Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 9303 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Е.Е.И. срещу С.Е.И., за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от 22.10.2002г. оставено от Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., т.к. същото не е подписано и датирано от завещателя, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, а в евентуалност, т.к. е изготвено с единствен мотив, противоречащ на закона и добрите нрави, и с поставено от завещателя условие, което е невъзможно, на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

В исковата молба ищецът твърди, че след смъртта на майка му  Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., ответницата представила пред нотариус Н.Д., рег. № 329 в НК, Саморъчно завещание с твърдян автор Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., с вписана в него дата – 22.10.2002г. В същото сочената като него автор Е. И. извършва завещателно разпореждане в полза на ответницата  за цялото имущество, което притежава към момента на смъртта си. Като изрично условие и единствен мотив на завещателното разпореждане е посочено ответницата „да доведе до успешен край всички водени от мен съдебни спорове“, като са изброени конкретни такива, както и се прави завет към ответницата „да продължи и спечели както тези дела, така и всички други, които би ми се наложило да заведа, за да докажа правотата и правата си, безобразно потъпкани от Е.Е.И....“.

Твърди, че завещанието не е подписано от Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г. както и, че датата, която е изписана след волеизявлението, се намира след подписа на завещателя – отляво и вертикално разположена, по-долу от самия подпис.

Твърди и, че завещанието е изготвено с единствен мотив, който противоречи на закона и добрите нрави, понеже е поставено условие да бъде извършено „разсиновяване“ на сина на завещателката, което е невъзможно за изпълнение след смъртта на наследодателя. Самият мотив на завещателя – да бъдат водени съдебни спорове против сина и, според ищеца също противоречи на добрите нрави. Твърди и, че е налице и друго невъзможно условие – да се заведат и спечелят други, незапочнати и неопределени по предмет дела, както и да заведе дела по своя преценка, без да са поставери критерии и правно основание на исковете, за да се изпълни волята на завещателя.

След постъпване на отговора на исковата молба от ответника, ищецът е депозирал становище вх. № 1043493/21.03.2016г., в което е направил уточнение на исковата молба в смисъл, че подписът на завещателното разпореждане е поставен преди датата, в противоречие на чл. 25, ал. 1 ЗН. Изложил е и, че разпоредбата на чл. 24 ЗН, която описва процедурата за съставяне на нотариално завещание и към която препраща разпоредбата на чл. 42, б. „б“ ЗН относно нищожността на завещанието, предвижда задължителното участие на двама свидетели, като подписът на свидетелите е част от формата на завещанието. Според ищеца в процедурата за изготвяне на саморъчно завещание по чл. 25, ал. 1 ЗН е недопустимо участието и подписването на саморъчното завещание от свидетели. Доколкото полагането на подпис от трети лица /свидетели/ върху саморъчното завещание не представлява задължителен реквизит на завещанието, то опорочава формата му. Поддържа, че завещанието представлява правен хибрид между нотариално и саморъчно завещание, изготвено в нарушение на изискванията за форма и съдържание на закона и може да се направи извод за пряко вмешателство върху волята на завещателя или дори за подмяна и фалшифициране на волеизявлението му.

В отговора на исковата молба ответницата възразява, че исковете са недопустими, защото ищеца няма качеството наследник на Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., т.к. по отношение него се води производство за прекратяване на осиновяването от ищцата, като правоприемник на починалата Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., в качествтото на неин единствен наследник.

В условие на евентуалност заявява становище за неоснователност на исковете. Възразява, че завещанието е валидно, написано, подписано и датирано от завещателката. Възразява и, че от 2002г. ищеца бил в крайно обострени отношения със завещателката, не полагал грижи и не се интересувал от нея и от тогава и към момента ищеца получава доходите от реституираните и имоти и ги присвоява изцяло. Затова и преживе завещателката завела серия дела срещу него, едно от които за разваляване на осиновяването, в повечето неприключили от които след смъртта и встъпила ответницата, изпълнявайки свой морален дълг. Възразява, че възможността да продължи заведените дела е само възможност предоставена на преценката на ответницата от завещателката и не съставлява нарушение на добрите нрави. Не е налице и нарушение на закона, т.к. възможността да се продължи делото за разваляне на осиновяването е нормативно установена.

Претендира производството по исковете да бъде прекратено, а в отношение на евентуалност – отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявените искове  са: главен - за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от 22.10.2002г. оставено от Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., т.к. същото не е подписано и датирано от завещателя, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН; в евентуалност – за прогласяване нищожност на завещанието, т.к. е изготвено с единствен мотив, противоречащ на закона и добрите нрави, и с поставено от завещателя условие, което е невъзможно, на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

Твърденията на ищеца за нищожност на завещанието във връзка с нарушения на процедурата при съставянето му поради участието на двама свидетели, което е задължително при изготвяне на нотариално завещание, като подписът на свидетелите е част от формата му, но е недопустимо при съставяне на саморъчно завещание, в който случай съставлява нарушение на процедурата по чл. 25, ал. 1 ЗН и опорочава формата му, при което процесното завещание представлява правен хибрид между нотариално и саморъчно завещание, изготвено в нарушение на изискванията за форма и съдържание на закона и сочи на пряко вмешателство върху волята на завещателя или подмяна и фалшифициране на волеизявлението му, съдът намира за несвоевременно направени. Те са въведени едва след постъпване на отговора на исковата молба от ответника, със становище вх. № 1043493/21.03.2016г., т.е. не съставляват своевременно заявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“, предл. първо ЗН, вр. чл. 24 ЗН, поради което съдът не дължи произнасяне по него в настоящото производство. Поради изложеното съдът не ги разглежда.

По искът с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:

За да се приеме, че е неоснователен в тежест на ответника е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че завещанието е датирано и подписано от сочената като завещател Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г.

Според чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с което и да е от тези три задължителни изисквания, е нищожно.

Означението на датата е задължително и то написана от завещателя, а не от друго лице. Датата следва да бъде пълна, т. е. с означение на деня, месеца и годината на съставяне на завещанието. Непълната дата не е дата, т. е. липсата на означение на деня, или на месеца, или на годината на съставяне на завещанието е равна на липса на дата въобще. Липсата на дата или липсата на някой от реквизитите на датата може да бъде попълнена само от останалия текст на завещанието. Само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се установи датата или да се попълни липсващият неин елемент, завещанието не е нищожно. Не е допустимо попълването да стане въз основа на данни извън завещанието. Тези положения следват от строго формалния характер на саморъчното завещание и поради особеното значение на датата на завещанието. Датата има особено значение, защото с последващо завещание може изрично или подразбираемо да бъде отменено предишно завещание, да е отчуждена от завещателя след завещанието изцяло или частично завещаната вещ, а това отменя завета или защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на съставянето на завещанието, или наличието на грешка, насилие или измама по същото време и т. н.

За да се приеме, че е действително саморъчното завещание следва да е с положен личен подпис на завещателя, след завещателните разпореждания. 

От заключението по приетата СГЕ се установява, че подписът за „Замещател“ и трите имена изпълнени в долната, дясна част на листа на изследваното копие на Саморъчно завещание от 22.10.2002г., е копие на подписа на соченото като завещател лице Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г. Установява се и, че подписът и трите имена са изпълнени в долната, дясна част на листа, а датата: „22.10.2002год.“ и град „София“, са изпълнени в долната, лява част на листа. Разположението на подписа е на реда, на който е изписана датата, а разположението на изписаните три имена на завещателката са изпълнени на реда, на който е изписан: „гр.София“. Датата, подписът за „Завещател“, населеното място и трите имена на завещателя са разположени непосредствено под текста: „Завещанието си написах и подписах саморъчно, без да правя поправки, добавки и съкращения в него“, като текста: „и същращения в него“ свършва относително в началото на реда, като след неговият край е изпълнена вълнообразна линия. Няма оставен празен ред след текста: „Завещанието си написах и подписах саморъчно, без да правя поправки, добавки и съкращения в него“, с вълнообразната линия и изпълнените под него дата, подпис, населено мясо и три имена.

Съдът намира заключението на вещото лице по приетата СГЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото го кредитира изцяло. Въз основа него приема за установено, че завещанието е подписано саморъчно и лично от сочената като завещател  Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г. Приема и, че последната е датирала лично завещанието, изписвайки датата на съставянето му - „22.10.2002год.“ и град „София“, в долната, лява част на листа, непосредствено под текста на завещанието, на редовете, на които са изпълнени съответно подписа и трите имена на завещателя. При това положение приема, че датата е част от текста на завещанието и е разположена преди подписа на завещателя. Дори да се приеме обратното, то при преглед на текста на завещанието се установява, че той, след заглавието: „Саморъчно завещание“, стартира с ръкописно изписан следният израз: „Днес 22.10.2002г. /двадесет и втори октомври две хиляди и втора година/../. Със сила на пресъдено нещо по воденото между страните предходно производство по гр.д. № 7664/2010г. на СГС е установено, че завещанието е изцяло написано от завещателя Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г. Следователно цитираният израз е написан от последната. При това положение възражението за липса на дата е неоснователно. В нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН е достатъчно саморъчното завещание да съдържа означение на датата, но в него не се съдържа изрично указание къде точно следва да бъде разположена тя, стига да не е след подписа на завещателя. Т.к. в процесното завещание датата е поставена в началото на ръкописния текст, непосредствено след заглавието "Саморъчно завещание" и се намира преди подписа на завещателя, то соченият порок не е налице.

Поради изложеното съдът приема, че искът с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е неоснователен.

Поради изхода от спора по главният иск съдът дължи произнасяне по предявеният в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН, за установяване нищожност на завещанието, като изготвено с единствен мотив, противоречащ на закона и добрите нрави, и с поставено от завещателя условие, което е невъзможно.

Видно от текста на завещанието Е. И. е завещала на ответницата всичкото си имущество, при заявено желание: „да продължи и доведе до успешен край всички водени от мен съдебни спорове“, като са изброени конкретни такива, включително: „за разсиновяване на осиновения от мен Е.Е.И.“, както и се прави завет към ответницата „да продължи и спечели както тези дела, така и всички други, които би ми се наложило да заведа, за да докажа правотата и правата си, безобразно потъпкани от Е.Е.И....“.

Съгласно чл. 42, б. "в" ЗН завещателното разпореждане е нищожно когато то или изразеният в него мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, а също и когато условията или тежестта са невъзможни. Съгласно трайно установената съдебна практика, завещанието е валидно ако един от няколкото различни мотиви, поради които е направено, не е противен на добрите нрави, респ., е позволен от закона.

В случая от доказателствата по делото, респ. текста на завещанието е видно, че мотивите, подтикнали завещателката да извърши разпореждането е желанието да обезнаследи синът си – ищеца Е.Е.И., като по този начин въздаде справедливост, съчетан с желанието да облагодетелства ответницата. Зад облагодетелстването на ответницата се крият само вменени задължения за бъдеще време, които нямат материален израз. Няма очаквана бъдеща възмездна престация от приобретателя. Завещанието следва да е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. В противен случай то не съответства на закона и добрите нрави. Поради изложеното процесното завещание не е нищожно.

Без значение за валидността на завещанието е обстоятелството, че мотивът за обезнаследяване на ищеца е очевидно доминиращ. Този мотив не е противен на добрите нрави.

Добрите нрави като понятие не са легално дефинирани в закона, те са морални норми и нямат правно действие. По силата на закона обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се приравнява по последици на нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Друг принцип е зачитане на автономията на волята, схващана в случая като правото на свободно изявяване на волята на правните субекти и произтичащото от него право на собственика да се разпорежда с имуществото си приживе, както намери за добре, включително и да облагодетелства чрез безвъзмездни актове лица, които той прецени, при ограниченията на определени правни норми. Да се приеме, че мотивът за обезнаследяване на ищеца е противен на добрите нрави, би означавало да се игнорира изцяло горния принцип за зачитане на автономията на волята на правните субекти, а също и да се обезмисли института на запазената част по ЗН. Освен това би следвало по необходимост да се приеме, че всяко дарение или завещание, с което се извършва разпореждане с цел да се изключи от наследяване наследник, който евентуално би бил призован към наследяване или пък с цел да се ограничат наследствените му права, би било нищожно, което е очевидно неприемливо. Противно на добрите нрави би било завещание, извършено в полза на трето лице, за да наруши закон или задето го е нарушил, или пък за да извърши или задето е извършил друг неморален акт, който не е непременно противозаконен, а е укорим като несъвместим с добрите нрави, но не е противно на добрите нрави и не е неморално завещание, което има за цел да ограничи наследствените права на наследник, счетен от завещателя за безотговорен или неблагодарен, и затова такова завещание не е нищожно.

Неоснователно е и възражението за наличие на невъзможно за изпълнение условие на завещанието. Това е така, т.к. възможността да бъде продължено от наследниците заведено от наследодателя дело за разваляне на осиновяването е изрично предвидена както в действащият, така и в отмененият СК. Изцяло възможно и достатъчно определени са и действията – правни и фактически, по завеждане и водене на дела във връзка с охраняване и възстановяване на други имуществени права на завещателката, засегнати при взаимоотношенията и преживе с ищеца, предмет на разглеждане по бъдещи съдебни дела.

Поради изложеното предявеният в евентуалност иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода от спора в полза на ответницата следва да бъдат присъдени сторените пред СГС съдебни разноски в претендираният съгласно приетият списък размер от 770.00лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Е.И., ЕГН **********,***, предявен срещу С.Е.И., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от 22.10.2002г. оставено от Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., т.к. същото не е подписано и датирано от завещателя, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Е.И., ЕГН **********,***, предявен срещу С.Е.И., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на Саморъчно завещание от 22.10.2002г. оставено от Е. Е. И., поч. на 27.04.2005г., т.к. е изготвено с единствен мотив, противоречащ на закона и добрите нрави, и с поставено от завещателя условие, което е невъзможно, на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

ОСЪЖДА Е.Е.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.И., ЕГН **********,***, сумата 770.00 /седемстотин и седемдесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: