Р
Е Ш Е Н И Е № 450
гр. Видин 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател :
Владимир Крумов
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора …………………..
като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 1587 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД от „КНС –К.Н.С.“ ЕАД, ЕИК : *******
седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул.“Р № *против П.И.П.,
ЕГН **********,***.
Твърди се, че ответната страна е
работила в ищцовото дружество като „шофьор международни превози“ през периода
от 13.05.2015г. до 26.10.2018г. Трудовото правоотношение било прекратено със
Заповед № 45 / 26.10.2018г. Ответникът изпълнявал трудовите си функции в т.
нар. бригада Видин. През време на трудовото правоотношение ответникът е бил
командирован в различни европейски държави за извършване на превози на товари с
автомобили, предоставени му от работодателя, въз основа на двустранно подписани
заповеди за командировка. За изпълнените от шофьора наряди работодателят
изготвял валутни авансови отчети, в които се посочват получените от шофьора
авансови суми, размера на изчислените командировъчни пари на база на
извършената работа, направените разходи по време на работа и крайната сума за
получаване по съответния отчет. За бригада Видин отчетите са изготвяни от отчетника
П.И. П.. Последният е изпращал в счетоводството изготвените от него отчети, за
осчетоводяване и оформяне на съответните счетоводни документи, след което
начислените в отчета суми ищецът превеждал по банков път по сметка на
съответния шофьор. В платежното нареждане се посочва изрично за кои авансови
отчети се отнася съответното плащане. През месец октомври на 2018г. ищцовото
дружество установило, че П.И. П. е изготвял отчети с невярно съдържание,
отнасящи се за група от 21 шофьора, между които и ответника. Отчетите са
изготвяни за периоди, през които шофьорите реално били в платен отпуск,
неплатен отпуск или в отпуск по болест. За тези периоди шофьорите не е следвало
да получават командировъчни пари, тъй като не са били в командировка. За тях
няма изготвени пътни листове, нито заповеди за командировка. Имало случаи, в
които за един и същ период, през който шофьорът действително е бил в
командировка, са изготвяни повече от един отчет, като допълнителните отчети
били фалшиви. Въз основа на неистински отчети ответната страна получила без
правно основание сумата в общ размер на 7 193,98евро за периода от месец
ноември на 2015г. до месец октомври на 2017г., която сума е преведена по
банковата му сметка. За изготвените фиктивни отчети ищцовото дружество е
сезирало Софийска районна прокуратура, като е образувана прокурорска преписка №
43094/2018г. Около половината от шофьорите върнали доброволно получените от тях
без основание суми по фиктивни отчети. Ищцовото дружество поканило ответника, с
писмо изх. № 408/29.10.2018г., да възстанови неоснователно получените суми, но
това не е сторено. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ответната страна имала да получава командировъчни пари по два отчета общо в
размер на 1 312,75евро. Тази сума не е преведена на ответника поради
прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото. Налице е
имуществена вреда за ищеца вследствие получени без правно основание суми. Иска
се да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 5 881,23евро,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване. Искат се и направените разноски по производството.
Ответната страна не е подала писмен
отговор на исковата молба. Представител на ответната страна оспорва
основателността на иска. Направени са доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства
и гласни доказателства. Назначени и изпълнени са две съдебно-счетоводни
експертизи и съдебно-графическа експертиза.
По реда на чл. 193 от ГПК е
открито производство по оспорване истинността -
автентичност на Заявление за отпуска - 10 броя: № 257/30.11.2015г. /на лист 126
от делото/, № 54/02.03.2016г. /лист 127/, №144/03.06.2016г. /лист 128/, №
182/04.07.2016г. /лист 129/, № 183/04.07.2016г. /лист 130/, №
145,146/31.01.17г. /лист 131/, № 554/31.05.17 г. /лист 132/, № 555/31.05.17г.
/лист 133/, № 1218/31.10.17г. /лист 134/, № 1219/31.10.17г. /лист 135 от
делото/, в частите им на „подпис на служителя”.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установено
от фактическа страна :
Страните
не спорят относно съществувалото трудово правоотношение, въведено с исковата
молба, и неговото прекратяване. Валутно авансовите отчети се изготвяли от
отчетника на бригада Видин – П. П.. Присъствената форма се води от ръководител
на група „Транспорт“ – Г.Г.и П. П.. По делото е представена справка за пътуване
на лице – български гражданин от ОД на МВР – Видин относно влизане и излизане
на ответната страна в и от Република България. Въз основа на оспорените 10 броя
заявление за отпуска от ответника, ищцовото дружество е разрешило ползване на
искания отпуск на ответника, като е издало съответните заповеди. По жалба на
ищцовото дружество, относно противоправно поведение на негов служител П.И. П.,
е образувана прокурорска преписка № 43094/2018г. по описа на Софийска районна
прокуратура.
Вещото лице по назначените съдебно-счетоводни
експертизи е дало заключение по поставените задачи. По валутно авансови отчети
/ВАО/, съответно : ВАО № 201 с период на отчет 02.11.2015г. – 25.11.2015г., ВАО
№ 333 с период на отчет 01.02.2016г. – 20.02.2016г., ВАО № 619 с период на
отчет 16.05.2016г. – 31.05.2016г., ВАО 701 с период на отчет 11.06.2016г. –
30.06.2016г., ВАО № 1283 с период на отчет 12.01.2017г. – 31.01.2017г., ВАО
1602 с период на отчет 08.05.2017г. – 31.05.2017г. и ВАО № 1972 с период на
отчет 01.10.2017г. – 24.10.2017г., ищцовото дружество е заплатило на ответанта
страна командировъчни пари в общ размер на 7 193,98евро. За същите ВАО и
периоди на отчет не се е установило, при проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, ответникът да е получавал заповеди за командировки, да е водил пътни
листове, и показанията на тахографа на автомобила показват изминати 0.00км и че
автомобила е бил в престой за същите периоди. За част от отчетите, посочени от
вещото лице, има дублиране на част от периодите с други командировки на
ответната страна. За същите периоди ответната страна е била в платен годишен
отпуск, неплатен годишен отпуск и отпуск по болест. Във фишовете за работна
заплата, за исковите периоди, на ответната страна, съответно са начислени и
изплатени възнаграждения за ползван платен годишен отпуск, обезщетение за
временна неработоспособност, отразено е ползван неплатен годишен отпуск, който
се признава за трудов стаж, както и такъв, който не се признава за трудов стаж.
Вещото лице по назначената
съдебно-графическа експертиза е дало заключение по поставените задачи. Спорните
подписи, положени в реквизита „Подпис на служител“ в оспорените 10 броя
заявление за отпуска, не са изпълнени от ответната страна.
Останалите събрани по делото доказателства
съдът намира, че не са относими към правния спор и не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна :
Искът е допустим. В настоящия случай
страните са били в трудово правоотношение. Ищцовата страна е въвела
обстоятелства относно получаване на процесните суми без правно основание –
твърдения, че ответната страна е получила командировъчни пари без да е била в
командировка.
Относно основателността на иска : искът е основателен.
Спорно между страните е обстоятелството дали през периодите на отчет, по процесните валутни авансови отчети,
ответната страна е бил командирован. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина,
командироването или
изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена
заповед.
Ал. 2 сочи задължителните реквизити на командировъчната заповед. По делото се
установи, че за процесните периоди не са издавани командировъчни заповеди на
ответната страна. Не са събрани доказателства относно задгранични командировки
на ответника. Представената справка за пътувания на ответника в чужбина не
установява правнорелевантни факти, например основание за пътуване, освен дати
на излизане и влизане от и в страната. Относно възражението на ответната
страна, че през процесните периоди не е била в платен годишен отпуск, неплатен
годишен отпуск, както и в отпуск по болест, съдът намира същото за
неоснователно. Действително доказа се неистинността – неавтентичност на
оспорените от ответника 10 броя заявление за отпуск. При спор относно ползване
на отпуск, основан на отрицателното твърдение за неползван отпуск
от работника или служителя, възражението, че отпуск е
ползван е установим факт в трудовия спор. Доказването, че за времето на
отсъствие от работа работника или служителя е ползвал съответен отпуск е в
тежест на работодателя и е допустимо с всички доказателствени средства, като
начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен
отпуск също имат доказателствено значение. Това се установява на база отразеното по ведомости за работна заплата и присъствени форми / Решение № 247 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2018 г., III г.
о., ГК/.
Заключенията на вещото лице по
назначените съдебно-счетоводни експертизи са оспорени от ответника. Съдът дава
вяра на същите, като компетентно изготвени. Заключенията съответстват на
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства.
Оспорените
документи Заявление за отпуска - 10 броя: №
257/30.11.2015г. /на лист 126 от делото/, № 54/02.03.2016г. /лист 127/,
№144/03.06.2016г. /лист 128/, № 182/04.07.2016г. /лист 129/, № 183/04.07.2016г. /лист 130/, № 145,146/31.01.17г. /лист 131/, № 554/31.05.17
г. /лист 132/, № 555/31.05.17г. /лист 133/, № 1218/31.10.17г. /лист 134/, №
1219/31.10.17г. /лист 135 от делото/, в частите им на „Подпис на служителя”, са
неистински – неавтентични и следва да се изключат от доказателствата по делото.
Предвид горното се доказа фактическия състав на неоснователното
обогатяване при хипотезата на получено без основание : ищецът е предал на ответната страна, респ.
последната е получила, процесните суми под формата на командировъчни пари, неоснователност на имущественото
разместване – ответната страна не е била командирована, липса на връщане на процесната сума от
ответната страна.
С оглед изхода на делото ответната страна
следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 978,11лв., разноски по производството, включително
разноски по обезпечително производство.
Направените от
ответника разноски остават в негова тежест.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
Осъжда П.И.П., ЕГН **********,***,
да заплати на „КНС –К.Н.С.“ ЕАД, ЕИК : ******* седалище и адрес на управление
гр. София, район Подуяне, ул.“Р № *сумата от 5 881,23евро, представляваща
получени без основание, от П.И.П., ЕГН **********, обезщетения при
командировки, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 17.06.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
Признава че оспорените документи
: Заявление за отпуска - 10 броя: №
257/30.11.2015г. /на лист 126 от делото/, № 54/02.03.2016г. /лист 127/,
№144/03.06.2016г. /лист 128/, № 182/04.07.2016г. /лист 129/, № 183/04.07.2016г. /лист 130/, № 145,146/31.01.17г. /лист 131/, №
554/31.05.17 г. /лист 132/, № 555/31.05.17г. /лист 133/, № 1218/31.10.17г.
/лист 134/, № 1219/31.10.17г. /лист 135 от делото/, в частите им на „Подпис на
служителя”, са неистински – неавтентични и и ги изключва от доказателствата по
делото.
След
влизане в сила на настоящето Решение оспорените документи : Заявление за
отпуска - 10 броя: № 257/30.11.2015г. /на лист 126 от делото/, №
54/02.03.2016г. /лист 127/, №144/03.06.2016г. /лист 128/, № 182/04.07.2016г.
/лист 129/, № 183/04.07.2016г. /лист
130/, № 145,146/31.01.17г. /лист 131/, №
554/31.05.17 г. /лист 132/, № 555/31.05.17г. /лист 133/, № 1218/31.10.17г.
/лист 134/, № 1219/31.10.17г. /лист 135 от делото/, ведно с препис от същото да
се изпратят на Районна прокуратура Видин.
Осъжда П.И.П., ЕГН **********,***,
да заплати на „КНС –К.Н.С.“ ЕАД, ЕИК : ******* седалище и адрес на управление
гр. София, район Подуяне, ул.“Р № *сумата от 978,11лв., направени разноски по
производството.
Отхвърля искането на П.И.П., ЕГН **********,***,
за присъждане разноски по производството, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен
съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: