№ 251
гр. Сливен, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500353 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 598/18.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1087/2023 г., на Районен
съд Сливен, с което е признато за установено , че Н. Д. Н. ЕГН **********, с адрес гр. С.
ул. А.З. ** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 12 811,02 лв. /дванадесет хиляди осемстотин и единадесет
лева и две стотинки/, представляваща частично претендирана главница по неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за
потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем
на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение №
1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2022 г. до окончателното й
изплащане, за ко ято сума е издадена Заповед № 85 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г.
по описа на СлРС.
С решението е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че Н. Д. Н. ЕГН
**********, с адрес гр. С. ул. А.З. ** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С о ф и я , район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание
1
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 999,97 лв. /деветстотин
деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 85 от
20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС като неоснователен и страните са
осъдени да заплатят разноски съобразно уважените и отхвърлени искове.
Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поставено при
неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е
счел, че процесння договор не отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Видно и от мотивите на съда. и от заключението на представената по делото съдебно-
техническа експертиза, елементите на договора са изготвени на шрифт Garamond (суг.) или
подобен, а размерът на шрифта на договора със сигурност е 12 ноинта. Процесният договор
е изготвен на разбираем и четлив език. От ключово значение е частта от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК, която казва, че текстът трябва да бъде представен „по ясен и разбираем
начин“. Един текст е ясен и разбираем, когато не се използват сложни термини и изречения,
когато потребителят може да разбере текста на договора и може да го прочете без особени
затруднения, т.е. когато текстът е четлив. Основно значение за четливостта па текста, освен
размерът на шрифта, има и цялостният стил на текста на договора - разстоянието между
отделните букви, думи и редове. Съдилищата следва да тълкуват и прилагат националните
нормативни актове в сферата на защита правата на потребителя с оглед постигане на целите
на Директива 2008/48/ЕО, която изрично сочи. че предвидените санкции следва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи, В случай, че договорът е изписан на шрифт под
12 пункта, но цялостният стил на текста го е направил четлив и разбираем, то не би следвало
да се приеме, че целият договор е недействителен, защото потребителят в тази хипотеза
реално няма да бъде възпрепятстван да се запознае със съдържанието на договора.
Неправилно първоинстанционният съд е счел, че процеснии договор не отговаря на
императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.12 от ЗПК не разширява и не уточнява прилагането на предходната разпоредба по т.11, а
се отнася до предоставяне на информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата но срочен договор за кредит да поиска извлечение по сметка под формата на
погасителен план. Съгласно чл. 11. ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителният план към договора
трябва да съдържа информация за размера, броя. периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В процесния случай изискването към съдържанието на погасителния
план е изпълнено - в същия са посочените размерът на погасителните вноски (120 бр. по
499.67 лева), броят (120 бр), периодичността (всеки месец) и датите на плащане. Според
пар.2 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OB, L 133/66 от 22
май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение
на част Н на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
2
процент на разходите (OB, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.). Според Решение по дело С-
42/15 от 09.11.16 г. - Словакия на съда на ЕС в договора за кредит не е необходимо да се
посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по
този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на
тези вноски - в случая това условие е спазено. Според същото решение в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда
такова изискване в националната си правна уредба. Следва да се отбележи, че решенията на
съда на ЕС са задължителни за националните юрисдикции, пред конто е висящ спор със
сходно съдържание. В обобщение се иска да се постанови решение, с което да отмени
отмени обжалваното в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД установителен иск срещу Н. Д. Н. за сумата от
999,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022
г.. като неправилно и незаконосъобразно, и да се уважи претенцията претендират се
разноски.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в която се поддържа, че тя е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно. Съдът
правилно е описал фактическата обстановка, приложил е правилно материалния закон и е
достигнал до правилни изводи. Съгласно задължителната практика на ВКС - Решение №
50206 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г., г. к„ 111 г. о. на ВКС „Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за
потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна
информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него.
Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Нормата па чл. 11, т. II ЗПК е императивна и тя сочи, че:
„условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“.
Т.е. погасителния план е задължителен елемент от фактическия състав по сключване на
договор за потребителски кредит, а според съда такъв въобще липсва. Освен това чл. 10, § 2,
буква „и“ абзац две от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА, от 23 април 2008 година, относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично посочва съдържанието на погасителния
план, а именно : „Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията, отнасящи се до извършването на тази плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
3
базата на лихвения процент, и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, погасителният план посочва по ясен и кратък начин
факта, че данните в плана са валидни само до последваща промяна на лихвения процент или
на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;“ От друга страна в т. 4 от Решение
на СЕС от 09.11.2016 г. по дело С - 42/15 съдът постановява, че: „Член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в
националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10,
параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без
разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение.“ Именно тази разпоредба е била нарушена според
решаващия съд, поради което и той е приложил националната правна норма за да обяви, че
договора за кредит се счита сключен без лихви и без разноски. В обобщение се иска да се
потвърди решението. Претендират се разноски.
В с.з за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие,
с което се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
В случая е безспорно установено, от заключението на допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза, че елементи от договора, а именно условията по договора са
написани с шрифт Garamond и размер 11 поинта. Сертификатът пък е написан с несерифен
шрифт, т. е. изчистен шрифт най-вероятно Calibri и л и Arial, като шрифтът е с размер 11
поинта, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочената норма
приема, че всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид,
4
формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за
потребителя, да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде
пропусната от него. Предвид констатирания факт, че елементи от процесния договор са с
размер на шрифта по-малък от 12, съдът е приел, че същият е недействителен по смисъла на
чл. 22 ЗПК.
ВКС е дал разяснения, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102
ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби „ в редица ключови области “ от
правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на
директивата за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни
/от разпоредбите на директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само
доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на
член 10, параграф 1 от директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба
посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на
сключването на договорите за кредит. Следователно, извън въведеното с директивата
изискване за форма „ на хартиен или друг траен носител “, държавите – членки не са
ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора. Правилото на
член 10, ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., предвижда изискване за размер на шрифта,
което директивата допуска и което е задължавало страните да сключат договора в
съответствие с него. Освен това, с Определение на Съда на Европейските общности /шести
състав/ от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 е дадено тълкуване по следните въпроси: 1.
Следва ли чл.22, пар.1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се
цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на кредитните
институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до представянето на
всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар.2 и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04. 2008г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на
договора за кредит– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя
/чл.10, пар.2, б.”б” от директивата/ и условията на застраховката/ чл.10,пар.2,б.”о” от
директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването
им по ясен начин? С определението е дадено следното тълкуване: Член 10,параграф 2 и член
22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
5
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Следователно
може да се сподели извода на районния съд за приложимост на изискването на чл.10, ал.1
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК при преценка действителността на процесния договор за кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на дължимата от
кредитополучателя сума е 59960,40 лв., срокът на договора в месеци - 120 (броя месечни
плащания) с размер на месечното плащане 499,67 лв., то в договора фигурира информация
за съответните плащания и срокове за това. Съгласно ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срокът за това, също така да е
изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните
разходи. В настоящия случай, макар и да е представен в табличен вид погасителен план към
договора, то той съдържа информация единствено относно датата на падежа на месечните
вноски и техния общ размер, но липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, други
услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва информация, показваща с всяка
отделна вноска каква част от задължението се погасява. Не става ясно как се формира сумата
от 499,67 лв., съставляваща размер на месечната погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Така напълно
обосновано е наведеното с отговора възражение и изложените съображения, че
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията, отнасящи се до
извършването на тази плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,
погасителният план посочва по ясен и кратък начин факта, че данните в плана са валидни
само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
В обобщение изводите на районния съд са законосъобразни и правилни, при разглеждане на
делото не са допуснати нарушения на процесуалния закон, което води до извода, че
въззиваемият е усвоил чистата стойност на кредита от 37 240,00 лв., а е заплатил сумата от
общо 10 951,54 лв., поради което дължи на въззивника незаплатената чиста стойност на
кредита, представляваща разликата между усвоената сума от 37 240,00 лв. и заплатената
сума от 10 951,54 лв. или сумата от 26 288,46 лв. Правилно е съобразена разпоредбата на чл.
23 ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита и предявеният установителен иск с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено,
6
че въззиваемият дължи от 999,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
16.03.2022 г. до 23.12.2022 г. правилно е отхвърлен като неоснователен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598/18.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1087/2023 г., на
Районен съд Сливен в обжалваната част.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на Н. Д. Н. ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. А.З.
** сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7