ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40183
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110116136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от ответника Д. Г. В., с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта относно разноските.
В молбата си ответникът излага съображения, че съдът неправилно е определил
следващите му се разноски за процесуално представителство от адвокат в размер под
минималния такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Насрещната страна – ищецът „С. в.“ АД в предоставения му срок за отговор
излага становище за неоснователност на молбата.
Съдът по постъпилата молба намира следното:
Молбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана
страна, като следва да се счита, че не е пропуснат срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за
депозирането й предвид ненадлежното връчване на решението по делото на ответната
страна чрез адв. Х., чиито пълномощия са оттеглени. Разгледана по същество, молбата
е неоснователна.
С решението, чието изменение се иска, съдът с оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК е присъдил претендираните от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение, като е намалил размера на същото по направено от ищеца
възражение за прекомерност до сумата от 2347,40 лв. Посоченият размер е
минималния такъв, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
съдът е приел, че възмездява справедливо обема извършена от упълномощения адвокат
1
защита, предвид липсата на фактическата и правна сложност на делото. База за
изчисляване минималния размер на възнаграждението е материалния интерес,
определен от цената на исковете, като неоснователни в тази връзка са доводите на
ответника, че следва да се отчете и размера на законната лихва от датата на съдебното
предявяване на спорните вземания, тъй като вземането за тази лихва не е предмет на
самостоятелен иск, а се присъжда като законна последица при уважаване на иска за
главница. Поради това съдът препраща към вече изложените мотиви в решението, с
оглед на които намира за неоснователно искането на ответника за пререшаване на
въпроса за разноските.
Въз основа на изложеното молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Д. Г. В. за изменение на решение
от 11.03.2024г. по гр.д.№ 16136/2022г. по описа на СРС, 44 състав, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2