Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260463
гр.***, 18.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4187 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Н.И.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 20-0769-003211/10.09.2020г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание
същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че действително водачът е
управлявал МПС след употреба на алкохол, но това се е дължало на специфичното
емоционално състояние, в което се е намирал, породено от влошените отношения с
приятелката му и желанието му да отиде при нея и да се помирят. Заявява се, че
жалбоподателят не е отказвал да бъде проверен с техническо средство, но по
непонятни за него причини то не е отчело резултат. Потвърждава се, че
действително С. е бил насочен за медицинско изследване, но се застъпва, че
поради липса на пари и незнание къде се намира лабораторията, той не е се е
явил да даде проба. На последно място се заявява, че жалбоподателят е шофьор и
СУМПС му е необходимо, за да изпълнява трудовата си дейност. Счита се, че и
двете кумулативни наказания са прекомерни и не са съобразени с извършеното
нарушение и с получаваните доходи, поради което и се иска отмяна на НП, а под
евентуалност – изменението му, посредством намаляване на наложените санкции.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник – адв. Г.К.– БАК, като заявява че поддържа
жалбата.
Пълномощникът адв. Керемедчиев – БАК
заявява, че не оспорва, че доверителят му е употребил алкохол, но счита, че той
е бил в минимално количество, което не
оправдава налагането на толкова сериозни наказания. Иска се от съда да прецени
дали не са налице предпоставките за намаляване на размера на санкциите.
Административнонаказващият орган, надлежно
призован, не се представлява. В приложено по делото писмено становище от гл.
юрисконсулт Владимирова се застъпва, че жалбата е неоснователна. Оборват се
възраженията на жалбоподателя, като се моли НП да се потвърди изцяло и на АНО
да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на
жалбоподателя на 28.09.2020г., а жалбата е депозирана на 30.09.2020г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 31.07.2020г.,
около 20.40 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в
гр. ***, ж.к. „***“, по ул. „***“. Той бил спрян за проверка от полицейски
патрул, като в хода на проверката полицейските служители решили да тестват
водача за употреба на алкохол, поради което и поискали съдействие от колегата
си от Сектор „ПП“ – св. Л.Д.. Последният пристигнал на място и поканил водача
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер №
7510 с фаб. № ARBA-0184”. Въпреки, че С. се съгласил на пробата – той не
изпълнил указанията на проверяващите и не дал проба. Няколко пъти полицейските
служители му обяснявали как следва да се процедира с техническото средство и
как следва да се надуе апаратът, за да отчете проба, но всеки път С. не
изпълнявал техните разпореждания, като не подавал достатъчно въздух към уреда,
поради което и той не можел да отчете резултат. Общо полицейските служители
направили около 7-8 опита да тестват водача, но всеки път той саботирал
проверката и в крайна сметка не дал проба. При това положение Д. издал на
водача талон за медицинско изследване № 0067162, в който изрично посочил, че
лицето може да се яви в МБАЛ-*** до 45 минути от издаване на талона, ако желае
да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и
получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери.
За горните
обстоятелства Л.Д. съставил на водача АУАН с бл. № 350191, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0067162
за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по
чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци –
полицейските служители, спрели водача за проверка, след което бил предявен на
водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и
получил препис от него, което също било отразено с подписа му. В
законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въпреки връчения
талон С. не се явил в болничното заведение и не дал проба за изследване.
Въз основа на АУАН
на 10.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради
което и на основание същата норма, наложил на С. административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на този свидетел, поради което цени изложеното от него. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка. Той не отрича, че на посочената дата и място е управлявал лекия автомобил, потвърждава, че е бил спрян за проверка и е бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство. Потвърждава и че не е успял да даде валидна проба на апарата, поради което му е бил връчен талон за медицинско изследване, но въпреки това той не се е явил в посоченото лечебно заведение. Единствените възражения на жалбоподателя се коренят около обстоятелството, че причината за управление на МПС е желанието му да се сдобри с приятелката си, в която насока и ангажира гласни доказателства, в лицето на дамата водени от него свидетели.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 10.09.2020г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя, а и от изявленията на самия жалбоподател, и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол (многократното му умишлено саботиране на процедурата по тестване с техническо средство следва да се приравни именно на отказ), както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не се е явил и не е дал проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. В случая на жалбоподателя е даден максималният срок от 45 минути, за да може да се придвижи до МБАЛ-***, но той не го е сторил.
Няма абсолютно никакво значение дали действително употребеното количество алкохол е малко или не, доколкото отговорността на С. не е ангажира за управление на МПС след употреба на алкохол – чл. 174, ал. 1 ЗДвП (в който случай концентрацията на алкохол има значение за съставомерността на извършеното), а за това, че е отказал да бъде тестват за такава употреба – чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Касае се за две съвсем различни нарушения, като в процесния случай е без значение дали действително водачът е бил под въздействието на алкохола или не. Важното е, че той е отказал да бъде тестван, което е достатъчно за реализиране на отговорността му по посочения текст.
Също без значение са мотивите, които са накарали жалбоподателя да управлява МПС. Те евентуално биха имали значение в хипотезата на крайна необходимост, каквато в случая очевидно не е налице. Нещо повече – видно от показанията на св. Панайотов и св. Дамянова – и двамата няколкократно са казали на С. да не се качва в автомобила и да не отива в гр. Черноморец. Той не се е съобразил с техните съвети, а е решил да управлява автомобила, въпреки че сам признава, че е употребил алкохол, като в хода на последвалата проверка е отказал проба. Доводите, че не е имал пари или не е знаел къде се намира МБАЛ-*** и за това не е изпълнил указанията за медицинско изследване, категорично не могат да се окачествят като сериозни. Даването на кръвна проба не е свързано със заплащането на каквито и да е такси, а местонахождението на болницата е общоизвестно, а дори все пак С. да не го е знаел – не е имало никаква пречка да попита някого, включително и полицейските служители.
Именно поради това съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и правилно е ангажирал отговорността му.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече – от една страна жалбоподателят заявява, че е професионален шофьор – т.е. би следвало да е наясно с правилата за движение по пътищата и логично спрямо него, като професионалист, би следва да има дори по-високи изисквания за спазването им, отколкото към другите водачи. От друга страна – видно от справката за водач (л. 13-15) това далеч не е първото му нарушение на правилата по ЗДвП. До момента С. е санкциониран с общо 14 НП, 1 фиш, както и с 2 присъди – т.е. неговата лична обществена опасност също е висока и категорично изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане
за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
20-0769-003211/10.09.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата
разпоредба, на Н.И.С. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН Н.И.С. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-*** с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.