Р Е Ш
Е Н И Е №72
гр. Сливен, 19.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
КРАСИМИРА
КОНДОВА
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №104 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №260035/31.12.2020г. по гр.д.№52/2020г. на Котелския
районен съд, с което са осъдени А.М.О., М.А.Т. и Х.К.Т., действащ със
съгласието на родителите си К.И.Т. и М.Х.А., да заплатят солидарно на К.И.Х.
сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от извършени от ответниците спрямо ищеца през м.август 2018г.
блудствени хомосексуални действия, ведно със законната лихва, считано от
31.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението. С решението са осъдени
ответниците да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на 800лв.
Въззивната
жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство А.М.О. чрез
пълномощник адв. Т.Ч. и с нея се атакува решението в неговата осъдителна част над сумата от 5000лв.
С
нарочни писмени молби от 15.02.2021г. и другите двама ответници в
първоинстанционното производство М.А.Т. и Х.К.Т., действащ със съгласието на
родителите си К.И.Т. и М.Х.А., на основание чл. 265, ал.1 от ГПК са се присъединили към въззивната жалба,
подадена от А.О..
В жалбата си, въззивникът О.
чрез пълномощника адв. Ч. твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че първоинстанционният съд е изяснил
изчерпателно фактическата обстановка, извел е въз основа на нея правен извод за
извършени от ответниците хомосексуални действия и е определил обезщетение за
това, но диспозитива бил неясен, тъй като в него била формулирана смесица на
две различни посегателства против половата неприкосновеност на личността и
половия морал – „престъпно блудство“ и „престъпни хомосексуални действия“.
Счита, че това противоречие е съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, води до необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. На
следващо място излага съображения за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението и присъждане на такова в завишен размер.
Посочва, че съдът не отчел наличието на противоречие в показанията на двамата,
разпитани свидетели относно факта на самоизолиране на ищеца. Счита, че размерът
от 5000лв. би бил справедлив в случая и моли съда да намали присъденото
обезщетение. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, респ. да го отмени в частта над сумата от 5000лв. до
20000лв. Претендира разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца в
първоинстанционното производство К.И.Х. чрез пълномощника адв. Х.Ч., отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната
жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство К.Х. чрез
пълномощника адв. Ч., се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззиваемият счита, че съдът не е допуснал твърдяното в жалбата смесване на две
различни посегателства против половата неприкосновеност. Посочва, че при
определяне размера на обезщетението, съдът се е ръководил от принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, като е изложил мотивирано и задълбочено
съображенията си за преживените от ищеца болки и страдания, тяхната
продължителност и отражението им върху живота на ищеца. Посочва, че
посегателството е извършено в момент на сексуално съзряване и неминуемо оставя
трайна и незаличима следа в съзнанието му. Съдът е анализирал свидетелските
показания обективно и е обосновал кредитирането им. Въз основа на тях е извел
правилни и законосъобразни правни изводи. Поради това, въззиваемият моли съда
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
С
въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивникът А.М.О., редовно призован, не
се явява. Представлява
се от процесуален представител по пълномощие адв. Ч., който поддържа подадената
въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Счита,
че размерът на обезщетението е необосновано завишен, неотговарящ на принципа за
справедливост и практиката на съдилищата. Моли съда да намали обезщетението до
размера от 5000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивниците М.А.Т. и Х.К.Т.,
навършил 18-годишна възраст към момента на съдебното заседание, редовно призовани, се явяват
лично. Заявяват, че поддържат въззивната жалба. Молят съда да намали размера на
присъденото обезщетение.
В с.з., въззиваемият К.И.Х., редовно призован, не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния му представител по пълномощие адв. Ч., която посочва, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор с изложените в
него съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззивника О..
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния и въззивния съд
доказателства, намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно в обжалваната част.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с предявени при условията на субективно пасивно съединяване искове за
солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца К.Х.
в резултат на извършено от страна на тримата ответници А.М.О., М.А.Т. и Х.К.Т. престъпление по чл.157, ал.1,
предл.2, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, в размер на 20000лв.,
с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от увреждането.
Първоинстанционният съд,
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и
равна възможност за защита в производството.
Съдът намира въззивната
жалба за неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това, с оглед влязлата в сила Присъда №17 от 07.11.2019г. по НОХД №155/2019г. на Котелски районен съд, съдът приема за безспорно
установено извършването на деянието от страна на тримата ответници, като на неустановена
дата през м.август 2018г., макар и непълнолетни, като са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, тримата в
съучастие като извършители, извършили действия на полово удовлетворяване с лице
от същия пол – К.Х., като употребили сила.
С
оглед посочените, като установени на база прилагане разпоредбата на чл.300 от ГПК, обстоятелства, остава по делото да бъде установена причинената вследствие
на престъпното деяние вреда и причинната връзка между нея и деянието. В тази
насока, въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд
и препраща към тях.
Основният елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се твърдят
причинени неимуществени вреди, свързани с болки, страдания, унижение, стрес,
накърняване на честта, достойнството и психиката на ищеца, пострадал от
извършеното противоправно деяние – престъпление.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че в резултат на деянието на тримата ответници, ищецът е изпаднал в
депресивно състояние, напуснал е училище, самоизолирал се, спрял контактите си
с връстниците и приятелите си. Изпитвал изключително силно чувство на срам,
погнуса и отвращение, като известно време поради срама не искал да сподели с
родителите си случилото се. Бил подлаган на непрекъснати подигравки, както от
децата в махалата, така и от възрастни хора. Започнали да говорят за него, че е
„обратен“. При разговор с родителите си изведнъж избухва, започва да крещи и
вика. От общително дете с много приятели, станал затворен и странящ от всички
хора, самоизолирал се.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба за противоречие в
свидетелските показания в тази насока – относно самоизолирането на ищеца,
следва да се посочи, че съдът ги намира за неоснователни. Двамата свидетели по
ясен и недвусмислен начин описват самоизолирането, затварянето в себе си и
избягването на контакти с други хора от страна на ищеца. Свидетелят Минчев
изрично е посочил, че ищецът се е затворил в себе си, не говори, срам го и не
иска да ходи дори до магазина, общува само със семейството си. Посоченото от
свидетеля обстоятелство, че е започнал да ходи да работи с баща си в
дърводобива не опровергава тези обстоятелства. Напротив, това е работа, която
не е свързана с общуване с много хора. Ищецът помага на баща си, най-вече да
режат дърва. Това не означава, че е възстановил социалните си контакти и
общуване. Изводи в тази насока не могат да се изведат от свидетелските
показания. Въззивният състав намира, че свидетелските показания са взаимодопълващи
се и безпротиворечиви и правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.
Съдът приема, че е установено наличието на вреда под формата на
накърняване, както на телесната цялост и здраве на ищеца – болки и страдания по
време на самите хомосексуални действия с използването на сила от страна на
тримата ответници /установено от посочената присъда/, така и безспорно накърняване
на честта, достойнството, психиката на ищеца, в резултат на тези действия,
както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че
са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, обуславящи
ангажиране на отговорността на ответниците за солидарното обезщетяване /чл.53
от ЗЗД/ на вредите, причинени на ищеца К.Х..
Обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във
всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените
увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице,
годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във
времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен
обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са
трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение,
в случая, съдът взе предвид болките, страданията и униженията, изпитвани от
ищеца по време на самото деяние – извършени от три лица от същия пол действия
на полово удовлетворение с използване на сила, както и последиците от деянието
върху психиката, емоционалното състояние, разбиране и самооценка на ищеца,
отражението на извършеното върху оценката и отношението на цялата ромска
общност в квартала спрямо него.
Съдът споделя напълно подробните
съображения, изложени от районния съд относно вредите и отражението им върху
ищеца.
Безспорно следва да се отчете
обстоятелството, че пострадалия от това изключително тежко престъпление против
половата неприкосновеност и морал, към момента на извършването е бил във
възраст на полово съзряване и осъзнат хетеросексуален. След деянието и
отражението му върху ромската общност, за ищеца и към момента е трудно, на този
етап неосъществимо, да се ожени. В общността, малки и големи, го наричат
„обратен“, подиграват му се, което категорично се отразява негативно върху
перспективата за брак и създаване на семейство.
Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при
определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на общата
сума от 20000лв.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението
следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането – 31.08.2018г. /деянието е през м.август 2018г., на неустановена
дата, поради което правилно районният съд е приел последния ден на месеца за
начален момент, от който започва да тече лихвата за забава/
Като е достигнал до същите правни изводи, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди в
обжалваната част /присъденото обезщетение над размера от 5000лв./. Решението на
РС-Котел не страда от пороци, които да водят до неговата неправилност и
незаконосъобразност като краен резултат.
Във
връзка с възраженията във въззивната жалба за неправилна смесица в диспозитива
на решението на две различни посегателства против половата неприкосновеност и
половия морал – престъпно блудство и престъпни хомосексуални действия, което
опорочава съществено акта и води до неговата неправилност, следва да се посочи,
че въззивният съд ги намира за неоснователни. Дори и неточно районния съд да е
формулирал диспозитива си, то за всички и най-вече за страните, обвързани от
СПН на постановения съдебен акт е ясно за обезщетяване на какви вреди и от кои
противоправни действия на ответниците е присъдено процесното обезщетение. Точно
и ясно е посочено, че се обезщетяват неимуществени вреди, причинени от
ответниците през месец август чрез извършените от тях спрямо ищеца
хомосексуални действия. Дори и неточно допълването им като блудствени такива не
опорочава съдебния акт, решаващ гражданско правния спор за обезщетяването на
безспорно причинените неимуществени вреди от престъпните действия, извършени от
ответниците, за които е налице влязла в сила присъда. Тези неточности не са от
съществено процесуално нарушение, тъй като в мотивите точно, подробно,
обосновано и ясно са изложени съображения относно всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. деянието на ответниците и
причинените от него вреди. Категорично обезщетяването е за вредите, причинени
от ответниците на ищеца чрез посоченото престъпление по чл.157, ал.1, предл.2,
алт.1 от НК – извършени действия на
полово удовлетворяване с лице от същия пол с използване на сила. Не е налице
нарушение, което да води до твърдените от въззивника О. пороци – необоснованост
и неправилност на постановения съдебен акт.
Правилно и законосъобразно, на основание чл.78, ал.6,
вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят в полза на
съдебната власт държавна такса.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба –
нейната неоснователност, следва да се възложи на въззивниците, като те понесат
своите разноски така, както са ги направили.
Въззиваемият не е
претендирал присъждане на разноски пред настоящата инстанция, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №260035/31.12.2020г., постановено по гр.д.№52/2020г. по описа
на Котелски районен съд в обжалваната
част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.