Решение по дело №11715/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 967
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20221110211715
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110211715 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 5269574, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на В. Б. Х., с ЕГН **********, в качеството й на
представител на собственика на МПС – „Интер дизайн център – **** ЕООД, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
Недоволна от ЕФ е останала Х., която го обжалва в срок пред СРС.
Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, както и че установяването на
нарушението не било в съответствие с правилата на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. твърди се, че от самия ЕФ не било ясно кой е собственикът
на автомобила, както и кое било наказаното лице. Твърди се, че не бил
приспаднат трипроцентовия толеранс от измерената скорост. Навеждат се
доводи за липса на реквизити в издадения ЕФ. Иска се отмяната му и се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрк. А.. Последната иска от
съда да потвърди издадения фиш като правилен и законосъобразен,
претендира и юрисконсултско възнаграждение.

1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 25.08.2021 г. в 13:18 ч., неустановено по делото лице е управлявало
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** и се движил в гр. София, по ул.
„Даскал Стоян Попандреев“, в района на гробищния парк в кв. Бояна, с
посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „Околовръстен път“. В района
на спирката на гробищния парк Бояна, при ограничение на скоростта от 50
км/ч, въведено с пътен знак В26, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да
се движи с 85 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима
грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 82 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение CORDON M2, записваща дата, час, място, скорост и
регистрационен номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било
установено, че същият е закупен от дружеството „Интер дизайн център – ****
ЕООД, с ЕИК *********, на лизинг от „*** АД. Ето защо, по делото е
безспорно установено, че дружеството „Интер дизайн център – **** ЕООД, с
ЕИК ********* се явява собственик на процесното МПС, както и че
жалбоподателят в лицето на В. Х. е управител на посоченото юридическо
лице.
След установяване на горните факти, на В. Х., в качеството й на
предсталяваща „Интер дизайн център – **** ЕООД, с ЕИК ********* (на
което тя е управител), е издаден електронен фиш с № 5269574, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, й е наложено наказание „глоба” в размер на
400 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, включително на пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта, протокол за използване на АТСС, протокол от
проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.

2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
25.08.2021 г. в 13:18 ч., неустановено по делото лице е управлявало лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** и се движил в гр. София, по ул. „Даскал
Стоян Попандреев“, в района на гробищния парк в кв. Бояна, с посока на
движение от ул. „Кумата“ към бул. „Околовръстен път“. В района на спирката
на гробищния парк Бояна, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено
с пътен знак В26, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 82
км/ч (след приспадане на трипроцентовия толеранс).
Тук е моментът да се посочи, че не е вярно твърдението в жалбата, че не
е приспаднат процент на допустима техническа грешка при установяването на
скоростта. От снимковия материал е видно, че установената скорост е 85
км/ч, а наказанието е наложено за движение с 82 км/ч.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
3
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Жалбоподателката, след като й е бил съставен процесния фиш, не се е
възползвала от възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице,
което е управлявало въпросния автомобил в посочените дата и час, поради
което правилно АНО е наказал именно нея за осъщественото нарушение, тъй
като е установено, че дружеството, което тя представлява като управител е
собственик на автомобила.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
По възражението в жалбата, че нарушението било установено в
присъствието на контролен орган, съдът намира следното:
Нарушението е извършено на 25.08.2021 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
4
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че възраженията в жалбата са изцяло неоснователни и се
базират на неправилно тълкуване на материалния закон.
Съдът намира, че са изцяло неоснователни възраженията за това, че не
било ясно кое е наказаното лице, тъй като в самия ЕФ ясно е посочено, че
наказанието е наложено именно на жалбоподателя, в качеството й на
управител (представляващ) юридическото лице собственик на автомобила -
„Интер дизайн център – **** ЕООД. Ето защо, тези доводи на жалбоподателя
не могат да бъдат споделени от съда.
Съдът счита, че в този случай управителят на дружеството собственик на
автомобила носи обективна отговорност, поради което не се налага
обсъждането на субективната страна на деянието.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 5269574, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на В. Б. Х., с ЕГН **********, в
качеството й на представител на собственика на МПС – „Интер дизайн център
– **** ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. Б. Х., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща
5
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6