деяние свързва с хипотезата по чл.2, ал.1 от Наредба
№1/19.07.2017г. поради високо кръвно налягане на дееца и употребата на
медицински медикамент, както и данните в Протокола за медицинско изследване за
липса на мирис на алкохол, запазена координация, ясно съзнание и запазен
словесен контакт. Моли за обявяване нищожността на съдебното решение,
евентуално неговата отмяна и отмяна на НП. Претендира деловодни разноски.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответното
РУ - Радомир при ОДМВР – Перник не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което е правилно и
обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по
приложените дела, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-0328-000024/23.01.2019г. на началник група в РУ
– Радомир при ОДМВР – Перник, с което на Х.Й.Х. за нарушение на чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
От
фактическата страна на спора районният съд е посочил, че обвинението срещу
дееца е за това, че на 12.01.2019г. около 01.30 часа в гр.Радомир при извършена
проверка от контролните органи при РУ – Радомир спрямо Х., същите са
установили, че деецът управлява посочения в НП лек автомобил, собственост на
фирма „Терра Кредит“, клон Пловдив по ул.“Бенковски“ с посока на движение към
ул.“Батенберг“. При проверката на ул.“Х. Ботев“ лицето отказало да му бъде
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN №0098 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отказало да подпише и получи издадения
ТМИ №0016507.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за наличие
на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, компетентност на актосъставителя
и АНО, осъществено деяние по отказ за проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, поради което не следва да се обсъждат възраженията относно
протичането на медицинския преглед на лицето във връзка с невъзможността му за
даване на кръвна проба и здравословното му състояние. Съдът е дал вяра на
показанията на полицейските служители и е приел за недостоверни показанията на
св.Кръстев, който не е присъствал по време на проверката. Съдът е приел, че
съставомерно обстоятелство е неоснователният отказ на дееца да бъде тестван с
техническото средство при липса на обективни пречки за това. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства
е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на
ЗАНН и доказано противоправно деяние.
Липса
релевираното от касатора процесуално нарушение по обявяване на съдебното
решение. По правилото на чл.340, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН когато
решението на съда не се обяви в съдебно заседание, на страните им се съобщава
писмено, че е изготвено. Това правило предполага изпращане на страните на
обявление за изготвено решение без самото решение, както правилно е процедирал
районния съд. Извън това, обстойната жалба срещу решението не сочи на извод за
незапознаване с решението или за нарушаване, респ. ограничаване правото на защита
на дееца срещу съдебния акт. Не е налице твърдяното тенденциозно и пристрастно
отношение на съда. Не се установяват обстоятелства, водещи до претендираната нищожност
на съдебния акт.
Правилни
са изводите на съда за спазване на процедурата по ЗАНН.
Длъжността
на издателя на НП е посочена като началник група в РУ – Радомир към ОДМВР –
Перник. Това наименование, макар и непълно, поради неизписване на групата, не е
съществено за компетентността на органа, т.к. лицето попада в изброяването по
т.2 от заповед №8121з-952/20.072017г. на министъра на вътрешните работи. Това
изброяване, както правилно е установил районният съд, включва всички началници
на групи и сектори в РУ. Липсата на записване за вида на акта, от който АНО
черпи компетентността си, не е съществено процесуално нарушение, т.к заповедта
е приложена като доказателство по делото и по номер и дата на издаване
съответства напълно на изписването й в НП. Правилно съдът е приел, че липсата
на посочен фабричен номер на техническото средство не е довела до нарушаване,
респ. ограничаване правото на защита на дееца срещу обвинението, т.к. това
средство е записано с достатъчно на брой характеристики като вид, модел и
номер, което позволява неговата индивидуализация. Правната квалификация в
разпоредителната част на НП е пълната такава по първата хипотеза на чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което липсата на посочената хипотеза в
обстоятелствената част на НП и в АУАН не представлява съществено нарушение на
процедурата. Обвинението срещу дееца е ясно и същият е имал възможност да го
разбере и се защити. Твърдяните нарушения при издаване на талона за медицинско
изследване са ирелевантни, т.к. деецът е наказан за отказ да бъде изпробван с
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, с
който отказ деянието е довършено и всички останали следващи действия на
контролните органи нямат пряка правна връзка с това деяние.
При
пълнота на доказателствения материал съдът е извел правилен извод за
съставомерно деяние.
Не
е налице хипотезата на чл.2, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози /обн. ДВ, бр.61/28.07.2017г., изм. и доп./. По
делото на районния съд липсват доказателства, от които да се формира извод, че
разпореждането на контролните органи към дееца за изпробване с техническо
средство е застрашило неговият живот или здраве. Високото кръвно налягане и
употребата на медикаменти са свързани със защитната теза за отказ от даване на
кръвна проба, а не за отказ от употреба на техническото средство. Начинът на
установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством средството изключва
даването на кръвна проба или друго действие, пряко свързано със заболяванията
на дееца. Данните в Протокола за медицинско изследване за липсата на мирис на
алкохол, запазена координация, ясно съзнание и запазен словесен контакт не
опровергават деянието, т.к. същото не е свързано с установен процент алкохол в
кръвта, а с отказ лицето да бъде изпробвано.
По
делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място касаторът е
имал качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП и същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта. Качеството водач на МПС и
отказът за проверка са единствените съставомерни за отговорността елементи от
санкционния състав по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно
и като такова е наказуемо с наложените в НП административни наказания.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №192/05.12.2019г. по а.н.д.№333/2019г. на РС - Радомир.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.