Решение по дело №261/2011 на Районен съд - Харманли

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№

гр.Харманли / 23.07.2012 г.

                                                                                                                    

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

______________________________________________________________________

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет и седми юни,  две хиляди и дванадесета година в състав:

                      

                              Председател:  юлия станковска

 

при секретаря м и в присъствието на прокурора - - - - - - - - - - -   като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №  261 /2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

______________________________________________________________________

 

Искът е по чл.228 от Закона за за задълженията и договорите и е образуван по искова молба на ДЕ ЕГН:********** ***  против  Д Ф  и К  Д    двамата с адрес за призоваване гр.Симеоновград, ул.”Свобода” №

 В исковата си молба ищцата  твърди че  e собственик на недвижим имот, находящ се в град Си­меоновград, ул. "Христо Ботев" № , а именно : АПАР­ТАМЕНТ №13 /тринадесет/ състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81.31 /осемдедет и едно цяло, тридесет и един /кв. м , ведно с избено помещение №13 /тринадесет/ и с 3.98 % идеал­ни части от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници на жилището : северозапад - паркинг, югоизток - улица, североизток - вход "А4, югозапад - частни къщи,който апартамет отдава под наем на  ответниците,които ползвали имота с цялото об­завеждане. Договорена наемна цена била в размер на 120 лева месечно, платим от 25 до 30 число на съответния ме­сец. От м. април 2010 г. до 15.02.2011 г. когато напуснали имота, ответниците не били платили дъл­жимия наем. При напущането на апартамента  били потрошили и направили негодни за употреба следни­те вещи от обзавеждането : спалня, матрак, вратичките на два СКШ в кухня­та, мивка, седало и капак в тоалетната, 5 бр .- дръжки на секционните шка­фове в хола, бравата на вътрешната входна врата, както и   изнесли без съг­ласието на ищцата монтирания в банята   бойлер. Същите не са платили и израз­ходваната от тях вода по подробно  цитираните в исковата молба фактури.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д Фе  и К  Д Ф  солидарно да заплатят на ищцата сумата   1360 лева представляваща обезщетение, равняващо се на месечния наем за ползва­ния от ответниците недвижим имот /апартамент/, ведно с обзавеждането за периода 01.04.2010 г. до 15.02.2011 г., 150.50 /сто и петдесет лева, и петдесет стотинки/ лева. - лихва за забавата, считано от 01.05.2010 г. до завеждане на исковата мол­ба, както и законовата лихва върху сумата до окончателното й изплащане, 620лева обезщететие представляващо стойността на унищо­жените /негодни за употреба/ от тях мебели, както следва : бойлер - 160 лв., спал­ня - 200 лв., матрак - 100 лв., мивка в тоалетната - 100 лв., седало и капак на тоа­летната чиния - 20 лв., две вратички на СКШ /всяка по 20 лв./ - общо 40 лв., 5 бр. дръжки на секционните шкафове в хола /всяка по 6 лв./ - общо 30 лв. и счупена брава на вътрешната входна врата - 20 лв.         Претендира обезщетение като разход за ползавана, но не платена  вода по посочените фактури общо в размер на 137.29 лв. за периода от 29.10.2010г. до 22.02.2011г.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците  е постъпил писмен отговор, в който вземат следното становище:иска с правно основание чл.228 от ЗЗД считат за допустим. но неоснователен. За процесният период от месец април 2010г. до 15.02.2011г. наемът за ползваният   апартамент, ведно с обзавеждането бил изцяло изплатен от тях. Не оспорват факта, че се изнесли от апартамента на  15.02.2011г., но след като устно по телефона уведомили ищцата и то месец преди това по аргумент на чл.238 от ЗЗД.Оспорват всички други описани в исковата молба факти и обстоятелства.Считат за неоснователна и претенцията на ищцата да и заплатят част от вещите от обзавеждането в апартамента, поради следните съображения: в апартамента, в който живяли имало спалня, собственост на ищцата, но тази вещ била на повече от 20 години. По отношение на матрака, заявяват, че са го върнали в състоянието в което и е бил предаден. Вратичките на две СКШ-та в кухнята било възможно да са износени, тъй като също били стари.Мивката, която се намирала в тоалетната липсвала още през 2008г. Седалото и капака било монтирано от тях щом се нанесли в жилището през 2008г., с оглед личната им хигиена. Дръжките на част от секционните шкафове в хола липсвали още в началото когато се нанесли в апартамента. Бравата на вътрешната врата била развалена, стара и износена. По отношение на монтирания в банята бойлер, същият предали на майстор за ремонт през месец януари 2011г. и който бойлер след извършения ремонт предали доброволно на органите на реда. Предвид на изложеното, молят исканото обезщетение в размер на 620 лв. представляващо стойността на повредените вещи посочени  в исковата молба да не бъде уважено и  да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Тъй като посочените вещи са се износили в следствие на тяхната ежедневна употреба и съгласно правилата на ЗЗД били за сметка на плащания наем от нас.Относно претенцията за изразходвана от ответниците вода, считат същата за частично неоснователна.  Фактура №********** била за периода от 27.01.2011г. до 22.02.2011г., а те действително напуснали жилището на 15.02.2011г., т.е седмица преди падежа на цитираната фактура.В с.з.чрез процесуалния си представител-адв.Т.Димитрова поддържат направените възражения, с изключение на иска за направените разходи за консумативи-вода, но  хода на съдебното дирене не ангажират никакви доказателства за тези свои възражения.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено: С нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, т.18, рег.№17218, дело№3185 от 2006г. на Нотариус №419 – М  / не се спори че именно това е ищцата Д / е придобила в собственост апартамент №13 /тринадесет/ състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81.31 /осемдедет и едно цяло, тридесет и един /кв. м , ведно с избено помещение №13 /тринадесет/ и с 3.98 % идеал­ни части от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници на жилището : северозапад - паркинг, югоизток - улица, североизток - вход "А4, югозапад - частни къщи. Не се спори че този апартамент е бил отдаден под наем на ответниците заедно с обзавеждането в него.По делото не се оспорва  и размера на наема и че същият е бил договарен в размер на 120 лева месечно, както и датата на която ответниците са напуснали апартамента, а именно 15.02.2011 година. Съдът приема изцяло  макар и оспорените твърдения на ищцата че за периода от от месец април 2010 година, до 15.02.2011 година ответниците не са изплатили уговорения наем, най-вече поради факта че ответниците не доказаха своите твърдения че са платили същия.Изцяло в тяхна тежест бе да докажат твърденията си за извършеното от тях плащане- чл.154 ал.1 ГПК, което те не направиха.Действително с отговора си са възразили и то в срок, оспорили са фактите, и макар и да са поискали възможност да има бъде дадена възможност за събиране на съответните доказателства, те не са направили това нито с исканата експертиза,нито с гласни доказателства, за което им е била дадена възможност да водят свидетели за разпит в съдебно заседание. Общата сума, дължима от ответниците като обезщетение за ползувания от тях недвижим имот според заключението на вещото лице, чиято експертиза съдът прие като обективна и неоспорена от страните е в размер на 1207.50 лева, а лихвата за забава до завеждане на исковата молба е в размер на 54.33 лева.Ищцата е претендира обезщетение за повреждане на движимите вещи, които също са били предмет на договора за наем, подробно изброени в исковата молба.Ответниците също не оспорват факта че са наемали апартамента обзаведен.Те не оспорват и на практика че не са върнали вещите в състоянието в което са били наети и което е тяхно задължение съгласно чл.230 ал.1 от ЗЗД.Същите твърдят обаче че това се дължи на естественото им употребяване, за което отново не сочат доказателства.Съдът намира все пак че се касае за нелогично възражение, ако вещите са били ползувани с грижата на добър стопанин за по-малко от година да бъдат така увредени че да не могат да се ползуват по предназначение.В същото време няма данни те да са наели апартамента при толкова износени и стари движими вещи- те просто не биха се съгласили да наемат  такива вещи.Съдът в тази насока кредитира изцяло показанията на  разпитаните свидетели –В.В  и В.Б  които имат преки и непосредствени впечатления от отдадения под наем имот преди наемането му от ответниците и след тяхното напускане.както съдът цитира по-горе правната норма наемателят е длъжен да върне наетата вещ в състояние, което отговаря на ползуването за което е наета.А определено нито матракът, нито спалнята, нито дръжките на СКШ-тата могат да се ползуват по тяхното предназначение.Свидетелят Б  твърди че апартаментът е бил „ в ужасно състояние” и подробно описва това състояние.Съдът няма как да не приеме че именно ответниците които са ползували апартамента  дотогава с поведението си са допринесли за това състояние на наетите вещи и съответно носят отговорността да обезщетят  наемателя за това си поведение.Вещото лице  е дало общо размера на обезщетението по средни пазарни цени на негодните вещи в размер на 828.00 лева и това заключение съдът също приема като обективно и неоспорено от страните,  но тъй като ищцата е претендирала за по-малка сума, а именно-620.00 лева в този по-малък исков размер следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата заради това че не са върнали съответните вещи в състоянието в което са ги наели.Що се касае за иска за изразходваната вода, в с.з.на 05.07.20011 година процесуалният представител на ответниците адв.Т.Димитрова изрично е признала същия, поради което съдът следва да уважи същия в предявения от ищцата размер ведно с мораторната лихва върху размера на този иск в размер на  32.65 лева.

При така установените и безспорни факти по делото съдът намира предявения иск за частично основателен и доказан до размерите, уставновени от вещото лице.Обезщетението за дължимия,но не изплатен наем   за времето от чесец април 2010 година но 15.02.2011 година  е 1207.50 лева.Сумата се дължи на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД тъй като без съмнение се касае за сключен между страните наемен договор, основно задължение по който за наемателя е да заплаща наемната цена така както е договорена.Дължима е и сумата от 620.00 лева на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, тъй като ответниците не доказаха  че към момента на напускане на наетото помещение са върнали вещите в състояние годно за тяхното предназначение, както и 134.29 лева  неизплатени консумативи- вода за периода  29.10.2010год-22.02.2011 година и със съответната за този иск мораторна лихва в размер на  32.65 лева до датата на завеждане на иска.В тези размери и следва да се уважи иска, а тъй като по делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от ищцата, което искане с оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,  следва да бъда уважено и в полза на ищцата съобразно уважената част от иска.

Водим от горното  съдът

 

Р      Е      Ш      И      

 

ОСЪЖДА на основание чл.228 от ЗЗД Д и К Ф  двамата с адрес за призоваване гр.Симеоновград, ул.”Свобода” №  да заплатят солидарно  на Д ЕГН:********** ***, сумата от 1207.50 лева - хиляда двеста и седем лева и петдесет стотинки, представляваща обезщетение за неплатен наем за месеците от април.2010 год.до 15.02.2011 година,както и сумата 54.33 лв лихва върху тази сума до завеждане на иска- 01.03.2011 година, като в останалата част на иска до пълния предявен размер от 1360-хиляда триста и шестдесет лева го ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА на основание чл.228 от ЗЗД Д и К ФЕ  двамата с адрес за призоваване гр.Симеоновград, ул.”  да заплатят солидарно  на Д Я  Ж  ЕГН:********** *** да заплатят сумата от 620.00-шестстотин и двадесет лева обезщетение за  повредените и негодни наети движими вещи-спалня,матрак за спалня,вратични на кухкненски шкафове,порцеланова мивка,седалка на тоалетна чиния с капак,дръжки за секционни шкафове,секретна брава и електрически бойлер и 134.39 лв.-сто тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки направени разходи за вода за периода  29.10.2010год. до 22.02.2011год., ведно с 32.65 лева лихва върху тази сума до датата на завеждане на иска, както и да заплатят  направените от ищцата разноски в размер на 516.52лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                               

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: