Р Е
Ш Е Н И Е № 1905
гр. Пловдив, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15668 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС, предявени от К.А.А. и Х.О.И., срещу С.А.К. и Н.Л. П., както
следва:
1)за осъждане на
ответника С.А.К. да заплати на ищците сумата в общ размер от 240 лв., от които
150 лв. за ползването на гаражите за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. по
50 лв. на месец, както и 90 лв. (по 30 лв. на месец) за ползването на
стопанската постройка за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането;
2) за осъждане на
ответника Н.Л. П. да заплати на ищците сумата в общ размер от 240 лв., от които
150 лв. за ползването на гаражите за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. по
50 лв. на месец, както и 90 лв. (по 30 лв. на месец) за ползването на
стопанската постройка за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
С изменение на иска,
прието от съда с протоколно определение от 28.01.2019 г., ищецът е намалил
исковата си претенция към всеки един от ответниците до сумата от 66 лв., като
за разликата до пълния претендиран размер от 240 лв. от всеки от ответниците
производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете от ищците.
Ищците твърдят в исковата
молба, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на следният
недвижим имот: 1/3 идеални части от ПИ с идентификатор № ************, находящ
се в гр. ****************, ведно с третия жилищен етаж от построената в имота
жилищна сграда, ведно с 1/3 идеални части от тавана с право на реално ползване
и право на преграждане на северозападната част от тавана, както и 1/3 идеални части от общите части на
сградата и избеното помещение с площ от
15,80 кв.м., по силата по описаните в исковата молба договори. Посочват,
че първият ответник бил собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда,
а вторият – на 4/5 идеални части от втория жилищен етаж, със съответните
идеални части от общите части на сградата и 3/26 идеални части от поземления
имот. Твърдят, че С.А.К. е изградил в югозападната част от ПИ метална гаражна
клетка, трайно вградена върху бетонов фундамент, с размери 2,80/5,00 м. – 14
кв.м. Н.Л. П. изградила в югозападната част на ПИ метална гаражна клетка,
трайно вградена върху бетонов фундамент, с размери 2,80/5,00 м. – 14 кв.м.
Посочват, че ответниците ползвали стопанска постройка с площ от 12 кв.м.,
находяща се в югоизточната част на дворното място, представляваща две стопански
постройки, обединени в обща обемно пространствена структура като една сграда.
Поддържат, че по силата на разпоредбата на чл.92 ЗС били собственици в режим на
СИО на 1/3 идеални части от постройките – две гаражни клетки, изградени в
югоизточната част на имота и стопанска постройка, изградена в югоизточната част
от имота. Твърдят, че са отправили до ответниците писмена покана да им заплащат
обезщетение за това, че са лишени от ползването на същите. Посочват, че
постройките се ползвали от двамата ответници, като в стопанската постройка
съхранявали дърва за огрев и я ползвали като склад, а гаражните клетки отдавали
под наем и събирали наемна цена. Намират, че по този начин били лишени от
възможността да ползват 1/3 идеална част от посочените обекти. По изложените
съображения молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски
по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили
писмени отговори от ответниците Н.Л.П. и С.А.К., със становище за
неоснователност на предявените искове. Ответницата Н. П. прави възражение и за
недопустимост на производството, като твърди, че освен нея, собственик на
имотите била и нейната сестра – Е. П., за която счита, че също следва да
участва в производството. По същество твърдят, че постройките метални гаражи
били окачествени като незаконен строеж по силата на влязло в законна сила
решение на Административен съд Пловдив, и като такава не се ползвала от
ответниците. Оспорват твърденията, че гаражните клетки се отдавали под наем.
Считат, че незаконните строежи не можели да се окачествят като приращения и да
бъдат годен обект на правото на собственост. По отношение на стопанската
постройка, посочват, че не се ползвала от никого, с изключение на зимния
период, когато при нужда и не винаги етажните собственици складирали там
дървета и други средства за отопление. Молят за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за учредяване
на право на ползване и продажба на недвижим имот № ******************** г.,
вписан в СВ П.под акт № ************** г., се установява, че Д.А. П. и К.А.Б.
продават на Х.О.И. и К.А.А. общо ***** идеални части от поземлен имот с площ от
360 кв.м., находящ се в гр. ***********, представляващ ПИ № ****, включен в УПИ
*************, както и третия жилищен етаж от построената в имота жилищна
сграда с площ от 120 кв.м. С нотариален акт за поправка на нотариален акт № ***********
г., вписан в СВ П. под акт № ***********г. е извършена корекция на идеалните
части от собствеността на дворното място, като вместо *****, те са коригирани
на общо **** идеални части.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *********************** г., вписан в СВ П. под акт № **************
г. Д.А. П. продава на Х.О.И. и К.А.А. 3/104 идеални части от УПИ I************ по плана на гр. П., с площ от 680 кв.м.,
ведно с находящите се в изградената в имота жилищна сграда избено помещение в
средата на избата, с южно изложение, с площ от 15,80 кв.м., и избено помещение,
находящо се в югозападната част от жилищната сграда с площ от 9,50 кв.м.
От нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № ************************** г.,
вписан в СВ П. под акт № *************************** се установява, че К.А.А. и
Х.О.И. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по
давност, текла в тяхна полза и в полза на праводателите им, а именно: 1/3
идеална част от поземлен имот с площ от 360 кв.м., представляващ ПИ № ****,
включен в УПИ *************, по регулационния план на гр. П., ********, с
административен адрес: ул. **********.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***************** г. се
установява, че Л.Н.П. продава на дъщеря си Н.Л.П. 4/5 идеални части от ***,
находящ се на ******************, построена в поземления имот с пл. № ****,
включен в УПИ ******************, ведно с 3/26 идеални части от дворното място.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ********************* г.
се установява, че Л.Н.П. продава на дъщеря си Е.Л. П. 1/5 идеална част от ***,
находящ се на ******************, построена в поземления имот с пл. № ****,
включен в УПИ ************, ведно с 3/26 идеални части от дворното място.
От нотариален акт за замяна на
недвижим имот № **************** г. се установява, че Я. К. К. прехвърля на С.А.К.
следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от ******, находящо се в гр. ***********
с площ от 360 кв.м., представляващо парцел *******, ведно с целия първи жилищен
етаж от построената в имота жилищна сграда, както и ведно с 1/3 идеална част от
една тухлена с бетонен покрив барака с площ от 12 кв.м.
Видно от скица на поземлен имот
№ ********** г. описания в нотариалните актове недвижим имот е нанесен в КК и
КР на гр. П. като ПИ с идентификатор № **********.
С покана, отправена от ищците до
ответника С.А.К. последният е поканен да заплаща месечна наемна цена за
ползването на собствената на ищците 1/3 идеална част от гараж с площ от 14
кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. Поканата е получена от ответника
К. на **** г., видно от известие за доставяне.
С покана, отправена от ищците до ответника Н.Л.П.
последната е поканена да заплаща месечна наемна цена за ползването на
собствената на ищците 1/3 идеална част от гараж с площ от 14 кв.м. и стопанска
постройка с площ от 12 кв.м. Поканата е получена от ответницата П. на **** г.,
видно от известие за доставяне.
По делото се установи, че
процесните две метални гаражни клетки са премахнати на 25.03.2019 г.
От
заключението на приетата по делото СТЕ на вещо лице И.Г., неоспорено от
страните и ценено от съда като обективно и компетентно дадено на основание
чл.202 ГПК, се установява размерът на средния пазарен наем, който за един гараж
възлиза на сумата от 50 лв., а за една стопанска постройка – 16 лв. месечно,
или общо 66 лв. месечно за целите обекти. В откритото съдебно заседание вещото
лице изясни, че съобразно притежаваната от ищците 1/3 идеална част от обектите,
месечният размер на средния пазарен наем за един гараж и една стопанска
постройка възлиза на 22 лв. общо.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ищците е разпитана
св. В. А. Д. – *** на ищцата К.А.. Свидетелката изяснява, че в имота на ул. „***
има два метални гаража в западната част и две бараки в югоизточната част.
Пояснява, че едната барака се ползвала от ответника К. и не се заключвала, а
другата – от ответницата П., на която бил поставен катинар, където те
съхранявали дърва за огрев. По отношение на стопанската постройка изяснява, че
тя представлявала едно общо помещение, с общ покрив, което първоначално било
разделено на три части, като една от тези три части се ползвала от ищците, но
те я разрушили. За гаражите изяснява, че се ползвали от ответниците, като били
отдавани под наем на трети лица за паркиране на леки автомобили.
На
ищците е разпитана и свидетелката Х. Н.П., която изяснява, че е ползвала гаража
на Н.П. *** от месец юли до месец декември 2018 г.
На
ответниците е разпитан св. К.И.К.. От показанията му се установява, че в
процесния недвижим имот имало първоначално общо три гаража, един от които бил
на ищците, но те го премахнали преди 3-4 години, а другите два гаража
представлявали метални клетки, които били на ответниците К. и П.. Св.изяснява,
че в дъното на парцела източно от фасадата на ул. „*****” имало три бараки на
всеки един от съсобствениците с обща плоча, като една от тях била разрушена от
съсобствениците – ищци. Пояснява, че тези бараки били построени още при
построяването на жилищната сграда през **** г.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Преди разглеждане на спора по
същество, съдът намира, че следва да отговори на направеното в писмения отговор
на ответницата Н.П. възражение за недопустимост на предявения иск поради това,
че имотът имал още един съсобственик – Е. П.. Съдът намира това възражение за
неоснователно по следните съображения, които е изтъкнал в определението, в
което е обективиран проект за доклад по делото. В настоящото производство
съсобствениците не са задължителни необходими другари, за да се изисква тяхното
конституиране и указания на съда за насочване на иска към всички съсобственици.
От волята на ищците зависи срещу кой/кои от съсобствениците за предявяват
исковите си претенции. Въпрос на разрешаване на спора по същество е дали и
каква част би могла да се претендира от ответниците.
Съдът е сезиран със субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. За
основателността на заявените искове претенции следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: ищците да са съсобственици на общо 1/3 идеална част от
процесните два броя гаражни клетки и стопанска постройка по силата на
приращението; ответниците да ползват целите постройки, респективно площ,
по-голяма от съответстващата на правата им от съсобствеността; ищците да са
отправили на ответниците писмена покана. В доказателствена тежест на ищците е
установяването на посочените обстоятелства. Те следва да докажат ползата, която
са пропуснали за процесния период, т.е. размера на иска.
По делото не се спори, отделено
е за безспорно с доклада на съда, че ищците са собственици на 1/3 идеална част
от дворното място, находящо се в гр. ***********. Основанието, на което ищците
поддържат да са собственици на 1/3 идеална част от процесните два броя метални
гаражни клетки и стопанска постройка е приращението – като съсобственици на
земята са придобили в съответните идеални части и правото на собственост по
отношение на построеното върху нея. Регламентът на чл.92 ЗС предвижда, че собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. Няма пречка собственикът на земята да отстъпи на друго лице
правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на
постройката – чл.63 ЗС. С учредяването на право на строеж всъщност се оборва
презумпцията на чл.92 ЗС. В случаите, в които се построява сграда върху имот,
който не е изключителна собственост на построилия сградата, ако не е учредено
право на строеж по отношение на това лице, по силата на чл.92 ЗС собствениците
на земята стават и собствениците на изградените в нея постройки по приращение.
В посочения смисъл – решение № 252/14.10.2013 г., постановено по гр.д. № 2296
по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о.
В настоящия случай, се установи
по делото, че в поземления имот, който е съсобствен между страните по спора, са
изградени процесните гаражи и стопанска постройка, като нито една от сградите
не е описана в придобивните актове на съсобствениците. Не са налице и данни да
е било учредено право на строеж на ответниците от страна на всички съсобственици,
за да се приеме, че презумпцията по чл.92 ЗС е оборена. Затова следва да се
приеме, че с построяването на сградите собствениците на дворното място са
станали собственици и на построените в имота сгради до размера на притежаваните
от тях идеални части. Така, в съдебната практика се приема, че при прехвърляне
на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите
не са изключени изрично като предмет на сделката. Запазването на собствеността
върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в
нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС. В този смисъл
решение № 120/ 22.10.2014 г., постановено по гр.д. № 2928 по описа за 2014 г.
на ВКС, II г.о. Освен това, следва да се има предвид, че
законността на постройките не се отразява на придобиването на правата, т.е.
макар и незаконни и нетърпими да са строежите, те стават собственост на
собствениците на земята, върху която са построени. Затова ищците са придобили
1/3 идеална част в режим на СИО от процесните сграда, доколкото в такъв размер
са притежаваните от тях права по отношение на дворното място.
По отношение на факта на
ползването на имота, следва да се имат предвид задължителните разяснения,
дадени с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателната практика дефинира
личното ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС като всяко поведение на
съсобственика, което възпрепятства или
ограничава другите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата
си, без да се събират добиви и граждански плодове.
По отношение на гаражите,
съдът намира, че се доказа, че всеки от ответниците ползва по една от двете
метални гаражни клетки по начин, по който ограничава останалите съсобственици
да ползват имота съобразно неговото предназначение.
В този смисъл еднопосочни са свидетелските показания на разпитаните свидетели,
както на ищците, така и на ответниците. Ответницата П. за процесния период
макар лично да не е паркирала лек автомобил в гаража или да не го е използвала
по друг начин, например да е съхранявала вещи в него, е допускала трето лице –
св. П. да ползва същия, като паркира личния си автомобил. Ответникът К. също е
възпрепятствал ищците да ползват гаража с оглед неговото предназначение. Затова
на ищците се дължи обезщетение за времето, през което са лишени да ползват
процесните гаражи, а именно за исковия период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г.
По делото се установи и последната предпоставка от фактическия състав на
заявеното право, а именно - ищците са отправили покана до ответниците да им
заплащат обезщетение за лишаване от ползването на собствените им идеални части
от гаражите и стопанската постройка.
За доказване на размера на
претенцията, която се равнява на средния пазарен наем, по делото е ангажирана
СТЕ. От заключението на в. л. се установява, че средният пазарен наем за целия
гараж е 50 лв. месечно. Доколкото ищците притежават 1/3 идеална част от правото
на собственост по отношение на гаража, на тях се дължи месечно 1/3 част от 50
лв., или сумата от 16,67 лв. За целия процесен период ищците могат да
претендират от всеки от ответниците сумата от 50 лв., до който размер следва да
се уважат субективно съединените искове. Като последица от уважаването на иска
е присъждането на законната лихва от датата на завеждане на делото – 02.10.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на стопанската постройка, съдът намира иска за неоснователен по следните
съображения, а именно: По делото се установи еднопосочно, както от показанията
на св. на ищците, така и от показанията на св. на ответниците, че процесната
„барака” (стопанска постройка) е била построена още при построяването на
жилищната сграда в имота през **** г., като в нейния обем реално е имало три
обособени складови помещения, всяко от които се е ползвало съответно от
собствениците на етажите от жилищната сграда. Това фактическо положение се е
запазило и когато ищците са придобили правото на собственост по отношение на
имота, а именно: ищците са ползвали източната част от бараката до тази на П.
(така изрично свидетелката Д.), ответникът К. е ползвал другото помещение, а
ответницата П. – третото. Установи се също, че ищците са разрушили частта от
стопанската постройка, която е следвало да ползват, мислейки че е незаконна. Затова
към момента на разпита на свидетелите, респективно и при приключване на
съдебното сирене в настоящата съдебна инстанция, от стопанската постройка са
останали само двете помещения, която се ползват от ответниците, доколкото и
ищците сами са съборили тяхната част. При така описаните обстоятелства,
доколкото ищците сами чрез своите действия са се лишили от възможността по
ползват частта от стопанската постройка, която отговаря на техните права, то
съдът намира, че те не биха могли да търсят обезщетение за лишаване от
ползването от ответниците. Последните ползват стопанската сграда по начин,
трайно установен в отношенията между съсобственици още от изграждането на
сградите. Не техните действия са лишили ищците от възможността да ползват
сградата. Ако се приеме обратното, то не само би се насърчило недобросъвеството
поведение на ищците, но и те биха извлекли ползи от него, което противоречи на
основни правни принципи. Затова предявеният иск за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на стопанската постройка следва да се отхвърли като
неоснователен, а именно за размера от по 16 лв., който се претендира от всеки
един от ответниците за исковия период.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, съдът намира, че право на разноски
има всяка една от страните по спора. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат
право на разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции. За да се
изчислят коректно те обаче, следва да се вземе предвид и направеното от ищците оттегляне
на част от иска за разликата от сумата от 66 лв. до 240 лв. от всеки ответник,
за която част ищците нямат право на разноски. Също така съдът намира
възражението на ответниците за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
от ищците за основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото
претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лв. следва да се намали на
сумата от 350 лв. Така, общият размер на претендираните от ищците разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК възлиза на сумата от 540 лв. От тях в
полза на ищците следва да се присъди сумата от 112,50 лв., или всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати сумата от 56,25 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендира се само адвокатско
възнаграждение в размер на по 400 лв. за всеки от ответниците, видно от
представения списък на разноските. Съдът намира също за основателно
възражението на ищците за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение за всеки от тях, като следва да бъде намалено до
сумата от 350 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска всеки от ответниците
има право на адвокатско възнаграждение в размер на 88,85 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на К.А.А.,
ЕГН: ********** и Х.О.И., ЕГН: **********,*** по предявения иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 50
лв. (петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на собствената им 1/3 идеална част от метална гаражна клетка, находяща се в ПИ
с идентификатор № ****** с адрес: гр. *********** за периода от 01.07.2018 г.
до 30.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 56,25
лв. (петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) – разноски в
производството съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за осъждане на С.А.К., ЕГН: ********** да заплати на ищците сумата от
16 лв. представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствената им 1/3 идеална част от стопанска
постройка, находяща се в ПИ с идентификатор № ******* с адрес: гр. ***********
за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Л.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на К.А.А.,
ЕГН: ********** и Х.О.И., ЕГН: **********,*** по предявения иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 50
лв. (петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на собствената им 1/3 идеална част от метална гаражна клетка, находяща се в ПИ
с идентификатор № ****** с адрес: гр. *********** за периода от 01.07.2018 г.
до 30.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 56,25
лв. (петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) – разноски в
производството съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за осъждане на Н.Л.П., ЕГН: ********** да заплати на ищците сумата от
16 лв. представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствената им 1/3 идеална част от стопанска
постройка, находяща се в ПИ с идентификатор № ****** с адрес: гр. ***********
за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН: ********** и Х.О.И., ЕГН: ********** да
заплатят на С.А.К., ЕГН: **********, сумата от 88,85 лв. (осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) –
съдебно деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН: ********** и Х.О.И., ЕГН: ********** да
заплатят на Н.Л.П., ЕГН: **********, сумата от 88,85 лв. (осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) –
съдебно деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
КЯ