Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    353           Година  2020            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 15.01.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА Г.

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СТЕФА­НИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3583 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД на НАП–Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт М., против Решение №1630 от 09.09.2019г., постановено по АНД № 2500/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 405351-F446190 от 06.02.2019 г., издадено от същия Директор.

Касаторът счита в жалбата, че решението е постановено при нарушение на закона, което е касационно основание по чл.348 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63 ЗАНН, както и, че не споделя мотивите на съда, тъй като същият непра­вилно констатирал, че не е доказано извършването на нарушението по чл.3 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита също, че съдът не е положил достатъчно усилия така, както го задължава служебното начало, да изясни фактите около осъществяването на нарушението. В жалбата касато­рът е възпроизвел фактическата обстановка, каквато тя е според него и каквато е описана в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като отново твърди, че обжалваното решение е незаконосъоб­разно. Излага съображения, като сочи най-напред, че по делото са налични декла­рации по чл.55 и чл.73 от ЗДДФЛ, които безспорно установяват извърше­ни­те плащания, за които е деклариран данък по чл.38 ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на 18 501,41 лв., който съответства напълно на следващия де данък върху су­ма­та от 370 028,20 лв. Твърди се също така, че е налице съществено проце­суално нарушение, тъй като съдът е изготвил решението си само върху част от доказателствения материал. С оглед на изложеното, касаторът моли, настоя­щата инстанция да отмени обжалваното решение и да реши спора по същест­во, като постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди НП, издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив.

Касаторът – Директорът на ТД на НАП – Пловдив, не се явява и не изпра­ща представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която заявява, че поддържа жалбата и моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП в размер на 120 лева.

Ответникът по касация – "Алакастел фуудс" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Х., която оспорва жалбата и счита същата за неос­нователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на съда - правилно и законосъобразно, поради кое­­­то моли съда да го потвърди.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, като извърши про­вер­ка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното.

Наказателното постановление е издадено против „Алкастел фуудс“ ЕООД, за това, че в нарушение на ЗОПБ, дружеството не е извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащания към едноличния собственик на капитала – А.П., с ЛНЧ **********, предс­тавляващи част от парична престация на стойност над 10 000 лева, а именно: част от разпределен капитал в размер на 370 028,20 лв., съгласно протокол от 06.07.2017 г. на едноличния собственик на капитала.  В съдебното решение подробно са описани плащанията, които са извършени в периода 28.11.2017г. – 28.12.2017г., а именно:  – 14 на брой, по дати, платец, получател, сума в брой, основание и номер на разходния касов ордер.

За установеното нарушението, на дружеството е съставен АУАН № F446190/21.11.2018 г. от главен инспектор по приходите. АУАН е подписан от пъл­но­мощник на дружеството. В законоустановения тридневен срок са депози­рани писмени възражения по него, които не са приети за основателни от про­веряващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и оспореното НП № 405351-F446190/06.02.2019г., с което на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ е наложе­на имуществена санкция в размер на по 4 889,58 лева за извършени 14 бр. нару­шение по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, изразяващи се в изплащане на дивиденти на едноличния собственик на капитала на дружеството.

Пред Районния съд са събрани и гласни доказателства, като са разпита­ни свидетели, чийто показания съдът е кредитирал като логични, последова­тел­ни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по де­лото.

Изслушана и приета без възражения от страните е и съдебно-почеркова експертиза, която съдът също е кредитирал, като обективна, подробна и пълна.  

Съобразявайки така описаната и възприета фактическа обстановка, СРС е постановил обжалваното решение № 1630/09.09.2019 г. по н.а.х.д. № 2500/ 2019 г. по описа на ПРС, с което е отменено НП № 405351-F446190/06.02.19г., с което на „Алкастел фуудс“ ЕООД, на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер на по 4 889,58 лева за извършени 14 бр. нару­шения по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ.

За да отмени НП, първостепенният съд е приел, че дружеството не е осъ­ществило състава на нарушението, за което му е наложено наказанието, тъй като са останали недоказани основни, подлежащи на доказване фактически положения – имало ли е изобщо действително нареждане от ръководителя на дружеството да се изплати конкретната сума, посочена в ордерите, както и уста­новено лице, на което са били изплатени посочените в тях суми, с оглед изводите на приетата по делото СПЕ, която е установила, че подписите не са положени от А.П..

Крайният извод на въззивната инстанция е, че не се установява по без­спорен начин по делото, извършването на нарушенията, за които е издадено НП, което от своя страна, влече неговата незаконосъобразност. 

Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно реше­ние, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН и при спазване на преклузивния 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от с. к.

При субсидиарното действие на НПК, Районният съд е изпълнил слу­жебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблю­даване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на дока­зателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводст­вените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обс­та­новка, настоящият съд счита, че ПРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е формирал изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.

При извършената служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл.220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отно­шение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извър­шено от компетентен съд в рамките на правомощията му, сезиран с подадена от „Алкастел фуудс“ ЕООД жалба.

Контролът за правилност на съдебния акт, дължим от настоящата съдеб­на инстанция, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение въпросите за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон, за които се следи служебно. Касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания, поради което не събира и не преценява доказателства, извън писмените такива, а проверява законо­съобраз­ност­та на изводите на решаващия съд.

АУАН е издаден от компетентен орган – главен инспектор по приходите, упълномощен по съответния ред, за което са представени доказателства, а НП от Директора на ТД на НАП – Пловдив. При издаването им е спазен процесуал­ния ред за това, като е налице редовна процедура по връчването и на двата акта. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 от ЗАНН /ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.

            АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е наруши­теля, по съответния за това ред, посочен издателя на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота.

Предвид на това и АУАН и издаденото въз основа на влезлия в сила акт, НП, са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, свързани в нарушението, като се съдър­жат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нару­ше­ние­то е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбо­подателят да разбере какво е нарушил.

Тук е необходимо да се отбележи, че водещи до отмяна на акта са тези нарушения, които са съществени, а съществени са тези нарушения, които пос­та­вят под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай, или които ограничават или нарушават правото на за­щита на страните.

            Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а реше­нието е правилно.

            Административнонаказателната отговорност на ответното дружество е ангажирана за нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ (действаща разпоредба, ДВ, бр.95 от 2015г., в сила от 01.01.2016 г.), в съот­ветствие с която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лева, представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е рав­на на или надвишава 10 000 лева. Т. е., фактическият състав, очертан в хипо­тезата на тази правна норма включва в условията на кумулативност след­ните юридически факти: наличие на договор; стойността на договора да е равна или да надвишава 10 000 лева и извършване на частично плащане по дого­вора, независимо от размера на това частично плащане. По делото липсва спор по фактите, на какво основание са извършени плащанията и част от какво представляват те. Спорът е правен и същият е обусловен от съдържанието на понятието "договор", вложено в нормата на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ.

            Легална дефиниция за понятието договор се намира в чл.8 ЗЗД, съгласно който, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. В тази разпоредба се опре­деля родовото понятие за договор, с което ЗЗД си служи - то обхваща, както до­говорът, като двустранна сделка, така и многостранните договори, като този за гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД, който законодателят също назовава дого­вор, макар да не е двустранна сделка. Правната доктрина допринася за изясняване на понятието, като въвежда пояснението, че договорът е двустран­на правна сделка и се състои в две или повече насрещни волеизявления, тоест съвпадащи по съдържание, но противоположни по насоченост. Договорът е само един от възможните юридически факти, пораждащ облигационно право­отно­ше­ние, а престацията е проявление на изпълнение на задължението на стра­на по облигационно правоотношение, независимо, дали последното е въз­ник­нало от договор, деликт, едностранна сделка, решение и т. н. Независимо дали в нормата на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ законодателят е използвал родовото или по-тясното понятие на договор, то и в двата случая, задължителен необхо­дим елемент, е наличието на поне две насрещни волеизявления, насочени към пораждане на правна връзка (правоотношение) между субектите.

            В тази връзка е необходимо да се посочи също така, че решението на ОС на съдружниците или решението на едноличния собственик на капитала не е правна сделка, за разлика от решението за учредяване на дружество, което като съвкупност от множество волеизявления на учредяващите го лица с еднак­во съдържание и насоченост, правната доктрина определя като многостранна сделка. За разлика от него, решението на ОС на съдружниците за приемане на конкретно решение, се приема с мнозинство и обвързва и съдружниците, които не са гласували или са гласували "против".

От друга страна, за разлика от решението на ОС на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капи­тала на ЕООД представлява едностранна сделка. Съгласно чл.147 ал.2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Липсата на волеизявление е определяща за правната същност на решението, която не съвпада с облигационните договори по ЗЗД или търговските сделки по ТЗ. Както беше посочено по-горе решението на едно­лочния собственик на капитала въобще не е договор. В тази връзка настоя­щият състав следва да се позове на задължителната съдебна практика на ВКС, конкретно на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, в което е застъпена същата теза.

При положение, че в случая изплащането на дивидент на едноличния собственик на дружеството – А. П. размер на 370 028,20 лева е възникнало в резултат от правен акт, който не е договор, то неприложи­ми спрямо извършеното плащане са разпоредбите на чл.3 от ЗОПБ. Обратното би означавало да се извърши недопустимо разширително тълкуване на закона, уреждащ административнонаказателна отговорност, което е забранено с импе­ративната норма на чл.46 ал.3 от ЗНА. Съобразно тези мотиви настоящият касационен състав не споделя аргументите на касационния жалбоподател, че неправилно съдебният състав на ПРС е приел, че извършването на наруше­нията, за които е санкционирано дружеството, не е доказано по безспорен на­чин, поради което и е отменил НП.

Напълно необосновано е твърдението, че чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ регла­мен­тира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопанския обо­рот на страната, поради което качеството на страните, вида на сделките, дого­ворите и операциите по принцип не са от значение по отношение на обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, опре­де­ляемото или извършено плащане. Използването на самото понятието "дого­вор" изключва приложимостта на посочената разпоредба по отношение на всич­ки източници на облигационни правоотношения, които не са договори. Ре­ше­нието на едноличния собственик на капитала на едно дружество с ограни­чена отговорност за разпределяне на дивидент е самостоятелен източник на облигационно правоотношение, възникнало между собственика и дружеството.

            Поради това извършените деяния не покриват състава на администра­тивно нарушение по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, а издаденото НП е незаконо­съобразно и само на това основание.

            В този смисъл следва да се отбележи, че е без значение за съставо­мерността на нарушението наличието на декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, с която „Алкастел фуудс“ ЕООД е декларирал дължим данък по чл.38 ал.1 от с. з. в размер на 18 501,41 лева. Всъщност тази декларация е доказателство, че дружеството надлежно е начислило и декларирало дължимия данък за този дивидент и не е настъпила щета за бюджета. Дори да се приеме, че непра­вилно въззивната инстанция е приела за недоказано нарушението, а деклари­раният дължим данък по чл.38 ал.1 от ЗДДФЛ да е индиция, че изплатените ди­виденти са получени от А.П., каза се, в случая не е налице нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ.

По тези доводи и аргументи, настоящият състав на съда намира, че решение № 1630/09.09.2019 г. по н.а.х.д. № 2500/2019 г. на ПРС, XXII състав е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а касационната жалба оставена без уважение.

            Що се отнася да искането на касатора за спиране на делото до произ­насяне на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване от страна на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-544/19г., свързано със съответствието на ЗОПБ с разпоредбите на европейското законо­дателство в случаите на изплатени дивиденти, съдът намира за необходимо да отбележи следното. 

            Същото няма отношение към настоящото производство, тъй като, поста­вените въпроси касаят: 1./ следва ли чл.63 от ДФЕС да бъде тълкуван в сми­съл, че не допуска нацианална правна уредба , която да ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна или надви­шаваща 10 000 лв. и, ако допуска – обосновано ли е подобно ограничение от целите на Директива (ЕС) 2015/849; 2./ следва ли чл.2 ;1 от Директива (ЕС) 2015/849, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна уредба, по смисъла на която плащанията на територията на страната се извър­шват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв., която не се интересува от субекта и от осно­ванието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между ФЛ и ЮЛ; 3./ пропорционалността на предвидената в национал­ния закон санкция за нарушения на ограниченията за плащане в брой и ефек­тивността на съдебния контрол върху този размер, и 4./ ограничението на съда да определи различна по размер административна санкция от предвидената в чл.5 ал.1 от ЗОПБ, което произтича от специалния закон – забраната по чл.27 ал.5 от ЗАНН.

            В случая, каза се, безспорно е установено, че не е налице твърдяното нарушение, поради което е ирелевантен въпросът за пропорционалността на пред­видената санкция за нарушения от кръга на процесното, съответно въз­мож­ността на съда да определя различна по размер административна санк­ция, поради което и искането за спиране на производство следва да бъде оста­вено без уважение.

            Предвид изложеното и претенциите на касатора за присъждане на раз­носки по делото, съдът намира, че такива не се следват.

            От страна на ответника – такива не се претендират.         

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТД на НАП – Пловдив за спиране на това съдебно производство, поради наличие на отправено преюдициално запитване от страна на Административен съд – Благоевград, по което е образу­вано дело С-544/19г. по описа на СЕС – Люксембург, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1630 от 09.09.2019г., постановено по а.н.х. дело № 2500/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.