Решение по КНАХД №1546/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от К. В. Б., с [ЕГН] срещу Решение № 666 от 04.06.2025 г. по КАНД № 880/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 811698-F797587 от 31.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че не се касае за технически проблем, който да е причина за невъзможност да се използва квалифицираният електронен подпис (КЕП) на касатора, както приема въззивната инстанция, а причината е, че след подновяването на КЕП на 25.04.2024 г. ползването му е станало невъзможно единствено в портала за Електронни услуги на НАП, като се твърди, че КЕП е успешно ползван за електронни услуги на общинската и държавната администрация. Според касатора, районният съд не е съобразил и че подаването на справки-декларации по ЗДДС и отчетните регистри по чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) се осъществява единствено по електронен път, чрез КЕП, респ. неправилно съдът е приел, че касатора не се е опитал да подаде СД по ЗДДС по друг начин в НАП. На следващо място се изтъква, че през месец септември 2024 г. представляваното от касатора дружество не е извършвало дейност и съответно не е начислявало ДДС, не е ползвало данъчен кредит, не е имало ДДС за внасяне, в резултат на което не са настъпили вреди за бюджета от неподаването на въпросната справка. Твърди се, че неправилно районният съд приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН, което е се сочи, че е незаконосъобразно предвид разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), като в правото на ЕС не са предвидени изрични санкции за процесното деяние. Настоява се, че принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане на правото на ЕС са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие. Според касатора предвид преследваната от чл. 179 ЗДДС цел налагането на процесната по делото санкция, когато няма риск от загуба на данъчни приходи, надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел и относима към чл. 273 от Директивата за ДДС, в подкрепа на което твърдение се сочи Решение № 712 от 11.06.2025 г. на РС – Варна. Искането е да се отмени обжалваният съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, чрез гл. юриск. К. Т.-Д. и юриск. И. Г., с писмено възражение срещу жалбата и с писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на РС - Варна. Според ответника касационната жалба не съдържа нови доводи и доказателства, неразгледани от районния съд. Изтъква се, че КЕП на касатора е подновен от 25.04.2024 г., а неподадената СД по ЗДДС за данъчен период месец септември 2024 г. е към дата 14.10.2024 г., а и регистрацията по ЗДДС е специална за търговците и законодателят е предвидил по-високи санкции за неизпълнение на нормите на ЗДДС в срок. Заявява се, че физическото лице не може да черпи права от противоправното си поведение – неиздаване на КЕП в срок. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност – да се присъди адвокатско възнаграждение на касатора, което да се редуцира под минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и за липсата на основания за отмяна на решението на РС – Варна. Пледира се за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от К. В. Б. срещу НП № 811698-F797587 от 31.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, на Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Според НП нарушението се състои в следното: На 18.10.2024 г., в ТД на НАП Варна при проверка в информационния масив е установено, че К. В. Б., в качеството си на представляващ ДЗЗД „Просеки 2020“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, дерегистрирано по ЗДДС на 11.09.2024 г., не е подал СД по ЗДДС за последния данъчен период 01.09.2024 г. – 11.09.2024 г. в ТД на НАП – Варна в законоустановения срок - до 14.10.2024 г. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 15.10.2024 г., както и че СД по ЗДДС за посочения данъчен период не е подадена и до момента на съставяне на АУАН сер. AN № F797587/12.11.2024 г.

Въз основа на изведените от доказателствата по делото факти, РС – Варна приема за установена посочената в НП фактическа обстановка, която, съдът посочва, и че не е спорна между страните. Направен е извод, че със своето поведение, в частност – бездействие, Б. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност, като административното наказание е законосъобразно определено като вид и размер, поради което НП е потвърдено НП.

Въззивната инстанция възприема като неоснователни възраженията на наказаното лице. Този си извод съдът обосновава със следното: Дори и да е налице някакъв чисто технически проблем с КЕП, издаден на името на ДЗЗД „Просеки 2020“, е следвало Б. да се обърне за съдействие към издателите на електронния подпис. В случая не е налице забавяне поради технически проблем с ден, два, три депозирането на СД по ЗДДС в ТД на НАП, а и няма данни и към провеждане на откритото съдебно заседание по АНД № 880/2025 г. на РС – Варна на 28.05.2025 г. задължението за подаване на СД по ЗДДС да е изпълнено, макар и със закъснение. Неизпълнението на процесното задължение не може да бъде оправдано с технически проблем, т.к. липсват каквито и да е било доказателства наказаното лице да се е опитало да отстрани техническия проблем или да подаде СД по ЗДДС по друг начин. Обстоятелството, че ДЗЗД „Просеки 2020“ не е сключвало данъчно облагаеми сделки в периода 01.09.2024 г. – 11.09.2024 г. не променя извода за съставомерност на деянието , доколкото в случая не е констатирано някакво забавяне в изпълнението на задължението за подаване на СД по ЗДДС, а е констатирано пълно неизпълнение на задължението, поради което е обществено неприемливо да се прояви снизхождение към наказаното лице.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационните основания по чл. 348 НК за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна.

Правилно въззивният съд приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че се установява осъществяването на състава на вмененото нарушение, както и че му е дадена правилно правна квалификация, а и че наказанието е законосъобразно определено като вид и размер. По отношение на посочените изводи, РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото.

С касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на НП, идентични с изложените такива във въззивната жалба, които РС – Варна е разглеждал и обосновал неоснователността им, като изводът за неоснователност на възраженията на наказаното лице e правилен.

Твърдението на наказаното лице е, че след подновяване на КЕП на 25.04.2024 г. (чрез доставчика на услуги „Борика" АД) били правени неуспешни опити за регистриране на подновения КЕП в Портала за електронни услуги на НАП, като статусът на подаденото електронно заявление е „в процес на обработка" и поради тази причина било невъзможно подаването на СД по ЗДДС:

В случая нарушението – неподаване в срок на СД по ЗДДС е за данъчен период 01.09.2024 г. – 11.09.2024 г., и е извършено на 15.10.2024 г., т.е. почти 5 месеца след подновяване на 25.04.2025 г. на КЕП на Б..

Съдът съобразява, както и въззивната инстанция е констатирала, че срещу съставения на 12.11.2024 г. АУАН, връчен на К. В. Б. на 21.01.2025 г. (т.е. 3 месеца след изтичане на срока за изпълнение на процесното по делото задължение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС) не е направено възражение от страна на Б. в сочения във въззивната и касационна жалби аспект.

От друга страна, въпросното твърдение на наказаното лице е недоказаното. От обстоятелството, че именно поради съществуващия проблем с регистрацията на подновеното удостоверение за КЕП на касатора, Б. не може да направи (съответно представи по делото) разпечатка от системата на НАП на подаденото заявление, не следва, че е била препятствана възможността наказаното лице да прояви процесуална активност и да направи доказателствено искане за установяване на твърдението си за евентуалното наличие на обективна пречка за изпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Няма данни и за проявена от касатора активност за своевременно отстраняване на проблема с регистрирането на подновеното удостоверение за КЕП.

Несъбирането на доказателства във връзка с горепосоченото твърдение на наказаното лице обаче не се явява нарушение на съдопроизводствените правила. В случая соченият от наказаното лице проблем с регистрирането в Портала за електронни услуги на НАП на подновеното на 24.04.2024 г. удостоверение за КЕП на наказаното лице не е логично (дори е несериозно) да се твърди, че е било напълно невъзможно да бъде отстранен в продължение на 5 месеца и това е причината да не бъде подадена СД по ЗДДС за периода 01.09.2024 г. – 11.09.2024 г., в срок до 14.10.2024 г., включително и по-късно. Касаторът не сочи доказателства, че е положила дължимите усилия за своевременно отстраняване на възникналия проблем с регистрирането на подновеното й удостоверение за КЕП.

Неоснователни са и доводите на касатора за маловажност на нарушението, както и за несъответствие на санкционирането на деянието в случая с правото на ЕС.

Обстоятелството, че за процесното деяние правото на ЕС не предвижда изрични санкции, не означава, че държавите членки не са длъжни да предвидят подходящи и необходими мерки, включително санкции за постигане целите на Директивата за ДДС, сред които цели, както и в касационната жалба е посочено, са недопускането и предотвратяването на избягване на данъчно облагане чрез недеклариране на доставки.

Доводите на районния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН, недоказаността на твърденията на касатора за неизвършване на дейност от представляваното от Б. ДЗЗД „Просеки 2020“, недоказаността на твърденията за липса на ощетяване на фиска и формалният характер на процесното санкционирано деяние са допълнителни доводи, обуславящи неприложимостта на института „маловажност на случая“, като представляват и основание да се направи извод за съответствие на ангажираната в случая административнонаказателната отговорност на касатора с принципите за пропорционалност и ефективност.

Определеният от наказващия орган размер на наказанието е минимално предвиденият в закона, т.е. в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, както изисква разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗАНН. Определяйки размера на наказанието в минимално предвидения от законодателя, наказващият орган е преценил съответните тежест на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяване на нищожността му.

С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт на РС – Варна следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 666 от 04.06.2025 г. по АНД № 880/2025 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА К. В. Б., с [ЕГН], да заплати в полза на НАП сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.