№ 1021
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20159988 от 20.07.2021 г. по гр.д. №13305/21 г., СРС, ГО, 162 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, срещу „АПС Б.Б.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост
на сумата от 444 лв., представляваща непогасена главница по запис на заповед от 17.08.2008
г„ за която са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.10.2009 г. и
изпълнителен лист от 08.10.2009 г. по гр.д. № 44987/2009 г. по описа на Софийски районен
съд, 56 състав, претендирана по изпълнително дело № 20118610401064 по описа на ЧСИ
Д.В..
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се
1
твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Изводите на съда ,че бил насрочен опис и наложен запор ,което
прекъсвало давността, не било правилно,защото описът не бил осъществен,както и запорът
реално не е осъществен.Налице било двугодишно бездействие от страна взискателя и така
делото по силата на закона е следвало да бъде спряно.Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението и да постанови ново като уважи предявения иск.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1,вр.с чл.439 ГПК .
Ищецът твърди,че не дължи на ответника присъдени суми по запис на заповед,тъй
като правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на давностен
срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ,
издадена на 08.10.2009 г.,която заповед е връчена на длъжника с поканата за доброволно
изпълнение на 08.09.2011 г.Срокът за вързажение по чл.414 ГПК е изтекъл на 25.09.2011
г.Следва да се прецени дали след тази дата са изминали 3 години през които са настъплии
обстоятелства,които да прекъснат давността.
В т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение.
В тълкувателното решение изрично е посочено, че давността се прекъсва с насочване на
изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на
вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването
на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни
способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно чл.116,б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по
вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено от закона
като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от три години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност.
С молбата на първоначалния взискател от 29.07.2011 г. за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 08.10.2009 г. и с връчването на
поканата за доброволно изпълнение на 08.09.2011 г. давността за вземанията не е била
2
прекъсната, като по време на изпълнителния процес същата не е спряла да тече (в този
смисъл - Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 10).
St
От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Д.В., е
видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника М. Л.,
като е изискал справки от НБД „Население“, от Национален осигурителен институт и от
Националната агенция по приходите, които не са същински изпълнителни действия.
Давността за вземанията, започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила на
25.09.2011 г., е била прекъсната на 24.01.2012 г. на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с
извършено частично плащане от длъжника по изпълнителното дело на сумата от 166,30 лв.,
с което същият на практика е признал дълга. Тригодишният давностен срок за вземането за
главница по записа на заповед е бил прекъснат многократно в хода на изпълнителното
производство с извършването на следните същински действия по принудително изпълнение:
на 27.08.2012 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки; на
09.09.2013 г. с молба на първоначалния взискател за предприемане на конкретни
изпълнителни действия; на 26.10.2013 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника
за трудово възнаграждение от трето лице (работодателя му „Д.П.****” ЕООД) и ежемесечно
в периода 01.11.2013 г. - 02.12.2013 г. с извършвани от работодателя плащания към
съдебния изпълнител по наложения запор; на 29.04.2015 г. с конституирането на ответника
„АПС Б.Б.“ ООД като взискател по делото; на 28.09.2015 г. с насрочване на опис на
движими вещи на длъжника по молба на визскателя от същата дата; на 04.02.2016 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение от трето лице
(работодателя му „Ител” ЕООД); на 15.08.2017 г. и на 10.06.2019 г. с насрочване на описи
на движими вещи на длъжника по молба на взискателя от 15.08.2017 г. и от 04.06.2019 г.;
както и на 04.02.2021 г. с налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки
в „Първа инвестиционна банка“ АД.
От изложеното се установява, че тригодишната погасителна давност за оспореното
вземане за главница по запис на заповед не е изтекла, тъй като, считано от 25.09.2011 г. до
завеждане на делото, тя е била многократно прекъсвана от активните изпълнителни
действия на взискателя и съдебния изпълнител, респ. от признанието на длъжника за
съществуването на дълга. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В настоящия случай не е налице
период от две години на бездействие на взискателя, като всички описани по-горе действия
са извършвани през по-кратък промеждутък от време .
С оглед на изложеното, към датата на подаване на исковата молба в съда, не е
3
изтекла 3-годишната давност, с което правото на принудително изпълнение на вземанията
не е погасено.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение,които съдът определя на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20159988 от 20.07.2021 г. по гр.д. №13305/21 г., СРС,
ГО, 162 с-в.
ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на „АПС Б.Б.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4