РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120105014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „У.Е.“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С.,
***, представлявано от М.А.У., пълномощник: „Адвокатско дружество „Г. и П.“,
представлявано от адвокат В. П. Г. против П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, с
която се претендира установяването дължимостта на сумата по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1822/07.06.2022г. по ч.гр.д. № 3637/2022г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 126,55 лева, представляваща
незаплатена електронна съобщителна услуга за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г., по
договор с „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД за клиентски номер *** от
12.03.2018 година, с допълнително споразумение към него от 24.01.2019г., за което
задължение са издадени фактури № **********/01.03.2019г., № **********/01.04.2019г., №
**********/01.05.2019г., което вземане на „БТК” ЕАД е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с
ЕИК ********* с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на
„ЮБЦ“ ЕООД /„У.Е.“ ЕООД/ с анекс от 05.10.2020 година към договор за цесия от
01.10.2019г. Претендира присъждане на направените в настоящото исково и в заповедното
производство разноски.
Твърденията са, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от 12.03.2018 година. Ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора и не е заплатил в срок издадените му фактури № **********/01.03.2019г., №
**********/01.04.2019г., № **********/01.05.2019г. за потребени от него електронни
съобщителни услуги за период на потребление от 01.02.2019г. до 31.05.2019г. Вземането е
било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното
дружество го е прехвърлило на ищеца с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019г. Ответникът е уведомен за цесиите с получаване на исковата молба.
1
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана. Сочи, че предявеният
иск касае три броя фактури, както следва: фактура №********** от 01.03.2019г., краен срок
за плащане: 18.03.2019г., фактура № ********** от 01.04.2019г., краен срок за плащане:
18.04.2019г. и фактура № ********** от 01.05.2019г., краен срок за плащане: 18.05.2019г.
Крайният срок за плащане представлява датата, предхождаща деня, в който вземането става
изискуемо, респективно започва да тече погасителна давност на вземането /чл. 114 от ЗЗД/.
Счита, че вземанията произтичащи от описаните фактури са погасени по давност на осн. чл.
111. б. „в“ предл. второ и предл. трето от ЗЗД, поради което прави възражение за настъпила
погасителна давност по всяко едно от тях. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1822/07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3637/2022 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило
писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника. В дадения на заявителя
едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск по чл.422 ГПК.
Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по
делото договор и допълнително споразумение, като същите не са оспорени от страна на
ответника. Съгласно договор № 108324412032018-43290096/12.03.2018г., сключен между
„БТК“ ЕАД и ответника, са уредени отношенията между страните във връзка с
предоставянето на мобилни услуги относно следния мобилен номер ********** при план
Smart L и уговорена месечна такса от 23.99 лв. с ДДС. Съгласно допълнително
споразумение № 108324424012019- 46056805/24.01.2019г., сключено между същите
страните, са преуредени отношенията им във връзка с предоставянето на мобилни услуги
относно мобилен номер ********** при промоционален план Smart L и уговорена месечна
такса от 23.99 лв. с ДДС и специални условия комбинирай и спести за интернет услугата
Vivacom FiberNet 50 при с уговорена месечна такса от 11,80 лв. с ДДС и телевизионна
услуга Vivacom IPTV при план TV L+ с допълнителен IPTV приемник, с уговорена месечна
такса 21,98 лева с ДДС. Срокът на споразумението е 24 месеца. Въз основа на посоченото
споразумение са издадени фактура № **********/01.03.2019г. на стойност 58.82 лева;
фактура № **********/01.04.2019г. на стойност 55,85 лева и фактура №
**********/01.05.2019г. на стойност 47,99 лева. В последната фактура, отделно от сумата
47,99 лева за абонаментна такса и ползвани услуги, е начислена и лихва за забава в размер
на 0,60 лева за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., каквато сума обаче не се претендира
в настоящото производство.
С договор № **********, сключен на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД, в
качеството му на цедент и „С. Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер,
цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в приложение № 1 към
договора. Налице e и потвърждение за прехвърлянето с горния договор на вземанията срещу
П. П. в размер на 126.55 лв., като част от посоченото приложение № 1. С договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп“ ООД, в
качеството му на цедент, и ищеца с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, в качеството му
2
на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, сред които тези,
придобити с горния договор за цесия. Съгласно извлечение към приложение № 1, към
вземанията предмет на договора е и това към ответника в размер на 126.55 лв., произтичащо
от сключен договор за мобилни услуги, подписани преди 01.10.2019 г. Съгласно
пълномощно към първия договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да го
представлява пред трети лица, чиито задължения към „БТК“ ЕАД са предмет на договора за
цесия при и по повод изпращането на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В
тази връзка е представено и уведомление за цесията, изходяща от БТК“ ЕАД, действащо
чрез пълномощника си „С. Г. Груп“ ООД, с което длъжникът е уведомен и за двете цесии,
като липсват данни същото да е достигнало до него.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът е следвало при условията на пълно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на
ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договор за мобилни услуги и допълнително споразумение, подписани от страните,
установяват наличието на облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и
неговия предмет - доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като е
налице валидно сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата
молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите,
представени по делото, то П. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение.
Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в
месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане. В месечните
извлечения към приложените по делото фактури са включени месечни абонаментни такси,
уговорени с договора за мобилни услуги и за използвани услуги за отчетния период.
Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената и уговорена между страните в
договорите месечна такса от 19,99 лева без ДДС или 23,99 лева с ДДС. Няма данни по
делото ответникът да е заплатил на падежа претендираните от ищеца суми. Въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, П. не установи плащане на
процесните задължения.
По отношение на цесиите: Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е.
договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. При това съдът намира, че цедентът „БТК“ ЕАД се явява надлежен носител на
процесните вземания, които валидно е прехвърлил на „С. Г. Груп“ ООД, а след това
последното валидно е прехвърлило на ищцовото дружество, което се установява по
категоричен начин от представените по делото договори за цесия и приложенията към тях.
Досежно уведомяването и предвид представено по делото пълномощно в тази връзка и
уведомление до ответника за цесията, следва да се приеме, че е надлежно съобщена на
3
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД - в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
С горните мотиви съдът намира иска за основателен. При това положение
следва да бъде разгледано надлежно въведеното възражение на ответника за погасяване на
вземанията по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният
срок за подаване на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца.
Следователно искът се смята предявен на 02.06.2022 г. (датата на пощенското клеймо), с
което на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността е прекъсната.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Според пар. 13 от ПЗР към ЗИД
на Закон за здравето (ДВ, бр. 44/2020 г. в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е. след 20.05.2020 г. Поради това
тригодишният давностен срок следва да се удължи с период от 69 дни, като за фактурата от
01.03.2019г. с падеж 18.03.2019г., той е изтекъл на 27.05.2022г., за фактурата от 01.04.2019г.
с падеж 18.04.2019г. той би изтекъл на 26.06.2022г., а за фактурата от 01.05.2019г. с падеж
18.05.2019г. – би изтекъл на 27.07.2022г. Следователно налага се извод, че към 02.06.2022г.
– датата, от която се счита предявен искът, давностният срок е изтекъл единствено за
вземането по фактура № **********/01.03.2019г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта е настъпила от по-
късен момент – включването на вземанията по процесните фактури в последваща фактура
от 02.06.2019г. с падеж 18.06.2019г., тъй като този факт не променя нито основанието, нито
срока за изпълнение на задължението. Изрично е посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК,
в издадената въз основа на него заповед, както и в исковата молба, че претендираната сума
от 126,55 лева, представлява незаплатена електронна съобщителна услуга за периода от
01.02.2019г. до 31.05.2019г., по договор с „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД
за клиентски номер *** от 12.03.2018 година, с допълнително споразумение към него от
24.01.2019г., за което задължение са издадени фактури № **********/01.03.2019г., №
**********/01.04.2019г., № **********/01.05.2019г.
По изложените съображения възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност се явява частично основателно. Погасено по давност е задължението
по фактура № **********/01.03.2019г. на стойност 58,82 лева. Непогасеното задължение по
фактурите от 01.04.2019г. и 01.05.2019г. е в общ размер на 103,84 лева, до която сума искът
е основателен, като следва да се отхвърли за горницата до претендираните 126,55 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
4
дължат деловодни разноски в размер на 168,21 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 168,21
лева, съответни на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 53,84 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 8,97 лева,
съответни на отхвърлената част от иска. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е основателно. При определяне размера на разноските
за настоящото производство по-горе съдът е взел предвид минималния размер по чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в редакцията му към датата на сключване на договора за правна помощ – в размер на 300
лева. Адвокатското възнаграждение за заповедното производство е определено по §1 от ДР
вр. чл.6, т.5 от Наредбата – в размер на 50 лв. Доколкото подаването на бланкетно
възражение против заповедта е по-близко до посочените там правни действия, отколкото до
процесуално представителство по делото, за което възнаграждението се определя според
материалния интерес. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, която се
споделя от настоящия състав.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. К. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ***, че дължи на „У.Е.“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявано от М.А.У.,
сумата от 103,84 лева /сто и три лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща незаплатена електронна съобщителна услуга за периода от 01.02.2019г. до
31.05.2019г., по договор с „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД за клиентски
номер *** от 12.03.2018 година, с допълнително споразумение към него от 24.01.2019г., за
което задължение са издадени фактури № **********/01.04.2019г. и №
**********/01.05.2019г., което вземане на „БТК” ЕАД е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с
ЕИК ********* с договор за цесия от 16.10.2018г., а последното дружество го прехвърля на
„ЮБЦ“ ЕООД /„У.Е.“ ЕООД/ с анекс от 05.10.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1822/07.06.2022г. по ч.гр.д. № 3637/2022г. по описа на Бургаския районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 126,55 лева, за което е издадена фактура № **********/01.03.2019г., като погасен
по давност.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на „У.Е.“
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С., ***, представлявано от М.А.У., сумата от 336,42 лева /триста тридесет
и шест лева и четиридесет и две стотинки/ за направените разноски, от които 168,21 лева за
настоящо производство и 168,21 лева за ч.гр.д. № 3637/2022г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
ОСЪЖДА „У.Е.“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявано от М.А.У. да
заплати на П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 62,81 лева /шестдесет и
два лева и осемдесет и една стотинки/ за направените разноски, от които 53,84 лева за
настоящо производство и 8,97 лева за ч.гр.д. № 3637/2022г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
5
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6