№ 1669
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502451 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.д. № 36076/25.10.2022г. от П. Х. П. ЕГН ********** със
съдебен адрес гр. Варна, ул. „А. К.“, № 11, чрез адв. Св.Н., против разпореждане от
06.10.2022г. по изп.д. № 20228920400779 на ЧСИ Хр.Г., с което е оставено без уважение
възражението му като длъжник по изп.д., за недължимостта на заплатеното от взискателя
„Ю. Б.“ АД, ЕИК ........... адвокатското възнаграждение по гореописаното изълнително дело в
размер на 715.20лв. и възложено в негова тежест, за разликата над сумата от 200.00лв.,
представляваща минималния размер за образуване на изпълнително производство по т. 1 от
чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004г. Липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за извършване на действия или процесуално представителство по т. 2 от чл.
10 от Наредбата.
В тази връзка П. е изложил твърдения, че след като на 10.10.2022г. е получил покана
за доброволно изпълнение, установил, че като дължима е посочена сумата от 715.20лв.,
представляваща заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение. Подал възражение за
прекомерност, с искане да бъде намалено от 715.20лв. на 200.00лв., като бъде редуцирана и
съответната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита обжалваното разпореждане за
незаконосъобразно.
Моли се да бъде уважена подадената частна жалба, като бъде намалено
претендираното възнаграждение за адвокат на 200.00лв. Иска да му бъдат присъдени и
сторените разноски в настоящото производство, а именно: 25.00лв.-държавна такса,
48.00лв.-такса по ТТРЗЧСИ и 200.00лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Ю. Б.“ АД, ЕИК
........... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О. път“, № 260, представлявана от П.
Н. Д., Д. Б. Ш. и М. И. В., чрез адв. Св.З., с което заема становище за неоснователност на
1
жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
ЧСИ е изложил мотивите си за неоснователност на частната жалба. Моли се да бъде
оставена без уважение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден на
20.06.2022г. по заповед за изпълнение № 3745/20.06.2022г. по ч.гр.д. № 6437/2022г. на ВРС,
изпълнителен лист № 2736, с който жалбоподателят П. Х. П. е осъден да заплати на
взискателя „Ю. Б.“ АД сумата от 4401.65 евро, произтичаща от договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, 172.18лв., представляваща заплатена държавна
такса и 460.87лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Молбата за образуване на делото е депозирана от „Ю. Б.“ АД, ЕИК ........... чрез адв.
Св.З. с вх. № 21690/14.07.2022г., като е образувано изп.д. № 2022892040079 на ЧСИ Хр.Г..
С молбата за образуване е представено доказателство-преводно нареждане от 06.07.2022г. за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 715.20лв. Платени са и такси кэъм ЧСИ в
размер на 108.00лв.
След справка в НАП, извършена от ЧСИ се е оказало, че П. Х. П. има задължения
към държавата в размер на 24.67лв.според удостоверение № 030372203097869/20.07.2022г.
Държавата е присъединена като взискател.
С ПДИ изх. № 17761/15.07.2022г., връчена на длъжника П. Х. П. на 14.09.2022г., той
е уведомен, че дължи главница от 8608.88лв., законна лихва от 20.05.2022г. до момента в
размер на 134.18лв., неолихвяема сума за държавна такса от 172.18лв., неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение от 460.87лв. и други: адвокатско възнаграждение от 715.20лв.,
такси за образуване на изп.д. от 108.00лв. и такса по т. 26 от 924.11лв., а така също и
присъединените публични вземания.
В възражение вх.д. № 32220/29.09.2022г. от П. Х. П., чрез адв. Св.Н. е поискал да
бъде уважено подаденото от него възражение, като бъде намалено от 715.20лв. на 200.00лв.,
представляваща минималния размер за образуване на изпълнително производство по
Наредба № 1/09.07.2004г.
На 06.10.2022г., след становище на взискателя, ЧСИ е издал обжалваното
разпореждане, с което е постановил отказ по подаденото възражение.
П. Христо П., чрез адв. Св.Н. е подал на 24.10.2022г. жалбата си по електронен път,
регистрирана при ЧСИ с вх. № 36076/25.10.2022г.
Решаващият състав приема постъпилата жалба вх. № 36076/25.10.2022г. за
допустима за разглеждане, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и намираща
правното си основание в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Страната е възприела
полученото от нея съобщение за разпореждане от 06.10.2022г., че дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 715.20лв. , като такова за изготвено от ЧСИ постановление за
разноските и е последвало подаване на възражение № № 32220/29.09.2022г. за намаляване
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. При отказа е П. е
депозирал настоящата жалба.
Видно, длъжникът е станал причина за завеждане на настоящото изпълнително дело,
поради което дължи заплащане на направените от взискателя разноски, каквото е
претендираното адвокатско възнаграждение и не са налице изключенията посочени в чл.
79, ал. 1 от ГПК. С молбата за образуване на изп.д. е представено от взискателя платежно
нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 715.20лв.
Настоящият състав намира, че претендираното от взискателя възнаграждение в
размер на 715.20лв. е прекомерно завишено по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК при задължение в
общ размер на 9400.78лв., ведно с вземането на държавата. Следва да се вземе предвид,
това, че след като плащането е станало 06.07.2022г., то приложение намира редакцията на
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ДВ бр.
2
45/15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г. Няма спор, че се дължи адвокатско възнаграждение
по чл. 10, т. 1 от Наредбата, за това, че е образувано изп.д. То е в размер на 200.00лв. Дължи
се обаче и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания в размера по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в посочената вече по-горе
редакция на ДВ бр. 45/15.05.2020г. Минамалният размер на адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания се равнява на ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата при материален интерес от 9400.78лв. /9376.11лв. по изп.лист. и 24.67лв. по
удостоверение НАП/. Така определен минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 313.02лв. или минималният размер на адвокатското възнаграждение е 513.02лв.
общо, който съответства напълно на действителната фактическа и правна сложност на
делото до момент. Ако настъпят усложнения, винаги страната може да представи
доказателства за допълнително заплатено адвокатско възнаграждение. .
С оглед на горното искането на жалбоподателката за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение поради прекомерност е основателно.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен и размерът
намален по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от 715.20лв. до размера на 513.02лв., в съответствие
с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски. Посочената сума от 48.00лв. не
представлява такава по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според уважената част на жалбата, в
полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 88.33лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК разпореждане от 06.10.2022г. по изп.д. №
20228920400779 на ЧСИ Хр.Г., с което е оставено без уважение възражението на П. Х. П.
ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, ул. „А. К.“, № 11, чрез адв. Св.Н. за
прекомерност на заплатеното от взискателя „Ю. Б.“ АД, ЕИК ........... със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „О. път“, № 260, представлявана от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и М. И. В.,
адвокатското възнаграждение, като го НАМАЛЯВА по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от
715.20лв. на 513.02лв.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„О. път“, № 260, представлявана от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и М. И. В. да заплати на П. Х. П. ЕГН
********** със съдебен адрес гр. Варна, ул. „А. К.“, № 11, чрез адв. Св.Н. разноски в
настоящоато производство в размер на 88.33лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3