Решение по дело №1249/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20251110101249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12919
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110101249 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.С. против И. И. Ч. и
Л. И. Т. с искане да бъдат осъдени да заплатят на топлофикационното
дружество следните суми при равни квоти от ½ за всяка от тях: 166,91 лева –
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с
адрес гр. *** за периода 01.01.2023 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната
лихва от 09.01.2025 г. до изплащане на вземането, 26,06 лева – мораторна
лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2023 г. до 03.01.2025
г., 58,47 лева – цена за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес
гр. *** за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва
от 09.01.2025 г. до изплащане на вземането и 9,28 лева - мораторна лихва за
забава върху тази главница за периода от 19.03.2023 г. до 03.01.2025 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът И. И. Ч. в срока по чл.
131 ГПК подава отговор. Представя доказателства за плащане. Ответникът Л.
И. Т. не подава отговор на искова молба.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ответникът И. И.
Ч. се явява лично, поддържа исканията си. Ответникът Л. И. Т. не се явява, не
изпраща представител, не взима становище. Ищецът не се явява, изпраща
представител, признава направеното частично плащане.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
1
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С оглед направените от ответницата признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията, са осъществени.
Ответниците имат качеството на потребители и за процесния период ищецът
им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Възражението за частично плащане на вземането също се
доказва от представеното платежно нареждане и не се спори между страните.
С оглед на това искът за главница е основателен за сумата от 207,61 лева,
които следва да се понесат поравно от ответниците или по 103,80 лева за всяка
от тях.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответниците. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а
възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника И. И. Ч. плащане
е направено след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато
причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и пак поради негово процесуално или
извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на
производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му,
той следва да понесе отговорността за разноските. От ищеца се претендират
55 лева – юрисконсултско възнаграждение които следва да бъдат присъдени
по 27,50 лева за всяка от ответниците.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Ч., ЕГН: ********** с адрес гр. *** да заплати на Т.С.,
2
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** на основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата 103,80 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот
с адрес гр. *** за периода 01.01.2023 г. – 31.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 166,91 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 09.01.2025 г., като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Л. И. Т., ЕГН: ********** с адрес гр. *** да заплати на Т.С.,
ЕИК: *** на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал.
2 ЗС сумата 103,80 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода 01.01.2023 г. – 31.03.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 166,91 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 09.01.2025 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** срещу И. И. Ч., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
26,06 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 03.01.2025 г., 58,47 лева – цена
за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода
от 01.01.2023 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 09.01.2025 г. до
изплащане на вземането и 9,28 лева - мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 19.03.2023 г. до 03.01.2025 г. като погасени чрез
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** срещу Л. И. Т., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
26,06 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 03.01.2025 г., 58,47 лева – цена
за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода
от 01.01.2023 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 09.01.2025 г. до
изплащане на вземането и 9,28 лева - мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 19.03.2023 г. до 03.01.2025 г. като погасени чрез
плащане.
ОСЪЖДА И. И. Ч., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27,50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Л. И. Т., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27,50 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ТС
на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3